За осиновените деца

  • 3 187
  • 52
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 439
Фуси, купи си днешния брой на Журнал, има страхотна статия за разкриването за истината за осиновяването /много ме очарова и не искам да я преразказвам, защото е свързана с нещо, което впечатли и моите деца./

# 31
  • Мнения: 179
 Спираш, да споменваш, че е осиновен!
 Хората не ги интересува кръвната връзка. Те искат, да виждат едно щастливо семейство. Покажете им го. А на невежите, им простете глупостта.
 И още. Моите познати, които са с осиновени деца, не са прекъснали връзката с дома, от който поеха децата. Поне веднъж годишно организитат празненства с подаръци, за останалите дечица. И празнуват всички заедно в дома. Hug

# 32
  • Мнения: 3 146
Честно казано, аз бих се притеснявала от реакцията на децата. Те не разбират, че могат да наранят някого и могат да му подхвърлят разни неща. Може би наистина е добре да свикне с факта, че това, че е осиновен от (очевидно) прекрасни родители, е нещо страхотно, а не срамно. Когато го счита за нещо нормално, няма да се засяга толкова от подхвърлянията на децата.

Направо ми се иска да убия този, който говори за гени и разни от рода #Cussing out

А пиратът е супер Laughing

# 33
  • Мнения: 3 367
..от много писане не съм казала ясно какото исках..
каквото и да 4уе Никола навън-важно е какво знае от къщи по темата,то бие ули4ните приказки. За мен подготовката от дома е това което намалява риска от нараняване,това е и във вашия обсег,не можеш да промениш целия свят ина4е,за жалост..
(пример елементарен,но илюстративен-говорим за вредни храни,ния знае какво е джънк храна- неполезности сладки..в парка дете и предлага близалка,тя най-споко му отговря 4е това е джънк и тя такива неща не яде и продължи-няма драма,няма рев,няма 4удене..)
И аз мисля 4е е важно детето да расте оби4ано,без "специални"правила и без да се прави голямо 4удо от осиновяването,то си е факт от живота ни,други неща са дале4 по-важни..
*

Направо ми се иска да убия този, който говори за гени и разни от рода #Cussing out
не разбирам защо гените трбва да се отри4ат,има ги,факт са,какво правим с тях оба4е е друг ?. Подобно отношение за мен е по-скоро защитна реакция отколкото зряло поведение,но пак-мое мнение..

# 34
  • Мнения: 2 123
За съв и за двете твърдения  Laughing

Генното наследство си е факт. Но аз винаги съм искала да имам дете, а не да видя репродукция на собствените си гени. Но пък и не преставам да се очудвам на хора, които толкова държат на собственитеси гени, сякъш са английската кралица

# 35
  • Мнения: 4 841
Но пък и не преставам да се очудвам на хора, които толкова държат на собственитеси гени, сякъш са английската кралица

Всеки има право да държи на каквото си иска, нали така? Приеми хората с тяхните предпочитания и решения, така както искаш те да приемат теб.

# 36
  • Мнения: 3 367
За съв и за двете твърдения  Laughing

Генното наследство си е факт. Но аз винаги съм искала да имам дете, а не да видя репродукция на собствените си гени. Но пък и не преставам да се очудвам на хора, които толкова държат на собственитеси гени, сякъш са английската кралица
в хода на горните ми мисли- хора всякакви..бели,4ерни,дебели,болни,богати,расли в колиба- разли4ни,което не ги прави по-лоши
..толерантността е приемане на света какъвто е,без съденки и о4удванки (които децата м-у другото попиват обезспокоително бързо),за нас остава правото да изберем с кого да се заградим и кого да имат за модел децата ни..

# 37
  • Мнения: 2 123
Провокирана съм да се върна отново на тази тема от следния пост във форума за осиновяването (http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=207253.msg4550319#new)

Цитат
На този етап ме боли от дребните препятствия на моето слънчице, които то на този етап преодалява с чиста душа, усмивка и лекота. Той ходи на дежурна детска градина от началото на юли и възрастовата граница в групата варира от 3 год (на колкото е той) до 6 ... на някои каки. Та ето две от "раничките" на моето дете от вчера и днес:
- къпя се вчера след като го взех от градина за да се опитам да си балансирам телесната температура в жегите и Марти идва и ми казва "мамо нека и аз се изкъпя моля те, че децата ми казаха че съм много черен"
- днес "мамо децата ми казаха, че нямам майка". Питам го "аз каква съм ти", а той отговаря "майка" успокоен ...

Ето затова говоря...Детето е чуло това в къщи, неговото отношение е просто детско любопитство, но е точен отпечатък на това, което вижда в къщи.

Моля ви, нека възпитаваме децата си в толерантност

# 38
  • Мнения: 22 450
Не съм в твоето положение и няма как да дам адекватен съвет.
Но се възхищавам на хора, които искат и си осиновяват дете.
В България много от представите са изкривени, включително и за това. Децата реагират по начина, по който родителите им ги учат, или който те виждат от тях. Естествено е да срещнеш подобни коментари, както от възрастни, така и от деца.
Чудесно е, че си решила да обясниш на твоето дете от рано какво е да си осиновен и т.н. Така поне ще е подготвено малко или много за всичките гадости, които може да чуе по свой адрес.

# 39
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Аз имах братовчедка, която беше осиновена, Когато бях на 14 - едни съседи попитаха мен, а защо например не майка ми, която също беше там  - Какво прави осиновената дъщеря на вуйчо ти? Много тежко изживях внезапната вест, която ме връхлетя. Жал ми стана за нея. Тя самата го научи, когато беше на 30. (нямаше проблем).
Та децата ми знаят, че има такива деца, Но конкретно не съм им казала, че например съседчето е осиновено. Те не се интересуват все още от това, кой е биологичен и кой не е биологичен родител. Съседчето си има майка и татко, а те си имат дъщеря. А и мисля, че човек като свикне с детето си - (предполагам), че забравя осиновяването, както раждалите общо взето забравят раждането.

# 40
  • Мнения: 3 367
.. моето лично мнение  е че в много голям процент ние като възрастни правим малко от мухата слон..децата питат ,чуват отговор-подминават..толкоз..ние обаче дълбаем защото знаем какво седи зад това,слагаме много смисъл и тежест и става наистина голямо и космато..детето се е успокоило от конкретния отговор на майка си-историята за него свършва тук..та моята тактика е да я карам просто и без драми,обяснявам с 3 думи,давам позитивите и край (скоро бях в подобна ситуация,по здрав.причини не тръгна на градина дъщеря ни,не спах 1 седмица как да и обясня че много искаше;тогава и си дадох сметка колко ненужно "сложни" сме..)

# 41
  • Мнения: 2 123
Анет, тука средно ще се съглася с теб. При малки деца вероятно е така, но при по-големичките - след 7,8 години нещата се променят ето ти пример(http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=178695.msg4551686#new):

Цитат
Днес,дъщеря ми излезе да си играе в квартала.Среща дете,което я пита:"Ей,ти как се казваш?".Тя отговаря.Детето отново пита:"А кой ти е дал това име?".Отговор-"Мама и тати".Другото дете:"Те не са ти истински родители, а това  не ти е истинското име.Ти знаеш ли си истинското име?"
Мони се прибрира и от вратата я усещам,че отново нещо се е случило/между другото това не са първите подмятания /.Тъкмо се беше малко поуспокоила от няколоко месеца насам. Питам я.Появяват се сълзи и се започват въпрос след въпрос,през рев и заеквания.....УЖАС!Не можах да я успокоя дълго време.Не помня вече и какви несмислени отговори й давах.Беше шок и за мен.
Онова дете не може само да си измисли тези въпроси.Какви са тези хора/родители/ и въобще хора ли са...???   

# 42
  • Мнения: 3 367
Анет, тука средно ще се съглася с теб. При малки деца вероятно е така, но при по-големичките - след 7,8 години нещата се променят ето ти пример(http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=178695.msg4551686#new):

Цитат
Днес,дъщеря ми излезе да си играе в квартала.Среща дете,което я пита:"Ей,ти как се казваш?".Тя отговаря.Детето отново пита:"А кой ти е дал това име?".Отговор-"Мама и тати".Другото дете:"Те не са ти истински родители, а това  не ти е истинското име.Ти знаеш ли си истинското име?"
Мони се прибрира и от вратата я усещам,че отново нещо се е случило/между другото това не са първите подмятания /.Тъкмо се беше малко поуспокоила от няколоко месеца насам. Питам я.Появяват се сълзи и се започват въпрос след въпрос,през рев и заеквания.....УЖАС!Не можах да я успокоя дълго време.Не помня вече и какви несмислени отговори й давах.Беше шок и за мен.
Онова дете не може само да си измисли тези въпроси.Какви са тези хора/родители/ и въобще хора ли са...???   


Fussi, хич даже не е нужно са се съгласяваш,нали мнения обменяме и истината търсим..исках да каже че осиновено дете не се различава по нищо теоретично от дете на разведени родители,дете с вродено или придобито увреждане и пр..все са различни ,винаги ще има някой който да каже умна мисъл и да засегне..нашата работа е да възпитаме деца с добро самочувствие,да им дадем отговорите(съобразено с възрастта им) и да сме открити и убедени в правотата си самите ние(иначе те усещат и става лошо). НЕ МОЖЕ да се препази дете от нараняване,ако не е едно-ще е друго-но може да се подготви според мен..
и за мен лично много не помага да си разказваме тъжни истории,всички знаем що идиот ходи по улиците, това само засилва идеята за другост и сложност,но ако се споделят работещи тактики би имало полза за всички..
и последно-абсол.подкрепям идеята по темата да се говори- много и открито,защото само това е начина да се премахнат табу-та и съответно негативизми..

# 43
  • Мнения: 2 123
винаги ще има някой който да каже умна мисъл и да засегне..нашата работа е да възпитаме деца с добро самочувствие,да им дадем отговорите(съобразено с възрастта им) и да сме открити и убедени в правотата си самите ние(

Абсолютно!!!

# 44
  • София
  • Мнения: 1 324
[
Цитат
Онова дете не може само да си измисли тези въпроси.Какви са тези хора/родители/ и въобще хора ли са...???   
[/quote]
А, това питам и аз.
Разхождам се в градинката с бебето няколко седмици, след като го осиновихме и при мене идват две деца от нашия вход и ме питат:
- Ти това дете роди ли го или си го купи"
- Защо ме питате?
- Защото мама каза, че си го купила.
Първоначално онемях и ми увисна ченето, след това се разтреперих от нерви и едвам се сдържах да не отида и да й "обясня" някои неща. Като се успокоих си дадох сметка, че тя не е вложила никаква мисъл, когато е отговаряла на въпросите на децата си от къде е дошло нашето бебе, така й е било по-лесно.
От тогава си повтарям "внимавай много", когато отговарям на безкрайните въпроси на дъщеря ми.

Общи условия

Активация на акаунт