Изповед на една мама,относно интеграцията

Дано някой се вслуша в думите ти, Анди! Това което описваш ми е до болка познато,
и вече се е случило с нас. И на мен ми се виеше, и виех. Вече сме към края на ХІ клас,
в къщи.

Анди,много си права и дано повече мами се вслушат в съвета ти. Аз обратно на тебе още в началото казах на учителката и тя от своя страна на първата родителска среща сподели с родителите като каза че могат да ме питат каквото искат . Въпроси нямаше,а и детето ми не беше игнорирано а много добре интегрирано.  Притесненията ми сега са малко по различни от есента е в 5кл. и тази кабинетна система и липсата на асансьор пък и многото учители дали ще трябва отново да разговарям със всеки поотделно или само с новата му класна. Дори понякога си мисля да остане у дома ,но той е категорично против.  Представа нямам как ще ни завърти училищния вихар на есен дано да е в положителна посока.

Аз също си мисля,какво ще стане,когато дойде 5-ти клас/тя в момента завърши 2-ри/.Още от сега започва да ми се плаче.Но в никакъв случай няма да я оставя в къщи,или пък на индивидуално обучение.Знам,че ще е много тежко,но се надявам да имам сили да продължаваме напред!!!

Ох, и моят син ще е първокласник, е не в София, нооо...
И на мен ми е много притеснено.

Все още не ми се е случило това, което на теб(училището). Когато разбрах за глухотата на детето ми и я споделих с близки  и роднини, те започнаха всячески да пропускат темата. Пред хората не смееха да споделят нищо(говоря за бабите, особенно едната). И реших първо да обясня и реша проблема(техния), като заявих, че недомлъвки и усуквания пред хората, по скоро ще влошат нещата. Който и да ме попиташе, има ли някакъв проблем, аз си го казвах ясно и открито - да, има, с глухота е, но има .....Мразех, когато чуех ,че някоя от тях се е оплаквала. И така до днес, предпочитам околните да знаят какво да очакват от нея като говор. И колкото по-рано споделиш , толкоз по-добре за детето. Сега , всяка една нейна по-ясна дума и разбираема за околните, се посреща с голяма радост и похвала от всички мои познати и приятели. Бабите още не са свикнали(особенно едната). Но детето се чувства прекрасно, то вижда нашата радост и вълнение. И то е щастливо.
Защо си скрила нещото за детето си? То все някога ще излезе наяве. Колкото и да криех, то след време щеше да лъсне всичко, тя все пак изоставаше с говора. Загова я предпазих предварително. Ох, много написах, но честно да ти кажа мнго се ядосвам на такива криеници, защото така вредиш на детето ти.
И един съвет - премести детето в друго училище. И започни от начало, но с началото, което сега знаеш , че е правилно.Успех!

О, аз пък като казах, от учителката никаква подкрепа и до ден днешен ме е яд, че такава учителка като нея е действаща учителка. Абсолютна престъпничка спрямо децата. Аз обаче съм писала и друг път смених училището и учителката и ме е яд, че го оставих месец и половина в това училище и ако създадем черен списък тук ще я напиша с голями букви името и. Но в класа има още едно дете, което пък милото още първия учебен ден рева и нещо не можел да свикне с нея - е защо го държат не знам.

Освен моето още с едно дете кандитатствувахме в това училище - е директорката такива ги оплете че направо добре, че майката, която е от нашия форум си го премести навреме и тя е доволна от новото училище.

В новото училище за пореден път казвам, че попаднах на учителка без грешка, на родители (по-добри не бих си мечтала) директорки, учителки хвала на тях

Напълно съм съгласна с мнението, че за проблема трябва да се говори, а да не се премълчава!  Макар и  още далеч от училищната възраст, все пак си мисля, че за детска градина вече ми е време да се замисля! 

Аз, като го дадох моя син на градина и казах на учителките за проблема на детето си. Ама аз нямаше как да не кажа, защото трябваше да му дават хапче при всяко ядене.
Сега ще е 1 клас и също смятам да и кажа на учителката.

Аз може би не се изразих правилно.Не съм крила никога проблема.Просто разчитах на учителката да разясни как стоят нещата.Тя,доколкото знам е обяснявала,но така както аз щях да го обясня,това което е на сърцето ми,няма как друг да го обясни по-добре от мен.Иначе класната е прекрасен учител и човек.

И ние с Марти сме сходен случай на Волф, ако знаех как и какво да направя в ония глухи години, когато никой не се интересува от "здравите" камо ли за различните. Грешки много съм правила, но човек опитва, като види,че греши пробва с друго. Аз също не съм казвала нито в училището, нито на деца, че имаме проблем, такива бяха нещата. И да бях, резултата щеше да е същия, знам какви хора работеха в нашето училище. Така, че принудени бяхме да се махнем от масовото училище. Наистина българската интеграция е равносилна все още на изолация. ама и това е по-добре от тормоз, както беше по-рано при нас. А за виенето то си остава. 

Andgi S, много е хубаво, че подхващаш такава тема! Пиша ти и като мама и като специалист. Хубаво е било да разкажеш на хората за това как ти се чувстваш. Може би е щяло да докоснеш някого, но е доста трудно да влияем на приемането. Проблема на т. Нар. специални, различни деца е общото възприемане на различието изобщо и знанието което имаме за това. Когато кажеш на някой човек “проблем” не е реално той да го възприеме по същия начин като теб, просто защото не го е преживял. Нас ни учат по един малко медицински модел като за заболяване, нарушение, диагноза. Това е първото което излиза в главата на другия. Затова е изключително трудно смяната на нагласите. Приемането е нещо като вярата. Може ли да пробваме да накараме някой да повярва искрено. Трудното в приемането идва и от това, че всеки в главата си има някакъв мисловен модел за трудните децал Ами само факта, че масово думата с която се наричат е такива. Какво означава такива?! Всеки си е такъв – онакъв посвоему. Всяко дете може да учи по специфичен начин. Това е основното, което е нужно да се даде като възможност на “такивата деца.”  В момента в който ги сложим в един калъп и учат само по слухов път без разбиране и подкрепа няма как да се мисли по – различно. Приемането на детето в училище зависи много от отношението на учителя, защото децата в групата проектират неговото възприемане за дететето с трудности. Зависи от него как ще го представи на класа. И затова на мен ми харесва повече названието приобщаващо образование, а не интегрирано. То включва не само обучението. Най-общо то се отнася до осигуряването  на качествени условия за обучение за всички деца
От моя личен опит съм наблюдавала и споделяне и не на проблема. Общо взето няма съществена разлика, защото опира до конкретен човек. До 5 клас нямахме проблеми с приемането в класа. Тази година няколко от учителите се изказват подходящо пред децата и родителите. И за съжаление главно учителите и директорите на детски градини и училища съботират приемането на такова дете. Дори направо ми казват:” Е да! Ама вие искате от нас да правим разни неща или искате да помогнете, но ни карате да работим повече”. А "работата" често се състои в мястото на детето в класната стая и 5 минути отделени за индивидуални инструкции.
 Няма ка да очакваме от другите същото разбиране. Просто трябва да се отстояват правата на детето , защото нормативните бази не се познават и от ръководителите на училищата.

Искам да напиша като майка на дете, в чиято група в градината има нечуващо детенце. В началото на годината на родителската среща госпожите и сурдопедагожката застанаха и ни разясниха подробно всичко. Бяха малко притеснени разбира се, защото не знаеха как ще рагират родителите. Слава богу всички приехме детенцето нормално. Обясниха ни ако нашите деца питат какво да им кажем. Сега Габи расте, играе и се смее с нашите деца и виждам, че се чувства добре. Всички я приемат като една от тях, каквато и всъщност е! Мисля си, че в проблема с интеграцията не трябва да взимат участие само родителите на детенцето със специфични потребности, а и всички ние, родителите на останалите деца и учителите. Ако ние не научим децата си да приемат "различните" от тях нищо няма да се получи. Аз определено уча дъщеря си, че всички дечица са еднакви.
Andgi-S недей да се обвиняваш. Може би не е късно да направиш тази среща с родителите и децата. Може би самите родители не са наясно с проблема... децата също. Колко е голямо твоето детенце? Искам да ти кажа и още нещо. може да съм го казвала и преди. В гимназията имахем съученичка, която имаше проблем. Ние се държахме с нея ужасно. Подигравахме  й се... просто бяхме отвратителни! Сега ме е срам ужасно много от моето поведение, не се побирам в кожата си от яд, че съм могла да бъда толкова жестока! Проблема е дошъл точно от това, че никой, нито класната  ни, нито родителите са ни обяснили каквото и да било. Нашите родители също не са били наясно с проблема на това момиче. Явно тогава времената са били такива, всичко се премълчаваше. Това е огромна грешка! Сега ми се е случвало да я виждам и тя толкова много ми се радва. В тия моменти ми става още по-гадно от държанието ни навремето. Тя сигурно ни е простила вече и има добри чувства към нас, аз обаче не мога след тия 17-18 г. да си го простя!

Като майка на дете със СОП аз също изпитвам такива чувства, още повече и вече на мой гръб. Също в себе си търся прошка от много деца, които волно или неволно съм обидила или унижила преди. От което много ме е срам, ако можех да върна времето назад. Вътрешно съм се извинила на всички тях, но с това ще върна ли обидата назад и това, което съм причинила? Сега искам да науча колкото може повече деца, да са толерантни и внимателни, защото от думите боли и то много. 

Аз имам подобно изпълнение в училище. Ваче, тя ти е простила- просто трябва да приемеш прошката и без съпротива. Не си лош човек. Била си дете.