Първата ми количка (когато баткото беше бебе) беше Чико, но не помня какъв модел (тъмносиня на зайчета, и пишеше Питър Ребит). Платът на количката беше много хубав, никъде не избеля, не се протри и не се скъса (след многократно пране), освен това беше май памучен и не запарваше. Количката се сгъваше лесно и беше сравнително лека. Не ми харесваше това, че бързо ни стана къса и тясна, и че беше с малки гуми.
Втората количка (пак на баткото), лятна, я купихме от Илиянци за 45 лв. Нямам представа беше ли Чиполино, или нещо друго, просто не помня. Имаше кош, сенник и се сгъваше на чадър. Ползвахме я две години и ни беше много удобна, лека и широка, бебко спеше вътре. Карали сме я по горски пътеки, плажове и Софийски улици. Не се счупи, но тапицерията стана на нищо.
Третата количка (на малкия) беше полска марка Арти, модел Пепино, 306 лв. С портбебе, покривало за крачета, чанта. От непромокаема материя. Плюсовете бяха - огромен кош, изключително удобен за бебо; огромни колела, с жестоки амортисьори - количката минаваше без проблем абсолютно навсякъде; прехвърляща се дръжка; голям кош за багаж; катереше стълби; тапицерията се почистваше много лесно. Минуси - тежка, трудно се сгъва, заема много място, грозничка (т.е. минусите бяха само за мен, но не и за бебчо). Малко съжалявам, че я продадох
Четвъртата количка - Джордани 3пер8, летен вариант, 370 лв. Плюсове - много лека, лесно се сгъва, компактна при сгъване, страшно красива (според мен), сравнително голям и достъпен кош за багаж, много екстри (положения на гръбчето, регулируема поставка за крачетата, махащ се борд, покривало, дъждобран, сенник, който пада много напред и може да се сваля, въртящи се предни колела и т.н.). Минуси - малки гуми, подрусва, вече ни е къса и тесничка (е, ние сме си и по-едрички, де)
Пета количка - Чиполино Он Роуд, 160 лв. Плюсове - като при Пепиното, само че дръжката не се прехвърля, лека е. Минуси - поставката за крачетата не се регулира, не се сгъва на чадър.
Аз, лично за себе си, установих, че идеална количка няма.
Сега искам да си купя Джейн Номад (моята мечта, която си има недостатък - заема много място в багажника), но може би ще си запазя Джорданито, за да я ползваме, когато пътуваме.