А я пък аз друго преброяване

И според мен, не е въпрос на мода или освободеност. Но не трябва да се прави насила, защото хора има всякакви, не всеки мъж би понесъл видяното . Наитина, бащите са големи хора   , но не всеки възрастен 4овек би могъл да понесе подобна гледка .
Моят мъж беше с мен на раждането (секцио) и съм му много благодарна. Раждах в БГ, а там по4ти никъде не слагат обезболяващи след секцио, или най-много да ти бият аналгин, като на мен. Болките бяха ужасни, и ако нямах подкрепата на съпруга си в този момент, не знам, как щях да се справя. Винаги ще съм му блгодарна за това, 4е беше до мен - да ми повдигне краката, за да намалее болката, да ми държи ръката или просто да е до мен, да не съм сама в този момент. Първата ве4ер остана да спи при мен в интензивното, и добре, 4е не бях сама, когато ни събудиха в полунощ, за да ни кажат, 4е дъщеря ни не е добре и трябва да я закарат с линейка до Педиатрията на МА. Това са моменти, които винаги ще помня, заради подкрепата, грижите и вниманието, които полу4их тогава от мъжа си.

Моят мъж не присъства на раждането ми,

но аз и не съм имала желание да го карам,

не защото не искам да ме вижда в "това състояние"

ами просто го знам, че е голяма паника в такива

моменти и едва ли би ми бил от полза, по-скоро обратното:))

Той влезе в родилно веднага след като бяха почистили и ме

бяха завили и така пребледня:))) представям си ако беше

присъствал сигурно щеше да се наложи него да спасяват по

някое време  

А иначе и аз съм за това таткото да присъства и да е

съпричастен ама като си знам човека:)), а може би пък е

трябвало да го подложа на това изпитание:)))  

Наистина не е въпрос на мода; тук е съвсем нормално за бащата да присъства - явно зависи от психологията на хората. Аз лично не съм особено "освободена" и не смятам за нормално да ме снимат с видеокамера докато раждам и после да ме показват под път и над път, но присъствието на съпруга ми изобще не ме притесни. Не мисля, че раждането трябва и може да се сравнява със сексуалния живот, защото тези неща съществуват в две различни плоскости и са просто несравними.

да-и сряза пъпната връв

Първото ми раждане беше в България и чак след като родих ми казаха, че и таткото можел да присъства. Сега за второто изобщо не сме се замисляли - ще е до мен през цялото време. Не казвам, че ще свети на доктора докато ме изражда - не, той просто ще стои до главата ми (така аз няма да се чувствам сама). Познавам няколко татковци, които са присъствали на раждането на децата си и да ви кажа гледат с по-голямо уважение жените си.

гостът с подобен ник бях аз, не видях, 4е не съм се логнала

И все пак, да кажа, 4е си зависи от 4овека. Защото при нас нямаше такъв ефект, ако зависи от мъжа ми,  по цял ден няма да ставаме от леглото . Няма каквато и да било "психологи4на бариера". Дори смея да кажа, 4е сега сексът е по-хубав, отколкото преди да имаме дете. Същото беше писала и още една мама, debelanata, 4ийто съпруг също е бил с нея на раждането (май на раждането на едното им дете, ако помня правилно), и който е също така ненаситен , както и моят мъж, "въпреки" 4е са били до нас по време на раждането.
Има мъже оба4е, на които това наистина се отразява, и те не би трябвало да присъстват на раждане, щом това влияе до такава степен на сексуалните им преживявания.

Само мога да потвърдя че си зависи от човека
Аз не съм насилвала моя мъж.
Ако имаше начин и на първото раждане щеше да присъства, но там нещата стояха така че беше поет ангажимент още преди да стане ясно кога ми е термина (годишна печална литургия за свекъра ми)
За него беше не изпитание, не мода или нещо друго, а нещо което се разбира от само себе си.

Да, и двамата не съжаляваме за този избор.

Аз днес като прочетох това взех че пак понатиснах "другият пол", т.е. мъжа ми с въпроси по тази тема (не го бях правила няколко месеца вече ). Питах го пак дали му е повлияло по някакъв начин- ами пак ми отговори по същият начин, че за него раждането и секса нямат нищо общо, а са 2 коренно различни неща и това че е присъствал на едното в никакъв случай не му влияе на отношението към другото и няма никакъв  проблем. Може би тук е мястото да спомена, че ние нямаме никакви притеснения един от друг, както аз не се притеснявах от това да стои до мен докато раждам, така и той в никакъв случай няма да се притесни да ми каже директно, ако има някакъв проблем в следствие на раждането, изобщо няма да си мълчи или да ме лъже само за да не ме засегне, познавам си го- право куме в очите  
Казвам го това заради следното изречение

Защото от него аз поне останах с впечатлението, че всички мъже имат проблем, но явно си мълчат.
Незнам този с кои мъже е говорил, но моят най-вероятно не е бил сред тях   .
И аз не искам да убеждавам никой, само исках да кажа, че мненията на другият пол са различни, с което пак стигнахме до извода че на всеки му се отразява различно и всеки да си преценява според мъжа си  

Да, присъства и пак ще присъства. И аз не мисля, че е въпрос на мода, освободеност или нещо подобно. И тук преди години не са присъствали мъжете на раждането (става въпрос за болнично раждане, защото вкъщи е друго), такива са били писаните и не-писани правила). Моят свекър например от 4 деца е присъствал само на раждането на малката си дъщеря, и въпреки, че е доста 'старомоден' в някои отношения, хич не му се е отразило зле и не го е възприел като нещо наложено му, неестествено и неприятно. Говорили сме по въпроса защото ми беше интересно да чуя.

НИе също се бяхме 'уговорили' с мъжа ми да седи до главата ми, но нещата се развиха така, че той активно с акушерката наблюдаваше как протичат напъните (а аз почти 2 часа напъвах докато излезе бебка), окуражаваше ме и т.н. Аз лично не исках да снима самото раждане - това са си моите задръжки, правилни или не, просто не мисля, че щеше да ни донесе допълнително нещо да имаме раждането на филм, стигат ми снимките след това в първите минути от появата на Анна на бял свят. Пък и като знам какъв е маняк мъжът ми на фотография и други форми на заснемане, ако го бях оставила да снима свободно, сигурно щеше да забрави за какво сме дошли и нямаше да ми е от никаква полза

Колкото до секса след това - никаква промяна, говорили сме, а и без да говорим мисля, че достатъчно добре се познаваме и бих забелязала ако отношението му към мен се беше променило в негативна насока. Но явно не всеки мъж е така, затова и обобщенията в едната или другата насока винаги рискуват да са грешни.
Майка ми също присъства на раждането и каза, че това й стига и не би искала отново да го направи. Но ето, че има и други майки (като на МОФ например), които възприемат по различен начин нещата.  Така че в крайна сметка дали ще е мъжът, майката на родилката, приятелкиа или професионален придружител, всичко се свежда до това кое е най-удобно и подходящо за участниците в събитието. Аз определено в такива моменти имам нуждата от присъствие на близък човек - действа ми добре психологически, емоционално и оттам и физически да чуствам подкрепата на близкия човек. Дори наскоро говорихме с една приятлка и тя ме навиваше ако забременее пак да съм с нея на раждането. Бих го направила с удоволствие, защото всяко раждане, а особено на близък приятел, е нещо неописуемо, прекрасно и незабравимо, а и много лично и самия факт, че някой би искал да го сподели с мен ме кара да се чуствам щастлива.

Бре, смели татковци бееее!
И моя мъж присъстваШе и най_важното_ помагаШе!!! През цялото време разказваШе вицове, а пък аз се 4удех дали се гър4а от болки или от смях   Много съм му благодарна за моралната подкрепа_ успокояваШе ме, стимулираШе ме, разпускаШе ме, даже намери време да ми се кара, Щото не си бях махнала ноЩницата в родилното... абе нямам оплаквания. СъЩо ми държа ръката докато напъвах и после горкия ходи 2 дни изтръпнал и посинен от стискането.
 И за награда му позволих да пипне глави4ката на беб4о като запо4на да се подава (разбира се, след като мед. сестри ми предложиха на мен). Така 4е той е първия който пипна дребосъ4ко.

А пък колкото до секса след раждането_ не мога да кажа 4е се е подобрил, заЩото винаги си е бил много добре, но сега като 4е ли се познаваме по_добре...Не мога да го обясня то4но. Нали ве4е няма ниЩо, което да не е видял