За приятелите

# 15 6 юни 2007, 05:23 ч.

Мнения: 216

Ние оше като заминахме се разделихме с 99% от приятелите си, поддържаме връзка с единици от тях, за нови приятели тук едно 4е нямаш време пък и хората са толко разли4ни 4е е трудно ние сме на по 24-25 а хората тук на тази възраст тепърва по4ват да откриват живота на тинейджъра в БГ. Напиват се с най-евтиното в магазина, кефат се 4е ги пускат по барове и казина , и ще един куп простотии които ние сме правили на 13, а за по-възрастните, не мога да кажа 4е са ни приятели. познати да ама не и приятели.... Sad

# 16 6 юни 2007, 09:50 ч.

Мнения: 24 467

Нормално е най- близките приятели да са именно тези, от детските години. Тогава контактите са най- чисти и непосредствени. С годините човек изразява все по- рядко истинската си същност и над определена възраст навите отношения са по- скоро на познанаство или колегиална основа, отколкото приятелски.

# 17 6 юни 2007, 10:03 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Откакто създадохме семейства доста се отдалечихме. Работа, деца, домакинство- не оствава време за излизания и срещи. От време на време гостуваме или ни гостуват, но обикновено все става по някакъв повод.

# 18 6 юни 2007, 10:13 ч.

Мнения: 1 840

Всичко си зависи от самото приятелството - най-добрата проверка за него е времето. Стойностното приятелство оцелява и става по-крепко, а другите се разпадат. Има приятелства за "еднократна употреба" - само да има с кого да си изпиеш кафето. Лично аз (а вярвам, че и вие) много държа на приятелите си, ама много.

# 19 6 юни 2007, 10:16 ч.

София
Мнения: 48

Никога не съм имала такива приятели, на които да мога да разчитам във всеки един момент. Имала съм добри познати, но приятелството ни е било в някакъв контекст. Когато той се сменя, сменят се и познатите, колкото и близки да сме си били.

# 20 6 юни 2007, 17:03 ч.

София
Мнения: 549

Цитат на: Tedishte в ср, 06 юни 2007, 10:16

Абсолютно и при мен е така. Особено откакто сключихме брак и особено след раждането на детето всички се дистанцираха. Поне се научих да не възлагам големи надежди във всяко следващо познанство. Не знам дали имам приятели, по-скоро добри познати. Най-близките ми приятели са моя мъж и майка ми. Надявам се след време и детето ни.

# 21 6 юни 2007, 17:31 ч.

София
Мнения: 978

Моите две най-близки приятелки са от 1-ви клас

# 22 6 юни 2007, 18:58 ч.

Мнения: 1 212

Хубава тема.....
Да , отпадат някои приятелства и стари и нови - по ред обстоятелства.
Ето аз например загубих мобилен телефон преди време и част от номерата вътре на мои "приятели" няма как да възстановя, ако те самите не ми се обадят....
Така установих, че някои приятелства са отпаднали ... Sunglasses

Лесно завързвам приятелства, а верността по моему не зависи от "срока на годност" на едно приятелство - да с времето дадени отношения имат предпоставка да се заздравят и подсилят, но и живота предлага винаги своите изненади Peace

Разстоянието не е определящо за дадено приятелство - стига да има допирни точки и съвместни интереси .

# 23 6 юни 2007, 20:10 ч.

Мнения: X

Много лесно създавам нови приятелства и още по-лесно отпадат. Повечето сама си ги отпратих. Научиха ме да не бъда толкова доверчива и да не възлагам големи надежди. Да не се товаря прекалено с чуждите проблеми, защото никой не се товари с моите. Това е, радвам се, че става така.....само така разбираш кой наистина те обича, а и получаваш много ценни житейски уроци. Peace

Причина:

Причина: