Имате ли близки със склероза и как се справяте

Мили момичета,
Имам нужда от помощ!!!
Положението с майка ми става от страшно, та по-страшно - трудно ми е и ме е срам да ви обясни за белите и пораженията които прави.... Вече не зная жива ли съм - не мога да ям; нито да спя; цялата треперя ; докога ли ще ме изтраят и на работа в това състояние.
Тази държава не е за живеене - такива тромави процедури....Преди 15 дни подадох жалба в прокуратурата /по настояване на психиатъра/ - уж до 10-15 дни трябваше да минат всички инстанции - а още съм до никъде.Чак преди 3 дни ме повикаха от МВР - тогава е пристигнала при тях жалбата - къде е била 12 дни - никой не знае ...Взех показания от съседи; от детегледачката и вчера полицаят трябва да ги е върнал при прокурора. Полицаят се оказа много свестен човек - щом видял че става въпрос за 1,6 годишно детенце, застрашено от баба си - зарязал другата работа и се заел първо с това.
ВЪПРОСЪТ МИ Е: Знаете ли колко време може да отнемат следващите процедури - прокурорът праща жалбата в съда; съда назначава психиатър-вещо лице; и тогава съдът се произнася.Знаете ли дали съдът взема такива решения сега когато м.юли и м.август е в отпуск.
Просто изпитвам ужасен страх за детето си - мъжът ми и той е на ръба - не може да спи; отслабнал е страхотно и двамата започнахме всяка вечер да си сипваме по чаша алкохол - твърде нетипично за нас.
Даже вчера ме викна личната лекарка на дъщеричката ми /живее 2 етажа над нас/ - видяла майка ми отново и пита дали сме взели мерки да защитим детето. Съседите и те вече са потърпевши - това е една от основните им теми на разговор. А тъпата ни държава нехайства - процедури; бавене; отпуски - а се касае за живота и здравето на детето ми.
Ако някой може да ми помогне с информация ще съм му много благодарна!

Майка ти пие ли някакви лекарства, предписани от психиатър? Ако проблемът е в агресия, можеш да даваш "Депакин хроно" до 4 пъти дневно. Лекаството е за епилептици, но се използва успешно и при агресивни склеротици.
За съжаление не мога да ти бъда полезна от административно-правна гледна точка.
Не губи надежда

Майка ми пие 6 вида лекарства - и за склерозата и за психичните й отклонения - но аз й ги давам лично - и пред мен уж ги пие - а после  намирам навсякъде разпръснати хапчета - явно ги плюе - според психиатър това е типично при нейната болест.Три пъти досега вече /миналата седмица отново/ откриваме лекарства в кошарата на детето - лазя като ненормална под легла и маси за да търся хапчета.Даже лекарката на детето ме посъветва да спра да й ги давам - защото явно че ги плюе , а това са страшно опасни лекарства за детето - даже каза "животоопасни за детето".
Та тя вече няколко пъти и мен не познава - помни само името "Савена", но само като име - в неделя я питам къде беше , а тя казва "как къде - бях със Савена" .Сутринта за пореден път ставам рано;рано и започвам да чистя изпражненията й размазани навсякъде /извинявам се/ - от през нощта - а тя казва "Савена ги направила - кълна се"
Сега даже се замислям дали да не потърся журналист да пише в местния вестник за бюрократичните спънки и процедури - страх ме е да не си вкарам пък автогол. Толкова безсилна се чувствам...

Може и да ми е тъпа идеята, не знам, но щом са толкова ужасни нещата, не можеш ли да намериш връзки да я вкарате в болница (не в дом, а в истинска болница) за известно време по някаква клинична пътека, докато евентуално намерите друго разрешение. Предполагам в Психиатрично отделение могат да държат нещата под контрол. Опитай да говориш с лекуващите лекари... Много е гадно това със склерозата...

По принцип в болница няма да искат да я държат жената.

Моята баба беше с тежка склероза 2-3 години губеше се, излизаше по всяко време на денонощието, не ни познаваше.... тези, които пишете в темата го знаете репертоара.

За сърдечни проблеми влезе веднъж в болница и оттам ни извадиха душата да си я приберем колкото може по-бързо. Имам съмнения и че я биеха, защото веднъж пред отделението чух писъци  и съм почти сигурна, че беше тя .

Истината е, че в тая страна не се интересуват от хората с подобни диагнози и правят всичко възможно да се отърват от тях, а те са психично болни и съжителството им с останалата част от семейството е трудна, болезнена и понякога практически невъзможна. За специализирани заведения аз не знам, бях чувала за 1-2, но с много лоши отзиви - че буквално хората ги уморявали там. Последно видях, че има такъв дом около село Българево (около Варна), за него нищо не съм чувала, ако искаш, Савена, провери го.

Желая ти много сили в това нелеко изпитание

Боже, БОже....Егати държавата егати !!!!

Препоръчвам ти при агресивен стадий да викаш бързо ПОЛИЦИЯ и Бърза помощ за да и направят инжекция дето моментално ще я приспи\успокой\. Само че викайки Бърза помощ трябва да предупредиш какъв е случая, за да вземат въпросните ампули, които не съм сигурна че ги имат в спешната чанта Заключвай стаята...
Баба ми беше в такъв дом, за хора с увредена психика, защото и тя правеше същите поразии при вуйчо ми. Този дом е след Дупница в село Кочериново. НЕ ЗНАМ по-близо до Пловдив дали няма...Мисля, че можете бързо да я настаните там приготви всички необходими документи за настаняване в такъв дом, питай личния и лекар какви са нужните документи или потърси инфо директно от дома в Кочериново.

 Дом за стари хора 52 60 гара Кочериново Кюстендил 07053/ 20-77
(с отделение за лежащи ) общ. Кочериново - ето това намерих с Гугъл

Благодаря ви мили момичета!
Взех си отпуск в четвъртък и петък че детегледачката беше заета и хукнах с детето по психиатрията - вместо да го заведа на почивка....В петък с майка ми бяхме точно 5 часа в психиатрията - след като я прегледаха 2ма психиатри и 1 психолог - всички бяха категорични да ходя да си оттеглям жалбата от прокуратурата - те са вещите лица по делото и са категорични че няма лечение за майка ми - така че няма как да я лекуват -и поне да си спестя главоболията като водене на майка ми в съда - и то няколко пъти...
Та момичета - започвам от нулата - каква е тази държава....Ходя при един - казва "прави това и това" -търча - правя го - отивам при следващия а той казва "грешно си направила - прави друго" и така да безкрай
Та започвам пак от нулата - взех медицинска характеристика от психиатрията за специализиран дом на 20-30 км от Пловдив; днес ща ходя да взема списъка с необходими документи за дома - били много; намерих май и връзки /страх ме е да кажа/ и така продължавам. А колко ще чакаме - толкова е страшно - страховито у нас - а с мъжа просто не зная как издържаме - държим се заради детето, но е жестоко всичко което ни се случва.Лошото е че започва майка ми и да става и агресивна от няколко дни - наричани ни какви ли не - биели сме я; не била яла 5 дни; измамници сме......А и на моменти не ни познава изобщо. Снощи за пореден път мъжът ми обикаляше улиците в 22 часа да я търси - сутринта от 5 часа тропа вратите и влиза навсякъде - детето ми вече не знае какво е и спокоен сън - а за спокойни родители да не става и дума...

Чета темата и се просълзявам, момичета...

При мен случая е аналогичен - баща ми е на 58 г и от 1г и половина е с диагноза Алцхаймер. Историята се повтаря: след смъртта на майка ми преди 2 г. открихме, че работите не са както трябва с него/ и преди това имахме подозрения, но някак си не обръщахме внимание-имахме отново ангажименти с болести/и се започна ходене по психиатри, невролози-навсякъде назначаваха лечения и обясняваха как лечението е дълго, как всичко е от стрес и от стара травма на главата, която има, невролозите казваха неврологично е, психолозите-психологично и така човека си вървеше и вървеше на зле. 1 месец докато аз лежах в болницата за задържане, мъжът ми гледаше баща ми и всеки ден го водеше на бараките на Пещ.шосе, след което оттам му подготвиха документи за освидетелстване...дооо заключението Алцхаймер.
Сега няма нужда да обяснявам какво е положението - с две думи: понеже и ние сме с бебе и е невъзможно да го гледаме вкъщи в П-в, сме го изолирали в Кричим в една стаичка близо до тоалетна, оставили сме в нея само легло, шкаф, маса със стол и климатик. Останалата част от къщата стои заключена и гледаме да е максимално далеч от всякакви уреди. Отнася го най-вече сестра ми, която живее при него и горкото момиче е на ръба на нервна криза. Тя готви, оставя му лекарства и цигариа после заминава на на работа...Човека по цял ден обикаля улиците бос или по джапанки и търси цигари, но поне града е малък и засега се прибира или хората му показват пътя понеже го знаят...Рано или късно  и на нас ще ни се наложи да го пратим в дом, но засега незнам нищо, само съм чувала че издръжката им на месец е много висока около 500-600 лв/месечно, а за нас е непосилно, а държавата наистина не се интересува от тези хора

Спирам, че стана дълго- Успех ти желая Савена!