Аххххх мъжът ми

Аз имах подобен проблем. Но мъжът ми преди не беше такъв. Явно бяхме в криза и той реши да се доказва пред приятели, защото аз вкъщи не съм го ценяла. Постоянно беше с някой от тях. На един целия апартамент му оправи без пари. Цялото лято изкара там -то не беше мазане, то не бяха тоци, паркет и какво ли още не.
Финансово изнемогвахме. Когато беше малко свободен искаше навън пак с тях. Пред тях разправяше, че аз не съм искала да излизам. Много се бяхме отдалечили и проблемите все повече се задълбочаваха. Колкото аз исках да го разбера, той все повече ми се качваше на главата. Беше кошмар. На дискотека сам с един особено "любим на мен" негов приятел. После с другия, следващата вечер с трети и пак започва да ги върти. Също не се напиваше. Той по принцип не се напива - пие най - много 100 гр.
Взех да си мисля за друга жена. Сега съм убедена, че няма. Но тогава станах още по - мнителна.
Няма да продължавам да описвам състоянието тогава. Просто беше едно изнервящо и за двамата съжителство. Аз скандали, а той искаше да избяга и детето в цялата тази лудница.
Края - накрая не издържахме. Той каза, че иска да се разделяме. Но кога -в неопредело време. Аз постоянно на тръни -ще си тръгне ли, няма ли. Не издържах и пришпорих нещата. Казах му да си тръгва. Събра си багажа и при майка му. Така 2 седмици.
После познатите семейни съвети - баби, дядовци - реват и така нататък.
Седнахме двамата да говорим. Поне каза за какво било всичко. На мен му звучеше адски тъпо, ама като не знаеш какво му е в главата.
Но каза, че е ни обича прекалено много, за да може да живее без нас. И до сега мисли, че характерите ни са крайно различни, но вече прави опити. НЕ ЧЕ НЕ ИСКА ПАК С ПРИЯТЕЛИТЕ СИ. Ама сега не е като преди. Вече мисли за нуждите на семейството - почна втора работа. И аз гледам като излиза с приятели и аз да съм там.
не знам колко би ти помогнала моята история. Но мисля, че не е само нуждата на мъжа ти да излиза. Има и нещо друго. Разбери го. Не се примирявай!

Съчувствам ти, че се чувстваш в безисходица, но не те разбирам. Простият пример с книжката - никога няма да ми дойде на ум да купувам 2 книги, ако в този момент мъжът ми иска да купим само една и очевидно ще се подразни. За мен на първо място във всяка сфера в живота е да подреджам приоритети. Аз прокарвам идеите си с много меки средства и то винаги степенувам неща, които са важни спрямо дреболиите. Щом държа на новия цвят на стените на хола, това ще е моято избор, а за всякакви подробности ми е безразлично как е подходим и целенасочено ще отбележа, че ще извършим избора на мъжа ми. Друг пример - когато избирахме хладилник изобщо преди влизането в първия магазин мъжът ми каза "италиянско нищо в къщи няма да слагаме, нали мило" и с това директно изборът беше насочен към Горение или АЕГ.
И съветите в стил "бъди твърда с него" за мен са пълни фантасмагории. Най-важного нещо в света за мен е моят мъж и начите хармонични отношения. Меренето на мускули е за в офиса, вкъщи ролята на жената е да създава увереност в спокойствието.

Здравейте!Днес навън е прекрасен ден нали?Бяхме сутринта в парка с моето бебе и си изкарахме чудесно!Нашият тати сутринта недойде с нас защото му е рано,сега е в центъра и пие бира с двама приятели,а довечера ще е уморен.Вчера пък ходи на вилата. Всичко изглежда нормално,само дето синът му никога вече няма да е на 3м. и няма да се усмихва така сладко с беззъбата си устичка,за мен тези мигове са безценни. Искам да кажа с най-добри намерения на NadG,че точно тези "прекрасни"мигове заедно със съпруга ми си ги спечелих с много топлина и добро отношение към него,с много разбиране за да не би случйно да се обиди за нещо.Не казвам,че в скандалите е решението.Но като се съгласяваш с всичко в един момент просто ставаш безгласна за него,а когато решиш все пак че нещо не ти изнася е страшно възмотен от поведението ти.....

Една жена радвам се, че нещата вървят в положителна посока. Пожелавам ти изцяло оправяне на проблема и много, много щастие!

малко ми беше трудно да селектирам това, което ми остана в главата от дългия ти постинг, но ще опитам да ти кажа, какво мисля, за което се надявам да не се сърдиш ( не четох и постингите до момента, първия е доста дълъг):

1/ ти не караш кола и си в пълна изолация. ако си в САЩ или Канада, или на място с големи разстояния дори не знам как си жива. трябва веднага да си осигуриш този вид самостоятелност. аз живея също в чужбина, разстоянията са големи, тоже.
ако не е колата ми, бих се гръмнала на часа.

2/ направи ми впечатление, че нямаш пари за 2 книги. това защо е? ти имаш ли пари в джоба си и защо се налага да го навивате да купи нещо толкова елементарно ( и сигурно евтино на фона на това, че нямата финансови проблеми). Ако нямаш пари - това трябва да се промени - не си бебето, а жената в това семейство.

3/ очевидно е, че съпругът ти не те уважава, след като си позволява да те ругае и да ти натяква, че нямаш пари и че не знаеш как се изкарват - има ли начин да промениш това? деца по ясли и тн, ти на работа?

4/ прави ми впечатление, че хвърляш вината за ситуацията на него, защото искаш да му помогнеш, което е смешно, защото тези взаимоотношения са двупосочни.

Като цяло мисля, че се опитваш да се наложиш по много тъп начин - настояваш, тропаш с крак, крещиш или млъкваш. И дори той да ти подаде нещо и да ти предложи компромис ( една книга, а не две, отиване до друго място, а не стоене вкъщи) - ти не поддаваш и си намираш извинения, каюто вадиш  някакви безумни обясняния : от къде си сигурна, че детето  ще прочете 2 книги , нямаш неща за бебето , за да се отдалечите ( защо, не може ли да се снабдиш с тях, за да отидете там, където ти е предложено). тоест, за теб не е важно да правите неща заедно, като семейство, важно е да правите нещата така, както ти си ги представяш.

Помисли върху това. На първо време бих си осигурила самостоятелност ( книжка, кола и пари), след което бих говорила от понеделник-вторник със съпруга си какво ще правим през уикендите и вечерите, като семейство.
Приемай предложенията му повече и с по-голям ентусиазъм.

Lennie , тя има дете на 4 месеца все пак.да го зареже и тръгне да работи ли? а и в началото беше казала,че е имала бизнес,който ще поднови по-нататък. а и като има такава самостоятелност за какво й е този мъж? да го гледа и да се съобразява с него ли?

а защо не?  там, където е майчинството едва ли е над 3-4 месеца, няма нищо странно и ненормално.
за БГ сигурно е немислимо, при 2-3г. майчинство, разбирам почудата ти.

това, че си стои у дома и не работи, очевидно пречи на мъжа й, който вече я нарича Чушка. 
за мен тя няма и пари, след като няма да купи на детето 2 книжки, а навиват мъжа й за това и се стига до такива скандали.
не кара кола - напълно зависима е от този човек, дори  за да се премести. 
очевидно е ( за мен), че мерки тя трябва да предприеме, а не той.
и едната би могла да бъде да си намери работа, да.

да ти кажа,че каквото и да направи, пак ще й вика чушка.имам го един у нас превъртял от работа,ама не ме обижда. работохолика е ненормален човек. само за това мисли и като го разсееш с друго превърта.радвам се че моя е поне от тихите

Ехеее далеч не казвам, че аз действам на принципа "винаги съгласна" - просто отделям нещата, които за мен са абсолютно важни да станат по моя начин и за тях имам внимателно твърда линия на поведение, за дреболии изобщо не се задълбочавам да мисля дори. За мен е важно да сме щастливи, че сме заедно, да оценяваме ужасно високо, че всеки от нас е избрал именно този човек да бъде до мен и до него. Малко ми е трудно да обясня, но идеята ми е, че аз държа да ми е уюутно до този мъж, до моя мъж и за да получа това, давам същото. Стремя се мъжът ми да се гордее с мен - преди всичко друго, и в допълнение да чувства със сърцето и съзнанието си, че никога в живота няма да му повиша тон или да се цупя, муся, да вдигам скандали. Аз държа безкрайно много на същото и разбирателството поставям над всичко. Нали затова е партньорството - през трудното и през лесното да знаеш, че този човек е с теб. За мен не е приемливо да воювам с мъжа си, д му правя фасони, да съм му враг. Той е най-прекрасното нещо в моя живот (и то по съвсем конкретни причини, които не ми се разказват сега). И изисквам същото отношение с такава твърдост, че колкото и да съм грижовна, мъжът ми прекрасно знае границите. Те не се изказват с думи, а се усещат от контакта с човека. В обобщение - отношенията се градят всеки миг, малодушието и страха не са мекота и нежност.

[/quote]
да ти кажа,че каквото и да направи, пак ще й вика чушка.имам го един у нас превъртял от работа,ама не ме обижда. работохолика е ненормален човек. само за това мисли и като го разсееш с друго превърта.радвам се че моя е поне от тихите
[/quote]

Дааа, и моят беше от тихите. Само се дразнеше и сърдеше, че му отнемам от времето за работа.
Търпях го, бях внимателна, гледах да не го занимавам със дребни битови проблеми. И да ви кажа ли докъде стигнах - доникъде. Сега не стига, че работя, плащам сметките, гледам децата, осигурявам текущите ремонти в дома и т.н., ами моя мъж започна да си позволява да ме обижда. Смятам, че в никакъв случай не бива една жена да търпи подобно отношение, най-малко от съпруга си.

Колкото до авторката на темата, без да се засяга,  мисля че трябва първо да помисли за начина по който прекарва дните си и се отнася към мъжа си. По принцип  имам известни резерви към жените, които се затварят вкъщи и поставят съпруга си за център на вселената и единствена опора в живота. Това в един момент натежава на мъжа. Освен това една такава жена често се превръща в капризна и емоционално незадоволена.

Споделям лично мнение и не твърдя, че съм експерт по брачни отношения. Просто това съм наблюдавала и в други семейства.

Аз искам малко офф- да питам: кое е обидното в определението  "чушка" ?

не знам колко е обидно за теб,но явно за нея е.изглежда не го е казал ,за да я закачи само. странно е да те наричат чушка не виждам с какво хубаво би се свързало.това е моето мнение.

Питам, защото двойка мои приятели - гаджета така си казваха един на друг: "чушка".

Идиотско е да обиждаш някого на зеленчук.

идиотско е изобщо да обиждаш най-близкия си човек. пак е по-добре чушка отколкото други сериозни обиди

не знам какво е обидното, но 'аморе' ми звучи по-добре от 'чушка'
ако някой приема чушка, като 'мила, скъпа ' и тн.. ок, за мен лично това е обидно.
чушките са празни и изтърбушени откъм съдържание, сигурно затова правя лоша асоциация
- все едно й е казал 'тъпа'