Аз днес реших да се направя на хитра ивместо на разходка, паркирах бебето в градината на "слабото" февруарско слънце. След два часа прибрах госпожицата и установих, че лицето и е червено 
- Публикувана: 2 юли 2007, 11:27 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2009, 13:38 ч.
Мила моя мамо, понякога за мен си зло голямо!
Като чета вашите истории, мисля, че мен няма кой да ме измести, чак ме е срам да я напиша:
На море сме, синът ни е на 1г. и половина, пие адаптирано мляко преди лягане вечер по 240гр., правя му го всяка вечер с минерална вода, без да я топля, направо от бутилката сипвам в шишето му, добавям адаптето, разклащам и давам, и синчето доволно изпива до дъно. И онази вечер пак така, сипвам си аз водата от бутилката Девин в бебешкото шише, слагам си адаптето и давам, и той като смукна първия път, и като изпищя, ама все едно го коля
Пак се опитвам да набутам шишето, за да се успокои, той още по силно пиши, и така се мъчих половин час да го приспя, за да ходя да купонясвам с компанията, ама не и не, той така се изверви, чак взе да трепери от рев. Слад известно време заспа изтощен и аз отивам да изхвърля порцията му мляко и да измия шишето за да е готово за среднощното хранене. Нещо се разсмърдя на алкохол , ама си викам, че е от порядъчно пийналата компания пред бунгалото и си лягам. След малко мъжът ми идва за шише домашна ракия, че на компанията не и стигнала хпиячката и започва да се чуди: "Абе нали баща ти ни даде пълно шише домашнярка, нещо сигурно не го е бил затворил добре и е изтекло...." И аз скачам и чак тогава осъзнах какво съм направила, за малко да убия детето си с 240 грама ракия, и то 70 градусова...Подкосиха ми се краката. А то баща ми ни беше напълнил две шишета за морето с домашна гроздова, в бутилки Девин, каквито аз купувам за млякото на малкия...Добре че детето успя да се пребори с майка си да не изпие шишето си с "мляко", че не ми се мисли.... 
От тогава ме гони параноя и опитвам всяка лъжичка, която предлагам на децата, преди всяка глътка отпивам аз, ама какво да правя, още ме държи оня ужас.
На море сме, синът ни е на 1г. и половина, пие адаптирано мляко преди лягане вечер по 240гр., правя му го всяка вечер с минерална вода, без да я топля, направо от бутилката сипвам в шишето му, добавям адаптето, разклащам и давам, и синчето доволно изпива до дъно. И онази вечер пак така, сипвам си аз водата от бутилката Девин в бебешкото шише, слагам си адаптето и давам, и той като смукна първия път, и като изпищя, ама все едно го коля
Пак се опитвам да набутам шишето, за да се успокои, той още по силно пиши, и така се мъчих половин час да го приспя, за да ходя да купонясвам с компанията, ама не и не, той така се изверви, чак взе да трепери от рев. Слад известно време заспа изтощен и аз отивам да изхвърля порцията му мляко и да измия шишето за да е готово за среднощното хранене. Нещо се разсмърдя на алкохол , ама си викам, че е от порядъчно пийналата компания пред бунгалото и си лягам. След малко мъжът ми идва за шише домашна ракия, че на компанията не и стигнала хпиячката и започва да се чуди: "Абе нали баща ти ни даде пълно шише домашнярка, нещо сигурно не го е бил затворил добре и е изтекло...." И аз скачам и чак тогава осъзнах какво съм направила, за малко да убия детето си с 240 грама ракия, и то 70 градусова...Подкосиха ми се краката. А то баща ми ни беше напълнил две шишета за морето с домашна гроздова, в бутилки Девин, каквито аз купувам за млякото на малкия...Добре че детето успя да се пребори с майка си да не изпие шишето си с "мляко", че не ми се мисли.... От тогава ме гони параноя и опитвам всяка лъжичка, която предлагам на децата, преди всяка глътка отпивам аз, ама какво да правя, още ме държи оня ужас. 
Ох, човек да се чуди да се смее ли, да плаче ли...
Преди Коледа педи ме ядоса, защото бързаше да си отиде и не ни прие за консултация. Аз обаче държа да разбера колко е наддал 5 месечния тогава Ивайло и свиквам спешно свекито да идва с един кантар. Тя има кантар везна с железните кошове, дето теглят плодове и зеленчуци на пазара с тях. И така, застилам единия кош с чиста наилонова торбичка, от горе застилам пелена и пъхам бебо вътре като зеленчук
. В същото време свеки слага тежестите в другия кош и аз наблюдавам и подпирам Ивайло с една ръка. Изведнъж усещам как коша с бебето се обръща и докато разбера какво става той вече е на земата и се дере. Най-тъпото е, че мъжо прави клип в същото време и сега колкото пъти го гледам хем ми става смешно, хем ми става жал за горкото детенце... . Та така и не разбрах колко беше наддал... 
Преди Коледа педи ме ядоса, защото бързаше да си отиде и не ни прие за консултация. Аз обаче държа да разбера колко е наддал 5 месечния тогава Ивайло и свиквам спешно свекито да идва с един кантар. Тя има кантар везна с железните кошове, дето теглят плодове и зеленчуци на пазара с тях. И така, застилам единия кош с чиста наилонова торбичка, от горе застилам пелена и пъхам бебо вътре като зеленчук
. В същото време свеки слага тежестите в другия кош и аз наблюдавам и подпирам Ивайло с една ръка. Изведнъж усещам как коша с бебето се обръща и докато разбера какво става той вече е на земата и се дере. Най-тъпото е, че мъжо прави клип в същото време и сега колкото пъти го гледам хем ми става смешно, хем ми става жал за горкото детенце... . Та така и не разбрах колко беше наддал... Като чета вашите истории, мисля, че мен няма кой да ме измести, чак ме е срам да я напиша:
На море сме, синът ни е на 1г. и половина, пие адаптирано мляко преди лягане вечер по 240гр., правя му го всяка вечер с минерална вода, без да я топля, направо от бутилката сипвам в шишето му, добавям адаптето, разклащам и давам, и синчето доволно изпива до дъно. И онази вечер пак така, сипвам си аз водата от бутилката Девин в бебешкото шише, слагам си адаптето и давам, и той като смукна първия път, и като изпищя, ама все едно го коля Пак се опитвам да набутам шишето, за да се успокои, той още по силно пиши, и така се мъчих половин час да го приспя, за да ходя да купонясвам с компанията, ама не и не, той така се изверви, чак взе да трепери от рев. Слад известно време заспа изтощен и аз отивам да изхвърля порцията му мляко и да измия шишето за да е готово за среднощното хранене. Нещо се разсмърдя на алкохол , ама си викам, че е от порядъчно пийналата компания пред бунгалото и си лягам. След малко мъжът ми идва за шише домашна ракия, че на компанията не и стигнала хпиячката и започва да се чуди: "Абе нали баща ти ни даде пълно шише домашнярка, нещо сигурно не го е бил затворил добре и е изтекло...." И аз скачам и чак тогава осъзнах какво съм направила, за малко да убия детето си с 240 грама ракия, и то 70 градусова...Подкосиха ми се краката. А то баща ми ни беше напълнил две шишета за морето с домашна гроздова, в бутилки Девин, каквито аз купувам за млякото на малкия...Добре че детето успя да се пребори с майка си да не изпие шишето си с "мляко", че не ми се мисли.... От тогава ме гони параноя и опитвам всяка лъжичка, която предлагам на децата, преди всяка глътка отпивам аз, ама какво да правя, още ме държи оня ужас.
На море сме, синът ни е на 1г. и половина, пие адаптирано мляко преди лягане вечер по 240гр., правя му го всяка вечер с минерална вода, без да я топля, направо от бутилката сипвам в шишето му, добавям адаптето, разклащам и давам, и синчето доволно изпива до дъно. И онази вечер пак така, сипвам си аз водата от бутилката Девин в бебешкото шише, слагам си адаптето и давам, и той като смукна първия път, и като изпищя, ама все едно го коля
Пак се опитвам да набутам шишето, за да се успокои, той още по силно пиши, и така се мъчих половин час да го приспя, за да ходя да купонясвам с компанията, ама не и не, той така се изверви, чак взе да трепери от рев. Слад известно време заспа изтощен и аз отивам да изхвърля порцията му мляко и да измия шишето за да е готово за среднощното хранене. Нещо се разсмърдя на алкохол , ама си викам, че е от порядъчно пийналата компания пред бунгалото и си лягам. След малко мъжът ми идва за шише домашна ракия, че на компанията не и стигнала хпиячката и започва да се чуди: "Абе нали баща ти ни даде пълно шише домашнярка, нещо сигурно не го е бил затворил добре и е изтекло...." И аз скачам и чак тогава осъзнах какво съм направила, за малко да убия детето си с 240 грама ракия, и то 70 градусова...Подкосиха ми се краката. А то баща ми ни беше напълнил две шишета за морето с домашна гроздова, в бутилки Девин, каквито аз купувам за млякото на малкия...Добре че детето успя да се пребори с майка си да не изпие шишето си с "мляко", че не ми се мисли.... От тогава ме гони параноя и опитвам всяка лъжичка, която предлагам на децата, преди всяка глътка отпивам аз, ама какво да правя, още ме държи оня ужас.
Да се включа и аз, но с изцепка на мъж ми 
Цяло чудо е че още не съм сътворила някоя щуротия и аз самата 
или не си спомням в момента 
Преди няколко дни беше, време за къпане - слага той Ади в коритото да я къпе обаче детето неспокойно, по едно време такъв рев започна, че в чудо се видях - нищо не я успокояваше. Тръгнах да я вадя от коритото, поставих я в седнало положение да я изплакна и какво да видя - капачката на биберона й се врязала в гръбчето почти до кръв , тя през цялото време е лежала върху нея. Щях да го гръмна мъж ми 
То детето си играело с нея ама изведнъж изчезнала някъде 
Цяло чудо е че още не съм сътворила някоя щуротия и аз самата или не си спомням в момента Преди няколко дни беше, време за къпане - слага той Ади в коритото да я къпе обаче детето неспокойно, по едно време такъв рев започна, че в чудо се видях - нищо не я успокояваше. Тръгнах да я вадя от коритото, поставих я в седнало положение да я изплакна и какво да видя - капачката на биберона й се врязала в гръбчето почти до кръв
, тя през цялото време е лежала върху нея. Щях да го гръмна мъж ми То детето си играело с нея ама изведнъж изчезнала някъде 
След малко той идва и плаче Незнам как е излязъл,как е прескочил,но си прехапал долната устна.
Незнам как е излязъл,как е прескочил,но си прехапал долната устна.
Но разбрах как става номера,като го накарах пак да прескочи.Вдига единия крак,държи се здраво за кошарата,премята другия и е долу.Лесна работа.От тогава спи на спалнята,без инциденти.А също от тогава му махнах и решетката на дървеното легло.
Учим се.
Ох, човек да се чуди да се смее ли, да плаче ли...
Преди Коледа педи ме ядоса, защото бързаше да си отиде и не ни прие за консултация. Аз обаче държа да разбера колко е наддал 5 месечния тогава Ивайло и свиквам спешно свекито да идва с един кантар. Тя има кантар везна с железните кошове, дето теглят плодове и зеленчуци на пазара с тях. И така, застилам единия кош с чиста наилонова торбичка, от горе застилам пелена и пъхам бебо вътре като зеленчук. В същото време свеки слага тежестите в другия кош и аз наблюдавам и подпирам Ивайло с една ръка. Изведнъж усещам как коша с бебето се обръща и докато разбера какво става той вече е на земата и се дере. Най-тъпото е, че мъжо прави клип в същото време и сега колкото пъти го гледам хем ми става смешно, хем ми става жал за горкото детенце... . Та така и не разбрах колко беше наддал...
Преди Коледа педи ме ядоса, защото бързаше да си отиде и не ни прие за консултация. Аз обаче държа да разбера колко е наддал 5 месечния тогава Ивайло и свиквам спешно свекито да идва с един кантар. Тя има кантар везна с железните кошове, дето теглят плодове и зеленчуци на пазара с тях. И така, застилам единия кош с чиста наилонова торбичка, от горе застилам пелена и пъхам бебо вътре като зеленчук
. В същото време свеки слага тежестите в другия кош и аз наблюдавам и подпирам Ивайло с една ръка. Изведнъж усещам как коша с бебето се обръща и докато разбера какво става той вече е на земата и се дере. Най-тъпото е, че мъжо прави клип в същото време и сега колкото пъти го гледам хем ми става смешно, хем ми става жал за горкото детенце... . Та така и не разбрах колко беше наддал... 
! Като ти мине гузната съвест може да ни го пуснеш- това заслужава да се види! 
Най-голямата ми издънка - синът ми е на 2 месеца. Прибираме се лятото в една ужасна жега с количката. Слънцето му влиза в очите и той се разплаква, а аз тръгвам да тичам, за да стигна по-бързо до сянката. От инерцията и тежката чанта на дръжката, количката ми се изплъзва от ръцете и пада назад. Бебето започва да пищи, поглеждам, а той лежи буквално на купчинка - с главата и гърба на асфалта, а краката във въздуха.
От тогава много внимавам колко тежки неща слагам в чантата.
От тогава много внимавам колко тежки неща слагам в чантата.
Дааа,номера с количката на задни колела ми беше редовния и то с лятната
Имам смешка от предната седмица.Сега сме на вълна да готвим заедно с моята мома. Не мога да я слагам да стъпва на нещо, защото все го обръща от чекня, за това я слагам да седне до мен на плота и така...
Ще правим баница и плота ми трябва, и зашото я слагам точно в средата между мивката и печката... няма как да ми се получи. За това решавам да я сложа върху котлоните - от керамичните. Постилам и една кърпа на двойно и слагам Рая да седне да наблюдава баницоправенето. Тя, обаче, постоянно си клати краката и ги блъска в копчетата за печката, при което постоянно включва нещо. И аз през 3 секунди проверявам дали не е светнала някоя лампичка на някой котлон. По едно време, гледам детето се опулило леко и седи малко по-преведено напред. Пак поглеждам, пак нищо не свети по печката, значи... няма проблем. По едно време Рая вдига ръце и започва да говори "Паи, паи, паи" с леко повишаваща се интонация
Така разбрах, че вече много добре знае значението на думичката "пари".Вдигнах дупето - пампата гореща. Е, не до подпалване, но все пак... Та тя е успяла да врътне копчето на милимунда, дори лапичката не беше светнала, но котлона започнал да загрява
И така... почти си сготвих детето, но поне вече знам, че може да ми казва, когато нещо не е наред
