За робската психика, като начин на живот

Да жалко за хубавата тема.
pick a boo - не съжалявай за написанато и не се засягай- хората са различни.
Едни разбират и умеят да четат между редовете, други са хващат за конкретната дума, трети винаги са "различни"и винаги прави.
И аз тъна в недоумение в различни ситуации- примерно 24 часа пищи аларма в квартала и никой не се обажда в полицията, а мен ми правят забележка, че само аз се обаждам.
Друг пример щумен купон в сградата, чувам съседа над мен как се върти в леглото и не спи и на другия ден ми заявява, че не му пречело.
Нямам обяснение защо е така, но мисля, че хората които не си мълчат и си търсят прават са много малко.
Сещам се и за друго - не знам егоизъм ли е или нещо друго, но съм сигурна ще ако ми прилошее на улицата или някой ми задърпа чантата, никой няма да ми се притече на помощ и това е ужасно.

 Днес влязох тук от добро възпитание. Винаги съм смятала, че когато някой пусне тема, трябва да участва в нея, защото е ангажирал хора да разсъждават по определен въпрос или да му дават съвети. Имах намерение само да информирам, че се оттеглям поради неразбирането, което срещнах и поради враждебния тон, и напрежението, които се наложиха вчера.

Българският синдром на това, да изразиш мнение, като своя собствена констатация, по принцип и отсрещният по първа сигнална система да го приеме като лична обида и да започне да се защитава, като напада теб, ми е добре известен. Именно по тази причина, повече чета тук и по-малко участвам в разговорите. Пиша основно там, където мога да помогна със съвет, но избягвам да дискутирам по общочовешки теми, не защото няма какво да кажа.

Днес, обаче, срещам изказавния на хора, които ме подкрепят и мислят като мен. Смислени изказвания. Изказвания на добронамерени личности, които искат да поразсъждават с теб, да споделят, да ти кажат:ОК си, не си сама. Благодаря им!

Това ме мотивира заедно да продължим, защото установявам, че все пак онова, което ме вълнува е разбираемо за другите - стига те да искат да го схванат.

Много хубава тема.

Според мен нещата се коренят в народпсихологията ни.

Народ, който от 13 века 'държава' 8 века е бил под нечие 'робство' , влияние и тн., не може изведнъж да
преобърне мисленето си от "наведена главица сабя не я сече"  да започне изведнъж да разбира правата си и да ги устоява с твърдост.

Ако се замислите, още от училище нещата са поставени по един доста остарял начин- важен е средния успех на класа, а не успеха на ученика. Това беше принцип в училище - открития урок, на който класа, колектива представя какво знае. Важно е всички да избягаме от час, важно е всички да вземем решение да избягаме, важно е да скрием отговорността за действията си в масата други хора, а тези, които взимат друго решение веднага стават 'предатели', изпортват работата, биват намразвани и веднага отлъчени. Хората с мнение никога не са били ценни за този народ. Та, образованието дава плодовете, които дава.

Другото нещо е властта. Между българина и властта има много,ама  много голямо разстояние. Държавата е някъде 'там', където 'всички са маскари', които трябва да ' се грижат за народа'. Толкова е разтеглено отношението българин-власт, че дори и да има някакви инструменти и пътеки по които той да може да заяви протест ( както е в случая), той не мисли, че това е реално, защото властта по принцип е нереална за него.
Какъв е смисъла да се пънеш за нещо, което знаеш, че е абстрактно и дори враждебно.
В най-добрия случай за разправа се изпращат ' няколко мъже', които евентуално да свършат работата и да стреснат някой, за да вземе мерки без да се намесва трето лице или институция ( както е в случая).
Това отношение ще е такова, докато хората не видят, че могат реално да повлияват на властта , за да се случат някакви неща , т.е докато общината не започне да коли и беси, а не държавата.

Много са сложни тия неща, много са преплетени, има много хора, които вече разбират абсурдите, които са исторически, психологически пренасяни през много, много поколения. ССФ е една от тях 

Като чета как ССФ знае да си отстоява правата, изпраща жалби, искове -  не се съмнявам за бъдещето.

сетих се нещо - напоследък, се запознах с принципа на дипломиране на италианските ученици.
оказа се, че 35 процента от окончателната оценка в дипломата им, се определя от един УСТЕН изпит, на който те се явяват пред комисия. макар да не ми се струва докрай правилно, представете си какво означава: един зрелостник на 15-16г, който трябва да има умението да стане, да се изправи и да говори пред комисията.
за колко  неща трябва да е подготвен ( настрана знанията му за изпита) -  на 15 вече да е развил качества да се представя пред публика, да говори ясно, да преодолява сценичната си треска, да преодолява максимално кризата от йерархията , да се концентрира и тн. трябва дори да знае ( сигурно) как да манипулира отговорите си с поведение и тн, за да остави стабилно впечатление.
не знам какво реално се случва на тези изпити, но факта, че 35 процента от успеха зависи точно от този начин представяне ми говори страшно много за това, как се поощрява самата личност за изява.

Lennie,
Именно. Целта на други общества е да създават личности, а у нас идеята беше обезличаване, осредняване. На предишния строй не му бяха нужни личности, мислещи, критични, със собствено виждане. Човекът трябваше да става за изпълнител на петилетки и толкова.
Това открадна чувството за собствена стойност от хората и затова голяма част и досега са безгласни букви. Те още не са се усетили че имат права. Подсъзнателно долавят нещичко и им избива в обвиняване на "другите", че нищо не се случва. Но, като цяло, са като унесени в летаргичен сън. (Надявах се, че в темата ми ще надникнат някои от тях и ще се позамислят, че е време за ставане, че други се нуждаят от тяхната подкрепа, че като считаш за един народ с някого, не бива да се допуска принципа "всяка коза за свой крак")

У друга група хора пък, ниското самочувствие изби в агресивност. Понеже си бил обезличен, сега се мъчиш да си докараш образ на отворен и напорист. Ставаш безпардонен и арогантен. Такива хора, като чуят за робска психика и се бият по гърдите- Аз, роб???? - и започват да те обиждат и се опитват да те мачкат. (Известна е сентенцията:  Робът не мечтае за свобода. Той мечтае да има собствен роб.- т.е. иска да да властва, от него да зависи нещо, да изглежда в собствените си очи по-висш пред някой друг...)
Точно такива хора, не дават и дума да се обели за робска психика и категорично отказват да приемат очевадното. Този синдром на отричането пречи да застанем с/у проблема, да си признаем, че той съществува и да пожелаем да намерим разрешение.



. Животът на хората се измерваше с петилетки.  Човекът беше изпълнителят на висшите планове. Отделната личност, като колорит, като цяла една вселена

и ги въвлече в нещото, което наблюдаваме и в темата - Те искат да си възвърнат самочувстието, като се себедоказват

uuuups,
Извинявайте
нещо се е поразбъркало, но мисля, че позицията ми е ясна, все пак.

Да, така е и за близкото минало, но и за по-далечното.
И точно в това е проблема, че наследството не е само от последните 60 години, а векове преди това.
"Да бе мирно стояло, не би чудо видяло". Без коментар.

Личната изява е възпрепятствана и от още фактори ( освен образованието):
" Вчерашен пикльо...", " Кога дойде, кога почна акъл да даваш...",..." Какво бягаш, като пърлено пред майка си"  и моето любимо  " Пази боже, сляпо да прогледа". 
Всяко нещо, което стърчи, изявява се  е посечено от страховитат времева йерархия ( възрастова и ли всякакви варианти)

ето ти примери от форума:
тук има негативно отношение към потребителки, които пишат отскоро. самите нови потребителки се страхуват да не бъдат скастрени, извиняват се за намесата, изразяват респект ( " аз може би не съм права, но....") към несъществуващи витруални авторитети!  Има абсурдна йерархия базирана на въздуха и тотално ненужна ( Новак, редовен потребител, ... ветеран!)тоест, колкото повече се 'качваш' , толкова по-прав ставаш. 
Много често може да се прочете мнение , като : " Аз като дойдох тук, първо 4 години само четох и не смеех да пиша, а после се престраших и започнах ...".  или " Ти вземи малко почети , аз така направих навремето, и после пиши".


Българинът умира да има роби, а не свобода, това е точно така. В последните 20 години изпълзяха армии от беснеещи клиенти (!), които презират цялото продаваческо, сервитьорско, чистаческо и тн воинство. Колко милиони теми има и тук за някоя мръсна продавачка, за тъпата гледачка, за малоумната чистачка, или за сервитьорката, която не се е телепортирала ведната на масата. Това е точно комплекс на робско мислене.
Отговорите какви са? " уволни я, ако съм на твое място ще я уволня веднага, " Аз си плащам и следователно ти ще правиш , каквото ти кажа" , и любимото ' клиентът винаги има право".
Да не се лъжем, че това е клиентска култура - това е чувството, че най-после си по-напред и можеш да разполагаш с хора, както до вчера са разполагали с теб.

разбира се, това е една част от историята, която мисля, че е по темата ти)))

или  " аз на твое място бих го  " /което винаги ми е било чудно какво значи/, струва ми се обаче че реално никой не постъпва по този начин. Друг пример, за който се сещам са рушветите, ако наистина си знаем правата и си гоним своето, защо бутаме рушвет на лекарите, на чиновниците, учителите...нали те са длъжни да си вършат работата, защо не само им даваме пари, ами кършим и ръце, чувстваме се по-долу, защо те имат право да ми говорят на ти, а аз да им отвръщам на вие

встрани от темата, но не мога да се сдържа по повод изказването на Лени за новаците...съвсем като новак пуснах една тема в Клюкарника колко ме дразнят немските туристи в България с поведението си изядоха ме просто, 16 страници ми обясняваха как може да гледам хората, а не себе си, аз толкова ли съм велика и какво ли още не.

Днес е по свежо тук. Изобщо, казвам ви, за мен е диагноза, като споменеш, че българина има робска психика и те да рипнат да отричат!

Дейзи и Лени - много добре сте казали всичко. Подкрепям!

А...Лени, да ме прощаваш, ама първо някои от продавачки/сервитьорки и прочие се държат наистина ужасно и неадекватно ( резултат според мен от възпитание) и второ някои клиенти ги обиждат и им се карат наред, което е резултат от същото, т.е. възпитание. Ако някой ми тръсне водата на масата няма да му се скарам, но и няма да ида там повторно. Ама какво общо има учтивостта с робската психика?
Изобщо може ли някой да го разтълкува това определение, че като гледам само на мен не ми е ясно?

А кой е казал, че учтивостта е признак на робска психика.
Учтивостта е признак на добро възпитание.
Не се хващай толкова за продавачките - това е само пример и е принципен. 
Нали знаем за тези теми - тях имах предвид. Разбира се, че има и ужасно държащи се продавачки/сервитьорки и прочее.

Моето определение за робска психика е, че това е сбор от някакви наследени качества, поведенчески стереотипи, наложено възпитание, влияние на заобикалящата среда и тн, които пречат на личността да се изяви, да застане зад правата си, да е действаща, да оцени свободата си , да я използва градивно, както и да я предаде на децата си.
Все пак нищо не разбирам от психология или социология - сигурно има някакво много по-.. научно определение. 

Само ще дам пример, а пък всеки да си мисли каквото ще. Миналата събота отидохме с една приятелка в квартално ресторантче. На външен вид чисто, тихо, с много цвтя. Сядаме и чакаме сервитьорка. Тя обаче седи на бара и двете с барманката пият кафе и си говорят. Освен нас двете с приятелката ми, имаше още няколко души, само 2 маси бяха заети. Някъде след около 20 мин. шматката пристига и пита - за вас мацки, к`во да е? Като за начало аз питам може ли да пуснат климатика, че адска жега, а на витрината пише, че  в заведението има климатик. Тя казва - ами да, има климатик, ама не знам къде е дистанционното, някъде съм го завряла и не помня къде ... Що не седнете на терасата?
Както и да е, поръчваме си кафета и сокове, тя по някое време ги носи. Малко по-късно, хората от съседните маси си тръгват, вече е 2 след обяд и много горещо. Ние решаваме все пак и да обядваме и искаме менюто. Сервитьорката ни казва - Вие наред ли сте да ядете, ще слънчасате -  и се хили като тиква. Много интересно, за какво се ходи ресторант освен да се яде? Ние все пак искаме менюто   и тя ни го подхвърля.
Докато избираме, на съседната маса до нас сядат сервитьорката и барманката, донасят си ядене и започват да ядат, като шумно сърбат супата и хич не им пука от нас   хилят се шумно и коментират как се напили на някакъв купон.
Ние вече сме готови с поръчката и с менюто в ръка аз се обръщам към нея с "може ли доЙдете за малко".  А тя - Защо?
Ами и на мен ми е интересно защо! Възмутени от никаквото обслужване, с моята приятелка решаваме да не оставяме бакшиш. Подаваме банкнота и си чакаме рестото. Тя обаче невъзмутимо си удържа 10% от сметката и ни връща останалото след което на бегом изчезва на някъде. С моята приятелка само се спогледахме и направо се счупихме от смях, то бива, бива, ама чак толкова не бива Не исках да си развалям деня с обаждане на собственика и с разправии, вероятно какъвто е персонала, такъв е и собственика, полза от скандали никаква.
Със сигурност втори път там няма да отида, само питам - това, че не направих скандал на тъпата гъска, признак на НЕробско мислене ли  е? И дали някоЙ НЕбългарин би изтърпял такъв персонал. А собственика ако вземе, че уволни некадърницата, която му гони клиентите, това дали е признак на робско мислене?
Моля да ме извините за дългия постинг, ама още ми е прясно ...

разбира се, че след като е имало такива проблеми е трябвало да си отвориш устата и да сложиш нещата по местата им.
аз съм викала за много по-малко ( да ми премерят дали напитката ми е 200 мл., оказа се, че е 140 мл.)  в току що открит столичен клуб.  съвсем учтиво и тихо. освен това , когато някой се прави на ударен за бакшиш, си отварям устата и на български език си искам рестото дори да са 10 стотинки. после решавам дали има нужда да ги оставя, тъй като бакшиша не е сервиз. това е, какъв е проблема, защо си мълчиш? или се притесняваш, сервитьорката да не те помисли за дребнава и стисната? или не ти се занимава?

с беснееща простотия не мога да се боря обаче, признавам - имам места, в които просто не влизам, нямам излишни нерви.

Ами това беше точно място с беснееща простотия. Просто никога не бях ходила там, отвън изглежда добре и нямаше как да знам, че е такова. Грешката вече няма да се повтори.  В този случаЙ прецених, че от скандал няма да има полза. То беше толкова абсурдно, че чак смешно. За мнението на сервитьорката не ми пука изобщо.  Пак казвам, че не исках да си развалям деня с разправии, какъвто е персонала, такъв е и собственика, иначе коЙ би търпял такива, ако сам не е такъв?

Много интересна тема. Поздравления за pick a boo!
Държавата е абдикирала и е оставила да се оправяме сами. Това няма да доведе доникъде. Докато не се обединим и не се създаде така нареченото гражданско общество, ще бъдем свидетели на всякакви такива примери, които са давани тук и няма да имаме подкрепата на никой около нас. Синът ми е на 18 години и е възпитан винаги да изразява и да защитава мнението си. Нямате си представа какви проблеми има в училище това дете. Не искам да навлизам в подробности, защото ще стане много дълго, но съветът който получава от психоложката в у-ще е : Сега като дойде директора си наведи главата и слушай иначе ще стане лошо.
Това е положебнието в нашите училища, на работното място, в блока, в магазина. Всички се държат като овце. Понеже аз не се чувствам овца за повечето поведението ми е :Абе няма смисъл да се ядосваш. Какво ще промениш.гледай себе си.
Такива думи ме влудяват