Кои събития отразявате,като "пропуснати моменти" през периода на кърмене!?

Не съм пропуснала и не съм се лишила от абсолютно нищо, живея напълно според възможностите си. Ходим навсякъде и правим всичко което ни  харесва, без значение, далече ли е, до късно ли е и т.н. И съм пийвала по глътка когато съм приритвала, и цигара съм палила. Нямам баби или рода на разположение да помагат и сама си гледам децата, но и да имах пак нямаше да разчитам на други. Наистина няма нищо от което да съм се лишила. Това ми е второ дете, заченах с ясната мисъл че няколко години ще съм напълно отдадена на него и за това не ми тежи. Историята продължава сега, явно още няколко години, доказателство че майчинството и кърменето са удоволствие 

И при мен е така, с таз разлика че излизанията ги правим с Дана вече, и Тя сама нагоди режима си, както и ние нашият. Реално вече не мисля че съм се лишила от нещо, дори напротив.
Мерко, много свежо звучиш. Ти си призвана да бъдеш Мама! Дано нищо не помрачи ентусиама Ти, успех с тандемското кърмене!

Пропуснала съм концерта на Чамбао ония ден. Но мъжа ми беше там и каза, че видя там една майка, дошла с някъде едногодишно детенце в слинга, та сигурно и ние с бебчо трябваше да отидем  За други събития не се сещам...
Само че не мога да излизам вечер на кръчма, затова ходим през деня всички заедно Или поход на кръчма не се брои за събитие? 

Трябваше, трябваше! Аз като видях бебе в слинг у татко си  на пиеса от малкия сезон на Сфомато преди 2 недели, мнооого се израдвах! Поглеждах от време на време - изгледаха си двамата целия театър без притеснения 

не бих казала, че нещо съм пропуснала

Не смятам че пропускам кой знае какво. Нещата от които се отказвам сега мога да ги изживея и след   5-6 години като пораснат децата и  имат по-малка нужда от постоянното ми присъствие..

Освен 3 концерта и 1 футболен мач, други пропуски нямам

Нищо засега не съм пропуснала. Навсякъде си ходя с дребния, пък той с циците 

По-скоро имах в предвид,отразява ли се зависимостта да сте винаги с детето и това,че таткото не е кърмач и има свобода в избора на забавления!!!Той решава,излиза,а вие "пропускате".Това не отчуждава ли!?
Темата малко звучи,като психоанализа,но ми е интересно
Кърмих сина си кратко и не съм се замисляла тогава над тези неща!Сега правим второ и взех да се ровя в нагласата да кърмиш дълго време...

Хм, не ми е хрумвало да разсъждавам в тази насока.
За щастие моят мъж не е много социален, не излиза често, а и в повечето случаи се стараем да излизаме заедно.

Специално в равенството с мъжа ми, аз съм страшно ревнива, особено относно излизания и още когато започнахме съвместния ни живот, още много преди да кърмя, му дадох да разбере и се получи негласно споразумение, че или всички или никой. Та, така, той излиза сам при много изключителни случаи, както и аз сама, или и двамата излизаме или никой не излиза. Определено държа на равенството и специално в това отношение не съм загубила нищо, защото сме излизали еднакво.
Виж, обаче, откъм сън да - там равенството е невъзможно при кърмене. Определено кърмачката е ощетената, какво да се прави. Но, пък, като отрасне малко бебчето, може да се премести до или в леглото на мама и тогава събужданията нощем стават доста по-леки, почти незабележими...

Моят мъж замина с детето - голямото на Триград. За сега само това съм пропуснала. Иначе ходихме заедно на концерта на Меноар в Каварна

Не знам, може би на мен работата ми е била много натоварваща, но лично аз откакто родих се чувствам страхотно-преди не можех да се разхождам по цял ден, да пия кафета, да си бъбря с приятелки-майки, да спя следобед, да разглеждам магазини и т.н, и т.н.
Е, да не мога да излизам вечер, но пък можем да си каним гости вкъщи!
Пък и аз доста съм излизала, така че 1-2 години почивак добре ми идват.
Мъжа ми излиза сам понякога (много рядко), обаче след това се старае да ми компенсира-отиваме където аз кажа, или гледа детето докато ида на фризьор, или каквото там кажа.
За наспиването-когато не е зает сутрин взима малкия и ме оставя да спя, като му се доспи на бебето ми го носи обратно в леглото при мен.
Кърменето на мен ми е спестило мноооого труд и притеснения-като реша да отида някъде-грабвам си бебето и тръгвам, няма нужда да взимам биберони, води, млека, да смятам колко часа ще отсъствам и т.н.
А какво бих правила ако нямах бебе? Като забременях работех по 10-12 часа на ден, всеки ден нещо спешно изникваше, все не ми стигаше времето, месеци наред съм почивала само по половин ден в седмицата. От мен зависеше дали фирмата ни ще се провали, дали клиентите ще останат доволни и т.н. Колко е хубаво да нямам постоянно поредната криза за решаване на главата ми! Да знам че нищо фатално няма да се случи ако се наспя!

Интересна насока В нашето семейство никога не е стояла дилемата всички или никой. Съпругът ми понякога излиза сам (рядко, с приятели), което за мен е ок. Аз също излизам сама понякога, а той гледа децата - дали ще съм на театър, виждане с приятелки, консултация със закъсала мама, все едно. Така като се замисля, рядко излизаме само двамата - обикновено сме или четиримата заедно (т.е. с двете деца - а това е непрекъснато), или всеки от нас поотделно (много рядко). Мисля, че и двамата сме доволни от такова положение - хем имаме малко лично пространство без другия, хем имаме и много семейни моменти

Не виждам особена връзка баш с кърмене. Ако таткото е такъв човек, че решава и излиза, когато и където на него му се излиза, той го прави независимо от това, дали жена му е кърмачка или не.
Съпругът ми не обича да излиза без мен. Преди даже сме се карали, когато се опитвах да пропусна среща с колегите му и дълги "увлекателни" спорове относно някой професионален технически момент. Откакто родих, той излизаше два пъти: на концерт със сестра му и на барче с колеги, макар че много пъти му подмятам:"Що не отидеш някъде с приятелите си?", при това го правя съвсем добронамерено, а не с подтекст:"Само да си посмял да се съгласиш - и ще видиш..." Наистина не съм против той да излиза от време на време и да почива без мен, но той просто не иска.
Има друг момент при кърмене, който може да повлияе на съпружеските отношения - съвместен сън. Аз преди не си представях, как може да се съвместят нещата та всички да са доволни. От самото начало взех бебето в нашето легло, не беше много удобно по няколко причини. Но откакто го изселихме от леглото ни - всичко се нареди. Изселихме таткото  Един ден той се разболя от грип и аз го пратих на карантина да спи в съседната стая. И той така и остана да спи там. Оттогава аз спа на широко с детето ни, и мъжа ми спи необезпокояван, може да ляга, когато му се иска, да гледа филми в леглото до късно... Аз пак, като имам настроение, му идвам на гости след като приспя малкия, а сутринта идваме заедно с бебчо да събуждаме тати и се гушкаме тримата. Е, понякога не ми се тръгва вечерта от леглото на мъжа ми, но като се замисля, откакто не спим заедно не пропускам нищо съществено освен хъркане, ритане и смъкване на одеялото