Публикувана: 12 юли 2007, 14:39 ч.
Последно мнение: 18 юли 2007, 10:37 ч.

Правилно ли постъпвам?

1 537
29
1

# 15 12 юли 2007, 16:17 ч.

Мнения: 6 164

Нормални неща. Аз като се ядосам на инатенето му, не му викам, стисвам зъби и може да го дърпам по-грубо, но той не се стряска (чак се хили), както ако се разквикам - тогава вече се стряска и ми става зле. Затова си свършвам работата по-бързо, ако ще и прав да е пак го слагам, само мир да има. Обикновено аз му се нагаждам към капризите. Ще видим докога... Rolling Eyes

# 16 12 юли 2007, 16:25 ч.

Мнения: 179

Може, да иска сам, да си го свали. Или нещо не го кефи голотата.... Thinking

# 17 12 юли 2007, 16:45 ч.

Мнения: 374

Дъщеря ми така "си играеше" с нервите ми вечер след баня като я обличам за лягане. Аз бързам да я облека, за да не й е студено, а тя се върти насам-натам и се смее като я хвана. Имахме няколко пъти караници, но не помогнаха. Сега обаче предприех друга тактика - като я сложа на леглото с хавлийката, започвам да й разказвам приказка или нещо друго и тя забравя, че трябва да беснее Laughing

Вече в момента, в който я слагам на леглото, тя ми казва, че иска приказка. Като бебе пък така бяхме с памперса. Отначало й давах един памперс в ръцете "да го разглежда", а като стана по-голяма - играчка. Важното е да е заета с нещо, за да ме остави да я оправям!

# 18 12 юли 2007, 17:07 ч.

Мнения: 1 426

Цитат на: Вини в чт, 12 юли 2007, 15:37

Цитат на: Nevada в чт, 12 юли 2007, 15:32

уф-ф, не се превземайте, моля ви се... има моменти за игра, а има моменти, в които майката трябва да е по-бърза, по-настоятелна, по-груба, ако щете... какво значи "изпушила", "изпуснала си нервите" и не знам какво още, като просто си го е налегнала да го преобуе...

Ех...даже го е завързала за леглото. Crazy

Що четеш между редовете? Ми налегнала е и к'во от това...не се случва на никой ли какво?

не те разбирам нещо... че нали и аз това казвам - чудо голямо!

# 19 12 юли 2007, 20:07 ч.

Мнения: 500

Цитат на: MamaZ в чт, 12 юли 2007, 15:28

Добре дошла в клуба, както се казва! Grinning

Всички сме минали и минаваме през угризенията, че нараняваме децата си, създавайки им елементарни граници на поведение.
Всяка майка познава най - добре своето дете и знае кое как ще му въздейства. Ти в момента просто опитваш и то без да проявяваш каквото и да било насилие над сина си.
За пречупване на характера може да става дума тогава, когато се "мачка" личността. Аз не мисля, че ти си способна на това. Peace

А така!Добре казано!Всички сме минали през тоя период-споко!Ако знаеш кво още те чакааа.... Joy

# 20 12 юли 2007, 20:36 ч.

Мнения: 809

Мисля, че дечковците по-се "впрягат" като им се обидим, а не като им се развиками или скараме. Говоря за малко по-толеми дечица към 3 г.
Макар че да си призная и аз често избухвам като се почне - не искам ти да ме обличаш, искам тати. Не искам с теб да пишкам искам с...
Ааааа

Изтрещявам.

# 21 12 юли 2007, 23:01 ч.

Мнения: 547

Благодаря ви момичета, много ме успокоихте.
Днес вечерта се повтори същата сцена - първо игра и дърпане, после рев. Май и двамата сме се заинатили Mr. Green

Чудя се кое е по-добре дали да продължа да настоявам и да му покажа, че това е положението и толкова или да отстъпя докато се поуспокои и да го преобувам прав например.

Струва ми се, че му е рано за гърне, но не пречи да пробвам.

# 22 16 юли 2007, 19:42 ч.

Мнения: 227

Цитат на: Misty в чт, 12 юли 2007, 16:17

# 23 16 юли 2007, 20:48 ч.

Мнения: 227

И Алекс е така-от известно време нито иска да му слагам пармперс,нито да сяда на гърне.Даже вече и сам си го сваля и аз по цял ден ходя с парцалите.Препикава си човека територия и хич не му пука за майка му Crazy

Дано по-скоро отмине,че не знам.
Успех и на вас с борбата с пампата! Party

# 24 17 юли 2007, 10:44 ч.

Мнения: 3 500

И на мен ми се е случвало и то точно заради памперс, след половин часова борба да го сложа няколко пъти ми се е случвало да й кресна или пък да я обърна грубо, изпускала съм си нервите, признавам, после съм съжалявала, но каква полза , щом веднъж вече съм го направила. Не смятам, че съм постъпила правилно, но за това съм човек, за да греша, надявам се да не е за сметка на детето. Опитвам се да компенсирам - много я целувам, прегръщам я, говоря й и правя всичко възможно да й покажа, че много я обичам и тя е най-важна за мен , но никога не го правя веднага след като съм й се скарала.

# 25 17 юли 2007, 10:54 ч.

Мнения: 3 116

Цитат на: Mirkata в чт, 12 юли 2007, 20:07

Цитат на: MamaZ в чт, 12 юли 2007, 15:28

Добре дошла в клуба, както се казва! Grinning

А така!Добре казано!Всички сме минали през тоя период-споко!Ако знаеш кво още те чакааа.... Joy

# 26 17 юли 2007, 11:02 ч.

Мнения: 3 146

Цитат на: krissi в чт, 12 юли 2007, 23:01

Струва ми се, че му е рано за гърне, но не пречи да пробвам.

Не му е рано, сега емоментът, защото е топло. После ще се сърди повече, като е по-голям.
Синът ми правеше същото с памперсите преди дневното лягане на тази възраст, ама всъщност забравяше доста бързо.

# 27 17 юли 2007, 11:13 ч.

Мнения: 1 172

И ние сме имали такива моменти. Не съм го удряла, но съм му повишавала тон. Децата разбират кога са минали границите Wink

Не се тормози. Ако пък детето е достатъчно голямо, дай му свобода да е без памперс - т.е. използвай нежеланието му, за да го приучиш на гърне и да свалите окончателно памперса Wink

# 28 17 юли 2007, 11:24 ч.

София
Мнения: 6 999

Нормално е с изключение на това, че си му викнала.

Дъщеря ми не желаеше винаги да си мие ръцете след като се приберем у дома. Най-спокойно я завличах и й ги миех насила. Без да крещя и без да се ядосвам /външно де/. Просто има неща, които трябва да станат и те стават. Можеш да обясняваш колкото щеш после или преди това защо следва да му смениш памперса, но когато трябва - сменяш възможно най-бързо и толкова. После продължаваш все едно нищо не е станало. Peace

В един момент сам ще разбере, че няма смисъл да се съпротивлява. Не му пречупваш волята - просто показваш, че и ти имаш такава.

# 29 18 юли 2007, 10:37 ч.

Здравей krissi. Когато прочетох споделеното от теб се натъжих, защото видях себе си.Имам син почти на 4г., който е много палав, с характер и това, което ти се е случило на теб се е случвало и на мен. Не се измъчвай, че си постъпила така. Понякога дори и много често ми се е случвало и аз да се карам, потупвам от време на време( а сърцето ми се къса) , но сме изнервени и ако си го гледаш по цял ден сама - напълно нормално е.

Препоръчани теми

Махане на памперс и биберон - 3

Бързи въпроси и отговори деца -6

Двигателни умения на дете на 1и половина

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Причина:

Причина: