Като гледам другите....

Аз не знам защо бях решила на времето, че видиш ли всички са толкова щастливи и така добре се разбират с мъжете си.... само аз така и не съм случила на правилния 
Чак след раздялата видях, чух и разбрах колко погрешни мисли са ми се въртяли в главата и колко съм се заблуждавала за човешките взаимоотношения.  Не че си нямахме и ние проблеми и не че сега ако ме питате бих се върнала назад, така както беше на времето.....

Всъщност на скоро четох една статия или гледах предаване което ме накара да се замисля и дефакто да пусна тази тема. Там ставаше на въпрос за това как младите семейства (като възраст на мъжа и жената) са по-склонни на разводи и раздяли от тези които са по-улегнали. Там обсъждаха това че когато човек е млад е склонен на повече компромиси НО и е по-неопитен и не знае как точно да подходи към дадена ситуация което води до огромен брой разводи. Казваше се също че когато брака е между по-"зряли" хора то, той вече е по-стабилен на базата на натрупания опит и научените урци за това какво и как бихме могли да приемем и точно по какъв начин да "си паснем" с половинаката....

Stun, точно за тези компромиси от двете страни мисля, че става въпрос.  Когато се налага само единия да се примирява и да се нагажда и да прощава нещата просто не вървят.

Много, наистина много съм мислила как на времето хората са се  женели толкова млади и са съумявали да останат заедно до старини 

Ооо, да в статията/предаването ставаше на въпрос, че много голяма част от проблемите и разводите са в следствие парични проблеми в семейството и че дори и да не е явна причина, то това е основата на нещата. 

Ако мислиме за пари то тогава може би тайната на нашите предци се свежда до това - липсата на пари или поне липсата на стремежа да има повече и повече както и разделението на "задълженията" в семейството като по този начин не се получава застъпване на интересите.....  Знам ли.... Аз лично предпочитам да съм самостоятелна и сама да разчитам на себе си но може и да е вярна тезата за парите 

Isa,  права си за настроенията, но при тебе за щастие е по-различно. Мисля че при вас се е получило това за което  много от нас биха могли само да мечтаят. Поне аз лично много бих искала децата да познават баща си и да си имат тяхни си взаимоотношения които да споделят и с мен.... Иска ми се да бяхме остали поне добри познати в името на децата, да бяхме запазили добрия тон но уви...  Това от своя страна доказва за мен самата че съм взела правилното решение 

Casi,...... като четях писаното от теб и .... много се доближаваш до моето мислене... усеща се и болката и мъката ти.... ех, да можеше да е по-различно.....


За принципите и компромисите - прави сте, ние не искаме повече от това което смятаме, че заслужаваме 

Както казваш малко навлизаме във философията, та един от най- големите философи е издигнал в култ "МЯРАТА" във всичко. Та тя може спокойно да се приложи и по този въпрос. Не може да се правят безкрайни компромиси при крайно влошени отношения между родителите, тъй като няма в чие име да се направят- това не е семейство и децата няма да са щастливи от такъв компромис. Също така ако при всяко спречкване някой си събира гълъбите това също вече не е семейство, тъй като този някой въобще не е настроен да води семеен живот. Та много е конкретно- съобразно обстановката при всеки конкретен случай. Никой не може да разпише общовалидно правило къде е точно границата, зад която е безсмислено да се правят компромиси и отстъпки.

Киара, зависи това - преди как хората са се женели и не са се развеждали - колко назад визираш. Да не забравяме, че феминизма е относително младо понятие и явление. Преди жените са били икономически и физически зависими от мъжете си и е нямало много накъсе да се мърда...Да не забравяме, че 20 век дава избирателни права на жените! Както и правото да носят панталон! А сега просто и двамата партньори са равностойни с еднакви искания и очаквания в живота...като нерядко на мъжете исканията са по-високи, а на жените - очакванията Та сега естествено и жените не искат само те да правят компромиси както е било в по-голямата част от историята на човечеството! Жената преди е била зъвързана  за трите К както казва Хитлер - kitchen, kinder, kirchen или както и да се пише църква! А сега някой ще ме върже така ама нещо не е познал :2gunfire: И съответно моята независимост не е много угодна на БНД, както и финансово превъзходство....Ей такива неща + 17 години преход в наше село убиха окончателно самочувствието на мъжа и оттам отговорността и желанието му за семейство некак ги отнема....а жените пак останаха да се борят сами, но сега вече не хленчат от това! Те тва е разликата

само това ще взема, защото:
изискаваш ли повече, следва ти даваш повече.
очакваш ли повече, дал си повече.
никой не се влюбва за да мери каво дава или получава, ма някак си е добре да са балансирани нещата, за да не ти избие баланса.
за мен проблема е в егоизма. и липсата на отговорността пред себе си. така наречената съвест.
ама това по моему се възпитава. и ако го няма изначално, а това рядко се открива о време, то връзката е обречена.
и после кажи че българина не е добър търговец.
ако както представя себе си, така работи и продава труда си, и държавата щеше да е на друго дередже.

Нека и аз да се изкажа.Повечето майки, които пишат в този форум, ми се виждат "доста отракани",без да обиждам някого и от излишна гордост, сигурно има и такива, дават съвет,без да се замислят-" айде разкарай го тоя, щом те бие...." и т.н.
Да дам пресен пример с майка ми и баща ми-последния си имаше доста любовници допреди 10 г.,сега вече се кротна,даже ги водеше вкъщи понякога, когато майка я нямаше.
Тя, жената, знаеше естествено-някой ги видял с баща ми еди-къде си и т.н.Плачеше, отслабна, но никога не е споменавала за развод.
Когато наближиш 50-те и секса няма вече никакво значение, поне за повечето хора, за развод е глупаво да се говори.
Моят мъж не си изпълнява съпружеските задължения, поступвал ме е понякога, но това не е повод да се разделим.
Нашият казус е малко заплетен-ще се развеждаме, тъй като искаме всеки да си знае своето, но ще живеем без брак.
Така че-ако бащата не е непоправим алкохолик, не пребива жена си системно или любовницата му не е бременна от него, развода, т.е. раздялата може да се обмисли и да се претглят всички "за" и "против" много внимателно.

Мдааа, винаги съм казвала, че в България ако не те пребиват яко всяка вечер, се водиш за щастливо омъжена жена... Лошо няма - щом са ти такива критериите за семейство. Аз семейството го разбирам по иначе...ама аз нямам такова, та сигурно ти си правата, де да знам? 

И аз това прочетох току-що.....

здравейте,момичета!
не се обвинявайте,че не сте сей "мъчили"да запазите.....семейството.
стигне ли се до мъки,то не е семейство.
разведох се преди 10 год. и аз изпитвах терзания и си мислех"ако"!
децата бяха малки и аз си мислех,че трябва да имат баща и че мисля за себе си..........
терзаех се доста.
но...минаха няколко години и моите вече големи деца ми казаха-"ТРЯБВАЛО Е ПО РАНО ДА СЕ РАЗВЕДЕШ,а не да се оставяш да те тормози.сега сме по добре и изживяваме много по спокойно без него"
толкова ме успокоиха тези думи.
а и да ви призная и аз съм казвала на моите родители-"да се бяхте развелиывсички щяхме да сме по щастливи".от вън обаче си бяха идеално семейство,за хората!
просто кураж,момичета-живота е пред нас!      

Ти мазохистка ли си - или просто смяташ , че едно нормално семейство е такова в което мъжът бие жена си, има си любовници и ги води в къщи  /когато жена му я няма, но явно децата му са там/ и т.н.
Ти можеш ли да си щаслива с човек който ти посяга /независимо каква е причината/, имаш ли му доверие на този който те унижава - удряйки те???????
Аз не съм "Отракана", но не искам да си представям даже, че може да ми се наложи да търпя такова нещо  

Диони,не дей така с тази форумка,че ей сега ще те обяви за злобна.
В нейната тема,(която беше заключена естествено,ако не си я чела),мен ме обяви за злобна жена,когато и казах,че не е в час,щом има такива неща за нормални. .И съвети от комплексарки не искала

Евана, е тя защо пуска теми, като ситуацията я устройва? 

Айде по-спокойно го раздавайте. Хората имат различен праг на издръжливост. И също така едни и същи неща според различните хора са различно тежки провинения.
За мен силните чувства не са оправдание да лъжеш някого.
За други хора - щом си влюбен, може да лъжеш и да правиш безумия (буквално), може да лъжеш ако имаш изгода. Може да търпиш да те лъжат.
Хора всякакви.

Прав си.
Но тя търсеше подкрепа тук.
А после излиза, че за нея да те поступват е нормално