Аххххх мъжът ми

  • 17 687
  • 102
  •   1
Отговори
4 юли 2007, 01:55 ч.
Искам да споделя какво става с мен и мъжът ми.
Нямам идея как да се справя със ситуацията Cry
Малко общи работи за нас:
Живеем извън България. Много затворен живот. Аз в къщи и в парка с децата (едното бебе на 4 месеца), другото голямо. Мъжът ми от работа в къщи и това е. Работата му е много нервна и натоварена. Аз пък съм затворена и с никой не се виждам. Чакам го да се върне от работа за да си кажа 2 приказки с някой и евентуално да излезем някъде. Не карам кола, а това ме е ограничило и изолирало от целият свят тук.

Мъжът ми е станал много нервен с леко агресивни тенденции в гневни ситуации. От друга страна може да е много загрижен и внимателен.
Той е абсолютен работохолик. Става сутрин, сяда на компютъра и няма спиране до сред нощите. Ако излезем, много рядко е в настроение, дразнят го парковете, не иска да ходи никъде където има деца, големи тълпи го подлудяват, изнервя се от всяко нещо. Има и моменти когато е ОК, но като цяло гледа да не е супер дълга разходката. Иначе обича да пътува...Винаги е готов да тръгнем нанякъде, и обикновено там се успокоява и става щастлив и весел. Такъв какъвто го познавам и обичам. Прави много неща за мен от друга страна, идва си всеки ден на обяд до вкъщи да се видим дори за 5 мин да е. Никога не е ходил с колеги или приятели без мен, отказва такива покани, не ми прави проблем аз да се виждам с който и да е.
Но започнахме мноооого да се караме. Буквално всяка събота и неделя. Що за чудо е това???
Той е изключително лесно раздразним. Крещи за малко и голямо. Псува като абсолютен селянин. Винаги аз съм виновна, не го разбирам, и съм капризна...
Не си мислете че съм свита душичка, която я мачкат или търпи. Говоря на равно с него а ако се наложи и ми е доста остър езика...даже съм по-хаплива и от него.
Ние не се караме за големи неща, нямаме никакви разногласия относно цели, планове за бъдеще, отношения с роднини...т.н.
Ако се скараме е за дреболии които не би трябвало да им обръщаме внимание дори, но НЕ....става АД и не се издържа #Cussing out

Последните две караници, две поредни съботи:
По миналата събота:
Решаваме да излезем на вън, като първо минем през един детски магазин за играчки. Влизаме и се оказва че това което търсим го няма в момента и си тръгваме. На изхода аз забелязвам цялата колекция на Хари Потер, нещо което голямото ми дете много време ни врънка да вземем. Аз много се зарадвах че ще можем да вземем книги, защото тя за първи път проявява интерес да чете нещо. Спираме се и започваме за обсъждаме кои точно да вземем (тя беше чела само 1-та книга), аз и предлагам да вземем 2 и 3. Забелязвам как мъжът ми започва да става нервен и казва, НЕ ще и вземем една книга. Аз като знам колко често го навиваме да стъпи на такова място, настоявам за две...поне да знам че ще има какво да чете лятото. Забележете че става дума за 2 книги не за кой знае какво...Аз пак му казвам че това са глупости и не виждам причини да се взима само една. Той троснато казва взимайте колкото искате и се отдалечава от нас. Взехме 2-те книги и той ги плати (очевидно ядосан), излизаме от магазина сядаме в колата и той мълчи като пън, а аз знам че отворя ли си устата ще стане скандал (не че знам за какво точно). Питам го какво става...и се почва....АУУУУУУУУУ как така неговата дума не се зачитала, как не съм знаела цената на парите, как той лаптоп не може да си купи, реди ги от глупост нагоре...Аз му казах да си спести тъпанарщините и да не ми говори за това че не може да си купи лаптоп заради 2-те книжки на детето #Crazy. Беше ми казано че като почна да изкарвам пари ще видя как седят нещата...абе тирадата беше прекрасна въпреки всичките ми опити със спокоен и благ тон да го убедя че се ядосва за глупости и че трябва да спрем, било каквото било и да си изкараме деня добре. Искам да уточня че преди да родя работех (малък бизнес от къщи). Както и да е...той бясно подкара към къщи и с това излизането приключи. Аз бях бясна, треснах му вратата и излязох навън с децата. Като се прибрах не му говорех, седнах да храня бебока и той виновно пита...сърдиш ли се? Аз му казах че не се сърдя, но тези изпълнения трябва да спрат, казах му че искам да се извини на детето което се почувства виновно че е поискало 2 книжки. Той изглеждаше успокоен, извини се, не си спомням, но май го накарах да излезем и да си завършим деня спокойно и приятно.
Цяла седмица беше спокоен, мил и се връщаше рано от работа, всяка вечер навън с нас..абе приказка (винаги през седмицата е така).
Дойде събота и той имаше много работа седяхме си вкъщи. Дойде неделя и аз му казах че този ден не искам да чувам за работа, а ще го посвети на нас. Лепна се за телевизора...да но аз имам дете което вместо да тича и да играе седи затворено. Излезнахме с 300-та зора....Още от колата го усетих че нещо е изнервен пак. Никъде не му се ходело, всички места му били писнали, предложи ми да отидем в един съседен град, но аз нямах достатъчно неща за бебето с мен и му казах че няма да стане...Почна да се мота с колата, и знаейки че ще се започне едно голямо обикаляне с псуване, почнах аз да се изнервям...казах му просто да спре някъде...абе помрънках малко, защото изрично го помолих да не вземе да си прекараме половината време в обиколки с колата (нещо което многократно се  е случвало). Вярно е че аз му нервничех за известно време, ама не с обиди или агресивно...аби не знам как стана но пак почна високият тон и аз реших да замълча...до тук нищо кой знае колко тежко...той спря на един плаж, хлопна вратата и тръгна сам напред. Аз му подвикнах да спре да се цупи, защото вече не се търпи, той ми каза ''ако знаеш колко не мога аз теб да понасям...'' мноого бесен беше. Защо бе да му се не види...Не разбирам тази идиотщина честно #Cussing out
Час и половина се разхождахме, многократно се опитвах да го заговоря, мълчи като темерут...Реши че си тръгваме и стигнахме до колата, мислех че за толкова време че му мине, но не биде...Започнах да му говоря, казах му че преиграва с реакциите си, че дори да съм помрънкала малко, това не е повод да се държи се едно съм убила майка му...Казах му че трябва да видим защо стават скандали всяка събота и неделя, че нито едно от нещата за които се караме не е реален повод да се стига до екстремни ситуации, особено пред детето.  baby_neutral...Каза ми че това били най-големите глупости които е чувал #Crazy Каза ми че съм тъпа, че как разбирате ли вече не може да се разбере с мен, абе чак пък толкова да му е.а м....а.Аз се опитвах да запазя спокойствие и да не утежнявам ситуацията. Отидохме в един магазин да си вземем разни работи, вътре аз спрях да му говоря, защото много ме засегна в колата...забравих да кажа, че на паркинга ме разрева най-накрая. Тръгнахме да си ходим и той, поуспокоил се ми казва, че наистина трябва да направим нещо по въпроса, аз му казвам ...да, не трябва да се стига до такива простотии всяка седмица. А какво става от моето включване.....той изведнъж супер бесен ми казва: Абе аз нали за това говоря бе чУшКО
ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ побеснях, този път млъкнах което значи че съм супер побесняла. От тогава сме си разменили 2-3 изречения.
Тази сутрин, с повишен тон ми казва следното (майка ми трябва да идва след две седмици): Не искам майка ти да идва, не ме интересува как ще го направиш, но кракът и не искам да стъпи тук. Ако все пак дойде, аз се изнасям от къщи докато тя е тук, не мога да понеса още един човек като теб, ясно ли е...
И излезе на работа....

Кажете сега какво става. Аз не смятам да казвам на майка ми нищо за сега...първо защото няма да се оставя някой да ми нарежда какво да правя и особено да ме заплашва как ще се изнесе.
Проблема е че това трябва да спре, разговори хич не помагат, съгласява се с мен, но като се вбеси му пада пердето ЗНАЕ че е много нервен, но не може да се контролира.
Почва да става наистина нетърпимо, не мога да живея с двама човека. Единият, мил, прекрасен, любящ, вторият луд.
Помогнете, има 2 деца в ситуацията.
И последно аз го обичам и бих искала да му помогна да промени нещо за да бъдем всички щастливи, не само през седмицата Confused
 

# 1 4 юли 2007, 02:13 ч.
Забравих да кажа че сме от 10 год заедно и не сме зле финансово, за изневери изобщо не става дума...
Благодаря на всички които ще имат търпението да изчетат глупостите ми и ще се опитат да ми дадат съвет Hug

# 2 4 юли 2007, 02:18 ч.
  • София
  • Мнения: 2 104
аз освен с разговор не виждам как биха могли да се променят нещата
а желание за промяна трябва да има и от двете страни...
дали е възможно да си има любовница newsm78
хммм, няма ли възможност да се изнесеш за известно време някъде с децата да попремисли той как ще я кара занапред Thinking

# 3 4 юли 2007, 02:26 ч.
  • Мнения: 1 771
Цитат на: Една жена в ср, 04 юли 2007, 01:55

И последно аз го обичам и бих искала да му помогна да промени нещо за да бъдем всички щастливи, не само през седмицата Confused
 

Промяната трябва да стане и в теб.
И двамата се нуждаете да осмислите и коригирате неща в себе си.
Една почивка само двамата без деца за известно време на някакво красиво и желано и от двамата място мисля, че ще е добре.
Ако и двамата не се осъзнаете и не промените неща в себе си и не погледне всеки един първо другия, а после себе си, не знам докъде може да стигнете по наклона.

# 4 4 юли 2007, 03:24 ч.
Категорично няма любовница. Знам.
И в двамата трябва промяна, но как да говоря като след това е едно и също...
За почивка сами не става, няма кой да гледа 2 деца, както казах едното е бебе на 4 месеца.
Аз за себе си знам, трябва да подкарам тази тъпа кола и да имам малко повече свобода, да го освободя от усещането че е притиснат за най-малкото нещо.
Защото той е шофьор на всеки от нас.....

# 5 4 юли 2007, 07:45 ч.
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Моята диагноза е, не че нямате проблеми, но нещо му ги спестяваш, малко го занимаваш и е почнал да мисли за глупости.
Никакви почивки, процедури за разхубавяване и пр  Naughty
Просто ангажирането  в процеса е задължително, без обяснения, без въпроси. Ама, ха, като няма проблеми, дай да си ги създаваме  Twisted Evil
В едно семейство трябва да има уважение

# 6 4 юли 2007, 08:08 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 326
Съчувствам ти за този порочен кръговрат ,в който си попаднала .

Няма ли начин събота и неделя да излизате без да го ангажирате ? Знам,че искаш да сте заедно ,но според мен - остави го да си седи няколко пъти в къщи.Може би тази зависимост от него го изнервя.Не,че го оправдава да бъде груб с вас. Rolling Eyes

А как стои въпроса с шофирането,книжка ли нямаш или те е страх? За това те разбирам,аз имам книжка,но ме е страх,защото тук всички карат като бесни ,но в чужбина поне правилата се спазват и мисля,че е по-лесно.

# 7 4 юли 2007, 08:33 ч.
  • Мнения: 884
Мила, звучи много сериозно! Защо, вместо да се чудиш какво му става, не освободиш емоциите и ти-понякога помага, развикай се, ядосай се, не питай какво му е , изкрещи какво ти е ....

# 8 4 юли 2007, 09:15 ч.
  • Benelux / Varna
  • Мнения: 1 524
Прочетох всичко и трябва да ти кажа, че проблема не е само твой.Много хора са така, но не си признават и обикновенно жените премълчават болката си и правят компромиси всичко да върви, а то по-зле става и дори нещата да се успокоят, те всъщност се усложняват- щото жената все се чуди после какво и как да каже, че да не го ядоса.
Моят съвет е - бъди по-самостоятелна и не търси помощта му, като се види че е малко изолиран, пък може сам да иска да се включи в заниманията ти с децата. Всичко което някой ти налага на сила - те кара да се нервиш и избухваш, може би така се чувства. Пък и в крайна сметка е доста унизително да му се молиш за капчица внимание и не търси вината в теб, много жени се залъгват че те са виновни и правят компромиси, които много ги променят.Бъди себе си и не се моли. Нека сам почувства нуждата от вас. Като не можеш да караш кола, качи се на автобуса, отиди на разходка в парка, намер си приателки - нека си седи пред Тв, все ще му омръзне.

# 9 4 юли 2007, 09:30 ч.
  • Мнения: 2 336
Според мен като почти всеки българин се чувства недооценен. Защото решенията ги взимаш ти и неговите предложения остават на заден план. Явно е, че нещо го яде. Има си причина. Може би си мисли, че не го уважаваш и не го зачиташ. Знам ли? Те мъжете са с малко крива психика и разбирания.Имали сме подобни проблеми, даже продължаваме да си ги имаме.
Не се предавй! Какво е това семейство, което цяла седмица е без татко(щото той е на работа), а през уикенда пак, защото не ще да се ангажира с ежедневието и нуждите на собствените си деца? Ти не ходиш на разходка в парка, защото на теб там ти е най - приятно.
Сега според мен не трябва да продължаваш да го дразниш. Виж какво ще стане, когато майка ти дойде. Бъди обаче през това време по - дръпната с него. Ако трябва една - две седмици (само) излизай без него. Направи тези дни за децата незабравими. Като си дойдат вкъщи да има голям ентусиазъм.
Естествено той обвинява теб за неговите изпълнения. Ти си виновната... За сега се остави на течението, но нека разбере че на неговото няма да стане.
След известно време и нека той да предизвика сдобряването си изкажи всичко. Ама с уговорката, че е спокоен, че каквото и да кажеш няма да реагира остро, а ще чуе твоето мнение за всичко което става. Но задължително го остави да говори. Не го прекъсвай! Да си изкаже всичко, което е побърканата му мъжка глава. Не спори. Само попивай! Поне да разбереш какво му е. Да знаеш срущу какво точно се бориш.
Искрено ти желая успех.

# 10 4 юли 2007, 09:34 ч.
  • Мнения: 6 029
след като сте достатъчно добре финансово мисля че няма да е лошо да оставяте децата на гледачка и да излизате повече само двамата.

# 11 4 юли 2007, 09:40 ч.
  • Мнения: 473
Аз на твое място бих се отдръпнала от него, нито ще го карам да излизаме заедно, нито ще се държа както преди. Такова просташко поведение толкова много ме обижда, че изобщо не искам да го виждам. Пък и на детето за книгите ще прави проблеми. Мисля, че мъжа ти е адски уморен и не си дава сметка за поведението. Толкова е пребит и смазан от работа, че най-малкия дискомфорт го извежда от релси. Трябва да го оставиш сам - не го карай да върши нищо, най-добре е да отиде някъде на почивка сам, за да се успокои и физически и душевно. Проблемът е изцяло в него, и ти като не си мълчиш, съвсем естествено, няма да те мачка я, се стига до големи скандали. Трябва да намирате повече време за релакс, защото такава умора неминуемо води до влошаване на здравето, което не ти пожелавам. И когато всъщност имаме проблем с мъжа, по-добрия вариант е не да ровим непрекъснато и да искаме разговори, а да се отдръпнем и да оставим нещата да се уталожат сами. При мен това върши чудесна работа. Когато мъжа ми е раздразнителен и ядосан аз се оттеглям с детето на спокойствие някъде и когато бурята премине той сам идва весел и щастлив. Така свикнахме да потушаваме бурята без скандали и разправии, защото с разправии до никъде не стигаме. Остави го на мира и нещата ще се оправят!

# 12 4 юли 2007, 09:54 ч.
  • София
  • Мнения: 397
Цитат на: Франзела Калина в ср, 04 юли 2007, 07:45
Моята диагноза е, не че нямате проблеми, но нещо му ги спестяваш, малко го занимаваш и е почнал да мисли за глупости.
Никакви почивки, процедури за разхубавяване и пр  Naughty
Просто ангажирането  в процеса е задължително, без обяснения, без въпроси. Ама, ха, като няма проблеми, дай да си ги създаваме  Twisted Evil
В едно семейство трябва да има уважение
моето мнение е точно обратното-сериозен проблем няма,карате се за дреболии и то веднъж седмично,това го има във всяко семейство,но мъжът ти реагира по-остро,защото е изнервен.работата му е натоварена/сама го казваш/ и в двата дни ,които може да си почине,да погледа малко телевизия и тн ти го мъкнеш по пазари и паркове.въпреки това той се съгласява,но в замяна следва поне малко да го "възнаградиш",като уважиш мнението му,а не налагаш своето.иначе той се чувства под чехъл-няма право нито на лично време ,нито на лично мнение...е никой не би издържал така #2gunfireсори!

# 13 4 юли 2007, 10:07 ч.
Благодаря ви момичета за отговорите... Hug
Промяна няма, не си говорим. Аз бях в парка с децата, той в къщи пред компютъра. Сега си легна.
Аз не мисля че проблема при него идва дори от това че се чувства притиснат от ангажименти, защото реално освен до магазина да се отскочи или на кафе, няма кой знае какво...Повредата май е някъде в него newsm78 Както казах той вече от мнооого години работи по 15 часа на ден поне, които се разпределят от 8 сутрин до 2-3-4 часа през нощта. Зверски преуморен е и в комбинация с някакъв вътрешен гняв който го е обзел, че това няма никога да свърши, защото му е такава професията...за това се чувства притиснат най-много.
Защото през седмицата много рядко сме имали проблеми. Той се държи мило и нормално, до мен при всяка възможност, по собствено желание Wink
Но идва събота и той явно изведнъж изпуска целият въздух и напрежение и почва да се тресе от нерви...и аз съм най-близо.
В Неделя вече се е успокоил и си изкарваме супер обикновено #Crazy Не е ли идиотско?
Разбира се има ги и тези моменти в които забива и не ми говори с дни като сега.
Не карам кола поради немарливост и предимно психологически причини Embarassed но  Embarassedмного искам да започна.
Ами не бихме оставили децата на гледачка, не можем да се отделяме от тях, колкото и глупаво да звучи след всичко написано...аз съм го предлагала, но той е категорично против.
Преди 2 години оставихме каката в България на бабите да се "запознаят" че от бебе не я бяха виждали...и ние с него ревахме 1 месец без майтап. След това бяхме в такава депресия, че до края се бяхме затворили в къщи и страдахме Mr. Green не е истина просто.
Сега съм го оставила намира, не го закачам за нищо, нямам намерение да провокирам разговор първа...ще се оставя по течението и ще видим какво ще стане.
Той наистина не е лош човек и знам че има акъл в главата си, но има и някаква агресия която избива в моменти на тотална преумора.
Най ми е гадно че детето ми вижда всичко и в сърцето му кой знае какво става Sad Sad Sad
Той без съмнение може да е изключително забавен и приятен, но обратната страна е много тъмна и страшна. Притеснява ме здравето му определено!
Както и моето! Аз имам здравословни проблеми с които се боря в момента също.
Не знам, за съжаление всичко е от ден до пладне с разговорите ни.

Съгласна съм на 100% с теб Франзела Калина, осъзнаваме го това и двамата. Аз много пъти съм му казвала че тоталната разлика в ежедневието ни просто е кошмар. Аз по цяла седмица затворена в къщи с децата, без една дума да мога да разменя с някой, чакаща само той да се появи за да видя някой, да изчезна по-далече, да мога да изпуша една цигара без да се притеснявам че бебето ще се задави и ще му стане нещо. Той по цяла седмица в една лудница от хора, нерви тотално недоспиване, нито минута сам със себе си, чакащ само да може да се наспи, да си почине и да не мисли за нищо!
Но все пак яростта, към дъщеря ни не е оправдана, тя е и негово дете. Да показва толкова грозни черти, и да прави скандали е абсурд за мен...

# 14 4 юли 2007, 10:11 ч.
  • Мнения: X
Имам приятел, който е в почти същата ситуация, само че е в България.
С жена му са от друг град, тя няма приятелки и излиза само с децата.
Говорили сме си с него много за проблемите в семейството му. Не знам дали може да се направи аналогия с вас, но нещата ми изглеждат подобни.

Той работи много, тя си седи у дома. Не се вижда с никого, говори само за децата, интересува се само от нещата, които се случват с тях. Той се прибира от работа смазан и иска просто да си почине, да пие една бира с приятели или да поканят гости, да се разнообразят малко. Да, обаче режимът е вкъщи - на работа. Сподели ми, че уикендите са му ад. Чувства всичко като воденичен камък, не защото неси обича децата, но иска за някои неща да го оставят на мира. Ненавижда от сутринта да го разхождат по хипермаркети или да слуша по градинките глупости за пюрета и памперси. Дори да отидат някъде, жена му пак само за това му говори. Каза, че си мечтае един ден тя да отиде с колата и да напазарува сама. С удоволствие би гледал малкото дете. Или да се съберат с приятели. Каза, че просто иска да види хора, да си направят едно барбекю, дет се вика, да изпие една ракия със салата с някой мъж и да си говори с някого за нещо друго освен за деца. Просто, защото е мъж. А това, което ненавижда в жена си е тази несамостоятелност, липса на интереси, липса на собствен живот дори. Казвал ми е, че се моли да си намери поне една приятелка или да се запише на някой тъп курс по нещо си. Щял да плаща с удоволствие на детегледачка, само тя да има някаква друга тема за разговор. Каза, че на моменти я чувства като воденичен камък около шията си, сякаш има трето безпомощно дете.
Това, не ти го пиша, за да те обидя или обвиня. Просто това ми е споделил мъж, който беше стигнал до ръба на нервите си. Нещата при тях не се развиха особено добре, защото въпреки десетките разговори, тя отказваше да е самостоятелна. Не разбираше къде е проблемът, не искаше да дава децата на никого, поне за два часа. Когато той й каза, че иска да има и партньор, с който дори да си поговори за времето, а не само майка на децата му, тя му вдигна грандиозен скандал. За съжаление нещата се влошиха с времето. Той е все по-изнервен, тя все повече не разбира как да поправи нещата.

# 15 4 юли 2007, 10:16 ч.
  • Мнения: 24 467
Само да попитам- имаш ли някакви други интереси и занимания извън отглеждането на децата?
Ако нямаш такива си създай, ако щеш отглеждай цветя, плети, ший, плувай, извоювай си време от 1-2 часа само за себе си- на клуб ли ще ходиш, ще спортуваш ли, някакви сбирки по интереси ли ще посещаваш- избери си, така ще си създадеш и контакти и ще разпуснеш. В това време пък съпругът ти ще поеме малко по- навътре ангажиментите с децата и дома, от това той самият определено се нуждае, макар, че едва ли го желае съзнателно. Най- доброто би било ако двамата заедно имате свободно време, което да прекарвате съвместно. За целта хората са измислили от древни времена фигурата на бавачката.
Ти самата първо следва да си полезна и забавна за себе си. Ако не си, как другите ще те почувстват като такава? А дали ще си такава зависи от теб. Подкарването на въпросната кола е най- малкото, каоето следва да направиш. За какво ще си говори с теб един човек, който е ангажиран с други неща, далеч от това, с което си ангажирана самата ти?

# 16 4 юли 2007, 10:17 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Съжалявам мила, за ситуацията, в която си изпаднала. Още повече, че донякъде ми е позната. Само дето мъжа ми не крещеше, а млъкваше или се цупеше, което може в някои случаи да изнервя другия много повече от караница. Смятам, че проблема не е в теб. Не е в това, че не излизаш, не караш кола и прочие. Някой преди мен го беше споменал... ТОЙ има някакъв вътрешен дискомфорт. От какво е породен може само да се гадае. Може да е преумора, но не само физическа, а по скоро от отговорностите с които се е нагърбил. Може да има служебни проблеми, които не иска да сподели с теб по негови си причини, но които да го карат да се чувства несигурен и не достатъчно "силен" като глава на семейството, може.... Може да са много неща, но само той си знае. Какво да те посъветвам? Опитай се да поговориш с него, когато е спокоен, но не директно, а дискретно и заобиколно. Преглътни егото си за известно време и не му се връзвай, а го наблюдавай. Ти си го познаваш най- добре и няма начин да не откриеш причината. Щом го обичаш ще успееш, сигурна съм!  Peace

# 17 4 юли 2007, 10:25 ч.
malko_mishlence,
благодаря за примера с приятеля си който ми даваш, въпреки че е различна ситуацията при нас.
Аз определено не говоря за памперси и пюрета само Simple Smile Както казах имах собствен бизнес който спрях за известно време заради бебето. Интереси имам бол.
Аз съм човека който е с интереси, за сметка на мъжът ми който е превърнал в хоби работата си. Аз съм тази която провокира разговори различни от деца и работа Wink
Когато се роди бебока, той си взе 1 месец отпуска за да е с нас (нямаше кой да дойде да ни помага). Дори в болницата докато чакахме да ме извикат за операцията беше с лаптопа. Като се върнахме в къщи, без да преувеличавам, ако на нас ни е обръщал повече от 1 час на ден внимание ще е пресилено Cry полудя от работа. Никакви молби скандали или плач не го трогнаха, поне един памперс да смени. Уреждаше яденето вярно, но дотам.
Не го е готвил, взимаше готови работи. Нито чисти, нито подрежда. Много било важно, да се включи в този момент с работата защото бил важен и щели да го оценят. А не е ли питам аз момента в който се ражда сина ти поне толкова важен? А не е ли по-важен от най-важният момент в работата?
Не знам думи няма, като заговоря за това какъв работохолик е!

# 18 4 юли 2007, 10:33 ч.
Също така забравих да кажа че не се чувства слаб в работата, напротив, лети с някакви невиждани темпове нагоре. Претрупват го от ангажименти и срещи, и трябва да работи като се прибере в къщи, защото там не го оставят сам за 2 мин.
В редки моменти на тотална откровеност ми е казвал "да, имам проблем...помогни ми", но след това е пак същото аз съм отговорен да издържам това семейство за да няма лишения, за да можем да си купим къща и т.н. Да но аз предпочитам малко по-малко пари пред полудял мъж или развалено семейство. И му го казвам.
Много тежка роля в животът му имат родителите му. Ама това е такава необятна тема че дори не искам да я започвам.

Аз отивам да си лягам че е 12:30 и съм спала само 5 часа миналата нощ покрай бебко, но ще прочета всички отговори и съвети от вас!
Пишете!
 Heart Eyes

# 19 4 юли 2007, 10:38 ч.
  • На небето
  • Мнения: 5 530
А може би е депресиран. От ежедневието и от тези ангажименти с вас и работата. И освен това не се контролира, което е много лошо. Аз не бих простила подобни обиди. Мъжа ми е долу горе в подобна ситуация, ангажиран е с нас и понякога си мисля, че го товарим допълнително. Той и без това едвам смогва, но гледам да се съобразявам и предпочитам да ходим пеш, но той пък не би ни пуснал сами и винаги предлага помощ. И той предпочита през уикенда да си стои в къщи, понеже цяла седмица обикаля и има много работа и малко се свърта в къщи. Аз пък съм цяла седмица в къщи и чакам уикенда, че да излезем и става едно разминаване. Затова тази неделя го попитах излиза ли му се той каза НЕ, аз си приготвих една раница с багаж, облякох себе си и малкия без да кажа нищо, когато ме видя ме попита какво правя, обясних, че излизаме той се облече и дойде с нас. Хубаво е да се съобразиш и ти с нуждите му, не мисля, че проблемите от каквото и да било естество са едностранни.

# 20 4 юли 2007, 10:44 ч.
  • Мнения: 1 172
Наемете детегледачка и/или шофьор. Направи така, че да можеш да имаш нормални соц. контакти извън семейството си. Започни да се занимаваш с някаква дейност, извън домашните и родителски ангажименти. Това много ще те разведри и вероятно ще намали напрежението. Ходи редовно по паркове, детски центрове, увеселителни паркове и т.н. Мъжът ти ще започне да разбира колко много изпуска и ще започне да ви придружава тук-там.

# 21 4 юли 2007, 10:46 ч.
  • Мнения: 24 467
Има ли желанието и разбирането той да си отделяте определено време само за вас, двамата? Можете ли и бихте ли били съгласни да седнете някъде, да отидете някъде за 1-2 часа, дори за 1-2 дни и да наемете човек за децата?
Вероятно той е попаднал в капана на увличащата го работа и вече му е трудно да се измъкне сам от него. Трябва за определен период да почине самият той, да се отдалечи и да види обективно ситуацията от страни, да си направи своите преценки и изводи. То е ясно, че работата не е всичко, сигурна съм, че и той самият го знае. Само че когато завъртиш колелото на ангажиментите, често се случва така, че не можеш да го спреш, защото усещаш, че ще те смачка или ако избягаш в страни ще останеш "извън борда" /лично съм го преживявала, а и съпругът ми е минавал през такива периоди/.
Честно казано и на двамат ни се наложи в един момент да сменим работата си, тъй като тя не се промени съобразно нашите нужди и разбирания.

# 22 4 юли 2007, 11:13 ч.
  • Мнения: 1 334
Цитат на: goldenova в ср, 04 юли 2007, 02:26
Цитат на: Една жена в ср, 04 юли 2007, 01:55

И последно аз го обичам и бих искала да му помогна да промени нещо за да бъдем всички щастливи, не само през седмицата Confused
 


Една почивка само двамата без деца за известно време на някакво красиво и желано и от двамата място мисля, че ще е добре.


Да, и като се върнат от почивката всичко започва на нов глас.

Такъв е човека, не вярвам да го промениш. На мъжете им става нещо като отидат в чужбина. Щом като ти говори че не изкарваш пари, значи той не те цени като човек. Няма явно значение дали гледаш децата или не.
Дори и да изкарваше повече от него, пак щеше да ти говори че не изкарваш достатъчно.
Това което можеш да направиш е да му  оставяш децата събота и неделя той да се грижи за тях, и ти да ходиш по магазините или на кафе с някой който ти е близък.

А това че мъжете не обичат да ходят по паркове и площадки е повсеместно. Не е само твоят такъв.
Но с определения като чушка и псувни, пробмеа се задълбочава.

# 23 4 юли 2007, 11:21 ч.
  • Мнения: 550
критическата....

# 24 4 юли 2007, 11:47 ч.
Мисля,че един от вариантите да си помогнеш е да  му кажеш,че се прибираш с децата в България,че това,за което си мечтала въобще не това,което той ти дава,че искаш него,а не работата му и вечният му стремеж ,за доказване,като вас оставя на заден план!!! Трябва да да го стреснеш и да разбере,че и в твоята"човешка"обвивка има сърце!
Това ми напомня,за родителите ми....и да ти кажа майка ми влизаше в панаира на баща ми,започваше да се "пени" и тя,ядосваше се,обиждаше се,крещяха....не е това начина,на своя си гръб съм го разбрала,трябва ти прилив самочувствие и да направиш нещо глобално....той ще "изтрезнее"в последствие и ще преосмисли ценностната си система!
А мъжете наистина мразят жени без занимания,но ти си с дете по-дяволите,какво можеш да направиш!!!!

# 25 4 юли 2007, 12:59 ч.
  • Мнения: X
Знаеш ли, може пък задълженията през уикенда да му идват в повече.
След като работи като луд и поема задача след задача, сигурно си представя през уикенда да не се занимава с неприятни неща - пазаруване, навалици, лудница и градинки...
Казваш, че през седмицата е мил и спокоен, може би просто времето е организирано и вкъщи той си почива и ви се радва, на тихо, спокойно и уютно. Защо не го оставиш той да планира уикендите за известно време? Ако му се седи вкъщи, постойте с децата. Ако иска извън града, идете. Не го мъкни по магазини и навалици. Май точно тези ангажименти, които изпълнява го натоварват двойно повече. Ние, например в събота и неделя имаме подобен проблем. Аз искам да ходя в голям хипермаркет и да се разтоварвам с шопинг терапия, да ама любимият се побърква от тази мисъл и иска да гледаме ТВ, да се разхождаме в парка или да пием бири с приятели. Иска да не мисли за нищо, да не планира, да не върши някаква работа.

Ако се опиташ да елиминираш нещата, които го дразнят, може би няма да има скандали за дреболии. Опитай поне за известно време, може пък да помогне. А самата ти имаш нужда от социални контакти и от някой, който води твоя начин на живот - приятелка, позната... Мъжът ти сигурно разбира, че ти е трудно по цял ден сама и с грижи по децата и домакинството, обаче няма какво да направи.

А за книжките на детенце, съм сигурна, че и той се чувства виновен за реакцията си.

# 26 4 юли 2007, 13:03 ч.
  • Мнения: 2 336
Цитат на: malko_mishlence в ср, 04 юли 2007, 12:59
Знаеш ли, може пък задълженията през уикенда да му идват в повече.
След като работи като луд и поема задача след задача, сигурно си представя през уикенда да не се занимава с неприятни неща - пазаруване, навалици, лудница и градинки...
Казваш, че през седмицата е мил и спокоен, може би просто времето е организирано и вкъщи той си почива и ви се радва, на тихо, спокойно и уютно. Защо не го оставиш той да планира уикендите за известно време? Ако му се седи вкъщи, постойте с децата. Ако иска извън града, идете. Не го мъкни по магазини и навалици. Май точно тези ангажименти, които изпълнява го натоварват двойно повече. Ние, например в събота и неделя имаме подобен проблем. Аз искам да ходя в голям хипермаркет и да се разтоварвам с шопинг терапия, да ама любимият се побърква от тази мисъл и иска да гледаме ТВ, да се разхождаме в парка или да пием бири с приятели. Иска да не мисли за нищо, да не планира, да не върши някаква работа.

Ако се опиташ да елиминираш нещата, които го дразнят, може би няма да има скандали за дреболии. Опитай поне за известно време, може пък да помогне. А самата ти имаш нужда от социални контакти и от някой, който води твоя начин на живот - приятелка, позната... Мъжът ти сигурно разбира, че ти е трудно по цял ден сама и с грижи по децата и домакинството, обаче няма какво да направи.

А за книжките на детенце, съм сигурна, че и той се чувства виновен за реакцията си.
Наистина могат да стоят нещата. Но пък моето мнение е все пак някой път наистина да го оставиш да говори, без да го контрираш. Претърпи един път. Дано да разбереш какво му е всъщност, а не тук всички да гадаем.
Наистина трябва да има компромис в разходките. Но аз лично не смятам, че там е проблемът.

# 27 4 юли 2007, 13:25 ч.
  • Мнения: 804
Без да имам претенции за компетентност, мисля, че и двамата сте много изнервени. Ти защото си затворена с децата, той защото явно има много работа и допълнителното натоварване с отговорности го пресира по някакъв начин. Нужен ви е само повод и избухвате. Щом наистина нямаш притеснения относно обичта и изневерите, направи ти компромис.  Бракът обикновено се дължи на любов, но се крепи на компромиси. Скандалът за книжката е бил излишен. Можело е да купите едната книжка сега, а другата друг ден. Казваш, че той е грижлив и отговорен човек. Може би се притеснява, че ще дойде момент в който парите няма да са ви достатъчни и това го кара понякога да бъде по-пестелив от необходимото. Няма ли възможност да изкараш книжка и да можеш сама да шофираш? Това може би ще облекчи ситуацията. Пък и, без да се сърдиш, и ти малко попрекаляваш. Не е нужно пред децата да настояваш на своето и да демонстрираш, че не се съобразяваш с неговото мнение. Избегни скандала в такъв момент, после поговори с него насаме и му кажи какво мислиш. Разбирам, че си самотна и потисната, но постарай се да излезеш от тази ситуация. Няма ли хора с които би могла да създадеш връзки и приятелства. Все пак не живеете на самотен остров.
Като цяло, мисля че няма от какво да се притесняваш, прояви малко повече такт и постепенно нещата ще се оправят. Най-важното е че той ви обича, че нямате различия в мненията за наистина важните неща, че е отговорен, работлив и отдаден на семейството си. Всичко останало е в твоите ръце - жената е тази която може с такт и малко хитринки да моделира поведението на мъжа си. С крясъци и скандали нещата се влошават.

# 28 4 юли 2007, 13:43 ч.
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Както винаги ще се съглася с babche тя е мъдра жена и е много права за всичко което каза.  Peace А и опита си казва думата, тя май има най-голям стаж от всички ни.

Цитат на: babche в ср, 04 юли 2007, 13:25
Бракът обикновено се дължи на любов, но се крепи на компромиси.

# 29 4 юли 2007, 15:27 ч.
  • Мнения: 226
Мненията на някои от момичетата се покриват с моето но техните примери са от втора ръка, затова ще ти кажа за себе си.
Работя само по 8ч на ден но при мисълта за някакви ангажименти събота и неделя направо ме вбесяват  Twisted Evil  #2gunfire  #Cussing out. Любимото ми занимание през тези дни е да лежа пред тв и единствената разходка да ми е по каналите, до тоалетната и до масата. За разлика обаче от половинката ти аз не се нахвърлям върху моята. Само помърморвам малко   Wink . Предполагам че не съм се изнервила много, защото скъпия ме оставя от време на време да се излежавам на воля .
 Ако наистина приемаш съвети остави го няколко пъти да прави каквото му харесва без да му оставяш впечетлението че си недоволна или сърдита. Предполагам че ще даде резултат в случай че това е проблема.

Забравих да добавя, че за този си навик съм го предупредила още на първа среща  Naughty

Последна редакция: ср, 04 юли 2007, 15:55 от iri_is

# 30 4 юли 2007, 15:42 ч.
  • София
  • Мнения: 137
аз мисля , че не трябва да живеете там според мен обстановката ви подтиска и двамата явно него повече замислете се над проблемите си и какво точно ги поражда преди да е станало късно, може и само период да е ама според мен не е......и аз съм живяла в чужбина знам какво е на някои им избива не веднага, а по-късно. Надявам се нещата да се оправят не бива да рискуваме щастието си  заради това да сме по-добре финансово осигурени.То и това има значение разбира се ,но трябва да се търси баланса във всичко Hug

# 31 4 юли 2007, 15:56 ч.
  • Мнения: 263
Уф, на мен това, което си напсала ми звучи малко като много стрес и за двамата, много нерви и не успява съпруга ти да се справи с това. Имате нужда по някакъв начин да си починете и двамата и след това да поговорите. когато и двамата сте по-спокойни и отпочинали и да се опиташ да го провокираш какво чак толкова много го дразни!
Дано успееш да се справиш! Стискам ти палци!

# 32 4 юли 2007, 16:01 ч.
  • София
  • Мнения: 537
Ако можеш, иди на гости при майка си в Бг, за 1 месец. Ще има кой да ти помага, ще чуваш членоразделна реч и мъжът ти ще може да се наработи, а после да му стане мъчно за вас и за разходките в парка. Според мен, събира му се много напрежение по 2 фронта. Може да свърши работа, ако отпуснеш каишката по единия. В идеалния сценарий, изкарай шофьорски курс тук.

Сегашната ситуация не е никак честна спрямо теб. Дано мъжът ти има възможност да го осъзнае и да си подреди приоритетите.  

# 33 4 юли 2007, 16:33 ч.
  • Мнения: 4 116
И моят съвет е - ела си в Бг за месец, хем ще има на кого да оставиш децата за малко и за излезеш с приятелки, да се поглезиш с разни процедури - това страшно много помага! И на него ще му домъчнее.
Това го казвам от личен опит, защото и моя мъж е работохолик, а аз от 5 години съм вкъщи, деца раждам и гледам Mr. Green И аз нямам шофьорска книжка и съм зависима от него ако трябва да ходим някъде по- надалеч. Но принципно се оправям с децата когато искам да отидем до центъра или в някой парк - с автобус, маршрутка, такси ... гледам да не го натоварвам с много ангажименти, защото е преуморен. А понякога ходим на гости на баба и дядо за по месец. тогава и той си почива по- добре, освежава се, аз също...след това с нови сили и много любов продължаваме напред.
Успех ти желая! Ела си за малко в БГ!

# 34 4 юли 2007, 17:17 ч.
  • Мнения: 957
Много позната история. Вместо да се оставяш да ти убива всичкото хубаво настроение и цямото желание да прекараш уикенда добре просто прояви независимост. Като не иска да излизате излез сама с децата. Като иска да си стои в къщи, излез няколко пъти сама и остави децата не него. Кажи му, че му ги оставяш, защото фигурата на бащата е важна за възпитанието им, защото ти прекарваш цялата седмица с тях и имаш нужда от няколко часа за себе си. Предложи му да отидете на кино, на концерт, на ресторант, въобще някъде само двамата и оставете децата за няколко часа на гледачка. Няма да ви излезе безкрайно скъпо. Когато единия работи, а другия си стои в къщи информацията, която двамата си обменят обикновено е в ущърб на единия. Той сигурно може да ти говори с часове за работата си и за проблемите си в нея, а ти можеш да разкажеш чувствително по-малко. Едва ли разговори за броя на сменените памперси или за това какво е яло бебето са му интересни. А и това са по-скоро съобщения, а не диалог. Не знам с какво се занимава мъжът ти, но се опитай да проявиш интерес за проблемите му в работата. Нека да ти разказва какво се е случило днес и кой какво направил, независимо на теб колко ти е интересно. Остави го да се наприказва, а после му кажи или искай от него каквото искаш. В ситуация като твоята се губи диалога и може би затова сте се изнервили толкова.  Това, че ти казал, че се изнася ако майка ти дойде са думи казани в пристъп на гняв. Ние с моя муж всеки път като се сджафкаме за нещо все се развеждаме, но нито аз, нито той имаме намерение да разкараме другия. Човек си говори просто така. Ако ти липсват социални контакти, потърси ги. Не знам в коя държава си и има ли други българи там, където живееш, но ако няма пробвай с местните. Със сигурност има места, където се срещат майки с 4 месечни бебета, за да обменят опит или просто да си поговорят. Пробвай просто. Ако имаш книжка, какъв е проблема да не караш кола? Колата дава свобода. Аз нашата я яхам повече от мъжа ми. И хубавото е, че не се оставям по този начин да ми стане скучно. Идеята да си отидеш до БГ също не е лоша, особено ако си в Европа. Човек се разведрява от новата обстановка, среща се с приятели. Със сигурност ще се почувстваш много по-добре, а и мъжът ти ще усети липсата ти. Аз си ходя доста често до БГ и в началото, а и преди да тръгна има реплики " айде, няма ли да се махаш вече, заминавай си кво чакаш" итн. но като минат 3-4 дни без мен почва да ми звъни и да ми се умилква колко му  липсвам, как бил изоставен и как в хладилника нямало вече нищо и докато се върна той щял да е съвсем изпосталял а може би даже и умрял от глад и мъка  Grinning Grinning Grinning. Понякога не близостта крепи връзката, а дистанцията и ако човек може да комбинира двете добре се получава дълго,стабилно и хармонично съжителство.

# 35 4 юли 2007, 17:42 ч.
  • Мнения: 804
Цитат на: elfljo в ср, 04 юли 2007, 17:17
Grinning Grinning Grinning. Понякога не близостта крепи връзката, а дистанцията и ако човек може да комбинира двете добре се получава дълго,стабилно и хармонично съжителство.
Само бих сменила "съжителство" със "семейство".

# 36 4 юли 2007, 20:38 ч.
  • София
  • Мнения: 10 858
Предварително се извинявам, ако повтарям някого, не прочетох всички мнения, за което се извинявам. Интересни са ми, и ще ги прочета по-късно. Сега набързо искам само да кажа на една жена, миличка, ужасно много стрес и психическа умора, ежедневие, повтарящо се до припадък, недоспиване и липса на време да си обърнете внимание един на друг според мен е проблема. Последното е особенно важно, си мисля. Помисли, може пък да намерите някакъв вариант да разнообразите, без да го караш да прави неща, които не обича /като да излизате в парка примерно/
Щом обича да пътува - качете децата 8ако можете сами, ще е по добре, но казваш, че не можете/ и само пътувайте. По малки междуградски пътища, с гледки, с природа. Вземете си нещо за пиене в колата, говорете си, ако видиш че се изнервя, замълчи да отмине бурята и тогава пак подходи към него по начин по който смяташ, че ще е добре.
Мъжът ти много наподобява моя /имам в предвид работохолизма и изнервеността/.
Трябва да се сближите отново, трябва да намериш начин да го направите, явно той те чувства далеч от себе си, чувства се сам, и в комбинация с натовареното му ежедневие става пожара.
Интересно ми е какво се случва при вас, пиши ако можеш  Hug
Желая ти искренно успех!   bouquet

# 37 4 юли 2007, 20:58 ч.
  • Мнения: 1 334
Цитат на: liseia в ср, 04 юли 2007, 11:47
Мисля,че един от вариантите да си помогнеш е да  му кажеш,че се прибираш с децата в България,че това,за което си мечтала въобще не това,което той ти дава,че искаш него,а не работата му и вечният му стремеж ,за доказване,като вас оставя на заден план!!! Трябва да да го стреснеш и да разбере,че и в твоята"човешка"обвивка има сърце!

Най-много да му направи услуга. На него и без това му е писнало да е с тях събота и неделя, тъкмо цялостно разтоварване ще му дойде екстра. Човека е уморен, той може да работи  и да си почива, всичко останало му е в графа °повече°.
Извинявам се за острия тон, но това са мъже които не могат да се оправят в ситуацията °чужбина-работа-семейство° и факта че няма развлечения и няма кой да помага със децата още повече утежнява ситуацията.

# 38 4 юли 2007, 21:01 ч.
  • Мнения: 1 334
Цитат на: malko_mishlence в ср, 04 юли 2007, 12:59
Знаеш ли, може пък задълженията през уикенда да му идват в повече.
След като работи като луд и поема задача след задача, сигурно си представя през уикенда да не се занимава с неприятни неща - пазаруване, навалици, лудница и градинки...
Казваш, че през седмицата е мил и спокоен, може би просто времето е организирано и вкъщи той си почива и ви се радва, на тихо, спокойно и уютно. Защо не го оставиш той да планира уикендите за известно време? Ако му се седи вкъщи, постойте с децата. Ако иска извън града, идете. Не го мъкни по магазини и навалици. Май точно тези ангажименти, които изпълнява го натоварват двойно повече. Ние, например в събота и неделя имаме подобен проблем. Аз искам да ходя в голям хипермаркет и да се разтоварвам с шопинг терапия, да ама любимият се побърква от тази мисъл и иска да гледаме ТВ, да се разхождаме в парка или да пием бири с приятели. Иска да не мисли за нищо, да не планира, да не върши някаква работа.

Ако се опиташ да елиминираш нещата, които го дразнят, може би няма да има скандали за дреболии. Опитай поне за известно време, може пък да помогне. А самата ти имаш нужда от социални контакти и от някой, който води твоя начин на живот - приятелка, позната... Мъжът ти сигурно разбира, че ти е трудно по цял ден сама и с грижи по децата и домакинството, обаче няма какво да направи.

А за книжките на детенце, съм сигурна, че и той се чувства виновен за реакцията си.

Това е много обективно мнение, съгласна съм. Но тук говориме за жена+ 2 деца които доколкото разбирам се гледат само от жената. Съпругът има своята работа, а жената няма никакви социални контакти, или по скоро доста ограничени.
Отглежднето на деца в България и деца в чужбина са 2 коренно несъпоставими понятия.

# 39 4 юли 2007, 21:36 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 133
Не знам дали моето писание може да ти помогне с нещо, но... за мен е странно, че половинката ти изпада в такива състояния само през почивните дни. Защо през работните дни е в добро настроение, намира време да е до теб, да ви обърне внимание? Какво му дават тези работни дни? Ако е пренатоварен, стресиран и т.н., ще е такъв и през работните дни (аз поне съм така).

Може би има някакъв по-особен ритъм, но след толкова години заедно ти по-добре трябва да го знаеш. Разликата в ритъма на двама души е много дразнеща, и за двамата. И няма виновни, просто има нужда от нагаждане и на двата ритъма, но с взаимно желание.

Наистина, ако имаш възможност, ела си в БГ с децата за известно време.
Моят мъж, макар и далеч от понятието работохолик, така и не свикна с развлечения от рода на разходки и игра с детето. Въпрос на характер - и за него почивката в съботите и неделите изобщо не се равнява на разходка, плаж с нас или игра на топка с малкия в градината. Но не отричам, че аз съм поела повече от нещата на гърба си и имам някаква абсурдна идея, че "мога и сама". Сигурно всяка жена може, но не е там въпросът. (Това го споменавам, само за да кажа, че вината никога не е едностранна и че нещата винаги могат да поемат и друга посока)

Звучиш ми много тъжно и уморено, но, както се пее в една песничка, "радост има скрита, някъде край нас,/ но идва час, когато, без да ни попита,/ тя долита!" - което ви го желая и на четиримата!  Hug

# 40 4 юли 2007, 21:36 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 6 935
Само не разбрах кога точно се  държи добре с вас като работи от 8 сутринта до 2-3 през нощта?  Thinking
Докато обядва?
Ако го оставяш на спокойствие събота и неделя и се занимаваш сама с децата или пък си дойдеш с тях в Бг, както те посъветваха  - още повече ще се отчуждите.
По-добре смени подхода - не викай наравно с него и не се налагай със сила.
Или го карай да се чувства щастлив да изпълнява желанията ти, или показвай колко те наранява и натъжава отношението му.

# 41 4 юли 2007, 21:51 ч.
  • Мнения: 1 220
 Аз също си мисля , че едно отсъствие от няколко месеца при сегашната ситуация само ще влоши още повече отношенията ви. Ще се отчуждите. 
А по въпроса да не го мъкнеш в събота на пазар , извинявай Мишленце  Peace, ама това е абсурдно! Ако и с това не го занимава, къде е неговото присъствие в сем живот с това ненормално работно време!? Изнервя се през уикенда, защото не е свикнал с вас, дразните го, това е моето виждане. Иска си спокойствието!
Мишленце, сори , ама пак за теб се хващам , мамка му на твоя приятел! Такива споделяници с приятелка, как жената говори само за пюрета и памперси ме дразнят многооо!  Peace

# 42 4 юли 2007, 22:05 ч.
Благодаря на всички нови отговори!
Няма промяна не ми говори все още Cry
Не мисля че му е писнало от нас, а и ние сме много близки. Всеки ден като се прибере от работа през седмицата, освен ако няма нещо много важно да прави, ми да ва пълен отчет какво е станало...до най-големи детайли. Аз се интересувам от работата му, интересна ми е и обичам да ми разказва, защото той е умен човек и прави добре анализи (само с нас нещо не се справя). Отдавам му цялото си внимание, винаги когато има желание или време.
Не мисля че иска да се "отърве от нас"  Mr. Green не е дори близо до истината. Може би иска малко повече да си седи в къщи. Разберете че обикновено не аз съм повода за караниците. Повечето пъти е нещо дори толкова дребно, като да ме види че ми пада настроението за минута. Но аз в никаъв случай не мога да се сърдя дори той да ме изпсува. Да, ама не! Трябва да има равноправност дори в сръдните казвам аз  Mr. Green
Баба ми все ми повтаряше "Да му отстъпваш, че е добро момчето" Joy
Моето желание за излизане през уикенда е предизвикано не само от моите потребности, но и от притеснение за здравето му. Той не вижда слънце! Седи по цял ден и дори не знае какво е било времето. Трябва да се движи и да сменя атмосферата. Като седи в къщи, ще преглътна ако просто наистина си почива, нО НЕ, той бачка. Колкото повече бачка толкова по изнервен става...като се изнерви само работата го успокоява, абе нямам думи.
В деня когато последно се скарахме, той даде сигнал кога да тръгнем...аз облякох децата и вече бяхме на вратата, когато той изведнъж си отвори лаптоп-а и каза "чакай малко" и седна да работи. Е ние да седим строени там а той си седна да пише нещо #Cussing out
Аз сгреших като казах че любовница няма, работата така му я наричам. "Любовницата" е по-страшна от жена, защото си е и вкъщи с нея.
Много ме дърпа да отида и да се опитам да оправя нещата. Не искам така обаче аз да изглеждам виновна, защото не се чувствам такава. Така както аз уважавам неговата умора и изнервеност, така искам и той да разбира че аз също имам нужда от малко по-толерантно отношение когато аз съм изнервена.
Проблема е че той Е агресивен (словесно) и ОГРОМЕН ИНАТ. Както виждате с дни не ми говори по някога. И не разбира че това  не ме "превъзпитава", или каквото и да е което иска да ми докаже.
А той ми липсва, в такива моменти...искам да се гушнем и да си говорим както правим нормално. Ех, глупави работи са това...
Да идването тук определено ни скапа психически, трябваше да се борим като луди за всичко постигнато нещо, от друга страна сме горди че сами се оправяме...Не са само парите които ни държат тук, но и те са важни...Нямам представа как щяха да бъдат нещата в България, тук няма къде да избягаш, трябва да седиш в къщи и да се пребориш с проблема някак. Дали нямаше да почнем твърде често да се "махаме" от вкъщи Shocked
Някой каза "критическата" искам да кажа че ние и двамата преди 1-2 месеца станахме на 33г.

Karen, питаш кога намира време за нас, ами той прави някакви паузи. Имало е седмици в които си говорим докато той работи, има дни когато излизаме на кафе и разходка за 1-2ч и той се прибира и продължава с бачкането.
Единственото нещо което прави за къщи е да пазарува (обикновено заедно с мен), друго НЕ ПИПА.
Не бих се разделила с него за нищо на света каму ли пук за месеци, не мисля че и той го иска....Опитвам се да разбера къде е моята грешка, аз неговата я виждам.
Да знаете че много ми помагате!

# 43 4 юли 2007, 22:37 ч.
  • Мнения: 4 116
Това да си дойдеш в БГ за месец примерно не е бягство. Просто понякога хората е добре да се разделят за известно време, да усетят липсата на другия - да оценят всичко, което са имали като са били всеки ден заедно, нещата които са пропуснали... Някак си като е насаме с мислите си човек преосмисля по- добре какво иска от живота и как да го постигне.
Много хора имат проблеми в отношенията с половинката. Но тези проблеми трябва да се разрешават навреме, с много желание и търпение.
Всичко е във вашите ръце! Не се упокоявай с това колко сте близки, колко си споделяте. Фактът че те псува и обижда пред децата още повече е повече от тревожен.
Както казах по-рано аз на твое място бих заминала за известно време някъде с децата. След това ще го попитам дали иска да продължи живота си с мен. Ако ДА, то тогава ще си поставя условията - съответно повече време за мен и децата, НИкАквИ обиди, и много любов и уважение. Ако не е готов да даде това  - чао.

# 44 4 юли 2007, 23:28 ч.
  • Мнения: 634
Ооох, мноооого познато  Confused това с изнервеността и караниците, не изчетох до край, че ми се спи. Но и моя беше така, търпях колкото можех, казвах му, приятелите му се подиграват още, че е кълбо нерви. Който където ни покани-"не мога, на работа съм".
Да ти казвам ли какъв е края ooooh! Само че при нас се случи , че той все пак си е бил намерил друга, а аз можех да се закълна, че никога няма да ми изневери. И от този период беше още по-нервен към всичко свързано с мен Twisted Evil И познай ,де, все пак новата изгора е секретарката в офиса  Close
Дано се оправите!!
Бъди мила, заведи го на почивка и му доказвай всеки ден колко много го обичаш, дано сосъзнае, че работата ще му донесе всичко, освен семейство!

# 45 4 юли 2007, 23:34 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: nadq в ср, 04 юли 2007, 21:51
Аз също си мисля , че едно отсъствие от няколко месеца при сегашната ситуация само ще влоши още повече отношенията ви. Ще се отчуждите. 
А по въпроса да не го мъкнеш в събота на пазар , извинявай Мишленце  Peace, ама това е абсурдно! Ако и с това не го занимава, къде е неговото присъствие в сем живот с това ненормално работно време!? Изнервя се през уикенда, защото не е свикнал с вас, дразните го, това е моето виждане. Иска си спокойствието!
Мишленце, сори , ама пак за теб се хващам , мамка му на твоя приятел! Такива споделяници с приятелка, как жената говори само за пюрета и памперси ме дразнят многооо!  Peace

Ами за пазаруването - хора разни. Моят само като влезе в магазин и стои повече от 30 минути и се изнервя. Сложи към това умора и желание да си седи вкъщи или да сме някъде с приятели и ето ти повод за скандал. Това няма общо с желанието на един мъж да е с жена си или с децата си. Просто обстановката не му понася. Това е все едно една жена да я държиш един ден в автосервиз и после да я обвиниш, че не те обича и не те разбира, щото накрая е надала вой да се махате оттам. Примерът ми е пресен от миналата събота със сервиза.  Laughing Разбрах как се чувства моят любим в магазина и разбрах колко съм грешала в опитите да го карам да обикаля с мен.

За моя приятел... Хм, стар приятел ми е още преди да се ожени. Човекът никога не се е оплаквал, просто един път явно му беше прикипяло. Не е практика някаква.

# 46 5 юли 2007, 00:02 ч.
  • Мнения: 212
Цитат на: Една жена в ср, 04 юли 2007, 01:55
Проблема е че това трябва да спре, разговори хич не помагат, съгласява се с мен, но като се вбеси му пада пердето ЗНАЕ че е много нервен, но не може да се контролира.
Почва да става наистина нетърпимо, не мога да живея с двама човека. Единият, мил, прекрасен, любящ, вторият луд.
Така както го описваш излиза че страда от раздвоение на личността. Хем е мил, любящ съпруг, хем е луд... Нещо не го разбирам това.... заведи го на лекар. Може да помогне знае ли човек?

# 47 5 юли 2007, 00:18 ч.
  • Мнения: 238
Мисля, че човекът има нужда да остава сам със себе си поне за няколко часа на известен период от време. Аз съм такава и фактът, че мнооого рядко ми се случва безумно ме изнервя понякога. Twisted Evil А даже не съм подложена на такъв интензивен режим. Но все пак работа-у дома, работа-у дома и това понякога ме докарва до лудост #2gunfire!
Не говоря за месец в БГ или нещо още по-драстично. Просто стисни зъби, хвани децата и отиди някъде събота (явно това е ден пик). Оставяй го на спокойствие по няколко часа на седмица. Знам, че не е честно спрямо теб, но така или иначе си решила да се бориш. И си намери занимание... курс, кръжок... Преодолей съвестта си и неговите доводи и си наеми детегледачка за по няколко часа. Започни да мислиш за завръщане на работа, започни да градиш планове за ТЕБ, започни да ги споделяш с него... ще почне да разбира, че ти не си някакво изнервящо продължение на къщата, което само изисква внимание.  Peace
Уффф и една тънка мисъл, която се прокрадна тук там в по-горните мнения - любовница намерена около работата му. Sad Колкото и да не ти се вярва, напълно в възможно. Не ми се разправя, но когато прочетох началният ти пост, първата ми мисъл беше за идентична ситуация с моя много близка приятелка. А за наличието на любовница тогава мога да се разпиша и с двете си ръце!  Twisted Evil

# 48 5 юли 2007, 01:11 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 687
Защо не отидете при брачен консултант?

# 49 5 юли 2007, 01:39 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 3 736
Аз пък нищо странно не виждам в цялата ситуация.  newsm78  Само факта, че два остри камъка...така че опитай с повече дипломатичност.

P.S. Мъжете не понасят жени без идеи, така че "винаги бъди готова".

# 50 5 юли 2007, 03:34 ч.
Ами аз преди малко не издържах и влетях при него в стаята и му казах с много весел тон че му се прекратява царството с мълчанието.
Той се поинати но излезе от там, сега седи до мен в хола и си търси нов лаптоп Joy Леко проговаря...Груб е малко, но нали е горд, не ще да се предаде без бой съвсем.
Повярвайте няма любовница, освен работата...личи си при секс, личи си по поведението...познавам го! Има уморен и депресивен вид...Никога не си търси поводи да излиза сам. Не забравяйте че не живеем в България, а от 3 год сме на ново място...средата му е предимно мъжка, жените грозни индийки и китайки (не са негов тип)...абе това не е изобщо нещо което ми минава през акъла като възможност. Ще усетя ако е така. А по-скоро очаквам да е спокоен ако има такова нещо newsm78
На брачен консултант е абсурд да отидем, той на зъболекар като го боли зъб не ходи, камо ли пък такова нещо...въпреки че аз нямам нищо против.
Знам че ще го отпусна достатъчно днес и ще поговорим.
Тъпо ми е че изобщо се стига до такива неща...
Почнах да му дудна на главата и му казах че или трябва да ме набие или да се махне от къщи ако не иска да ме слуша...той се разсмя...видях онова в очите което показва че дори да се опъва, е дотук с караницата

AlexaS  може би е точно така  Mr. Green

# 51 5 юли 2007, 14:30 ч.
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
сега ще ти кажа нашия опит, ние също сме в чужбина.
моят мъж е подобие на твоя по отношение на работата, като се върне от работа и се захваща с куп други задачи пак свързани с работа, захванал се е с много неща едновременно и го виждам преуморен. понякога му се чудя как издържа, работата му е свързана с чести командировки, случва се на ден да мине над 1000 км, става рано, връща се късно...събота и неделя обаче иска да обърне внимание и на нас, не го карам, той иска така. и понеже малката ни дъщеря е много палава дефакто и вкъщи не може да си почине.
знаеш ли какво правя аз. като дойде лятната ваканция хващам си децата и си отивам в БГ.
хем децата при бабите на воля, хем го оставяме малко да си почине от нас, освен това такива раздели ни се отразяват чудесно.
още на втория ден започва да звъни всеки ден по телефоните, понякога и по 3, 4 пъти.
август месец си идва, оставяме децата на баба си (те вече са свикнали през това време) и хайманосваме. това време е само за нас, децата ги взимаме с нас само за море.

# 52 5 юли 2007, 15:33 ч.
  • Мнения: 688
Една жена аз ще те посъветвам да надвиеш психологическите пречки, които те спират да подкараш автомобила. Аз преди 1-2 години бях в същата ситуация. Никъде не можех да мръдна с детето, защото изпитвах някакво необяснимо чувство на страх от шофирането и може би така щях и да си остана ако не ме бяха притиснали обстоятелствата и да видиш как за 2-3 месеца се отпуснах и преоткрих удобствата на живота  Party и ангажиментите по подръжка и разходите за колата   #Crazy  Money
Но станах по-независима, трябва на всяка цена да преодолееш тази спънка. Детенцето ти е доста малко за да започнеш и ти работа - това би ти помогнало да разшириш мирогледа си.
Нещата които ти казвам биха могли да ти помогнат дотолкова доколкото да се поразсееш от вечните кавги, но едва ли ще разрешат проблемите, които имате със сигурност. А съвет да се дава е доста сложно, защото трябва да се посъветвате (поне само ти) с психолог или някой който по-добре ви познава и двамата, защото в такива ситуации се прилага строго индивидуален подход.
Макар че много хора биха оприличили ситуацията с тяхна подобна или на техни познати. Хората са различни и не може да се дават съвети клишета за всички.
Аз само мога да ти кажа, че ти самата познаваш мъжа си най-добре, така че помисли как може да внесеш свежест. Но трябва и двамата да умеете да правите компромиси иначе ако всеки дърпа към него ...
Желая ти успех и по-скорошно разбирателство   bouquet

# 53 5 юли 2007, 16:27 ч.
  • Мнения: 302
И аз мисля че универсален съвет не би могъл да се даде в такива ситуаций!Ти най-добре познаваш мъжа си,а така като те чета се стараеш и да го разбереш,проблема е че и той трябва да направи същото за теб!Всички хора са различни - явно той е много изнервен!Брат ми е нещо подобно като характер-когато е за нещо ядосан е направо ужасен,един пеперлив език има...Но иначе е адски добър,просто е на моменти,като му падне пердето...Между другото мъжът ти да не е зодия ВезниНай-важното е според мен да разрешите проблема - кой каквото има да казва-право куме в очите!С мълчание и инатлък нещата няма да се оправят!Не че и аз не правя така понякога де Simple SmileПросто трябва да го предразположиш и когато е на кеф,да поговорите!Да разбереш има ли наистина някаква основателна причина за това му настроение!Успех!  bouquet

# 54 5 юли 2007, 16:49 ч.
  • Vienna
  • Мнения: 519
....... това е само една идея, но не може ли да е така агресивен, 3ащото те прави теб и децата отговорни, 4е той трябва да работи и да се бльска толкова много. просто да му идва прекалено много отговорността да се грижи 3а цялото семейство и да 3нае 4е ако той по някаква при4ина (3дравословна или каквато и де е др. ) престане или не може да работи пове4е, вие просто вси4ките ще останете "на улицата". 3ащото в 4ужбина не е като в Бг, кьдето приятно или неприятно, винаги можеш да отидеШ при някой или винаги майка и татко могат да ти помогнат финансово.....

# 55 5 юли 2007, 16:53 ч.
Цитат на: Tristan77 в ср, 04 юли 2007, 09:40
Аз на твое място бих се отдръпнала от него, нито ще го карам да излизаме заедно, нито ще се държа както преди. Такова просташко поведение толкова много ме обижда, че изобщо не искам да го виждам. Пък и на детето за книгите ще прави проблеми. Мисля, че мъжа ти е адски уморен и не си дава сметка за поведението. Толкова е пребит и смазан от работа, че най-малкия дискомфорт го извежда от релси. Трябва да го оставиш сам - не го карай да върши нищо, най-добре е да отиде някъде на почивка сам, за да се успокои и физически и душевно. Проблемът е изцяло в него, и ти като не си мълчиш, съвсем естествено, няма да те мачка я, се стига до големи скандали. Трябва да намирате повече време за релакс, защото такава умора неминуемо води до влошаване на здравето, което не ти пожелавам. И когато всъщност имаме проблем с мъжа, по-добрия вариант е не да ровим непрекъснато и да искаме разговори, а да се отдръпнем и да оставим нещата да се уталожат сами. При мен това върши чудесна работа. Когато мъжа ми е раздразнителен и ядосан аз се оттеглям с детето на спокойствие някъде и когато бурята премине той сам идва весел и щастлив. Така свикнахме да потушаваме бурята без скандали и разправии, защото с разправии до никъде не стигаме. Остави го на мира и нещата ще се оправят!

 Peace
Точно в момента чета Мъжете са от Марс, жените от Венера и това се обяснява там: мъжете са като ластик, имат нужда да се отдръпнат като увисне ластика, за да се върнат с нова сила точно като ластик с много любов. С две думи: мъжете имат нужда от усамотяване, без да им висим постоянно на главата. Тогава те сами ще ни потърсят, когато са готови и всичко ще е прекрасно. В тоя ред на мисли, ти самата трябва да си намериш занимания, в които да не е включен той. Успех!

# 56 5 юли 2007, 16:59 ч.
  • Плевен
  • Мнения: 1 738
Цитат на: Една жена в ср, 04 юли 2007, 10:25
malko_mishlence,
благодаря за примера с приятеля си който ми даваш, въпреки че е различна ситуацията при нас.
Аз определено не говоря за памперси и пюрета само Simple Smile Както казах имах собствен бизнес който спрях за известно време заради бебето. Интереси имам бол.
Аз съм човека който е с интереси, за сметка на мъжът ми който е превърнал в хоби работата си. Аз съм тази която провокира разговори различни от деца и работа Wink
Когато се роди бебока, той си взе 1 месец отпуска за да е с нас (нямаше кой да дойде да ни помага). Дори в болницата докато чакахме да ме извикат за операцията беше с лаптопа. Като се върнахме в къщи, без да преувеличавам, ако на нас ни е обръщал повече от 1 час на ден внимание ще е пресилено Cry полудя от работа. Никакви молби скандали или плач не го трогнаха, поне един памперс да смени. Уреждаше яденето вярно, но дотам.
Не го е готвил, взимаше готови работи. Нито чисти, нито подрежда. Много било важно, да се включи в този момент с работата защото бил важен и щели да го оценят. А не е ли питам аз момента в който се ражда сина ти поне толкова важен? А не е ли по-важен от най-важният момент в работата?
Не знам думи няма, като заговоря за това какъв работохолик е!
все едно говориш за мъжа ми.работа,работа и пак работа.не ми помага вкъщи(вика майка си,която пък нищо не прави като дойде). и той така осигурява храната (не готвя). ние пък не се доказваме вече,а правим апартамент и е полудял по това. иначе пък много добре се държи с мен и бебока. напълно те разбирам smile3518 и се надявам да се оправят нещата. но и с разговори не става,защото излиза,че мърморим, вместо да се замислят над думите ни

# 57 5 юли 2007, 17:01 ч.
Цитат на: Северина в ср, 04 юли 2007, 10:17
ТОЙ има някакъв вътрешен дискомфорт.

Да, защото (от прочетеното дотук) той се чувства виновен да се отдръпне, когато цялата му мъжка същност крещи, че иска. Чувства се виновен и презира всеки и всичко, което поражда тези чувства у него. Нека да го остави сам, да му дава време без да го кара да се чувства виновен, да видиш как ще живне тоя мъж.

Абе, авторката, защо не си купиш тая книга и ще видиш за какво говоря!

# 58 5 юли 2007, 17:18 ч.
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Нещо странна ми се струва тая работа да е мил когато му скимне, да е груб когато не е на кеф. Ти така ли се държиш с него и с децата. А и доколкото разбрах не ти оставя никакви джобни пари за да излезеш сама да напазаруваш. Сигурно и езика не знаеш добре.
Просто трябва друг подход. Можеш да пробваш различни варианти. Например: 1. Излизаш сама и му оставяш децата. Предварително му искаш пари.
2. Мисля, че най-отегчителното нещо за един мъж е да пазарува с жена и деца, затова трябва да му го спестяваш.
3. Ставаш самостоятелна, извеждаш децата на разходка  и го каниш да се присъедини към вас по някое време. За по-сигурно му взимаш лаптопа с теб.
4. През уикендите се държи лошо, първо защото се чувства задължен да ти угоди, но не знае вече как да го направи и второ, защото губи ценно време, което би могъл да използва за работа.
Защо не го подканяш да ходи на работа и в събота и неделя, за половин ден например. Така през останалата половина ще и доволен, че е с вас.
Както и това вкопчване в децата и един в друг ми се струват странни.

Имам чувството, че пиша големи глупости, но съм в същата ситуация. Само че  съм си у нас, имам малки деца, но работя, плащам за детегледачки, карам си колата, купувам каквото мога да си позволя и не ми пука от нищо.

Винаги когато в събота и неделя сме заедно, моят мъж е нервен и брои минутите, които е загубил с нас, вместо да работи. Естествено после твърди, че работи заради нас, но... факт е че вече почти не си говорим.

Както и да е аз съм се примирила и при мен по-добре няма да стане. Дано ти имаш успех някакъв.

# 59 5 юли 2007, 18:38 ч.
  • Мнения: 236
странна ситуация.Възможно ли е да му е дошло на-нагорно че той издържа цялото семейство?щом ти прави проблем за 2 книжки и ти натяква че заради вас не може да си вземе лап-топ? Друг път опъвал ли се е за такива дреболии?newsm78.не знам защо, но си мисля,че го е яд че всичко е на  неговите плещи/от финансова гледна точка/и че не може да си позволи разни неща,които предполагам му се искат.

# 60 5 юли 2007, 20:56 ч.
  • Монреал
  • Мнения: 1 469
Мила, вината е изцяло негова и трябва да го накараш да се осъзнае! Ти не му правиш услуга като гледаш децата, той не ти прави услуга като работи по цял ден - вие сте едно семейство и всеки трябва да си влезе в ролята за да направи най-доброто за тези дечица.
В никакъв случай той няма право да си изкарва нервите на теб и особено пред детето - децата са чувствителни и ПОМНЯТ! Милото дете - представям си колко виновно се е почувствало, че е поискало 2 книжки.
И моят мъж работеше по 12-13-14 часа на ден, но като се върнеше от работа готвеше и миеше чинии, а също и ставаше през нощта да сменя памперси. Обаче в момента си намери работа с по-малко часове за да може да прекарва повече време с нас. Вярно, че не прави толкова пари колкото преди, но най-важно е семейството, здравето, разбирателството, любовта.
Накарай го да разбере, че човек не живее за да работи, а работи за да живее.
Когато майка ти дойде на гости, ще имаш на кой да оставяш дечицата за 1-2 часа за да можете да излезете само двамата на ресторант или където ви е приятно. Възползвайте се от тази ситуация за да поговорите - не преглъщай обидите - ако го направиш ще става само по-лошо. Похвали го за хубавите неща, които прави - мъжете обичат тези неща, въпреки че не си признават.

# 61 6 юли 2007, 02:58 ч.
Не знам какво да ти кажа, аз съм в подобна ситуация, с малко разменени роли. В нашия случай аз изкарвам голямата част от доходите и аз не говоря в момента  Mr. Green. Мразя да съм далеч от него, всичко ми липсва - разговор, докосване, но просто съм много уморена. Имахме големи планове в началото, после децата едно след друго, за две години майчинство той не спря да ми пили на главата как съм в застой, как съм обещала друго, как той всичко сам прави, чувствах се виновна и зависима  Sad. Върнах се на работа, заплатата и отговорностите ми растат, обичам си работата но ме изцежда все повече. Той от друга страна се заби в неперспективна позиция без никакво напрежение, малко пари, при това кара по час и половина дотам сутрин и толкова обратно за да се прибере вечер. Вечно е уморен, иска тишина, има мачове, боли го гърлото  Rolling Eyes ... Хванах се че просто го отглеждам наравно с децата, а грижите по него са повече даже.  Вечно ги извеждам сама, аз им чета, обличам, храня, водя на киндергарден ... Последния уикенд отказа да се помръдне от дивана ... Изчистих покрай него и спрях да говоря. Много сме говорили, знам че няма какво да се каже. Не знам само какво да правя  Sad ...
Вашата история е по-различна, не виждам как ще го промениш, професията му е проблема. Това не е професия, а диагноза по-скоро  Confused За мен проблема е това нагрубяване и избухване, аз не бих го понесла, мъжа ми даже тон не ми е повишавал. Трябва да разбереш защо мисли че има право да те псува, ти правиш ли го ? Защо той да може ? Мисля че трябва да поотгледаш децата и да се върнеш на работа, така ще може той да си отдъхне. Разберете се единия почивен ден да е само за него, да разпуска, а в другия да сте заедно навън  Thinking. Може би трябва да си смени и работата, ня може да няма по-спокойна позиция, за сметка на нервите му. Стресът убива мозъчни клетки, те не се възстановяват  Sad ...

# 62 6 юли 2007, 13:52 ч.
  • Мнения: 20
Здравейте на всички онлайн!Случайно попаднах в този форум и дълго се колебаех дали да пиша,след като два дни следя всичко написано от вас.Мислех,че само аз се чуствам така ,но виждам че има много жени в подобна ситуация.И при мен фактите са различни,но резултатът е същият.Аз съм си в България,с мъжа ми сме заедно от 7г.,от няма година сме женени и имаме бебе на 3м..Той е свестен мъж,грижи се матерялно нищо да не ни липсва,но много обича приятелите си и хич неможе без тях.Както повечето от вас и аз по цял ден съм в къщи или в парка ,грижа се за домакинството и вечер само го чакам да се прибере за да разпусна малко,да поговоря с някого за нещо различно от памперси и т.н..Да , ама не...Тъкмо се е прибрал и веднага се намира с кой да излезе да пие бира.И това почти всеки ден,без значение през седмицата ли е или през уикенда.Да взима ме със себе си когато съм свободна,но защото съм си го измолила.Нали се сещате-изцяло мъжка компания,какво да правя аз там,нито пия,а и само съм щяла да им слушам простотиите.Рядко излизаме само двамата,а като случайно отидеме сутрин в парка с въже трябва да го вържа.И така аз му казвам,че това ме дразни и искам малко да сме си само двамата,той ми вика,че всички мъже са така,имат нужда от свобода. Аз си вися в къщи понякога до 1,2 през ноща да го чакам,а като си отворя устата за да кажа че това ми е неприятно ставам виновна за всичко.Де да знам явно съм станала много ограничена и не я разбирам тази свобода.Добре хубаво нека всеки да излиза с когото иска и да прави каквото си иска,но тогава какво е семейство?Трябва ли и аз да започна да излизам с други хора и да не го карам да сме заедно,а да си гледа своите интереси.Непонасям скандалите,въпреки че той казва че все си тъся такива и винаги много плача като ме нагруби,което направо го вбесява.Незная какво да правя.Иска ми се да сме повече време заедно,да съм някак си по-значима за него.Имам чувстото че той просто няма нужда от мен.....Иначе ми помага в домакинството когато иска и секса ни е много добър.Като ми писне понякога и му кажа,че и аз ще се прибера посред нощите той ми казва да ходя където искам не го е грижа,само да не е с детето.

# 63 6 юли 2007, 14:23 ч.
  • Мнения: 20
Добавям само,че много обичам мъжа си и безкрайно страдам от създалата се ситуация.Иначе когато преглъщам и се правя,че нищто не се е случило всичко е прекрасно.И преди да се ожениме беше така,заблуждавах се че когато нещтата се задълбочат ще съм от по-голямо значение за него.Незнаех,че освен за моят мъж се омъжвам и за още двама,трима(приятели).Много искам да постъпя интелигентно и разбрано и нещата да ,се оправт,защото опитите ми да си затварям очите напоследък взеха да се провалят.

# 64 6 юли 2007, 14:34 ч.
  • Мнения: 804
Цитат на: Renika в пт, 06 юли 2007, 14:23
Добавям само,че много обичам мъжа си и безкрайно страдам от създалата се ситуация.Иначе когато преглъщам и се правя,че нищто не се е случило всичко е прекрасно.И преди да се ожениме беше така,заблуждавах се че когато нещтата се задълбочат ще съм от по-голямо значение за него.Незнаех,че освен за моят мъж се омъжвам и за още двама,трима(приятели).Много искам да постъпя интелигентно и разбрано и нещата да ,се оправт,защото опитите ми да си затварям очите напоследък взеха да се провалят.
Изчакай да се оженят приятелите, жените им може да не са така толерантни  Mr. Green. Това в кръга на шегата разбира се.
Много е неприятна тази ситуация с приятелите, особено ако се живее в квартала в който си прекарал детството си. За решение в такава ситуация универсална рецепта няма. Лошо е да си затваряш очите и да понасяш всичко мълчаливо, лошо е и да правиш скандали.
Ако имаш възможност, намери някой да се грижи за детето след като го сложиш да спи и излез. Може при комшийка да отидеш, но му покажи, че и ти имаш нужда да се срещаш с хора и не може да си денонощно затворена само с детето. Прибирай се една минута след него, но след него. не знам дали ще продължава да твърди, че не го интересува къде ходиш и има шанс да разреди срещите с приятелите. Ако това не е приложимо започни да каниш приятелки у вас. пийте биричка и си говорете за ваши неща. колкото сте по-приказливи и по-шумни, толкова по-добре. Няма мъж който дълго да издържи на това.  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 65 6 юли 2007, 14:52 ч.
  • Мнения: 20
Докато  приятелите му се оженят има вероятност аз да стана "бабче".До колкото ги познавам това скоро неможе да им се случи.Да,позна за ситуацията.Живея при него в квартала в  който е израснал.Там имам много малко познати.Направих ОГРОМНАТА ГРЕШКА да изоставя повечето си приятели и да му отдам цялото си време и внимание.Има на кого да оставя детето за няколко часа и да изляза ,но ме е страх да не реши,че му правя напук и да стане по-лошо.Незнам коя приятелка би седяла с мен до малките часове на нощта.Много мило,че ми отговорихте толкова бързо!

# 66 6 юли 2007, 15:52 ч.
  • Мнения: 20
Като последно добавям само че приемам всякакви съвети.Ще имам време да ги прочета ,защото довечера пак ще ходи с някои да почерпи еди за каквоси.....Нито съм ревнива,нито имам някакво собственическо чувство,просто напоследък не се виждам къде точно съм в живота му.

# 67 6 юли 2007, 18:40 ч.
  • София
  • Мнения: 1 732
Реника, какво му плачеш, трябва твърдост на твоята позиция, но и да не остава с впечатлението, че го ограничаваш, защото тия мъже това ги подлудява.
Малко повече отговорност бих му прехвърлила аз. Аз по цял ден ако съм с детето, ще искам вечер малко време за себе си - нека той се грижи за него, пък аз да поизляза.
Отделно, не бих му се молила да ме взема със себе си като излиза, а бих си създала мое пространство, и важни неща И извън него.

Имах един такъв случай с моя приятел, една вечер го прибрах от запиване в 4 сутринта с викове по телефона и после грандиозен скандал. Не казвам, че беше хубаво, но му дадох да се разбере, че това просто не може да е ежедневие. Моята тактика е: всеки път като ме поставят в небрано лозе, аз гледам да се реванширам Laughing Хората не се превъзпитават, но поне се научават да правят някакви компромиси, ако държат един на друг.

# 68 6 юли 2007, 23:20 ч.
Renika, ситуацията в която си е наистина много кофти. Аз така не разбирам семейство...Не казвам че в моето нещата са идеални както се вижда Joy
 JoyЕдно от нещата което никога не бих толерирала е някой да се изживява като ерген при положение, че има жена и дете...Мъжът ми един път така зачезна с една група ергени и ме остави в къщи като ми беше супер лошо сама с детето....ЕЕЕЕЕ не! Заключих го без да ми мигне окото, ходи да спи при единият ерген, от тогава такова нещо не се е случвало. Мисълта ми е такава, ако и ти започнеш да си джиткаш, да си търсиш свой живот, само защото той го прави в крайна сметка какво остава от семейството newsm78 По-добре разделени и да дава пари, поне няма да се заблуждаваш че имаш мъж. Не е прав! Знам до какво води това поведение в единият партньор, води до нещастие цял живот и много често развод. И го знам, защото родителите ми се разделиха по тази причина! Трябва да си категорична в изискванията си, и да си държиш на обещанията ако му кажеш че ще направиш нещо. Това е едно от нещата за които категорично се махам от къщата.
При нас  нещата са от друго естество...Мъжът ми е много нервен и претоварен и си отпуска нервите когато не трябва и се стига до тежки сблъсъци защото и аз не си мълча Mr. Green
Но, той винаги е до мен, никога не ме е оставил сама с детето, освен в горният случай. Помага финансовото на майка ми и е изхарчил едно 7-8000 долара за неблагодарният ми брат #Cussing out
Някой каза че не ми бил давал пари...той не ми дава пари, имаме си лични сметки и пълен достъп до семейните кредитни карти,  с парите които имам мога да живея 1 г без да работя с децата си тук, а ако си отида в БГ мнооого повече. Така че нямам проблем там, не е и да не съм заета, бебето ми е на 4 месеца а имам и кака във ваканция, започването на работа съм го отложила за известно време...
Мъжът ми и аз имаме проблеми във връзка с многото му работа и нервите...Дали аз го псувам, като почна и той се изчервява, това не е нещо за гордеене ама каквото викнало такова се обадило...Сега уж говорихме че трябва малко да намали работата и че трябва да се владее с нервите, защото така наранява всички с вулгарните си приказки. Обикновено както казах през седмицата проблеми няма а и в неделя са му минали дивотиите. Проблема е как да се справим със съботните истерии newsm78 Егати и проблема #Crazy Joy
Вчера си дойде в 2 часа от работа и каза че ще ни води на ресторант, изкарахме се много забавно..След това ни закара до къщи и каза..днес няма да се връщам на работа...за съжаление един много важен шеф имаше някакъв проблем и го помоли за помощ, та това отне 2-3 часа. След като му помогна за нещата затвори компютъра и каза "хайде на разходка", ходихме на кафе, разходихме се в един крайморски парк, отидохме на пазар...и говорихме за целият ни глупав проблем Grinning
Мисля че се опитва да погледне как е отстрани...беше абсолютно убеден че аз съм виновна за караницата в колата, но след като му казах как се развиха нещата той млъкна и каза че явно се е заблудил и ме помоли да съм по-търпелива като е нервен за да го преодолее по-бързо. Аз му казах че аз мълча в 99%  от случаите и затова се разминават скандалите, но има моменти когато не мога да го успокоя а той ме заразява с нервността си.
Така че за сега знам че ще има подобрение и междувременно ще се превъзпитаваме взаимно...
Благодаря на всички които взеха отношение и съм почти шокирана че не стана заяждане в темата  bouquet както почти във всяка която чета напоследък.
 Hug Hug Hug

# 69 7 юли 2007, 12:12 ч.
  • Мнения: 20
Здравейте на всички включили се в тази тема!Благодаря за мненията.Неисках да ви отегчавам с някаква си своя"драма",просто във ваше лице видях някого на когото да си кажа какво ми е.Иначе в мъжа ми няма грам агресия,нервност или т.н.,напротив много е неемоционален-ЗА КОЕТО ИСКРЕНО МУ ЗАВИЖДАМ!Когато говориме и казвам че някои неща не ми харесват съвсем спокойно ми казва,че "всичко е нормално" и "невиждал къде е проблема",а като се опитам да се изясним ставам "властна истеричка".И така е вече около 3 години,откогато всъщност живея при него.Може би всичко почна от когато бяхме гаджета-вариантите бяха той да е няколко вечери в нас или обратното аз у тях,като за времето което сме сами всеки е ходил където поиска и с когото поиска.Тогава не го питах с кого къде и как,ако сам ми сподели нещо -добре.Което е разбираемо докато не сме под един покрив.Първата година от съвместното ни съжителство обаче протече по описания вече начин.Аз тогава много се ядосвах,отслабнах,станах вяла и тъжна.От тогава работите разбира се се пооправиха,но все се опитва да се прави на женен ерген.И така се завърта един порочен кръг-като си мълча и нито питам,нито искам нещо по вчпроса всичко е ОК ,ако кажа че има проблем ставам истерична а той неочаква да има такава жена.Незнам кога нещата ще се оправят.Като изключиме това имаме добро съжителство,много неща сме направили заедно за дома си,имаме прекрасен син който се роди с голямото желание и на двамата,всичко беше планирано,финансово сме добре и независими с хубави професии.Просто за тези години така и неуспях да разбера как да го накарам да се чувства достатъчно свободен и все пак по-често да се радваме на компанията му.До сега нито съм го заключвала за да не си влезе,нито аз съм бягала,опитвах се да не се стига до там.Казах че мога да изляза и аз да се прибера доста късно,но ме е страх че ще го изтълкува погрешно и по-лошо ще стане.Май единственото решение да притъпя всякакви чувства у себе си.Да опитам да постигна"дзен"-един среден път лишен от емоции.Извинявайте за глупостите ми и приятен ден не всички!

# 70 7 юли 2007, 12:35 ч.
  • Плевен
  • Мнения: 1 738
Реника, защо ще се изоставяш така? ти не искаш ли да бъдеш щастлива?той да си изживее живота както му е кеф,а ти? след няколко години ще се чудиш защо си пропиляла най- хубавите години от живота да страдаш заради човек,който не се съобразява с теб. а и не разбрах какво означава,че ще стане по-лошо,ако започнеш да излизаш? дано не съм била много крайна.

# 71 7 юли 2007, 17:40 ч.
  • Мнения: 642
Renika, aз това с тия "бири с приятели" през вечер просто не го разбирам!!! Ами най-добрият приятел съм му аз, а на мене - той! "Бирите с приятелите" си ги пием заедно - те у нас на гости, ние у тях на гости, или когато имаме на кого да оставим децата, някъде навън. ПОнякога аз самата съм го молила да се види с някой прятел на кафе (на бира) защото ми става неудобно, че мъжът ми им отказва седмица след седмица - изморен е, или си имаме якаква семейно ангажименти - да пазаруваме в някой хипермаркет с децата, да закачим шкаф в банята, да окосим тревата на двора, да играем на боулинг на компютъра един срещу друг... таква работи. Има нещо комплексарско у мъже, които са тип "аз отивам да пия бира с приятелите, ти жена, си гледай детето - с нас ще ти е тъпо...". Какво? Искат да покажат на "тайфата", че макар женени нищо за тях не се е променило от преди ли? Ами променило се е и то ВСИЧКО! Не са ли осъзнавали, че си свързват живота с любимото момиче и оттук нататък ще се раждат любимите дечица в любимото семейно гнезденце и пр. , а любимата бира с приятели остава за цвят от дъжд на вятър и то не като преди досред нощите. И аз се извинявам, ако съм крайна.

# 72 7 юли 2007, 18:16 ч.
  • Мнения: 2 336
Много време се чудих какво точно да напиша по новия проблем.
Ясно е, че повечето сме за това един човек като се бракува приоритетно да си е със семейството. Независимо мъж ли, жена ли е.
Не знам и точно какво да посъветвам момичето. Как да набие в главата на мъжа си, че семейството е на първо място?
Перманентното му отсъствие от къщи неминуемо ще доведе до по - сериозни проблеми. Седни проведи един спокоен разговор без излишни емоции. Ясен и точен. Мъжете така предпочитат. Кажи си разбираемо изискванията. Искам един път седмично (месечно) само да излизаш сам и толкова!
Ако пак не стане мисли за по-радикални методи.
Истина е, че това не е живот!

# 73 7 юли 2007, 18:21 ч.
  • Мнения: 20
Здравейте отново!Първо ще поясня на Миши какво имам предвид-значи като си говориме по въпроса някои път като съвсем ми прекипи  му казвам че и аз щте отида ако трябва и в кафенето до блока,ще му оставя детето и ще вися там с часове и от този род неща.Та след като ми каже "да вървя където искам" ми обяснява колко неинтелигентно и инфантилно е поведението "хайде сега да си правиме напук",и как ако аз постъпя така и той ще ми го върне и то да ми е още по- гадно.Правилното решение за него са компромисите,и ето той ги правел-все пак се прибирал и да отбележиме не пиян,както се случвало при 90% от женените мъже в България според неговата си статистика.Просто той очаквал да съм различната жена,да съм изцяло либерална,никога да неплача или ядосвам.Да ви кажа честно просто искам да си живея живота и да се радвам на всичко хубаво около мен и сина ми.Писна ми да ме е яд все за едно и също,че като се прибере от работа веднага някой друг ще има нужда от компанията му.Няма да се заяждам с него прсто изцяло самостоятелна ще стана,ако проима нужда от мене -добре,нека сам да си я потърси.Няма вече да се конкурирам насила с друг за вниманието му.Много е ниприятно ти да плачеш и бебето ти заедно с тебе.Дано не сте ме разбрали погрешно-неискам да се обяснявам той колко е крив,а аз колко съм права ,а просто ако някой е бил в подобна ситуация да сподели опита си,може пък да се поуча,човек трябва да се развива нали тъка..... Wink Wink

Последна редакция: сб, 07 юли 2007, 18:27 от Renika

# 74 7 юли 2007, 20:14 ч.
  • Мнения: 642
Цитат на: Renika в сб, 07 юли 2007, 18:21
Здравейте отново!Първо ще поясня на Миши какво имам предвид-значи като си говориме по въпроса някои път като съвсем ми прекипи  му казвам че и аз щте отида ако трябва и в кафенето до блока,ще му оставя детето и ще вися там с часове и от този род неща.Та след като ми каже "да вървя където искам" ми обяснява колко неинтелигентно и инфантилно е поведението "хайде сега да си правиме напук",и как ако аз постъпя така и той ще ми го върне и то да ми е още по- гадно.Правилното решение за него са компромисите,и ето той ги правел-все пак се прибирал и да отбележиме не пиян,както се случвало при 90% от женените мъже в България според неговата си статистика.Просто той очаквал да съм различната жена,да съм изцяло либерална,никога да неплача или ядосвам.Да ви кажа честно просто искам да си живея живота и да се радвам на всичко хубаво около мен и сина ми.Писна ми да ме е яд все за едно и също,че като се прибере от работа веднага някой друг ще има нужда от компанията му.Няма да се заяждам с него прсто изцяло самостоятелна ще стана,ако проима нужда от мене -добре,нека сам да си я потърси.Няма вече да се конкурирам насила с друг за вниманието му.Много е ниприятно ти да плачеш и бебето ти заедно с тебе.Дано не сте ме разбрали погрешно-неискам да се обяснявам той колко е крив,а аз колко съм права ,а просто ако някой е бил в подобна ситуация да сподели опита си,може пък да се поуча,човек трябва да се развива нали тъка..... Wink Wink

А така, няма ли да изгубиш любовта си към него някой ден - ще се отдалечавате все повече един от друг, всеки ще запълва празнината с други, свои си начини (приятели) и един ден  няма ли да се събудите с чувството, че сте просто съквартиранти с общ бюджет? Мисля, че ако го обичаши  той- теб е време да спер с нереалните си очаквания "тя никога да не плаче, да не се изнервя, да не вдига скандали". Ти си това , което си. И му кажи, че както има м мъже, които излизат с приятели и се напиват, мъже, които излизат с приятели и не се напиват, така има и мъже, които излизат без семейството си с приятели 1 път месечно ( а понякога и по-рядко и установявта, че им е било тъпо без любимата до себе си...
Освен това, аз бих му казала, че може би трябва да се замисли, че има мъже, които биха те обичали точно такава каквато си, копнееща за вниманието на своята половинка и това ще ги прави горди, а не срамуващи се и чувстващи се "контролирани" от "властна истеричка"...
Не искам да те депресирам - и без това сега си  все още с "объркани" хормони след раждането, но не мисля, чегрешката е в теб и че трябва да се примириш и да продължиш д аси "вяла и тжна" както сама си писала... Успех, мила! Бори се за щастието си.

# 75 7 юли 2007, 20:37 ч.
  • Мнения: 2 336
Аз имах подобен проблем. Но мъжът ми преди не беше такъв. Явно бяхме в криза и той реши да се доказва пред приятели, защото аз вкъщи не съм го ценяла. Постоянно беше с някой от тях. На един целия апартамент му оправи без пари. Цялото лято изкара там -то не беше мазане, то не бяха тоци, паркет и какво ли още не.
Финансово изнемогвахме. Когато беше малко свободен искаше навън пак с тях. Пред тях разправяше, че аз не съм искала да излизам. Много се бяхме отдалечили и проблемите все повече се задълбочаваха. Колкото аз исках да го разбера, той все повече ми се качваше на главата. Беше кошмар. На дискотека сам с един особено "любим на мен" негов приятел. После с другия, следващата вечер с трети и пак започва да ги върти. Също не се напиваше. Той по принцип не се напива - пие най - много 100 гр.
Взех да си мисля за друга жена. Сега съм убедена, че няма. Но тогава станах още по - мнителна.
Няма да продължавам да описвам състоянието тогава. Просто беше едно изнервящо и за двамата съжителство. Аз скандали, а той искаше да избяга и детето в цялата тази лудница.
Края - накрая не издържахме. Той каза, че иска да се разделяме. Но кога -в неопредело време. Аз постоянно на тръни -ще си тръгне ли, няма ли. Не издържах и пришпорих нещата. Казах му да си тръгва. Събра си багажа и при майка му. Така 2 седмици.
После познатите семейни съвети - баби, дядовци - реват и така нататък.
Седнахме двамата да говорим. Поне каза за какво било всичко. На мен му звучеше адски тъпо, ама като не знаеш какво му е в главата.
Но каза, че е ни обича прекалено много, за да може да живее без нас. И до сега мисли, че характерите ни са крайно различни, но вече прави опити. НЕ ЧЕ НЕ ИСКА ПАК С ПРИЯТЕЛИТЕ СИ. Ама сега не е като преди. Вече мисли за нуждите на семейството - почна втора работа. И аз гледам като излиза с приятели и аз да съм там.
не знам колко би ти помогнала моята история. Но мисля, че не е само нуждата на мъжа ти да излиза. Има и нещо друго. Разбери го. Не се примирявай!

# 76 8 юли 2007, 14:36 ч.
  • Мнения: 1 422
Съчувствам ти, че се чувстваш в безисходица, но не те разбирам. Простият пример с книжката - никога няма да ми дойде на ум да купувам 2 книги, ако в този момент мъжът ми иска да купим само една и очевидно ще се подразни. За мен на първо място във всяка сфера в живота е да подреджам приоритети. Аз прокарвам идеите си с много меки средства и то винаги степенувам неща, които са важни спрямо дреболиите. Щом държа на новия цвят на стените на хола, това ще е моято избор, а за всякакви подробности ми е безразлично как е подходим и целенасочено ще отбележа, че ще извършим избора на мъжа ми. Друг пример - когато избирахме хладилник изобщо преди влизането в първия магазин мъжът ми каза "италиянско нищо в къщи няма да слагаме, нали мило" и с това директно изборът беше насочен към Горение или АЕГ.
И съветите в стил "бъди твърда с него" за мен са пълни фантасмагории. Най-важного нещо в света за мен е моят мъж и начите хармонични отношения. Меренето на мускули е за в офиса, вкъщи ролята на жената е да създава увереност в спокойствието.

# 77 8 юли 2007, 15:40 ч.
  • Мнения: 20
Здравейте!Днес навън е прекрасен ден нали?Бяхме сутринта в парка с моето бебе и си изкарахме чудесно!Нашият тати сутринта недойде с нас защото му е рано,сега е в центъра и пие бира с двама приятели,а довечера ще е уморен.Вчера пък ходи на вилата. Всичко изглежда нормално,само дето синът му никога вече няма да е на 3м. и няма да се усмихва така сладко с беззъбата си устичка,за мен тези мигове са безценни. Искам да кажа с най-добри намерения на NadG,че точно тези "прекрасни"мигове заедно със съпруга ми си ги спечелих с много топлина и добро отношение към него,с много разбиране за да не би случйно да се обиди за нещо.Не казвам,че в скандалите е решението.Но като се съгласяваш с всичко в един момент просто ставаш безгласна за него,а когато решиш все пак че нещо не ти изнася е страшно възмотен от поведението ти.....

# 78 8 юли 2007, 18:16 ч.
  • Мнения: 473
Една жена радвам се, че нещата вървят в положителна посока. Пожелавам ти изцяло оправяне на проблема и много, много щастие!

# 79 8 юли 2007, 21:44 ч.
  • Мнения: 6 167
Цитат на: Една жена в ср, 04 юли 2007, 01:55
Живеем извън България. Много затворен живот. ..... Не карам кола, а това ме е ограничило и изолирало от целият свят тук.

Мъжът ми е станал много нервен с леко агресивни тенденции в гневни ситуации. ...Той е абсолютен работохолик. .....Не си мислете че съм свита душичка, която я мачкат или търпи. ....НЕ ще и вземем една книга. Аз като знам колко често го навиваме да стъпи на такова място, настоявам за две...поне да знам че ще има какво да чете лятото. ... Взехме 2-те книги и той ги плати (очевидно ядосан), ..... Беше ми казано че като почна да изкарвам пари ще видя как седят нещата[/b..... Аз бях бясна, треснах му вратата и излязох навън с децата. .... предложи ми да отидем в един съседен град, но аз нямах .......... Каза ми че съм тъпа... Абе аз нали за това говоря бе чУшКО
ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ побеснях, този път млъкнах ..И последно аз го обичам и бих искала да му помогна
 

малко ми беше трудно да селектирам това, което ми остана в главата от дългия ти постинг, но ще опитам да ти кажа, какво мисля, за което се надявам да не се сърдиш ( не четох и постингите до момента, първия е доста дълъг):

1/ ти не караш кола и си в пълна изолация. ако си в САЩ или Канада, или на място с големи разстояния дори не знам как си жива. трябва веднага да си осигуриш този вид самостоятелност. аз живея също в чужбина, разстоянията са големи, тоже.
ако не е колата ми, бих се гръмнала на часа.

2/ направи ми впечатление, че нямаш пари за 2 книги. това защо е? ти имаш ли пари в джоба си и защо се налага да го навивате да купи нещо толкова елементарно ( и сигурно евтино на фона на това, че нямата финансови проблеми). Ако нямаш пари - това трябва да се промени - не си бебето, а жената в това семейство.

3/ очевидно е, че съпругът ти не те уважава, след като си позволява да те ругае и да ти натяква, че нямаш пари и че не знаеш как се изкарват - има ли начин да промениш това? деца по ясли и тн, ти на работа?

4/ прави ми впечатление, че хвърляш вината за ситуацията на него, защото искаш да му помогнеш, което е смешно, защото тези взаимоотношения са двупосочни.

Като цяло мисля, че се опитваш да се наложиш по много тъп начин - настояваш, тропаш с крак, крещиш или млъкваш. И дори той да ти подаде нещо и да ти предложи компромис ( една книга, а не две, отиване до друго място, а не стоене вкъщи) - ти не поддаваш и си намираш извинения, каюто вадиш  някакви безумни обясняния : от къде си сигурна, че детето  ще прочете 2 книги , нямаш неща за бебето , за да се отдалечите ( защо, не може ли да се снабдиш с тях, за да отидете там, където ти е предложено). тоест, за теб не е важно да правите неща заедно, като семейство, важно е да правите нещата така, както ти си ги представяш.

Помисли върху това. На първо време бих си осигурила самостоятелност ( книжка, кола и пари), след което бих говорила от понеделник-вторник със съпруга си какво ще правим през уикендите и вечерите, като семейство.
Приемай предложенията му повече и с по-голям ентусиазъм.

# 80 8 юли 2007, 22:42 ч.
  • Плевен
  • Мнения: 1 738
Lennie , тя има дете на 4 месеца все пак.да го зареже и тръгне да работи ли? а и в началото беше казала,че е имала бизнес,който ще поднови по-нататък. а и като има такава самостоятелност за какво й е този мъж? да го гледа и да се съобразява с него ли?

# 81 8 юли 2007, 22:52 ч.
  • Мнения: 6 167
Цитат на: nadi_mishi в нд, 08 юли 2007, 22:42
Lennie , тя има дете на 4 месеца все пак.да го зареже и тръгне да работи ли? а и в началото беше казала,че е имала бизнес,който ще поднови по-нататък. а и като има такава самостоятелност за какво й е този мъж? да го гледа и да се съобразява с него ли?

а защо не?  там, където е майчинството едва ли е над 3-4 месеца, няма нищо странно и ненормално.
за БГ сигурно е немислимо, при 2-3г. майчинство, разбирам почудата ти.

това, че си стои у дома и не работи, очевидно пречи на мъжа й, който вече я нарича Чушка.  Shocked
за мен тя няма и пари, след като няма да купи на детето 2 книжки, а навиват мъжа й за това и се стига до такива скандали.
не кара кола - напълно зависима е от този човек, дори  за да се премести.  Confused
очевидно е ( за мен), че мерки тя трябва да предприеме, а не той.
и едната би могла да бъде да си намери работа, да.

# 82 8 юли 2007, 23:08 ч.
  • Плевен
  • Мнения: 1 738
Цитат на: Lennie в нд, 08 юли 2007, 22:52
Цитат на: nadi_mishi в нд, 08 юли 2007, 22:42
Lennie , тя има дете на 4 месеца все пак.да го зареже и тръгне да работи ли? а и в началото беше казала,че е имала бизнес,който ще поднови по-нататък. а и като има такава самостоятелност за какво й е този мъж? да го гледа и да се съобразява с него ли?

а защо не?  там, където е майчинството едва ли е над 3-4 месеца, няма нищо странно и ненормално.
за БГ сигурно е немислимо, при 2-3г. майчинство, разбирам почудата ти.

това, че си стои у дома и не работи, очевидно пречи на мъжа й, който вече я нарича Чушка.  Shocked
за мен тя няма и пари, след като няма да купи на детето 2 книжки, а навиват мъжа й за това и се стига до такива скандали.
не кара кола - напълно зависима е от този човек, дори  за да се премести.  Confused
очевидно е ( за мен), че мерки тя трябва да предприеме, а не той.
и едната би могла да бъде да си намери работа, да.

да ти кажа,че каквото и да направи, пак ще й вика чушка.имам го един у нас превъртял от работа,ама не ме обижда. работохолика е ненормален човек. само за това мисли и като го разсееш с друго превърта.радвам се че моя е поне от тихите hahaha

# 83 10 юли 2007, 10:55 ч.
  • Мнения: 1 422
Цитат на: Renika в нд, 08 юли 2007, 15:40
Искам да кажа с най-добри намерения на NadG,че точно тези "прекрасни"мигове заедно със съпруга ми си ги спечелих с много топлина и добро отношение към него,с много разбиране за да не би случйно да се обиди за нещо.Не казвам,че в скандалите е решението.Но като се съгласяваш с всичко в един момент просто ставаш безгласна за него,а когато решиш все пак че нещо не ти изнася е страшно възмотен от поведението ти.....

Ехеее далеч не казвам, че аз действам на принципа "винаги съгласна" - просто отделям нещата, които за мен са абсолютно важни да станат по моя начин и за тях имам внимателно твърда линия на поведение, за дреболии изобщо не се задълбочавам да мисля дори. За мен е важно да сме щастливи, че сме заедно, да оценяваме ужасно високо, че всеки от нас е избрал именно този човек да бъде до мен и до него. Малко ми е трудно да обясня, но идеята ми е, че аз държа да ми е уюутно до този мъж, до моя мъж и за да получа това, давам същото. Стремя се мъжът ми да се гордее с мен - преди всичко друго, и в допълнение да чувства със сърцето и съзнанието си, че никога в живота няма да му повиша тон или да се цупя, муся, да вдигам скандали. Аз държа безкрайно много на същото и разбирателството поставям над всичко. Нали затова е партньорството - през трудното и през лесното да знаеш, че този човек е с теб. За мен не е приемливо да воювам с мъжа си, д му правя фасони, да съм му враг. Той е най-прекрасното нещо в моя живот (и то по съвсем конкретни причини, които не ми се разказват сега). И изисквам същото отношение с такава твърдост, че колкото и да съм грижовна, мъжът ми прекрасно знае границите. Те не се изказват с думи, а се усещат от контакта с човека. В обобщение - отношенията се градят всеки миг, малодушието и страха не са мекота и нежност.

# 84 10 юли 2007, 12:56 ч.
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996

[/quote]
да ти кажа,че каквото и да направи, пак ще й вика чушка.имам го един у нас превъртял от работа,ама не ме обижда. работохолика е ненормален човек. само за това мисли и като го разсееш с друго превърта.радвам се че моя е поне от тихите hahaha
[/quote]

Дааа, и моят беше от тихите. Само се дразнеше и сърдеше, че му отнемам от времето за работа.
Търпях го, бях внимателна, гледах да не го занимавам със дребни битови проблеми. И да ви кажа ли докъде стигнах - доникъде. Сега не стига, че работя, плащам сметките, гледам децата, осигурявам текущите ремонти в дома и т.н., ами моя мъж започна да си позволява да ме обижда. Смятам, че в никакъв случай не бива една жена да търпи подобно отношение, най-малко от съпруга си.

Колкото до авторката на темата, без да се засяга,  мисля че трябва първо да помисли за начина по който прекарва дните си и се отнася към мъжа си. По принцип  имам известни резерви към жените, които се затварят вкъщи и поставят съпруга си за център на вселената и единствена опора в живота. Това в един момент натежава на мъжа. Освен това една такава жена често се превръща в капризна и емоционално незадоволена.

Споделям лично мнение и не твърдя, че съм експерт по брачни отношения. Просто това съм наблюдавала и в други семейства.

# 85 10 юли 2007, 13:50 ч.
  • София
  • Мнения: 1 732
Аз искам малко офф- да питам: кое е обидното в определението  "чушка" ? newsm12

# 86 10 юли 2007, 14:34 ч.
  • Плевен
  • Мнения: 1 738
Цитат на: watershadow в вт, 10 юли 2007, 13:50
Аз искам малко офф- да питам: кое е обидното в определението  "чушка" ? newsm12
не знам колко е обидно за теб,но явно за нея е.изглежда не го е казал ,за да я закачи само. странно е да те наричат чушка newsm78 не виждам с какво хубаво би се свързало.това е моето мнение.

# 87 10 юли 2007, 14:38 ч.
  • София
  • Мнения: 1 732
Питам, защото двойка мои приятели - гаджета така си казваха един на друг: "чушка".

Идиотско е да обиждаш някого на зеленчук.

# 88 10 юли 2007, 15:11 ч.
  • Плевен
  • Мнения: 1 738
Цитат на: watershadow в вт, 10 юли 2007, 14:38
Питам, защото двойка мои приятели - гаджета така си казваха един на друг: "чушка".

Идиотско е да обиждаш някого на зеленчук.
идиотско е изобщо да обиждаш най-близкия си човек. пак е по-добре чушка отколкото други сериозни обиди

# 89 10 юли 2007, 16:28 ч.
  • Мнения: 6 167
Цитат на: watershadow в вт, 10 юли 2007, 13:50
Аз искам малко офф- да питам: кое е обидното в определението  "чушка" ? newsm12

не знам какво е обидното, но 'аморе' ми звучи по-добре от 'чушка' Laughing
ако някой приема чушка, като 'мила, скъпа ' и тн.. ок, за мен лично това е обидно.
чушките са празни и изтърбушени откъм съдържание, сигурно затова правя лоша асоциация
- все едно й е казал 'тъпа'

# 90 10 юли 2007, 19:29 ч.
  • В подножието на планината
  • Мнения: 813
Може би вместо майка ти да идва е по-добре ти да отидеш при нея.Мисля,че времето,което прекарате разделени ще поуспокои нещата.
Няма да е зле(въпреки,че не знам как точно ще го постигнеш)да имаш занимание само и единствено за теб-било фитнес,било посещение на музеи,на градският парк.Опитай се да намериш време за себе си.Така ще си му по-интересна и той ще прекарва известно време в грижи за децата.
Запиши се на шофьорски курсове.Тъкмо ще можеш да излизаш с децата,когато него го няма.
И наистина изчакай момент,когато е в настроение,защото откритото противопоставяне никога не дава добри резултати.
Съгласна съм с NadG,че не е нормално да воюваш с мъжа си и да си му враг.  Откакто го осъзнах отношенията в моето семейство станаха много по-хармонични.

# 91 10 юли 2007, 22:55 ч.
  • Мнения: 255
Здравей ,така като т е чета много добре си осмисляш ситуацията само дето не можеш да я контролираш напълно и своя мъж също. Споко с времето ще се научиш да обръщаш по-малко внимание на капризите на мъжа си и мрънкането му за парите и разходките и ще започнеш да посвещаваш повече време на себе си и децата. От опит знам ,че такива мъже като твоя са с много чепати характери ,но като си "начешат" ината омекват и стават агънца. Между другото той да не е овен или маке?

# 92 11 юли 2007, 02:14 ч.
  • Мнения: 1 100
Предполагам, че ти му готвиш. Защо не му пъхнеш някое успокоително.
Има и хомеопатични, предложи му.

# 93 11 юли 2007, 08:39 ч.
  • Мнения: 884
Цитат на: NadG в вт, 10 юли 2007, 10:55
Цитат на: Renika в нд, 08 юли 2007, 15:40
Искам да кажа с най-добри намерения на NadG,че точно тези "прекрасни"мигове заедно със съпруга ми си ги спечелих с много топлина и добро отношение към него,с много разбиране за да не би случйно да се обиди за нещо.Не казвам,че в скандалите е решението.Но като се съгласяваш с всичко в един момент просто ставаш безгласна за него,а когато решиш все пак че нещо не ти изнася е страшно възмотен от поведението ти.....

Ехеее далеч не казвам, че аз действам на принципа "винаги съгласна" - просто отделям нещата, които за мен са абсолютно важни да станат по моя начин и за тях имам внимателно твърда линия на поведение, за дреболии изобщо не се задълбочавам да мисля дори. За мен е важно да сме щастливи, че сме заедно, да оценяваме ужасно високо, че всеки от нас е избрал именно този човек да бъде до мен и до него. Малко ми е трудно да обясня, но идеята ми е, че аз държа да ми е уюутно до този мъж, до моя мъж и за да получа това, давам същото. Стремя се мъжът ми да се гордее с мен - преди всичко друго, и в допълнение да чувства със сърцето и съзнанието си, че никога в живота няма да му повиша тон или да се цупя, муся, да вдигам скандали. Аз държа безкрайно много на същото и разбирателството поставям над всичко. Нали затова е партньорството - през трудното и през лесното да знаеш, че този човек е с теб. За мен не е приемливо да воювам с мъжа си, д му правя фасони, да съм му враг. Той е най-прекрасното нещо в моя живот (и то по съвсем конкретни причини, които не ми се разказват сега). И изисквам същото отношение с такава твърдост, че колкото и да съм грижовна, мъжът ми прекрасно знае границите. Те не се изказват с думи, а се усещат от контакта с човека. В обобщение - отношенията се градят всеки миг, малодушието и страха не са мекота и нежност.
Здравейте! Това, че искам съпругът ми да се гордее с мен, го на писах преди седмица в друга тема във форума, и бях отсвирена от много дами. ..,сигурна съм , от такива, които имат проблеми в къщи, и то такива, че се налага да влизат като гости, за да ги споделят.Към авторките на подобни теми /включително и тази/-върнете себеуважението си, няма как поне малко да контролирате живота си, когато се възприемате като слугини и детегледачки. Мъжете обичат жени със самочувствие, а вие явно по една или друга причина нямате такова. Защо се е случило така? Защото вие сте го позволили!Започнете да уважавате и мъжете си, тук може да се прокрадва и доза дипломатичност и дори добронамерена манипулация-ние сме жени и имаме толкова силни оръжия...Не може в семейството всичко да се постига след скандали и поредица от спечелени и загубени битки. Накрая войната свършва и ...хайде във форума като гости...Например, преди време една дама , след няколко скандала и дълги семейни сериозни разговори, успя да накара съпругът си да поеме чистенето на банята. Човекът обещал, но аз съм сигурна, че съвсем скоро ще забрави за обещанието си, а по-добър резултат може да се постигне с по-хитри и безболезнени методи... Престанете да се мерите в семейството кой- кой е и колко може-днес ще може единият нещо, утре другият друго ще направи. Изрази като "да върна някому жеста" , "да делим нещо наполовина" в семейството не звучат адекватно . И накрая искам да се извиня, ако пак съм обидила някого, може би не съм особено обективна, но истината е , че проблеми съм имала в брака си в първите3-4 години, сега сме заедно вече11, и на мен ми става все по-хубаво. А и не е важно, кой е поредния обидил се комплексар, важно е да бъда полезна с опита и съветите си на тези, които имат нужда от тях... Hug

# 94 11 юли 2007, 09:57 ч.
Здравейте момичета,
аз явно не съм се изказвала правилно.
Нека ви обясня нещо:
1. Аз и мъжът ми сме толкова близки колкото е възможно това м/у двама човека. На него казвам неща които и на майка си и на най-близката си приятелка не бих казала! Нямаме задръжки един спрямо друг.
2. И аз и той сме много "люти" както той ми говори така и аз с него. "Езикови бариери" нямаме Joy Ние сме вироглави и държим да сме прави.
3. Ние сме били разделени за общо 9-10 дни (заради работа) за 10-те год. в които сме заедно.
4 Парите никога не са били проблем.
5. Никой от нас не е проявявал желание да е далече от другия.
6. Разбираме се прекрасно, по всички съществени въпроси.
7. Никога нищо не се купува без знанието на ДВАМАТА
8.Пиша анонимно защото смятам че това дава свобода на ВАС за максимално честни и обективни мнения да ми дадете нужният съвет, аз не се срамувам от нищо.
9.Не съм комплексирана, гледаща го в учите девойка. Имам достатъчно самоуважение. Имам собствен бизнес и собствени пари.

Къде е проблема:
Мъжът ми много се изнерви последните години. Той е много емоционален и лабилен в стресови ситуации. Натрупаното напрежение с годините си казва думата. Прекалено много работа. Прекалено малко сън. Има моменти в които просто му избиват бушоните и си го излива на първият човек пред него. Силно съм убедена че ако беше друг на мое място щеше да го отнесе. Мъжът ми не е "нежна душа" от типа "лоши момчета" е! За това съм го харесала Embarassed
Никога в нормално състояние не се държи лошо с мен, нито аз със него. Всяко скарване (почти на 95%) е провокирано от нервното му поведение.
Аз не тропам с крак, не се налагам...не съм лигла. Когато смятам че дадено действие ще се отрази зле на 4 месечното ми бебе го спирам в крачка. Както беше с желанието му да ходи на разходка на майната си.
За книгите се скарахме защото той се намеси в моя разговор с дъщеря ми и той ги плати защото аз си бях забравила портмонето в къщи. Той си намери повод да си излее нервите в/у мен...това просто беше повод да го направи. Както казах той се извини, защото знаеше че се държа като абсолютно прасе тогава.
Този уикенд не сме имали никакви проблеми. В събота той отново пожела да отидем в онова градче, аз се подготвих с неща за бебока и отидохме...беше супер. В неделя в 5.30 реши че иска да отиде на едно място което е мнооого по-далече. Този път пак се опънах. Той почна да вилнее леко и аз му казах "...добре, да знаеш че смятам че тръгваме много късно. Ще имаме съвсем малко време там. Смяташ ли за правилно да мъкнем бебето толкова време в колата за нищо? "  А той "Искам, искам,искам..." ОК минахме през къщи, взех всичко необходимо за бебока и преглътнах желанието да се опълча.
Както казах тръгнахме в 5.30. Там се минава един залив с ферибот. Пристигнахме в 8.00!!! Времето се оказа зверски студено и духаше толкова силно че се набутахме в първото гнусно ресторантче, ядохме по един гадех хамбургер. Имахме точно 40мин. и бегом в колата и обратно за да не изпуснем обратния ферибот. Прибрахме се в 12.00ч. Бебето уморено, скапано от път, реве...Е, призна че е сбъркал и каза че никога няма да тръгва неподготвен вече. Питах го дали разбира защо като ми каже в 5-6ч че иска да ходи на майната си аз не се съгласявам? Да, разбра този път Mr. Green
Ето един пример как мога да преглътна за да му угодя, но за сметка на бебенцето. Казах му че е за последно и той се съгласи. Това ми стига Joy

Знам че е много трудно да разкажеш живота си с няколко думи във форум...Като кажеш някой проблем, всички си мислят че семейството е в криза, че жената задължително е мачкана и съсипана. Не е така! Казвам всичко това защото повечето съвети отидоха вече в сферата на фантастиката.

За последно повтарям че всичко е идеално м/у нас с изключение на някои уикенди които трябва да се научим да сме по-търпеливи и разбира се на не изливаме нерви натрупани през седмицата един  в/у друг.
Благодаря отново на всички включили се!
 Hug


# 95 11 юли 2007, 10:03 ч.
  • София
  • Мнения: 1 732
Една жена, мен ми се струва, че в последните няколко реда сама си намерила решение на проблема си.

# 96 11 юли 2007, 10:19 ч.
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Цитат на: Miracle_girl в ср, 11 юли 2007, 02:14
Предполагам, че ти му готвиш. Защо не му пъхнеш някое успокоително.
Има и хомеопатични, предложи му.

Май и жената трябва да си вземе, че е доста нервна - може би следродилна депресия и преумора.

Извинявай за многото безумни съвети, които получи, обаче ти така представи нещата. А от последния ти пост излиза, че всичко си е ОК, само дето сте се поскарали малко.

Пожелавам ти повече търпение, и от твоя, и от негова страна.

# 97 11 юли 2007, 10:32 ч.
  • Мнения: 884
Цитат на: luda в ср, 11 юли 2007, 10:19
Цитат на: Miracle_girl в ср, 11 юли 2007, 02:14
Предполагам, че ти му готвиш. Защо не му пъхнеш някое успокоително.
Има и хомеопатични, предложи му.

Май и жената трябва да си вземе, че е доста нервна - може би следродилна депресия и преумора.

Извинявай за многото безумни съвети, които получи, обаче ти така представи нещата. А от последния ти пост излиза, че всичко си е ОК, само дето сте се поскарали малко.

Пожелавам ти повече търпение, и от твоя, и от негова страна.
  bouquetИ аз мисля така-успокоила си се и според мен с времето ще започнеш да вземаш по-точните решения -трезво и бързо!Съпругът ти-също!

# 98 11 юли 2007, 14:48 ч.
  • Мнения: X
Една жена, гледай си мъжа и преглъщай по-честичко някои ситуации, в които да се убеди сам, че не е прав. Знам колко е трудно това, но явно се налага да го направиш 2-3 пъти с възпитателна цел. Така ще спестите не само няколко скандала, но и ще се разберете по принципни въпроси.

Желая ти много търпение и здрави нерви. Щом им любов, всичко друго ще се нареди.
Дано той намери начин да разпуска напрежението от работата.

# 99 11 юли 2007, 17:58 ч.
  • Мнения: 804
Цитат на: TIHA VODA в ср, 11 юли 2007, 08:39
Здравейте! Това, че искам съпругът ми да се гордее с мен, .......
Чак не ми се вярва колко си млада и колко си мъдра. Всяка дума от това мога да кажа и от свое име. Само дето моят брак трае 30 години. Усещането мъжът ти да се гордее с теб е страхотно. Не говоря за гордост от типа "виж каква кукла имам", а за истинската гордост от този който е до теб...

# 100 13 юли 2007, 23:05 ч.
  • Мнения: 100
Една жена,звучи ми ужасно това положение,в което си.Ако моят мъж ми заяви,че няма да приеме майка ми в дома ни някой ден,не той,а Аз ще се изнеса!!!! #Cussing out
Според мен,връзката ви има нужда от освежаване,от разнообразяване.Не знам от колко време сте на чуждото място,но би било добре да си намерите приятели,например друго семейство с деца,с които да си ходите на гости от време на време.Или поканете у вас негови колеги от работа.Сигурно ще ти е трудно да домакинстваш,но поне ще опознаеш хората ,с които прекарва ежедневието си съпругът ти.Това със сигурност ще внесе нови теми в съвместния ви живот.
Просто направете някаква промяна,излезте за малко от рутината,това е моят съвет.А дано до ден днешен да сте си разрешили проблема.Желая ти успех! Peace

# 101 14 юли 2007, 07:20 ч.
  • The wild, wild west
  • Мнения: 147
А аз пък се питам: Какво прави един човек работохолик? Отговорът - ами някой хора са си по природа такива не е достатъчен. Според мен има по-дълбока причина: прекалена амбициозност, несигурност, липса на други интереси, доказване пред някого, прекалено чувство за отговорност ...
Според мен там ви е на вас големия проблем и явно е психологически при него, но трябва да го преодолее и ти трябва да му помогнеш. Направо е недопустимо, че не караш кола, при положение, че ти самата признаваш е от немарливост.... Аз съм доста категорична и за това, че жената също трябва да изкарва пари и то добри пари, не 1/4 от заплатата на мъжа си, иначе няма как той да не се чувства притиснат до стената да бачка до спукване... И най-важното, просто трябва съвсем категорично да му покажеш, че допълните пари, които изкарва не си заслужават. Ако трябва намали си нарочно разходите, покажи му че наистина не те интересуват и че ще си щастлива и с по-малко. А за последиците за здравето му не искам и да си мисля - с тези 15 часа на ден бачкане, какво остава от този човек???

# 102 14 юли 2007, 15:50 ч.
  • Мнения: 1 422
Цитат на: Шоколадкина в сб, 14 юли 2007, 07:20
А аз пък се питам: Какво прави един човек работохолик? Отговорът - ами някой хора са си по природа такива не е достатъчен. Според мен има по-дълбока причина: прекалена амбициозност, несигурност, липса на други интереси, доказване пред някого, прекалено чувство за отговорност ...

Работохолизъм различните хора дефинират различно. Примерно това, което за мен е нормално, за другиго може да е прекалено. Това, което аз изисквам и очаквам от хората си, може някой в тяхното обкръжение да не одобрява. Така че според мен е важно да разбереш кое привлича съпруга ти към работата му. Може това просто да му сотавя огромно удоволствие, хората са различни....

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата