Тежка, много тежка депресия , жестока душевна агония...как да се изправя и продължа?Има ли смисъл да се живее, когато не мога да се справя с депресията си?Накъде да отида след дъното, което вече съм достигнала, кой ще ми подаде спасителната сламка...Аз ли съм най-слабата жена на света, която не може да се съвземе след мисед аборт, за който разбрах на 30.05.07?
Всички може-би знаете - нито можеш вече да се храниш или спиш нормално, не гледам телевизия, едва ходя на робато, където работя предимно с документи и не мога изобщо да се концентрирам дори и отчасти, не се срещам с никого след работа, страх ме е да се движа по улицата сама - страх от слънцето, страх от хората наоколо.Не мога да говоря изобщо, превърнала съм се на жив движещ се труп...Нищо и никой не ме интересува- само лежа вечер и гледам в една точка...
Още повече пропадам и след резултатите, които научих от изследванията за високи антифосфолипидни тела и NK- клетки и генетичен дефект във фактор 5 Leiden. Не че това обрича една евентуална последваща бременност, дай Боже да има, норискът за износване на бебе е голям , само с медикаменти и вливания ще мога да го износя вероятно, а и годините ми са доста -34 ...
Наясно съм, че за да забременея отново първо трябва да изляза от депресията си, но не успявам...Всички ми казват -стегни се, мисли позитивно, мисли за бъдещето бебе-то е там някъде и те чака, концентрирай се върху работата си и това ще ти помогне, има и по-тежки случаи от твоя, как останалите жени са го преодолели...Да, така е, но явно моята психика е много лабилна и съм изключително много чувствителна...Ще трябва не само хапове антидепресанти, но и да лежа в болница на системи - антидепресанти и електрошокове- и това ще направя, стига само да изляза от дупката...но дали ще изляза...един Бог знае?
Мили момичета, мили майчета преживели загуба, били ли сте в абсолютно същото психическо положение като моето и как сте се справили? Винаги ли се излиза от депресия ,макар и след време или може за цял живот човек така да се мъчи...докато си сложи сам края.Защото това не е живот, а мъка и изтерзания...не виждам светлинката...Какво да направя???нИЩО В ЖИВОТА МИ ВЕЧЕ НЯМА СМИСЪЛ И НЕ Е ЧЕСТНО АЗ ДА СЪМ ЖИВА, А НЕГО ДА ГО НЯМА.
Моля ви, не ме оставяйте , дайте ми съвет, кажете ми -само от мен и моята воля ли зависи? Защото ако е такар просто съм загубена...не съм достатъчно силна.О, Боже, помогни ми и ме спаси от адската агония...ако ще и това спасение да е смъртта, защото аз не съм достатъчно силна, за да я провокирам сама - дори и това все още не мога да направя.
5
Оставам със зов за ПОМОЩ!!!!!!!!!!!
Всички може-би знаете - нито можеш вече да се храниш или спиш нормално, не гледам телевизия, едва ходя на робато, където работя предимно с документи и не мога изобщо да се концентрирам дори и отчасти, не се срещам с никого след работа, страх ме е да се движа по улицата сама - страх от слънцето, страх от хората наоколо.Не мога да говоря изобщо, превърнала съм се на жив движещ се труп...Нищо и никой не ме интересува- само лежа вечер и гледам в една точка...
Още повече пропадам и след резултатите, които научих от изследванията за високи антифосфолипидни тела и NK- клетки и генетичен дефект във фактор 5 Leiden. Не че това обрича една евентуална последваща бременност, дай Боже да има, норискът за износване на бебе е голям , само с медикаменти и вливания ще мога да го износя вероятно, а и годините ми са доста -34 ...
Наясно съм, че за да забременея отново първо трябва да изляза от депресията си, но не успявам...Всички ми казват -стегни се, мисли позитивно, мисли за бъдещето бебе-то е там някъде и те чака, концентрирай се върху работата си и това ще ти помогне, има и по-тежки случаи от твоя, как останалите жени са го преодолели...Да, така е, но явно моята психика е много лабилна и съм изключително много чувствителна...Ще трябва не само хапове антидепресанти, но и да лежа в болница на системи - антидепресанти и електрошокове- и това ще направя, стига само да изляза от дупката...но дали ще изляза...един Бог знае?
Мили момичета, мили майчета преживели загуба, били ли сте в абсолютно същото психическо положение като моето и как сте се справили? Винаги ли се излиза от депресия ,макар и след време или може за цял живот човек така да се мъчи...докато си сложи сам края.Защото това не е живот, а мъка и изтерзания...не виждам светлинката...Какво да направя???нИЩО В ЖИВОТА МИ ВЕЧЕ НЯМА СМИСЪЛ И НЕ Е ЧЕСТНО АЗ ДА СЪМ ЖИВА, А НЕГО ДА ГО НЯМА.
Моля ви, не ме оставяйте , дайте ми съвет, кажете ми -само от мен и моята воля ли зависи? Защото ако е такар просто съм загубена...не съм достатъчно силна.О, Боже, помогни ми и ме спаси от адската агония...ако ще и това спасение да е смъртта, защото аз не съм достатъчно силна, за да я провокирам сама - дори и това все още не мога да направя.
5
Оставам със зов за ПОМОЩ!!!!!!!!!!!
Толкова ми е познато това състояние!Съжалявам за загубата ти! Единствния на4ин да се по4увстваш по-добре е да се опреш на хората които те оби4ат!Те са единственото спасение от депресията или поне да проти4а в по-лека форма...Излизайте със съпруга си , бъдете колкото може пове4е заедно,говорете.....така ще усетиш ,4е освен 4е си загубила за винаги беб4ето ,все още на този свят има хора заради които си заслужава да се живее....и от тази любов без съмнение ще се роди и нов живот.....А относно фактор 5 Leiden,доколкото знам е отговорен за съсирването на кръвта .По време на бременност се влива хепарин и се пие аспирин ,ако не е така някой да ме поправи,но знам 4е доста жени са успели да станат майки с такъв проблем!Така 4е смятам ,4е щастието е много близо,стига да не се предаваш ,а да се бориш......Успех ти желая !Не се предавай мили4ка! 
И всичко, което пиша е с цел да помогна и да дам кураж! Говоря най-вече от горчивия си опит... 
/. Жените стават майки и над 40 години. За антифосфолипидните тела и фактора не се притеснявай толкова. Има си лечение и ако си под зоркото око на добър специалист в тази област,имаш всички шансове да износиш не едно,а повече деца. И се радвай,че си попаднала на д-р, който ти е пуснал такива изследвания и си разбрала за проблема след първия аборт,защото 
Та..., мило момиче, вземи се в ръце, иди при съпруга си, или той да се върне при теб, отдайте се на любовта си, правете планове, обичайте се, отдайте се един на друг, изстрадайте загубата двамата, отръскайте кожухчето и продължете напред... Има едно момиче от форума, което ще си позволя да цитирам..."На всички ни е писано да бъдем майки, по един или друг начин..." 
Отидох веднага на гинеколог, който потвърди бременността и веднага ми предписа таблетки за задържане, назначи ми всички възможни изследвания и на лице бяха тези резултати, като при теб. Да, става въпрос за съсирване на кръвта. Червените кръвни телца се слепват и се получава запушване на плацентата, от там спира притока на кислород и хранителни вещества. Сигурно не обяснявам всичко съвсем правилно по отношение на диагнозата но в общи линии това е 
Серума, който трябваше да ми вливат мисля, че се казваше ИМУНОВЕНИН. Доставиха ни ампулите от София, и така в края на втория месец за около 2 часа ми ги вляха в АГ клиниката тук в Ст. Загора. До края на 4 месец трябваше да лежа и да пия лекарствата за задържане. Нямах никакви оплаквания по време на бременността и родих точно на термин за около 6-7 часа. След 2 год. и 6 мес. отново бях бременна......... 
Не си сама,моля те-трябва да намериш сили да продължиш и точно за това искам да ти разкажа нещо-само не се предавай и се обади когато се върнеш 
Даже не мога и да си представя колко ти е трудно,колко е тежко да минеш през това-затова се надявам поне да не си сама-и семейството ти,и съпруга ти ,и ние сме с теб!!! 
Съвземи се, всичко е в твоята глава!!!
