Ами в началото си харесвах някоя рецепта от книга, купувам продуктите и изпълнявам. Почти винаги се получаваше, но имаше и провали разбира се. Сега вече започнах и да импровизирам. 
- Публикувана: 20 юни 2007, 13:33 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2007, 14:05 ч.
Как се научихте да готвите?
. 
ами на мен си ми доставя удоволствие да готвя! 
е не всеки път съм във форма,ама и случаи когато залагам на полуфабрикати,просто защото и аз съм човек и имам нужда за почивка и себе си,но когато се развихря наистина съм добра 
!
мисля ча това се наследява!мама е перфектна готвачка и аз като малка мн.обичах да и помогам,макар и само с измиване на някои продукти,или донасянето им до определено место!
после,лека полека без да се насилвам нещата дойдоха от самосебе си и започнах аз да готвя!
помня 1-вото си пиле с ориз!мисля че бях в 3 или 4-ти клас.баба ми тогава ми помогна много с напътствията си,защото явно от тогава съм започнала да проявявам характер в кухнята и до ден днешен обичам като започна нещо да си правя си правя сама!
спомням си ,че във 2-ри клас направихме с една приятелка едни локумки,защото в уч-ще имаше тържество!ношета майки бяха 1-ва смяна и ние запретнахме ръкави!това бяха най-вкусните локумки момичета! представете си деца във 2-ри клас как сме се справили 
идея си нямам!останахме мн.горди от себе си,защото след края на тържеството нашите сладки бяха изядени от нашите съучиници! 
но истината е че когато се готви тр.да се слага и щипка любов!!
е не всеки път съм във форма,ама и случаи когато залагам на полуфабрикати,просто защото и аз съм човек и имам нужда за почивка и себе си,но когато се развихря наистина съм добра !мисля ча това се наследява!мама е перфектна готвачка и аз като малка мн.обичах да и помогам,макар и само с измиване на някои продукти,или донасянето им до определено место!
после,лека полека без да се насилвам нещата дойдоха от самосебе си и започнах аз да готвя!
помня 1-вото си пиле с ориз!
мисля че бях в 3 или 4-ти клас.баба ми тогава ми помогна много с напътствията си,защото явно от тогава съм започнала да проявявам характер в кухнята и до ден днешен обичам като започна нещо да си правя си правя сама!спомням си ,че във 2-ри клас направихме с една приятелка едни локумки,защото в уч-ще имаше тържество!ношета майки бяха 1-ва смяна и ние запретнахме ръкави!това бяха най-вкусните локумки момичета!
представете си деца във 2-ри клас как сме се справили идея си нямам!останахме мн.горди от себе си,защото след края на тържеството нашите сладки бяха изядени от нашите съучиници! но истината е че когато се готви тр.да се слага и щипка любов!!
в повечето случаи не ми се получава, ако много съм се старала и съм опитвала. Правя ли го леко, вършейки и нещо друго, без да пробвам на вкус, става вкусно.
Най-голям проблем ми е било да уцеля солта - имам склонност да пресолявам. Но на завързани манджи изобщо не се хвърлям, а сладкиши сигурно никога няма да правя като хората - не се обичаме с тестото.......
Най-голям проблем ми е било да уцеля солта - имам склонност да пресолявам. Но на завързани манджи изобщо не се хвърлям, а сладкиши сигурно никога няма да правя като хората - не се обичаме с тестото.......
Ами аз не мога да меся, да правя засукани сладкиши или да готвя огромен брой неща, но това, което знам, съм го научила по неволя - защото живеех сама и нямаше как. 
Ядях първо сухи храни, но като видях, че не ми се отразява добре 
се хванах и научих доста. 
Сега се радвам, че поне като за мен и за милото мога да готвя. 
Ядях първо сухи храни, но като видях, че не ми се отразява добре се хванах и научих доста. Сега се радвам, че поне като за мен и за милото мога да готвя. Майка ми държеше да ме омъжи научена, та започна да ме кара да готвя лесни ястия през лятната ваканция - пиле с ориз, пълнени чушки... и така неусетно се научих.
срамота да не мога да готвя,мъжа ми казва,че ми идвало отвътре
