Кое ви харесва в държавите,в които сте?

Специално за Бистрето,добавям още нещо :
В Италия отношението към инвалидите и хората с недъзи е прекрасно.Работи се по специални програми така че да им се осигури място в обществото,търсят се непрекъснато начини да се усетят ползотворни за себе си и другите.Впечатлявам се невероятно когато видя как се радват хората и на недъзите дечица по улиците,как ги заговарят,а не ги приемат като нещо неприятно както става често в БГ.

Grazie mille! 

Аз едно времe говорех италиански, ама сега нещо ми куца, особено след като от 7 години наблягам на английския. Ама мно-о-ого обичам италианския. А това за хората с недъзи май е така във всяка по-развита държава, и тук имат чудесно отношение.

Възможно е.Но аз като пристигнала от България много се бях впечатлила в началото.Дори ми беше малко страшно,защото си мислех че тук в Италия недъзите са по-разпространени.Докато не ми дойде на ум че в България повечето от тези хора или са скрити покрити по къщите и не смеят да ги изведат или са по домовете и приютите,защото близките им не ги желаят.
С бездомните кучета положението е също много различно.Обръща се много голямо внимание,отделят се много грижи.Семействата много по често вземат куче от кучкарник с бездомни животни,отколкото расово куче от развъдниците.

и на мен ми трябваШе време, за да схвана този момент, да не говорим колко време и трябваШе на майка ми.
продължаваШе да вика " при нас нямаШе такива деца" 
много тъпо ми става всеки път, в който се замисля.

Ето точно това за децата е нещото което много ме впечатлява в Испания.Толкова много и истински им се радват,винаги имат по някоя думичка,закачка .....абе каквото и да е.Като се роди Андрес получихме подаръчета от съседи,приятели на бабите,познати,колеги..от сума ти народ(все испанци) от който въобще не бях очаквала.Не е въпроса за материалните подаръци,просто искренно се радват на децата.А в българския магазин дето ходя всеки втори ден и сме си говорили доста с продавачката едно ЧЕСТИТО не ми каза.Същото и с един колега на майка ми с който са работили 20 години в България.И той едно ЧЕСТИТО не успя да каже като ме видя с новороденото бебе

На моята навсякъде й се радват.Само веднъж една докторка хи4 не й се радваше,тъй като й пипаше апаратурата.
Сетих се сега за още нещо,което ми харесва,а това са т.н."Жълти страници".Вси4ко и всеки може да се намери там,инфото е ценно.

Изобилие от културни прояви, денонощни празници и фестивали на какви ли не изкуства и къде ли не - на площади, по улиците, в метрото, в паркове, във фоайета на музеи и галерии,  в специални и неспециални зали, където можеш всякак да се включиш (това в големите градове)...

Културни центрове с библиотеки на всяка крачка (и в големите и в малките градове).

Толерантност към различните хора -  чужденци, хора с всякакви недъзи, хомосексуалисти (почти навсякъде).

Мултиетническото спокойно съжителстване - безброй играещи деца от 4 раси на един площад или поляна в парка.

Човешките права са гарантирани и при нужда можеш да си ги търсиш, общините подпомагат рекламата на подобни институции (навсякъде).

Политиците са доста по-близо до останалата част от населението, при среща можеш спокойно да си поговориш с някой от тях, тръгнал пеш със същата ризка като теб по някакви задачи (това в Каталуня, не знам за другите места)

Много лесно, бързо и без спънки можеш да започнеш собствен бизнес.

Любовта към децата - вече я писахте, тя е навсякъде.

Учителите и учениците са на ти, отношенията между тях са естествени и ненапрегнати, атмосферата в училище изключително открита и спокойна, творчеството се поощрява, зубренето и натягането - не.

Спокойно се качваш/слизаш с двойна бебешка количка в автобус, метро, подлез и в асансьор на публична сграда без да засядаш на вратата, по същия спокоен начин минаваш под(през) строеж или сграда в ремонт

Почти безплатните велосипеди, които могат да се вземат от паркинги на различни места из центъра и пак да се оставят там. Дългите алеи за велосипедисти.

За виното да не говорим, чудно е , кухнята е лека и сравнително здравословна.

Испанците са сърдечни, обичат семейството си  и угаждат много на жените си

Харесвами коректността на южниат италианец,вчера например ми откраднаха кофата за боклук заедно с боклука

Още се сетих: харесва ми как се отнасят с бездомните / захвърлени от хората животни, как се грижат за тях и опитват да им намерят нови стопани.

Харесва ми че няма бездомни кучета. В София ги мразех и ме дебнеха на всеки ъгъл.

Харесвам Бостън, urban jewel му викат. Красив град, почти европейски в централната си част. Пълен със студенти и следователно мултикултурен. Харесвам изобилието от национални кухни в ресторантите и интересни продукти в хранителните магазини.
Ниските цени на дрехи и детски неща и (сравнително) ниските данъци.
Толерантността на обществото и отношението към жените.
Усещането, че можеш да бъдеш който си искаш.
Възможността да отида навсякъде с детето си.

(Германия)
Харесвам работните условия тук. Харесва ми, че колегите ми ми помагаха да навляzа в работата и търпеливо ме обучавава когато почнах работа.
Харесва ми факта, че не трябва да докаzвам пред всеки магаzинер, че съм в състояни да си платя покупката, zа да ме обслужи добре.
Обичам да ми пожелават "добъд ден" и "довиждане, приятен ден" в магаzина, в кръчмата, в данъчното, портиера във фирмата ми (работим над 500 човека в една сграда) , също така шефа ми, колегите ми  . Обичам и аz да го пожелавам на хората.

Транспортът е редовен, винаги има места за сядане, денонощен е.
Пълно е с паркове, езера, има реки, покрай които може да опънеш
хавлия и да събираш слънце, без някой да те нагруби или изгони.
Градът е мулти-култи, има много интересни екземпляри.
На 10 минути от центъра имаш спокойствието и тишината си.
Не си зависим от непоръбени продавачи, може да зяпаш и пробваш
дрехи на воля, никой не ти досажда с мнимо желание за помощ в избора.
Книжарниците може да ти загубят времето, няма да го усетиш, влезеш ли.
Може да се оплачеш, ако си недоволен от нещо, файда винаги има.
Има алеи за велосипедисти почти навсякъде.
Има асансьори по гарите и в магазините.
Като пресичаш на зелено или на пешеходна пътека, колите те изчакват,
колкото и да се туткаш, та дори и да е светнало червено, докато се натуткаш.
Лекарските кабинети не миришат на болница.
На работното място никой не ти се присмива, ако си новак и питаш, а обясняват.
Ако си знаеш правата и си ги търсиш, не ти се слагат прътове в колелата, а ти се съдейства.
Пощите са коректни.
Издаването на лични данни не се допуска.
Можеш да вършиш работа по телефон или мейл, не е нужно да губиш време.

Страшно място е Свазиленд 

Да, и това наиситна.
И че 99% от хората са много внимателни и мили към малките деца. Същото се отнася дори за децата.  Започнах да се сещам все повече неща, но стига толкова