Кризата на третата година

Добре дошли в отбора Малена,дъщеря ми е точно същата,държи я вече около 6 месеца и всички у дома сме луднали покрай нея.Успокоих се,че щом и хора с волско търпение едва издържат,не съм аз виновна
След малко ще се включа по-сериозно,исках просто да да се оплача и аз.

охх незнам в такива моменти всеки родител се пита... Къде сбърках? мене от всичко най ме дразни че крещииииии,ама крещи с пълен глас все едно го колят,чак се изчервява да крещи но така събира публика около себе си и аз докато се червя от срам пред хората той изпитва някакво вътрешно удовлетворение абе малки  дяволи

При нас пък е обратното.
Няма тати, говори се по име, от няколко дена му е жена . Само да ме види около него и почва да ме бута и да ми вика, че им преча. На моменти ми е смешно, на моменти не
И такова нещо бях чела тук или в книга вече не знам, щот се обърках от толкова писания. За силната любов към татковците (при момичетата).

За ината....оказа се, че е такъв инат, че се стигна до там, да се откаже от собственият си огромен кашон с играчки за около 2месеца!!! само и само да не си прибере разхвърляните играчки обратно

Фазата с блузите с дълъг ръкав още не сме я минали. Скрих предвидливо всички ботуши, ма не се сетих, за пантофите . До градината ходи с тях, та искаше и вътре, ама тогава просто ги свалих и сложих сандалките, без изобщо да обръщам внимание на мрънкането и.

"Искам"...като запецне на това искам и направо не знам

За баба си и дядо си, реве на моменти. Или иска да е при тях или не.
Един път обича другата баба (свеки), друг път не иска да чува за нея. А жената дава мило и драго да я вижда по често

Вечер по сто пъти се чуди къде иска да спи....мести се от нейното креватче и обратно до откат

Та, така...за сега все си мисля, че удържам фронта - с нервите си...ама до кога не знам

И друг път съм писала,че тръшкането при Ния е много различно от това на останалите двегодишни.Например никога не се ядосва ако иска нещо в магазин,а не и го купя.Истериите са от съвсем друго естество-защо нарязаната диня не може да се залепи обратно за кората,тя се е объркала,не и се яде точно сега,иска динята да я почака обратно в хладилника,ама за кората,не така,ааааааааааааааааа,рев,истерия,напоследък завършва и с нещо като тикове,изкарва ми акъла просто.Или от няколко дена е на тема-не искам да пишам.Виждам я,че едва се стиска,прикляка,почервенява,но не иска да се изпикае,през това време си намира и някакъв повод да истеряса и най-накрая се напикава,крещейки.Не знам какво да правя,изчетох тонове литература,нощем не сънувам голи мъже,а д-р Додсън да ме изпитва запомнила ли съм си урока.Аз по принцип съм с лабилна психика,след раждането отключих и паническо разстройство и поведението на Ния буквално ме съсипва.Дълго време се обвинявах,че тя е такава,защото аз не реагирам адекватно,записах се на йога,започнах да се храня съобразно дошата си(това според аюрведа) и смятам,че постигам голям напредък,но не знам с какви нерви трябва да съм,за да реагирам на пристъпите и винаги спокойно,мъдро и справедливо
Сега искаме да си осиновим детенце,но с поведението на Ния...не знам,на моменти просто ме е страх от собствената ми дъщеря
Накрая ви черпя виртуално по едно уиски,защото зверът ми днес става на три години Моля се това да е началото на един по-светъл период

Bili,
Да ти е жива и здрава. 

Дано като осиновите детенцето Ния  се кротне и да реши да помага на мама
 

Момичета, моя син навърши преди месец 3год., но продължаваме с истериите, с ината, с тропането с крак, с милионите капризи и тръшкане по улиците. Но има и нещо ново - усеща се на моменти и идва при мен "гузен", умилква се, гушва ме със сладките ръчички и заявява "Мамоооооооооо, тооооооооооолкова те обичам".
Минахме и през реването за бабите, но откакто е ваканция от яслата /а именно бабите го гледат по половин ден/, като ме види почва да хлипа "Мамо, толкова ми беше мъчно, цял ден плаках" - което е абсолютна лъжа, играе и дивее на воля, и не се сеща за мен 
От къде му идват тия мисли, и тон с който да ги изрича ... направо немея ... 

Вини,благодаря Силно се надявам и аз да стане така!

Bili,
пожелавам ти здраво, весело и прекрасно дете след като днес вече е на 3. Дано!!!

това за динята все едно аз съм я писала. така е с всяка опаковка, която се отвори или всеки етикет на стока, който за зла участ се отлепи от опаковката- истерия и мъка настава.

когато сме сами двете сякаш по-добре се справям
1. вече казах, че съм ужасен дебил, стоя гледам я и не реагирам
2. от хората по улиците и магазините не ми пука, пред тях не й правя забележки, няма смисъл, тя така или иначе в такива моменти си губи слуха
3. оставям я сама, излизам от стаята, ако започне да става страшно- скуби си косите, удря си главата, изприщва се, отивам  и започвам сценки от ВИТИС, правя се на маймуна, да я разсея, сменям 100 гласа и роли. В повечето случаи това работи, но не и през първите 15 минути на кризата.
4. ако сме на улицата, много често мили хора се включват, искат да я вземат и тя веднага тръгва в правилната посока. засега и това работи
5. иска да кара колата, или да се вози на скоростния лост и да държи баща си под ръка. В този момент, как искам да имам познат катаджия, който да е на смяна, да отида при него и да й се накара здраво. Сигурна съм, че бързо ще й се изпарят тези желания.

та, това е, споделете и вие как се справяте, ако изобщо успявате

Малена,благодаря за пожеланията!Това с опаковките винаги ме е учудвало страшно много,никаква логика не намирам.При Ния най-ефикасната тактика е да говоря тихо и бързо,така и става трудно да ме разбира и спира да вика,опитва се да ме чуе.Но не винаги успявам естествено,напоследък все по-рядко.Излизането от стаята понякога помага,понакога влошава положението и един вид последната капка-истерията е по-тежка и по-продължителна.За себе си знам,че ние до голяма степен провокирахме това и поведение-тя е единствено дете,първо внуче на два комплекта баби и дядовци,плюс две прабаби и всички живеем в един град Като беше на година и половина няколко месеца заспиваше само и единствено в колата,спомням си мъжа ми една вечер я прибира в девет вечерта,януари месец,градът спи,той я оставя с кошчето в коридора,поглежда ме жално и казва съвсем сериозно-или тя или ние сме луди
Сигурна съм,че ако остана да я гледам аз,а не по двама-трима да се сменяме на ден,положението ще се подобри значително,но за момента съм основен източник на семейните финанси,а и честно казано тая перспектива ме депресира Пратих я и на градина и само за два месеца от слънчевата и мазна усмивка на собственичката не остана и следа-сега просто ми кимва и често повтаря-не сме имали друг такъв случай Очаквам скоро да я излкючат за лошо поведение

и Малена е център на вселената
баби, дядовци, прабаби, леля с 2 големи вече братовчеда, просто е най- малкия член на фамилията и е обект на ухажвание и угаждания. Все при някой, ще й мине номера.

Хайде и аз да се включа в отбора  . Напоследък изобщо не съм в състояние да се справям с "лошото настроение" на сина си  . За мой късмет мъжът ми си е тук в момента и макар че не е в състояние да помогне много, в моменти на истерясване има няколко резултатни намеси. Обикновено до това състояние го докарват случки, в които не му се удава да направи нещо намислено- да пъхне голям камион в малък гараж, да мине с колата през място, през което няма как и ежедневните тръшканици за "искам това, не, не това, а другото" и прочие . И аз изчетох какво ли не, но няма особен резултат от прилагането на описаните по книгите техники. Напоследък се опитвам да не обръщам внимание изобщо, но това го докарва до пълен бяс- ако не реагирам идва и започва да ме удря . Опитвам се да му говоря и да го обсъждаме, но няма особен ефект- той в такива моменти нито приема, нито предава. Когато се тръшка в колата и навън, доста успешно се справям с фразата "чичко полицай ще дойде" и за сега работи. Дори си мислех, че може би ще се уплаши от "жив" полицай, но миналата седмица бяхме на гости в леля ми и когато свако се прибра/полицай е/ не се уплаши, по-скоро беше респектиран. В яслата казват, че се държи много прилично, но с мрънкането се започва от момента с качването в колата. Ще чета и аз предложенията Ви за справяне с кризата на третата години !

Момичета, напълно ви разбирам. Моето дете не е чак толкова зле, но общо взето като, че ли преодоляхме този период (около третата година). Но и досега на моменти проявява "характер", а свекър ми като го види и казва, "Ех, че не ми е на ръката." Не знам как се лекува, май минава от самосебе си. И Вики е  едно дете, повечето време е с майка ми. Уж гледаме да не го глезим, но истината е, че понякога не се усещаме как изпълняваме желанията му. А най-голямата криза беше, когато започна да ходи на градина. В градината е добър и послушен, а у нас такива циркове, комшиите се чудеха какво става - реве и крещи все едно, че някой го коли. Не пожелавам никому да бъде сидетел на такова нещо. Цяла седмица в къщи се чудехме какво да правим - той вика, плаче и накрая от изтощение заспиваше. Преди два дни започна да се тръшка, че иска баща му да го води на градина. Имам позната с четири породени деца. Казва, че такова нещо не й се е случвало. При нейните деца винаги има конкуренция, всяко се бори за внимание.

Купих си тази книга
http://www.colibri.bg/k_img/kpdsnd2.jpg
- на хартия всичко е лесно, но на практика .....

valja, о да, купих си тази и още няколко книги, но засега не ми помага кой знае колко

лекувам Малена с хомеопатия, и добре че е д-р Костова, да откликва мило на кризите на детето и на нашите. Засега помага, но все пак, характерът си е характер.

какво й даваш - нещо за успокоение ли?

ммммм, зависимост от състоянието
туберкулин или фосфор

каквото ми каже лекарката