И аз да се включа. Не сме говорили много. Решихме, че искаме дете и аз си следях овулацията (цикълът ми беше редовен). Директно си го уведомявах кога е подходящия ден, като не съм му отказвала близост, ако не е бил ДЕНЯТ. Както ти е казала Nigella - това, което си преживяла е повече от нормално (учила съм малко тия неща и даже много често се случва, като повечето хора не го забелязват.) Ако всички оплодени яйцеклетки ставаха деца, населението щеше е много по-многобройно. Изчаквах поне 10 дена закъснение, за да направя тест. Точно, за да не се разочаровам. Имехме и неуспешен опит - падна един ембрион (втори лунарен месец) месец и половина преди успешната бременност. Не ми сложиха карантинен период, така че продължихме веднага с опитите. Детенцето го направихме, когато приятелят ми не беше добре, но помърморих, че изтърваме овулация него ден и човека се стегна. Мисля, че ако много говориш за бебеправене и само за това, мъжете се изнервят (може и да ги е страх нещо, знам ли). Просто бъди активна в такива дни като преди това се разберете дали искате наистина дете.
Успех.
Успех.
) Но откакто загубихме оплодената яйцеклетка, ембрион или каквото е било.. не сме повдигали въпроса.. За мен това е нещо на втори план. Като загубих бременността си, още повече ми се прииска бебе.. и не мога да спра да мисля за това. Предполагам това е и причината той да се изнервя.. че изведнъж загубих желание за нещата, които преди ми харесваха.. 
как така ще ти вика за нищо. 
хем го искат хем ?????????? не знаят кво искат 
Опитвай се да го съблазняваш в подходящите дни и не се пазете. Аз съм решила да действам по начина, по който те съветвам. Ние още не сме почнали опитите, но живот и здраве и това ще стане съвсем скоро. 
