Публикувана: 13 юни 2007, 09:15 ч.
Последно мнение: 14 юни 2007, 20:20 ч.

Плач на работното място

3 136
71
1

Гост

# 15 13 юни 2007, 09:47 ч.

Мнения: 6 029

ама кви сте ревли Simple Smile

аз съм плакала от напрежение. лошото е че после дълго ми личи, че съм ревала... и всички като почнат да ме питат "ама кво ти е" ... и аз почвам пак да цивря.

# 16 13 юни 2007, 09:48 ч.

Мнения: 4 447

Цитат на: Julie в ср, 13 юни 2007, 09:47

ама кви сте ревли:)

аз съм плакала от напрежение. лошото е че после дълго ми личи, че съм ревала... и всички като почнат да ме питат "ама кво ти е" ... и аз почвам пак да цивря.

Същата съм, отлагам срещи с хора за цяла седмица.

# 17 13 юни 2007, 10:03 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Ревала съм на работа - последния път беше заради Дари.
Но за ремонт да рева - трудно, където и да е.
Плача не е срамен - като смеха е. Усамотявам се, когато плача - ама чак да се крия.

# 18 13 юни 2007, 10:09 ч.

София
Мнения: 2 271

И на мен ми се е случвало да ми се доплаче от напрежение, обаче се крия - не го правя, за да демонстрирам някаква чувствителност, даже се срамувам, че проявявам слабост. А относно колежката ти, Роси, остави я - ти нищо не можеш да направиш, най-много да допринесеш допълнително за напрежението и.
Аз също напоследък съм станала много емоционална и ми се насълзяват очите от елементарни неща, което е много неприятно, защото се излагам понякога Rolling Eyes

# 19 13 юни 2007, 10:10 ч.

Bapнa
Мнения: 762

И аз съм плакала на работа, че и в едно такси и после в една рекламна агенция - много ми се беше събрало и не можах да стисна и да се държа . На старото ми работно място пак ми се е случвало - в повечето случаи хората ме гледат стреснато, но проявяват съчувствие - шофьорът на таксито даже ме почерпи с дъвка, а бившите ми шефове ме заведоха на кафе. Едно е сигурно - плачът облекчава и е полезен Peace

Остави я да си пореве - по-добре ревла, отколкото нерва

# 20 13 юни 2007, 10:12 ч.

Мнения: 3 423

Трябва да се срещне с психолог.
Неврози, депресии, може да полудее.
Ако някой има изпитан психолог или
психотерапевт, да даде номера, за да
се помогне на таз жена, докато е време.

А ти говори с шефа да ти дава вредни.
Средата, в която си принудена да работиш,
е нездравословна. Може да стане и заразно..

# 21 13 юни 2007, 10:20 ч.

Мнения: 1 172

Когато някой от екипа ми е видимо разтревожен или в такъв "нервен" период, му предлагам да си вземе малко отпуск, независимо колко много работа имаме. По този начин може да се разтовари, да си почине и да премисли на спокойствие всичко, което му се случва, да обърне повече внимание на проблемите си и тяхното разрешаване. Работата в такова състояние не е кой-знае колко качествена и това допълнително усложнява ситуацията. Плачът на работното място също не го одобрявам, досега не ми се е случвало да плача, нито да бърша сълзите на някой. Но ако въпросният служител няма опция да си тръгне от работа и в същото време му е достатъчно криво, ясно е че ще плаче. Малко хора могат да сдържат такива емоции.

# 22 13 юни 2007, 10:25 ч.

Мнения: 1 299

Цитат на: rosiiii в ср, 13 юни 2007, 09:15

Колежката ми, работим двете само с шефа, взе редовно да плаче на работното си място. Значи вече поне веднъж седмично се случва. И то за не много сериозни неща. Плаче след като говори с майка си, след като говори с баща си, повишава им тон по телефона, тряскат се слушалки. И темите са обикновено за ремонта на апартамента и, за проблеми със съседите. Аз я познавам от 5 месеца, не е много време, и не знам как да спра тия плачове. В крайна сметка на работа сме...

Лигавщини....ееййй, много емоционални тия хора беее. Поговори си с нея, не приляга на голям човек да реве за щяло и нещяло Crazy

# 23 13 юни 2007, 10:25 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: *SV* в ср, 13 юни 2007, 10:20

Но ако въпросният служител няма опция да си тръгне от работа и в същото време му е достатъчно криво, ясно е че ще плаче.

А още по-ясно е, че работата ще страда.
Всеки капиталист има нужда от усмихнати
и щастливи подчинени. Спорт не прави ли
тази твоя колежка? Плуването преди работа
помага. Или фитнесът след работа. Да опита.
Ако не стане с психотерапевта.

# 24 13 юни 2007, 10:28 ч.

Мнения: 920

Аз съм чувала, че японците имали специална терапия - зала с чучела на шефовете - отиваш и ги биеш колкот си искаш.

# 25 13 юни 2007, 10:30 ч.

Bapнa
Мнения: 762

Цитат на: Мадам Гоца в ср, 13 юни 2007, 10:28

Супер

# 26 13 юни 2007, 10:31 ч.

Мнения: 1 798

По принцип не съм от ревливите. Плача много рядко. Но имам приятелка - за всяко нещо ревва. Много е чувствителна. От една дума е готова.
Знам, че сълзите освобождават напрежението.
Мисля, че зависи от темперамента най-вече.

# 27 13 юни 2007, 10:38 ч.

София
Мнения: 15 467

Ето, аз напоследък много лесно плача, а ако ме и попита някой к'во ми е , вече няма спиране. newsm45

. А и на хубави неща плача - като видя бебе или сватба, на филм, но това вече е от ЕГН-то.

# 28 13 юни 2007, 10:39 ч.

Мнения: 213

Цитат на: Presiqna в ср, 13 юни 2007, 10:10

Остави я да си пореве - по-добре ревла, отколкото нерва

Освен да дойдем всички при теб Simple Smile

. При нас на системи да си пак ще се налага да идваме...
Иначе на мен ми се е случвало - много е конфузно, ама като напира от вътре.

# 29 13 юни 2007, 10:42 ч.

Мнения: 3 423

Пресикуна,
ти с плач значи се оправяш в живота.
Ревнеш - апартамент, цивнеш - кола.
Как го докарваш на плач? С тренировки?
Малко ноухау няма ли да споделиш.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Форумни липси № 9

ХАМАС нападна Израел

Знаете ли, че...? (интересни факти)

Причина:

Причина: