- Публикувана: 6 юни 2007, 16:28 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2007, 10:13 ч.
Значи ли че си лоша майка, ако решиш да не кърмиш?
Не.
Както и ако кърми, това не те прави "добра майка".
Както и ако кърми, това не те прави "добра майка".
кръц кръц, ние тук в този форум не сме малоумни, за всички е ясно и повечето са посочили, че ако жената има здравословни проблеми, никой не би я упрекнал, аз лично в моя пост съм посочила кой тип оправдания са ми неприятни. А ти не виждам защо трябва да подскачаш толкова.
Слава Богу имам прекрасни хора до себе си и с тяхна помощ се осъзнах и разбрах, че не кърменето определя дали една майка е добра или не.
Кърменето започва да се фанатизира,ако мога така да се изразя, а това според мен не е правилно
НЕ.
Гласувам категорично с "не", защото не мога да давам определения за добра и лоша майка изобщо - независимо дали са свързани с кърменето. Ексцесиите като изоставяне или побой или психически тормоз ги изключвам, те са ясни. А после? Къде е границата?
До колко шамара на ден/седмица/ за цял живот удря добрата майка, а лошата?
Изнервената майка лоша ли е? А ако е изнервена всеки ден в течение на една година? Или веднъж на седмица цял живот? А ако никога не крещи, но и не целува, добра ли е?
Добра ли е майката която никога не дава шоколад? А която дава всеки ден?
И т.н. до безкрай...
Родителството, вл. майчинството, не е едноизмерно.
Гласувам категорично с "не", защото не мога да давам определения за добра и лоша майка изобщо - независимо дали са свързани с кърменето. Ексцесиите като изоставяне или побой или психически тормоз ги изключвам, те са ясни. А после? Къде е границата?
До колко шамара на ден/седмица/ за цял живот удря добрата майка, а лошата?
Изнервената майка лоша ли е? А ако е изнервена всеки ден в течение на една година? Или веднъж на седмица цял живот? А ако никога не крещи, но и не целува, добра ли е?
Добра ли е майката която никога не дава шоколад? А която дава всеки ден?
И т.н. до безкрай...
Родителството, вл. майчинството, не е едноизмерно.
НЕ.
Гласувам категорично с "не", защото не мога да давам определения за добра и лоша майка изобщо - независимо дали са свързани с кърменето. Ексцесиите като изоставяне или побой или психически тормоз ги изключвам, те са ясни. А после? Къде е границата?
До колко шамара на ден/седмица/ за цял живот удря добрата майка, а лошата?
Изнервената майка лоша ли е? А ако е изнервена всеки ден в течение на една година? Или веднъж на седмица цял живот? А ако никога не крещи, но и не целува, добра ли е?
Добра ли е майката която никога не дава шоколад? А която дава всеки ден?
И т.н. до безкрай...
Родителството, вл. майчинството, не е едноизмерно.
Гласувам категорично с "не", защото не мога да давам определения за добра и лоша майка изобщо - независимо дали са свързани с кърменето. Ексцесиите като изоставяне или побой или психически тормоз ги изключвам, те са ясни. А после? Къде е границата?
До колко шамара на ден/седмица/ за цял живот удря добрата майка, а лошата?
Изнервената майка лоша ли е? А ако е изнервена всеки ден в течение на една година? Или веднъж на седмица цял живот? А ако никога не крещи, но и не целува, добра ли е?
Добра ли е майката която никога не дава шоколад? А която дава всеки ден?
И т.н. до безкрай...
Родителството, вл. майчинството, не е едноизмерно.
Много добро мнение, подкрепям! Никой няма право да съди. Изобщо, къде е писано, че добра е майката, която прави куп жертви. Така тя може да прехвърли на детето си чувството, че осмисля живота й и да му навреди психически доста повече, отколкото ако просто го дава по-лежерно!
Категорично не! 
Аз, например не можах да кърмя, защото след секциото лекарите цял месец се бориха за живота ми. Толкова тежки усложнения получих. Чувствах се виновна, лоша майка и какво ли още не, но в крайна сметка го преодолях. По-важното е, че съм жива и мога да се радвам на децата си. Та мотиви разни и често изобщо не зависят от желанието на майката.
Признавам, трудно ми е да оправдая майка, която не кърми, защото и ограничавало свободата, не може да излиза, след 2ч. трябвало да се прибира и т.н., но определено мисля, че всяка майка е най-добрата за своето дете.
Аз, например не можах да кърмя, защото след секциото лекарите цял месец се бориха за живота ми. Толкова тежки усложнения получих. Чувствах се виновна, лоша майка и какво ли още не, но в крайна сметка го преодолях. По-важното е, че съм жива и мога да се радвам на децата си. Та мотиви разни и често изобщо не зависят от желанието на майката.
Признавам, трудно ми е да оправдая майка, която не кърми, защото и ограничавало свободата, не може да излиза, след 2ч. трябвало да се прибира и т.н., но определено мисля, че всяка майка е най-добрата за своето дете.
Разбира се,че не значи,че не е добра майка.Не само с кърменето се доказва обичта към детето.Каквито и да са мотивите на майката/все пак приемам,че е нормална жена/ да не кърми не приемам определения,че не обича детето си.Такива крайни мнения ми звучат абсурдно.За ползата от кърменето едва ли някой не е информиран,но все пак то трябва да е взаимно приемлив и съпроводен с удоволствие за двете страни процес.
Според мен всеки си има граница - на мен също ми се пие, пуши и излиза вечер, но временно съм ограничила тези си желания, защото ми се кърми. Не се чувствам по-изнервена от преди да кърмя, просто преди детето имаше други неща, които ме изнервяха...Не го приемам като трагична саможертва, има време за всичко.
А дете, което не иска да суче, лошо ли е?
А дете, което не иска да суче, лошо ли е?
Момичета, вижте как е зададен въпросът. Ако е решила да не кърми, това за мен значи, че става въпрос за жена, която може да кърми, тоест няма проблеми в това отношение, но не иска просто, аз поне така го разбирам, а не жена, която не кърми поради възникнали проблеми. Аз имам една такава приятелка, живее в чужбина, тя наистина не иска да кърми, не защото има някакви проблеми просто казва, че е ангажиращо и не и се занимава, честно казано не съм съгласна с нея, нямам право да я съдя, но това е егоистично разсъждение, може да звучи крайно и грубо , но такава жена наистина не е много загрижена за детето си майка.
Аз например кърмя и страшно много искам да продължа в този дух, но много съм притеснена, че ми намалява кърмата, защото бебка плаче и май не и стига, та правя всичко възможно да си я увелича и като сип редставя, че има мами, които пият лекарства, за да си спрат кърмата, не зная какво ми става.
Аз например кърмя и страшно много искам да продължа в този дух, но много съм притеснена, че ми намалява кърмата, защото бебка плаче и май не и стига, та правя всичко възможно да си я увелича и като сип редставя, че има мами, които пият лекарства, за да си спрат кърмата, не зная какво ми става.
Категорично не! Всеки има право на избор. Единствено много се дразня, на оправданието "аз много иска, но.."-и тук вариации:рядка ми е кърмата, спря ми кърмата, щото бебето се буди половин час след като е яло, или защото вече гърдите не ми се втвърдяват, или защото не мога да изцедя повече от 50мл 
, толкова много искат да кърмят, че не са си направили труда да попитат някой, или слушат само, който им е удобно 
.
В момента съм под афект от моя близка, която много иска да кърми едномесечното си бебе, но изцежда само по 50мл от гърда, а малката много лакома, и снаха и изцеждала по 200мл., та извинете ме ако съм много крайна
, толкова много искат да кърмят, че не са си направили труда да попитат някой, или слушат само, който им е удобно . В момента съм под афект от моя близка, която много иска да кърми едномесечното си бебе, но изцежда само по 50мл от гърда, а малката много лакома, и снаха и изцеждала по 200мл., та извинете ме ако съм много крайна
НЕ.
Гласувам категорично с "не", защото не мога да давам определения за добра и лоша майка изобщо - независимо дали са свързани с кърменето. Ексцесиите като изоставяне или побой или психически тормоз ги изключвам, те са ясни. А после? Къде е границата?
До колко шамара на ден/седмица/ за цял живот удря добрата майка, а лошата?
Изнервената майка лоша ли е? А ако е изнервена всеки ден в течение на една година? Или веднъж на седмица цял живот? А ако никога не крещи, но и не целува, добра ли е?
Добра ли е майката която никога не дава шоколад? А която дава всеки ден?
И т.н. до безкрай...
Родителството, вл. майчинството, не е едноизмерно.
Гласувам категорично с "не", защото не мога да давам определения за добра и лоша майка изобщо - независимо дали са свързани с кърменето. Ексцесиите като изоставяне или побой или психически тормоз ги изключвам, те са ясни. А после? Къде е границата?
До колко шамара на ден/седмица/ за цял живот удря добрата майка, а лошата?
Изнервената майка лоша ли е? А ако е изнервена всеки ден в течение на една година? Или веднъж на седмица цял живот? А ако никога не крещи, но и не целува, добра ли е?
Добра ли е майката която никога не дава шоколад? А която дава всеки ден?
И т.н. до безкрай...
Родителството, вл. майчинството, не е едноизмерно.
Добре казано.
Въпросът е зададен адски некоректно.Глупаво е да се дават подобни оценки.
Освен това подобна тема не постига нищо, освен да подклажда спорове.Тъпо е.
