Истерия!

И Моника, нищо , че е толкова малка, няколко пъти е изпадала буквално в истерия нещо като не получи и дори без причина.

Да има тема за особеностите на третата година.
Ето я тук, всичко писано в нея е без истерия Има и статии и коментари на мами с деца от 2 до 3 годинки.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=194769.0

Надявам се малко да те успокои, да си подредиш мислите и взаимоотношенията с детето.
Ако искаш пиши там кък вървят нещата.
Не бързай със специалистите

То в тези жеги големите истерясват, а какво остава за децата
Добре е, че засега не съм се сблъсквала с подобни реакции

И аз ще следя темата.

Здравейтe мамчета, мислех да пускам тема във форума но виждам че вече има. Нашето положение е следното - дъщеря ми е на 3 годинки (навърши ги на 14 юли). Изпада в истерия поне веднъж дневно - тръшка се, пищи, зачервява се цялата, мята ръце и крака, протяга се към мен да я хвана, но когато си подам ръцете ги бута, удря ме и ме рита. Пробвала съм всякакви методи без вода. Успокоява се единствено като я оставя да се нареве без да й обръщам внимание. Мисля че положението вече е достатъчно сериозно за да отидем на специалист.
  Та исках да споделя с вас как според мен се стигна до тук. Като беше бебе още живеехме със свекъра и свекървата. Винаги, ама винаги като се разплачеше идваше някой от тях и ми я взимаше от ръцете за да я успокои сякаш аз съм лошата майка която си разревава нарочно детето. Много се вбесявах, но не казвах нищо за да не се караме . Така продължи докато живеехме заедно - около година. После идваха достатъчно често че мога спокойно да кажа че се прибираха у тях само да спят - още около година. За съжаление дъщеря ми свикна да има кой да я утешава когато и се скарам. Виждах, че ако сме например сами в стаята и й се скарам за нещо - започва да реве и да гледа към вратата - някой да влезе и да я успокои. Ако никой не влезе започва да реве още по-силно докато я чуе някой. Споделих с мъжа ми за наблюденията ми и го помолих да не я успокоява никой като и се скарам защото вече виждах че започва и тя да се държи с мен като с лоша майка (по скоро човек, който не трябва да се уважава) - аз като не и разреша нещо ще отиде при него или някой друг който ще й разреши и няма смисъл да ме слуша. Но уви - глас в пустиня. Отговорът беше следният "да оставя детето да реве ли искаш". А пък аз съм човека който се грижи за нея - храни, преоблича, приспива и въобще всичко. От няколко месеца "визитите" на свекървини ми се разредиха доста, но положението вече излезе от контрол. Като вижда, че няма кой да й угоди изпада в истерия.
Ами това е положението. Според мен като единия родител каже нещо другия трябва да го подкрепи, а не да успокоява детето с цел да не му надува главата като реве. Когато мъжът ми се скара на дъщеря ни аз го подкрепям, а той мен не. Стигаме до ситуация в която тя разбира, че майката не трябва да се уважава, защото никой не зачита думата й. Но в същото време не я е страх от баща й защото той не и се кара за нищо, а казва "ами като иска да стои гола" или "защо я караш да яде супа като не иска, намажи й филия" изобщо винаги я защитава.
Опитвам се да му обясня, че не бива така, но не може да ме разбере просто какво искам да му кажа, та нали той е израстнал точно по този начин. Изобщо не уважава майка си и понякога и баща си - скоро не му говори един месец защото се опитва да го посъветва, а съвета беше да не вози дъщеря ни сама на задната седалка на колата без колан. ........
Може написаното тук да ви се види твърде крайно, надявам се че не сте в такава ситуация, но моля ви споделете каква е според вас причината за истерията на вашето дете. Дали съм на прав път като мисля, че точно успокояването на детето от друг е причината за всичко.
Мисля днес да поискам направление за специалист от нашето JP, дано да ми даде. Ако отидем ще ви напиша резултата.

Моето лично мнение е че добре си се насочила. По добре един преглед от специалист, който да си каже мнението дали има повод за притеснение или не, защото ако има е хубаво да се отреагира навреме и да се вземат нужните мерки. Ако ли не - супер.
Но по думите ти ми се струва, че и вие с мъжът ти имате нужда от семеен психолог  .

Аз като се замислих малко и се сетих за възможната причина на  Гоговата истерия.Съпругът ми е в Германия и Гого не го беше чувал и виждал повече от два месеца.по това време излизахме с приятелка ,чиито момченце е на възрастта на Гого и неговия баща (също в чужбина)щеше да се прибере след седмица и ние с приятелката само за това говорихме как тай ще върне и как е говорил с момченцето си какво да му донесе.Тогава двете деца играеха и дори и не си помислих ,че Гого може да ни чуе и че се чувства зле от липсата на баща си.Той дори и не каза нищо просто си намери причина да се разбунтува.След като се сетих ,че това може да е причината помолих съпругът ми да се обади чрез интернет връзка и да говори с Гого и да се видят-оттогава Гого е видимо по-щастлив и не е правил истерии.Затова си мисля , че това е при нас причината.
MESSY-никога моя съпруг не ми се е противил пред детето , случвало се е да не е съгласен с мен , но ми го казва извън присъствието на детето.както и е на мнение , че когато един се кара другия мълчи независимо дали е съгласен или не.След това обсъждаме!Ще се радвам да споделиш какво е казал д-ра!Успех!

amira и аз действам по подобен на теб начин. Ако сме вкъщи я нося в нейната стая и я оставям там като й казвам, че съм в хола и като се успокои да дойде при мен. Моята девойка обаче не идва при мен да я връщам, а напротив след известно време започва едно жално "Искам мами. Мами гуш..." и аз я викам да дойде. Или ако не е била много дълбоко в истерия на втората минута се е 'зачела' в някоя книжка...

На вън преди е имала 1-2 търкаляния по земята, а аз се правя, че не е с мен.

Сега обаче вече е голяма и започват едни приказки от нейна страна...   Много бързо я парирам като и давам право на избор - Това, което аз съм решила или да се приберем у дома.  

При нас истериите започнаха от месец. Откакто тръгна на детска градина много се промени, но това бе капакът. Нервен, капризен, тръшка се, ужас! Не всеки ден, но достатъчно често. Митко е на 2 г. 9 м. е - вчера ги навърши! Беше весело, слънчево и много послушно дете. Сега се цупи, глези, капризничи, инати раздава-ни се води, ни се кара. Аз първоначално го отдадох на своеобразен протест срещу новия му живот  и детската градина. После прочетох темата за Кризата на третата година във форума и открих, че е писана като че ли за него! Явно в това състояние влизат повечето малчугани на тази възраст. дано скоро да премине този период, ако ли не - ще изчакам да навърши 3 г. и ще потърся специалист за помощ.