Как да накарам детето ми да не е толкова срамежливо?

# 15 31 май 2007, 13:03 ч.

Мнения: 3 146

Аз бях така, преодолях го чак на 10-11 години.
И по-добре забравете за колективните занимания, защото по-голям ужас не съм изпитала в живота си. Виж, на пиано ходех с удоволствие, но разни колективни игри просто ми бяха смърт!
Единственият начин е да попадне на деца, с които да се сприатели и да иска да бъде с тях. Не го мъчете!

# 16 31 май 2007, 13:37 ч.

Мнения: 6 167

Цитат на: gergandi в чт, 31 май 2007, 13:03

не знам, защото моят личен опит е обратен.
аз бях в такова колективно занимание ( хор в моя случай) от 5 годишна, и мисля, че преодолях много стеснителността си, да не кажа че минах и на другия бряг в мн. отношения Laughing

това е начин хем да правиш нещо с другите и да получаваш самочувствие от общия успех, хем да не си солиста, на който се пада големия товар на изявата...аз и досега не мога да пея сама, ако някой не ме 'подкрепя' да пее с мен. Sad

другото нещо, което е било важно за мен е да бъда в подкрепяща среда - организация - там, където хората гледат в една посока , за да правят нещо 'добро'.
в по-напреднала възраст съм била например с доброволци на БЧК, част от тях такива стеснителни и деликатни деца ( тинейджъри вече), които обаче когато са сред 'свои' могат да функционират нормално, да имат по-голямо самочувствие и тн.
работила съм и с деца от американския колеж в симеоново - умници, но стеснителни и деликатни, сред 'свои' правиха чудеса.
едно от момчетата , ако помните беше в стани богат и стигна до въпроса за сто хиляди. беше срамежлив, но владееше умението да се концентрира и да изключва притеснителната среда. уникален.
това е момче, което аз познавам лично и помня как дойде в офиса ми и си дърпаше тениската от притеснение ...

не знам, и аз не мисля, че има формула едно дете да стане по-отворено, важното е да не се допуска да е болезнено стеснително и потиснато, защото света е... Confused

# 17 31 май 2007, 13:48 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Моят син не беше точно срамежлив, но не обичаше да общува с възрастни, различни от най-близките му - мама, татко, баба. Още в първа група на детската градина учителките забелязаха това и направиха голяма промяна с него. Не знам как, но явно си имат методи.
Все още не е много контактен, но поне класната му казва, че взима участие в час, когато знае, а това поне е нещо.
Не обича да му говорят подигравателно, не обича и да отговаря, според него, на глупави въпроси.

# 18 31 май 2007, 13:53 ч.

БГ
Мнения: 352

Не го карай.Сам ще си израсте постепенно при нас така стана. Срамежливите деца са и много чувствителни, госпожата от градината на сина ми казваше, че плачел когато се карала на други деца за нещо.При нас преломният момент дойде в предучилищна група в училището там се сриятели с деца и постепенно започна да се отраква.Също не играеше с непознати деца по площадките, но миналото лято започнах редовно да го водя в квартална градинка където има редовни посетители и се сприятели с 3 деца на неговта възраст просто си паснаха в игрите и сега са големи приятели наричат се даже "нашата банда", търсят се по телефона и така.
Колективните игри при нас не помогнаха и не го мъчихме.

# 19 31 май 2007, 13:57 ч.

Мнения: 2 818

Ами аз още се не съм преборила със срамежливоста си, но моята е от типа - нямам нужда да комуникирам. Обаче трябва да призная, че понякога съм на другата крайност в себеизявата Rolling Eyes

Определено не го "карай"!

# 20 31 май 2007, 18:57 ч.

Мнения: 72

Благодаря на всички Ви за отговорите.
Малкия си няма братче или сестричка.

Причина:

Причина: