Мили мами,искам да помогна доколкото мога,за да не се сблъсквате с проблемите,с които се сблъскахме аз и моето детенце в училището.Голямата ми грешка беше,че още в първи клас,на първата родителска среща,аз не станах пред всичките родители и не им обясних,че моето момиченце е малко по-различно от техните,че ние двете се нуждаем от психическата подкрепа, помощта и разбирането от страна на учители,родители и деца.Разчитах класната да обясни.Не обясних,че моето дете не е втора класа човек,че и то,както всички останали деца има своите нужди,радости и неволи.Че то се нуждае от приятели и обич,от уважение,а не от тотално игнориране/както в последствие се случи/.Сгреших и когато не влезнах в час, при децата и не им обясних и на тях,с по-прости думички,какъв е проблема ни и че разчитам на тяхната подкрепа и разбиране.И когато реших да проведа тези разговори,вече беше късно.Дъщеря ми беше белязана като черната овца и каквото и да се случваше,все тя беше виновна,защото видите ли"тя не е добре с главата"тя е "лудата" и още стотици обидни епитети,от които ми идва да вия с глас.Все си мисля,че ако бях провела този разговор още в началото на първи клас,нямаше да срещна равнодушето и безразличието на повечето родители и обидите на децата.
Не знам дали съм права,но ако мислите че съм,моля ви не допускайте моите грешки,за да не страдате,както страдам аз.
И последно-дъщеря ми,респективно и ние от семейството и,в никакъв случай не се чувства интегрирана,а игнорирана.
Съжалявам,ако съм Ви отегчила.Извинявайте!!!