Какво ще направите?

Доколкото се познавам, при такава реакция бих се разтреперила от нерви, но това не помага!
   Аз също не бих позволила 3г. ми дете да се люля с такава сила.Бих опитала с добро, или с примери за злополуки(дано не се случват на никого)!

Това "непослушание" от страна на бабата единствено ли е или са налице и други своеволия, също толкова важни /защото това не е маловажно/? Днес детето иска "така да се люлее", утре няма да му харесва да държи баба си за ръката, докато пресичат, в други ден ще започне да иска да яде само шоколад и сладолед и т.н.
Ако не можеш да се справиш с бабата е ясно- има и други вариянти за гледане на малки деца, ползвай градина или бавачка, което ти допада повече. Ядосването не решава проблема. Решенията са ясни и те не включват постоянно увещаване на бабата, ако тя дори желание да се съгласи не проявява, нито съобразяване с желанията на хлапето, които могат да бъдат и абсурдни. Въпросната баба едва ли пада от Марс, че да не знае, че подобно поведение е опасно.

Говори много сериозно с майка си и не приемай мълчанието й. Изясни нещата ясно и категорично. Никога не препоръчвам острите сблъсъци, ама в този случай поведението й е направо безотговорно. Виждала съм такива инциденти с люлки, че само като си помисля и косата ми настръхва. Чак й се чудя как има този кураж /не допускам че не й пука/.

Детето самО ли се засилва на люлката? Моите деца съм ги оставила да се люлеят сами от момента, когато се научиха да засилват люлката - нека преценяват доколко им стигат силите и смелостта. Преди това аз определях как да се люлеят. Старая се да не ги ограничавам за неща, които аз самата съм обичала да правя като дете (с изключение на седенето на перваза на прозореца на шестия етаж!)

А пък това с мълчанието на майка ти не го разбирам. Нали сте големи разумни хора - нормално е да има диалог и постигане на компромисно решение. Дали пък тонът ти не я обижда?

Как така майка ти ще си замълчи?! Разбирам да каже "Извинявай, загледах се нещо, не я забелязах, стана за секунди" или "Ти се притесняваш излишно, тя е вече голямо дете" или "Не мога да се справям с нея, много е своенравна" или каквото и да е. Но да си замълчи?! Как така ще си замълчи?
Ако това е начинът на общуване с моята майка, аз не бих й доверявала децата си.

Обясни й че те е страх. Ако не може да излезе "на глава" с детето, просто й предложи да го води другаде, където няма люлки.

В обратната ситуация съм. Та не знам какво да ти кажа...
Но наистина нещата, които са ми били любими като малка ги позволявам на децата си, независимо колко са рискови.
Страх ме е разбира се, щото те не са така добре с движенията, както майка им 

Tereza Marini, детето ти страхува ли се или се кефи на това силно люляне?

Е, то сигурно се кефи - иначе нямаше да се засилва...
Тук става въпрос по-скоро за диалога с бабата.

Колкото и да му е кеф на хлапето на 3 години няма тази моторика и контрол на движенията, за да люлее люлката на макс. От значение е именно реакцията на бабата- "Тя така иска", не може всичко каквото поиска детето да се случва. Ако беше така още на две години моят син да е намазал някои гуми, понеже не искаше да го водим за ръка и когато пресичаше. Бебето пък иска да стъпва на парапета на терасата и когато до надигна да погледне се насочва право надолу. Кеф му е значи. Но не е задължително това, което създава удоволствие да съвпада с това, което е редно да се прави.

И аз като Шани. Голямата е куражлийка и се люлее до захлас. Малката едва се поклаща на люлката.

Но наистина е странно мълчанието на майка ти. Как ще се грижите за това дете, ако не си говорите?

И при нас така - щерката ако може дори ще превърти люлката, а малкият се люлее лееекичко и не може още сам да се засилва. Специално за това съм ги оставила -кой както иска.

Щом майка ти ще гледа детето трябва да се разберете какво ще се позволява и какво не.

Страх не страх, пускам дъщеря ми да се люлее колкото иска силно. И аз така обичах. 
Предупреждавам я, да се държи здраво.
Tereza Marini, говори с детето, и обясни, че мама се страхува от това, което прави. Кажи й че й вярваш, и все пак, нека да внимава.
Майка ти....може би също се страхува, но се опитва да разбере и детето... И все пак, ако ти самата не разрешаваш това да се случва, нека и тя се съобразява с теб. Изяснете ситуацията и помежду си.

Попадам в такива ситуации ежедневно по няколко пъти.  Като направя забележка жената (майка ми) се напушва и си заминава. винаги реакцията и е такава, че аз после цял ден си мисля дали не прекалих и т.н.  Истината е, че вече съм загубила всякаква надежда, че може да ме чуе, караме по инерция...

Ами за жалост понякога сме по-чувствителни отколкото трябва, но после като поразмислим виждаме, че сте прави / ама не си го признаваме винаги/. Затова ще си позволя да ти дам съвет от позицията на човек, който е баба по майчина линия - НЕ ОТСТЪПВАЙ от изискванията си по отношение на отглеждането и сигурността на детето, дори с риск да се поскараш с майка си. Нашите методи са били валидни когато сме гледали вас, сега при внуците вашите виждания са водещи.

Какво ще направя? Ще си намеря някой да ми гледа дедето - градина, бавачка, съседка.
Но няма да допусна да се случи нещо лошо, защото то може много лесно да се случи. Колко му е да падне и да се пребие!
И какво значи "тя така иска"? Ами ако поиска да изпие препарата за чиниите? Ще й го даде ли?!

Имаш две възможности: 1. Уволняваш майка си и назначаваш друга гледачка, която да спазва нарежданията и изискванията ти. 2. Уволняваш себе си и си гледаш детето сама.

и аз съм в подобна ситуация с тази разлика,че мама не гледа сина ми
идва да го вижда рядко и при всяко от посещенията и не мога за 5 мин .да съм спокойна и да изляза от стаята защото тя го оставя сам на високо и се отдалечава в другия край на стаятаи то с гръб към детето,дава му дребни играчки(напр.от шок.яйца),даже въпреки че сина ми е склонен към алергии и не трябва да яде цитруси му беше дала за 5 мин като е с детето и после отговора и е "аз не му дадох,той си взе ,докато ядох "и това баба
пробвах вариант за да не я засегна да и разкажа за уж пострадали деца при подобно невнимание-каза горките и толкоз
миналата седмица пак остави малкия сам на висок диван и се отдалечи -вече и направих забележка директно,казах да пази малкия и че не съм спокойна за него ,като го гледа тя
тя се обиди,фръцна,заяви да не и се обаждам повече
аз никога не съм и повишавала тон,но тя не може да допусне критика под никаква форма
сега сме сърдити
Слава Богу не разчитам на нея за помощ за детето(имам бавачка)а и не работя,но виждам че тя се радва на малкия и и е приятно с него и ми се иска да е с него,когато и е кеф,но аз да съм сигурна че той няма да пострада
искам като е с него,да го пази,както аз го пазя
между другото баба ми също взе отношение в случая и каза,че мама не може да гледа деца 

извинявам се на авторката,но проблема ми е същия и аз се надявам тук да получа хубав съвет

Зависи от твоята майка.
За моята майка - знам, че от разговор ефект няма, затова на стената с големи и червени символи записах датата, на която с таткото си обещахме да не оставяме децата сами при майка ми. Но при нас е лесно, живеем отделно.
Следващата съпка беше да не ги изпускам от поглед и в резултат на това им наложих 3 месеца принудителна изолация, която трудно опазих, защото трябваше да взимам големия си син от училище да не го причаква бабата.
Ефект имаше, от време на време припомням случката с оглед непрекрачване на разумните граници от страна на майка ми.
При свекърва ми пък изобщо не съм ги оставяла.

Това имах предвид като писах
Просто за всяка баба /майка или свекърва/ си има и метод, който действа. Важното е с таткото да сте на едно мнение и да не отстъпвате.

Такава ситуация при мен е почти невъзможна.
Първо аз се въздържам да давам съвети на майка ми, защото съм доволна от възпитанието, което ми е дала и по същия начин подхожда и към моите деца, второ - уважавам я много и не бих й се карала, против принципите ми е, трето - децата ми си ги гледаме с баща им, когато ходим на работа. При бабите ходят на гости, да се порадват един на друг.
Надявам се си разбра, какво имах предвид.

Бих обяснила на детето, (не на бабата), какво може да се случи. Ще му покажа как е захваната люлката, как може да се преобърне, как може да се скъса болт, как може да изхвърчи от нея и ще му обясня защо е опасно да се люлее така. Макар и 3 годишно, мисля че това ще има повече смисъл, отколкото забраните. Аз лично смятам, че децата трябва да се учат, че са отговорни за действията си от най ранна възраст и когато искаме от тях да правят или да не правят нещо, трябва ди им се обясни ЗАЩО по начина по който бихме обяснили на възрастен.
 

Не знам дали си гледала вече три годишно дете, iguanna,  но повярвай ми, ако сега такова дете те е разбрало много добре, точно след 10 минути е забравило изобщо какво си му говорил. Затова и малките деца не се отглеждат сами, а винаги с възрастен човек. Ако това, което предлагаш беше приложимо, просто щях да изброя на децата си какво трябва и какво не трябва да правят и щях да си спестя заплатата и осигуровките на гледачката.
А и начина на обяснение на дете и на възрастен е доста различен.

а аз така искам синът ми да се люлее силно, но баба му такъв страх му е внушила, че не мога да се справя с това.

в твоята ситуация, щом това не ти харесва накарай майка си да те слуша /все пак си мисля, че с майка си по-лесно можеш да излезеш на глава, отколкото със свекървата/.

Не мога да повярвам, че една баба ще допусне такова нещо Като познавам майка си, направо се очудвам, че голяма зряла и мъдра жена може да прояви такава безотговорност. Тя буквално трепти над сина ми, в малкото случаи, когато са заедно.
Обичам те, мамо

Не искам да влизам в спор, просто споделям моя опит. Да, гледала съм 3 годишно, и според мен разбира. Не от първия път, не от втория, но виж на 10тия се замисля. По добре е да надценим едно дете (а и един човек), отколкото да го подценим.
Не казвам, да му обясниш, и да го оставиш на произвола на съдбата. Но смятам че тябва да бъде обяснено. Детето ще го оцени, колкото и невероятно да звучи това.

Нещо не се разбрахме- аз не твърдя, че тригодишното дете не разбира, а че забравя и че не може да контролира поведението си като по- големите деца и възрастните хора. Всъщност тук говоря и от личен опит с мое дете и съобразно това, което съм чела за детската психика.
Едно е да обясниш нещо на племенницата си, която е на три години и да я видиш, че в момента те е схванала и слуша, друго е да гледаш своето си дете на тази възраст всеки ден и да установиш, че това, което вчера е спазвало като правило днес е забравило да изпълни. Това имам предвид, не че не разбира, когато му се говори.
А и не става въпрос нито за подценяване, нито за надценяване- има ситуации, при които животът и здравето на детето са в опасност и тогава, поне аз, не бих оставила нещата на шанса и да разчитам едно полу-бебе, полу-дете да се сеща как да постъпва по всяко време. Вниманието на тази възраст е толкова неконцентрирано- до преди час си му говорил, че люлката е опасна и когато друго дете се люлее силно не бива да минава около нея, но ето че след час виждаш, че заиграло се с нещо направо забърсва с ръкав същата тази люлка, на която друго дете се люлее силно. Тригодишното знае, че не трябва да го прави, просто вниманието му и въобще реакциите му нямат нищо общо с вниманието и реакциите на шестгодишното, да речем.
Големият ми син е на седем и идеално знае, че не бива да яде шоколади и сладоледи по всяко време. Когато е при баба си тя непрекъснато му предлага такива, затова и не го оставям там задълго. Като й правя забележка тя ми отговаря с дежурното "Ами той настоява..."- много подобно на развилата се от авторката на темата ситуация. Имам чувството, че е на неговия "акъл" понякога. Той знае идеално за вредата от поведението си, но няма волята да си наложи. Затова сме ние възрастните, за да направляваме, а не да се оставяме на деца, особено тригодишни, да ни водят.
Има и друго- забелязала съм, че причината, поне при нас, да се постъпва така от страна на възрастния не е защото е полезно за детето или защото то трябвало да се чувства свободно, а защото просто така е по- лесно- не влизаш в спорове с детето, не търпиш хленчене и т.н., а после- родителите му да си мислят. Това е най- малкото нечестно и спрямо детето и спрямо родителите му.

Ма как да не го забележиш, то очите ще ти избоде. Писнало ми е от: "Не прави забележка на детето за /еди какво си/" /в негово присъствие да съм Бай Добър!/  и после и обикновено на саме с родителя- "Ама то не ме слуша, кажи му!".
Пък най- редовно е:"Не мога да се оправям с него.", "Ами какво да го правя, като не чува." и т.н. от сорта, пък хлапето е на бебешка възраст или в градински период. Как какво да го правиш?!
То вярно е, че майка ми, напр., не ни е гледала пряко мен и брат ми. У нас, докато аз не завърших V клас, си имахме безплатната слугиня и гледачка в лицето на едната ми баба, та определено разбирам майка си защо не може да се оправя с децата. Едно е да поемеш отговорността по цял ден или поне извън работното си време за тези деца, друго е да можеш по всяко време на денонощието да речеш на някой: "Поеми я малката, че ме боли главата.". Не й се сърдя, просто си наех гледачка и при двете деца, а след навършване на три години големият отпраши за ДГ. С малкия- ще видим. Така не си тровя нервите и не си развалям отношенията със собствените си родители.

Тереза, имала си избор - майка ти или детето ти. Направила си го. Съжаряваш ли за решението си?

А болката - винаги я има. Но ще те боли много повече ако не опазиш детето си, а то е твоя отговорност.

Ех, да бяха всички баби като теб 

Не бих оставила дъщерите ми да се люлеят така.
На бабата бих и разказала цветисто и с натуралистични подробности някоя подобна история с неприятен край, малко да се събуди и да види на кой свят е,  бих си изяснила дали е проумяла или не възможните последици. Бих я попитала също дали собствените и принципи са по-важни от безопасността на внучката и.

Но честно,  не бих рискувала да оставям детето си...
На малкато също бих скръцнала със зъби да не си мисли, че е сто кила.

Абе и на мен ми трябваше малко дресировка. Не съм се дала съвсем без бой Ама сега си знам урока и съм перфектна , та чак досадна. За всичко си питам, за лекарствата и витамините искам списък по часове и дози. Хубавото е, че ме превъзпита дъщерята и сега на снахата ще й е рахат. Получава ме научена!

Страхотна си просто мечта. Охххх.... защо са рядко такива хора

В такава ситуация повече няма да оставям майка ми сама с детето. След като не иска да го гледа така както съм я помолила няма да ги оставям на саме

Игуана, с децата не може да прилагаме същите катерогии на взаимоотношения като с възрастните.  Ние възпитаваме детето, не го оценяваме.
Да надцениш едно малко и даже не дотам малко дете означава да го заблудиш, че може да си позволи неща, които изобщо не са подходящи за него. После пък ще му кажеш, че не са подходящи, сигурно нали? Но вече на практика си му дала да разбере, че са подходящи и детето се обърква като мижда противоречието.
А може и да приме, че е съвсем нормално да казваме на другите противоречиви неща....

Моите баби и те така, това е начинът им да избегнат конфликт. Мислят си, че след като са изгледли нас значи могат и децата ни да изгледат и са много чувствителни на темата. Наистина освен много спокоен разговор друго не мога да те посъветвам. Но щом я люлее толкова силно едва ли го прави за да навреди и не преценя риска. Ако вижда че се държи и няма опасност за детето, защо не?