аз съм лоша майка

Значи и аз съм лоша майка , и около 50 % от майките във форума също !


 

Дедо Боре,
защо не седнете с бащата един ден и да си определите всички сфери, в които имате някакви разминавания - (за отглеждането на детето говорим)?

Съвсем, съвсем примерна процедура:
Без да се разправяте ти такъв, пък ти онакава, си определете кои са най-важните принципи на възпитание ЗА ДВАМА ВИ.  Установете си ги и си ги запишете най-добронамерено. Щом са и на двама ми - те да са ви ориентирът, който да спазвате.
После вижте къде не съвпадате  - сигурно ще има и различия, неизбежно е, пък ще ви помагат сходните положения (нали не си се женила за ескимос). Определете това, което пречи - според теб и според него.
Не спорете кой прав, кой крив до смърт, щото всеки е прав донякъде само...Просто вижте в нещата, в които имате различия, кое съответства повече на вашите си принципи, тези дето И ДВАМАТА сте ги установили като ваши и важни.
Който повече се е отдалечил от принципите - ами просто малко да отстъпи, да си каже "мама му стара тук прекалих и е добър момент да се променя".
Може и ти да си тази, може и той да е, но без малко да погледнете по-навътре работите няма да стигнеш до конкретни причини. Само ще се депресираш, пък е ясно, че и на детето не му е много приятно.

Пък после просто малко се старайте да спазвате вашите си принципни положения. Нищо лошо ако не винаги се случва, но ако човек има желание, ще има и напредък някакъв....
И като определяте тези неща не забравяйте и бабите, лелите, батковците и някакви граници с тях.

Мда...

в слу4ая май таткото има нужда от едно голямо дърпане на уШи да глезим мился вси4ки можем, по трудно е да се възпитава...В този смисъл ти си много отговорен родител, дано намерите обЩ език със съпруга ти, по отноШение на децата

dedo bore, звучи ми познато състоянието ти...
Даже мислех и аз да пускам подобен пост. Денонощно сме със сина ми /още го кърмя, вкл. и нощем/, татито е все на работа, сутрин като излезе в 9 часа и се прибира в 21 часа...В почивните дни работи допълнително...Бабите ни са далече...Моите бушони изпушват вечер. Усещам се как имам гневни изблици дори и за по-незначителни неща вече...
Все още не се обвинявам, защото го гушкам и целувам много, но все пак усещам, че трябва по някакъв начин да овладея тези гневни изблици. Самата аз не се харесвам такава и веднага след като съм се развикала съжалявам вече. Разбрах едно - причината е в мен. Наложих си да бъда по-търпелива и вече като усетя че ще се развикам, хващам сина си пред мен, накарвам го да ме погледне в очите и бавно му обяснявам каквото имам да обяснявам...По този начин печеля време да се успокоя, а и той спира да врещи например или да бърка в кофата за боклук или т.н.
Виждам, че ти ходиш и на работа, а и май от таткото нямаш нужната подкрепа...
Всъщност ако наистина е така ..."за  него аз не се справям и съм безсилна и с това ще си навлеча лошо отношение и за в бъдеще."...то не се учудвам, че се самообвиняваш...Само, че мисля, че вината е повече в него и ти трябва да осъзнаеш, че това, че той мисли че ти не се справяш не е единствената гледна точка.
Аз се успокоявам с това /а ще ти го дам и като съвет/, че винаги бех могла да разчитам на съвет от професионалист-психолог. Имаш си интернет, винаги можеш да изровиш къде има разни центрове за работа с деца, разни неправителствени организации, че дори и правителствени, които дават безплатни консултации на родители и деца /това ако не можеш да си позволиш някой-друг сеанс на частно/. Там биха ти дали адекватен съвет как да се справиш с гневните изблици, а и да разбереш защо всъщност ги има.
Иначе още бих ти казала, че едва ли си толкова лоша, колкото ти се струва в момента. Не си внушавай негативни мисли, напротив - мисли си как ти се налага да се справяш със стреса в работата, стреса на улицата, стреса вкъщи после(всичко е на твоите ръце, а кога и колко почиваш?) и знай, че се справяш. И не е лошо да прехвърлиш част от вината за възпитанието на децата и върху татито, все пак те са и негови (и спри да се самообвиняваш)
Желая ти успех, подкрепям те.

По същия начин съм и аз. Само, че аз не й се карам, но настоявам за това, настоявам за онова. Докато баба й й позволява всичко и като си тръгва 30 мин рев, гушка я, не я пуска. Пък аз 

Всеки е минавал през този период. Хубавото е, че при добро желание можеш да се промениш. А и самото дете с възрастта става по-сговорчиво.

Аз също мисля така  Макар,че често ме обсебват тези чувства или мисли.
Наистина е кофти,особено при бабите .При нас ситуацията е такава ,постоянно чувам от баба и "майка ти не дава","майка ти ще се кара","майкат ти ....." Излиза,че аз съм лошата и само аз не давам да се правят разни неща,а те са добрите и разрешават 

и моите реват за баба си...
И аз съм лоша майка, но съм тяхната единствена майка. Нямат друга