Забранени неща

Що, бе, потекоха! И продължават да текат...
Само за някои обаче.

"Вие слушате БиБиСи Лондон! Аз съм Вашата преданна Ани..."
Купувахме долари/бонове на черно,
давахме на познат, който работеше на ксерокс да снима разни апокрифни книжки (достъпа до ксерокс и циклостил беше доста строго контролиран по онова време)   

То, потребностите са едно мноого обширно понятие - на някои потребностите скромни   , пък на други огромни 

А относно забраните - аз завърших средно образование през 1987 г. и също ме хвана тази прословута наредба - учениците да ходят с униформи и в извънучилищно време. Уфф,  с двама родители -директори на училища - непрекъснато бяхме в отношения на "студена война". Помня, че в 10-ти клас отидох на абитуриентски бал като "дама"  на един приятел - баща ми преживя страхотен шок. А майка ми до ден днешен твърди, че вдигнала кръвно, когато разбрала, че съм избягала от репетиция за манифестация  . 

А прегрешения кой знае колко извънредни не съм имала, освен масовите - пушене, бягство от час, грим и дънки в училище, веднъж милиционери "любезно" ме прибраха в къщи от някакво заведение 

Чудя се  , ако ни чете някой тийнейджър какво ли ще си каже. Ами то всички наши минали тежки грехове днес са си съвсем в реда на нещата 

Е те това съм го чувала и друг път и ми е ужасно интересно - искам да питам! Защо моята родна майка има в гардероба си поне двайсет минижупа /от началото на 70-те/, дето аз сега ако изляза с тях на улицата ще си ходя изчервена и посрамена, толкова са мини и толкова малко жуп? Носила ги е като студентка, киприла се е, има и снимков материал! Питам я, а тя ми казва, че никой не е слагал печати, а късите полички били ултра, супер модерни! Сериозно искам да знам! От години усещам някаква мистерия в тази история с печатите! 

Много се въздържах да се намеся, но не мога да се сдържа - какви забрани през седемдесетте? Напълно подкрепям Chanelл
Слушах Висоцки без да се крия, имах няколко плочи на Битълс, свободно разменяхме записи на всякакви "западни" състави, сръбско не слушах и затова не знам дали е било забранено, единственото място на което полите не можеха да са много къси, беше в училище, не са ми слагали печати, не са ми рязали косата, не са ми цепили панталоните, не съм се крила когато съм танцувала нито туист нито рок, забавите се правеха във физкултурния салон в училище. Кръстена съм и то не тайно, на Велик ден ходехме в кварталната църква без да се крием, родителите ми имаха църковен брак /53 год./, да се членува в Комсомола беше задължително. През 75 на една практика на морето в заведение в което свиреше Тангра, целия курс начело с преподавателя ни се скъсахме от рокове. И на Джулая арестуваха само прекалилите с пиенето...
Вярно имало е забрани разни ама много преди това някъде 56 - 65 година. После стана модерно да се приказва без много-много да се мисли и взеха да се носят легенди.

През 70-те може и да са вървели, но през 60-те и края на 50-те - определено не. Пък и зависи къде ги е носила майка ти. Вечер късно в някой бар като нищо е можело да си изпроси осъмване в най-близкото районно.

Аз също бях примерна пионерка и комсомолка. Даже и вечерния час спазвах (е, имаше и изключения  ). Единствените ми сблъсъци със забраните като ученичка, бяха, когато един от патрулите "арестува" една моя приятелка - хвана я в момента, в който си гасеше фаса в Градската градина в 18 часа вечерта. Аз тръгнах с нея за кураж, но си изядох калая от Недьо Ранчев (заралии са го чували, ако не са го познавали  ). Обискираха ни, аз не пушех и нямах цигари, приятелката ми - също, онзи побесня, че нямаше доказателства и само дето не ни наби. Крясъците му бяха ужасни. Пусна ни, после майка ми ходи да говори с него и беше бясна, че ме е нарекъл престъпничка, защото съм дружала с престъпници... "Престъпничката" беше на 18 навършени, пълна отличничка, но все още ученичка.
Другият случай беше в УПК-то. Влязоха в час ненадейно двама инспектори (училищни, не милиционерски) - единият беше инспекторът по физика, другият - не си спомням по какво. Направиха обиск на чантите, побесняха, защото не намериха цигари. После накараха всички момичета със синджирчета на врата да ги извадят - търсеха кръстчета. Ами нямаше, главно сърчица се мандахерцаха на тях... Тогава, съвсем вбесени, се заядоха с мен. Накараха ме да стана. Аз - първа кипра, с пусната коса, с разкопчана манта, с дънки отдолу и молив и спирала на очите.   Вдигнаха ми грандиозен скандал в що за вид съм се явила в училище и дали Кънчо Матев ни е позволявал да ходим така във Френската. Аз мълчах като комунист на разпит - нито да кажа да (истината), нито не... Накрая ме заядоха за косата, била боядисана. Всъщност, бях я къносвала за подхранване и само на слънце имаше лек червеникав оттенък. Но за беля, точно тогава слънцето блестеше отгоре ми и аз - в целия си блясък.     Добре, че учителката и съученичките ми се застъпиха за мен, казаха, че това си ми е естествения цвят на косата, та ми се размина. Онези излетяха, тряснаха вратата и отидоха да тормозят някой друг клас.
Но това за нас тогава това си беше нещо напълно нормално, ежедневие почти, та на никого и през ум не му е минавало да се брои за репресиран или дисидент. Просто това беше животът ни тогава...  


Ами да, де. Аз съм родена през 65-та, кога мислиш е била младостта на моите родители?     Точно в този период, а не през 70-те или 80-те, когато вече съвсем беше олабен фронтът. 
Отделно, че софиянци се радваха на по-свободен живот, все пак доста чужденци имаше там - дипломати разни, журналисти от чужди медии... В дивата провинция милиционерите никак не си поплюваха! 

Ходех на студийно кино от 21ч облечен с шуба на баща ми и каскет.
Така гледах "Мълчанието на агнетата" като ученик.
Гледах филма "Една жена на 33", даже една моя състудентка видях
участвала във филма. Нещо като Маргото, но естествена.
След два дни заведох гадже на кино, за същия филм - трънци.
И парче от афиш нямаше. Цензурата беше се усетила.

Това е радио "Свободна Европа" слушахме у дома, баща ми го слушаше късно вечер (их, как забрави да си поиска някой дисидентски кредит човекът, ами се мъчи като грешен дявол за насъщния). Бях инструктирана да мълча и на никого нищо да не казвам, не си спомням да съм нарушавала семейната тайна. 
Харесваше ми тръпката на тази тайнственост.
Останалото - секс, наркотици и рокендрол анархия, - не съм го опитвала в малолетна възраст. Въпрос на личен избор и осъзната непригодност ще да е било. Не ми се е струвало, нито сега ми се струва романтично-дисидентско.
П.п. По въпроса за Висоцки - 1987г. трябва да е било, когато на един поетичен таван ми показаха преписвана на ръка тухла с негови забранени песни. Може би наистина е имало политическа цензура. Но не съм чела тези песни, така че не знам доколко престъплението е било и естетическо.

   Слушахме покрай мама и татко "Свободна Европа" и BBS. Пак, покрай мама, тайно, на Великден, ходехме да се мушкаме под масата, заедно със сестра ми(тва и досега незнам защо се прави...).
   Спомням си,че нашите намаляваха тв-то на Нова година,когато Тато поздравяваше и още други такива неща,за които ни казваха,че не били лоши,но да не казваме за тях,че и без това татко се водел"неблагонадежден"(спомняте си тези квалификации за деца на бивши кулаци,буржоа и пр.).
   Спомням си,че един ден, по обяд, когато беше редовната емисия на BBS или "Свободна Европа"(не помня точно), чухме, така както си бяхме надвесени на веф-а, че атомната централа в Чернобил е гръмнала....Цяла вечер следяхме новините по Първа програма и по радио "Хоризонт", ама никъде не казаха и дума...пяха некви шопски песни и даваха интервюта с поредния "герой на труда". Мама е химик и ни даде йод, обади се и на най-близките си приятели и роднини (на тия, които знаеха че слушаме "забранените радиа") и те да пият йод.
  Хубав, забранен спомен ми е и как ядох, за пръв път "Баунти". Подари ми го един чичо(летец), заедно с един дезодорант 8x4  и тениска "Lakoste" в отвратителен зелен цвят и огромна за тогавашната ми възраст, ама каква радост беше...и как си я обличах тайничко...голям кеф. За пръв път се появих с нея някъде към 86-та година-тогава вече беше по-хлабаво  и страшно ми завиждаха
  Гаден спомен ми е мъмренето пред Дружинния съвет(отговарях за културно-масовата работа), защото на една забава пуснах песен на Пинк Флойд (касетката ми я даде едно поляче,с което бяхме на лагер) и разни други такива неща се сещам, ама айде стига писах, че много дълго стана...Сори!

Когато гръмна Чернобил, бях в Германия. Веднага се обадих, в България нищо не знаеха.

това с печатите е било за кратко и през 50-те години - по времето на Вълко Червенков и ранния Т.Ж.
родена съм през 1967-ма, на снимката от изписването ми от родилния дом, мама е с минижуп. без печат.

Аз съм родена 75 и не съм закачила почти нищо от забраните,но имам 2 ярки спомена.
Великден е,а аз рева с глас и не искам да ходя на църква,защото другарката ни е предупредила в час на класния,че има постови и записват кой ходи и " ще се наказваме после".
Другият хит беше ,че ме мъмриха,защото носех дънки (силно казано) "Панака",които си бяха чиста проба български дочени панталони.А зубърката на класа беше накарана да си боядиса скандалните розови джинси.
Майка ми ми е разправяла,че е отнасяла печати по краката и колко трудно се измивали.После трябвало да си разпори подгъвите на полите да станат по-дългички.
Баба ми пък ми е разправяла за  ЗОЗИ и СУИНГИ,които пиели коняк на "Бамбука" и милиционерите ги гонели.
Какви времена само...

                   Пък аз бях кръстена тайно, в една къща на познати, през ранните 80. Само собствениците на къщата и ние с мама присъствахме + поп. И не трябваше да казваме после. А мама дори не беше религиозна...

Бабче, мила, не знам ама току що го обсъждах Висоцки с майка ми - точно това, че 4-5 години  преди да се родя тук и в Русия не е издаван и хората са си купували магнетофони и тайно са разпространявали музиката му! Не знам какво сте слушали - подборка на негови песни, които не са били записвани на плоча по времето ви или какво, но започвам да се плаша - хората забравят миналото си. Вече го възприемам като лична обида след всичко издадено за човека и всичко което съм слушала/чела за него. Ми четете като не си спомняте! Има сума ти информация за Висоцки - по-горе и части от писмото му до КПСС бях пуснала. Висоцки не се изчерпва с едни "придирчиви коне" и една "лирическая" или "утринна гимнастика"!

Нищо лично!

Спор, че е имало забрани няма. Те обаче са били по-рано от времето за което говорим.
Никъде не съм казала, че всичко на Висоцки го е имало в магазина за плочи, но това не пречеше да се слуша. Да тайно се разпространяваха някои от песните му, но чак конспирация не е имало.
Зозите и суингите са от 50-те и 60-те години и това съвпада горе-долу с времето когато и в Америка на рока се е гледало като на не дотам прилична музика.
Печати се слагаха по време на Международната спартакиада и  Младежкия фестивал и това до колкото си спомням беше 68 и 69 година.
Дъщеря ми е кръстена през 79 година, а сина ми през 84 в църква не тайно.
Не съм искала да предизвикам спор, а просто да поясня, че след 70-та година не е имало чак такива забрани. Може би някъде на местна почва е имало престараване, не мога да отричам неща, в които не съм пряк участник. Аз говоря за моите спомени и за София, а аз все пак не съм живяла различно от останалите.