обичате ли (уважавате ли)

Това за обичането и уважаването - 2 думи - 2 неща. Не ги бъркам.
Майка ми я обичам. Обаче тя под уважение разбира да правя това, което тя иска. Ми не я уважавам тогава. Оценявам това, което е направила за мен, но когато започне да ме уважава като човек, тогава ще мога да се отърся от яда си да помисля дали наистина я уважавам.
Свекърва ми не я обичам, но я уважавам (пак не правя това, което тя иска), но я ценя като майка на съпруга ми. Досега винаги е показвала, че аз съм далече под всяко от нейните деца  - дори и рождения ми ден не честити по телефона, а се обади на мъжа ми да м каже, че е гузна, че е пропуснала да се обади. Бяхме в една стая по време на разговора, но жената явно не може да преодолее омразата си към мен и да каже едно "честито на патерици". Това се случва за 3та или 4та година, не ги броя вече (може и повече да са). Но пред другите твърди колко много ме обича и уважава - вероятно на моя принцип - като жена на сина и.
 Виждала съм на моменти колко и е трудно да се превъзмогне и да ме поздрави за някой мой успех - например за завършването ми. Не и беше лесно на жената - на фона на нейните 3 деца, никое от което не беше висшист по това време да честити на проклета снаха - доста усилия положи, направи го. Оценявам и тези усилия. (Не че държа на тези неща, но вероятно за нея това е мнго - буцата в гърлото и беше видима)

Обичам и уважавам моите родители  - неговите уважавам и съм на път да обикна   

Да,уважаваме се,но гледаме да сме по-далеч от тях.Веднъж в седмицата се виждаме и ни е добре.

Уважаваме се и никой не ни се е бъркал, за което се радвам много

Обичам и уважавам съпруга си.Неговите родители също са за уважение,ако не за друго,то за това,че са го създали ,отгледали и възпитали добре.Моите родители ги уважавам за същото относно мен.Иначе всеки човек си има недостатъци,а аз съм се научила да приемам хората такива,каквито са,с положителните и отрицателните им страни,като се надявам и мен да ме приемат така.
А за това дали се бъркат "дъртите",както flast ги нарича,в живота ни-да, бъркат се,понякога повече,понякога по-малко,понякога никак,но по-добре така.Аз се радвам,че ги има-и моите,и неговите Дърти,защото ни помагат в живота-къде със съвет,къде материално,когато са свободни и едните,и другите наглеждат детето ни...Е,има и такива моменти,когато са натрапчиви и досадни,но това им го прощавам винаги-все пак са Старата генерация

Обичам много родителите си, и въпреки че те са на мнение, че не ги уважавам много-много, аз не смятам така. Бъркат ми се в живота винаги дори на разстояние. Но на разстояние някак по- се търпи. Бе какво да ги правиш....хора с устояли се възгледи, доста консервативни често, доста властни и взискателни...Те няма да се променят, защото са си това което са. А уважението и обичта към родител е безрезервна. Те са те родили, те са те отгледали. Ти си това което си, благодарение на тях. Хубави или лоши гени, хубаво или лошо възпитание...твое си е всичкото това. Да не обичаш родителите си означава да не обичаш себе си.

Свекърите почитам. Уважавам свекърва си за доста нейни положителни качества. Уважавам и чувствата на съпруга си към тях. Не ми се месят в живота особенно.

Моите родители ги обичам много ,свъкървами я уважавам ,но се дразня понякога като се опитва да дава акъли

Освен, че не изпитвам и грам уважение към родителите на приятеля ми, не мога и да ги понасям!Откакто сме заедно с него се държат с мен като с парцал и се опитват да ни разделят.Радвам се, че и двамта си живеят далече от нас!Многократно майка му се опитваше да ни се бърка в живота със заплахи, предупреждения, опитваше се да подкупва приятеля ми да ме зареже и все подобни простотии .Баща му винаги се е държал прилично, като изключим факта, че пуши и говори простотии пред детето и грам не му пука, когато забременях се загрижи, че синът му не може да е с по - голяма от него(по - голяма съм от приятеля ми с 4 години) и започна да го съветва да ме зареже, като включително му даде и разрешение да напусне страната(което години наред отказваше да направи).Преди седмица две, бяхме в града където живее бащата на приятеля ми и той реши, че ще ме хване да му оправям разни документи по институции(инвалид е) и аз просто, за да не се карам с него се съгласих.Този идиот се разкрещя в центъра на града, че съм к..., че съм омотала сина му, че съм го превърнала в голтак и просяк и че съм му съсипала живота и то защото му казах, че не мога повече да се занимавам с неговите документи, защото съм обещала на детето да го заведа в парка!беше отврат.С извинение, ама бих му една майна и си тръгнах, като само звъннах на приятеля ми, че повече у тях няма да стъпя и да си озъпти кучето, защото хапе не когото трябва.От тогава, не си говори с баща си!, който имаше наглоста да ме обижда пред целия град и на следващият ден да измънка по телефона, че съжалявал ама бил изнервен.
Та така с родителите на приятеля ми...Въобще не искам да чуя за тези чудовища и се чудя как са успяли да създадат толкова прекрасен, нежен, мил, грижовен и любвеобилен човек като него!Просто ми е непонятно!

И ние сме така

  Искрено ме развесели 

Уважаваме се ,но не се обичаме чак толкова.Живеем в различни градове и се виждаме два-три пъти годишно и това ми стига!