Моята голяма любов има 8 годишен син! Майка на детето е починала при раждането. Детето е много мило и любвеобилно, харесахме се взаимно, само пожела да ми казва "мамо". Аз също много го харесвам и започвам да го обичам, но съм в паника. Нищо не знам за децата в тази възраст, някак си не зная какво го интересува, кои игри са подходящи за него, как да си говоря с него. Моля ви за съвети, книги, подход. Разбира се, че всичко ще е подплатено с много обич, в това не се съмнявам, просто ме е страх дали ще се справя!
- Публикувана: 17 юли 2007, 12:38 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2007, 14:29 ч.
8 годишно дете!
Мисля, че най-ценна информация ще ти даде бащата на детето. Той трябва да е запознат с интересите на детето си, особеностите на характера му и .т.н. Общувайте много.
Щом имаш желание, ще се справиш 
А универсален подход към децата в различните възрасти според мен няма. Много зависи от интересите на детето. Някой обичат да спортуват, други обичат да четат книжки, да ходят на кино, боулинг, компютърни игри...
Успех
А универсален подход към децата в различните възрасти според мен няма. Много зависи от интересите на детето. Някой обичат да спортуват, други обичат да четат книжки, да ходят на кино, боулинг, компютърни игри...Успех
...просто ме е страх дали ще се справя!
Ако просто те е страх, тук ще намериш подкрепа...ще намериш полезни теми за четене, ще срещнеш необходимите заглавия, които да прочетеш...
Нужна е обаче и "практика" - излизай с други мами с деца на неговата възраст, така ще си по в час и детето ще усети преимуществата да сте приятели.
Относно "мамо" не съм съгласна, но ти в момента не питаш за това
а и ... абе вие си знаете най-добре, както по-горе беше казано Щом има любов - всичко е наред. Ще се справиш
Просто го обичай. Отговорите на въпросите ти сами ще дойдат
Но не забравяй да бъдеш и себе си!
И той, и ти ще се учите да живеете заедно.
Нека е равноправно.
Бях в твоето положение и говоря от личен опит! 
Страхотно е, че детето те е приело.
Обичай го и не забравяй да му го казваш и показваш непрекъснато!
Учи се от самото дете, гледай, наблюдавай, бъди с него, обграждай го с внимание, но не го задушавай.
И ти, и детето имате нужда от собствен живот.
Още отсега можеш да му кажеш, че неговата майка винаги ще е в сърцето му и винаги ще е негова майка, че ти няма да заемеш нейното място, че баща му винаги ще я обича и тя има специално място в неговото сърце, но много обичаш и детето и баща му и искаш да бъдете семейство и/или да живеете заедно. Кажи му, че може и да спиш при баща му, но никога няма да заемеш специалното място, което е имала неговата майка.
Говори за общия ви живот просто, ясно и не многословно.
От тук - нататък, след един такъв разговор ще видиш, че детето ще ти обърне още повече внимание.
То в момента е объркано, не знае ти в каква роля си там и се стреми, да не заемеш мястото на майка му.
Не се мъчи да бъдеш винаги добра и усмихната, от време на време се карай, давай задачи ... Просто бъди такава, каквато си, а не някакъв модел.
Е, малко по-дългичко пописах, ама надявам се да съм била от полза.
Успех! 
Казвам ти всичко това, което съм преживяла, което съм научила от психолозите.
Страхотно е, че детето те е приело.
Обичай го и не забравяй да му го казваш и показваш непрекъснато!
Учи се от самото дете, гледай, наблюдавай, бъди с него, обграждай го с внимание, но не го задушавай.
И ти, и детето имате нужда от собствен живот.
Още отсега можеш да му кажеш, че неговата майка винаги ще е в сърцето му и винаги ще е негова майка, че ти няма да заемеш нейното място, че баща му винаги ще я обича и тя има специално място в неговото сърце, но много обичаш и детето и баща му и искаш да бъдете семейство и/или да живеете заедно. Кажи му, че може и да спиш при баща му, но никога няма да заемеш специалното място, което е имала неговата майка.
Говори за общия ви живот просто, ясно и не многословно.
От тук - нататък, след един такъв разговор ще видиш, че детето ще ти обърне още повече внимание.
То в момента е объркано, не знае ти в каква роля си там и се стреми, да не заемеш мястото на майка му.
Не се мъчи да бъдеш винаги добра и усмихната, от време на време се карай, давай задачи ... Просто бъди такава, каквато си, а не някакъв модел.
Е, малко по-дългичко пописах, ама надявам се да съм била от полза.
Успех!
Казвам ти всичко това, което съм преживяла, което съм научила от психолозите.
... Кажи му, че може и да спиш при баща му, но никога няма да заемеш специалното място, което е имала неговата майка.
Не казвам, че съжителството ви трябва да е състезание за първото място...
Просто бъди себе си!
az пък съм на мнение че само обич не стига,независимо дали познаваш детето от ден едно или от вчера..иска четене,мислене,подготовка за по-сериозни разговори,постоянно наблюдение кое се приема и как..поне аз така подхождам към децата си,не приемам нищо за даденост ,готова съм всеки миг да съм гъвкава и пак да "отворя букварите"..
ако четете английски има доста литература (кажете да дам ако не можете да намерите линкове)
ако четете английски има доста литература (кажете да дам ако не можете да намерите линкове)
az пък съм на мнение че само обич не стига,независимо дали познаваш детето от ден едно или от вчера..иска четене,мислене,подготовка за по-сериозни разговори,постоянно наблюдение кое се приема и как..поне аз така подхождам към децата си,не приемам нищо за даденост ,готова съм всеки миг да съм гъвкава и пак да "отворя букварите"..
ако четете английски има доста литература (кажете да дам ако не можете да намерите линкове)
ако четете английски има доста литература (кажете да дам ако не можете да намерите линкове)
!!!Но както са се справили нашите майки,така и ние...Къде ще сбъркаме,къде не,децата си растът! 
az пък съм на мнение че само обич не стига,независимо дали познаваш детето от ден едно или от вчера..иска четене,мислене,подготовка за по-сериозни разговори,постоянно наблюдение кое се приема и как..поне аз така подхождам към децата си,не приемам нищо за даденост ,готова съм всеки миг да съм гъвкава и пак да "отворя букварите"..
ако четете английски има доста литература (кажете да дам ако не можете да намерите линкове)
ако четете английски има доста литература (кажете да дам ако не можете да намерите линкове)
!!!Но както са се справили нашите майки,така и ние...Къде ще сбъркаме,къде не,децата си растът!не разбрах връзката с покоя и провокацията,аз като казах четене имах наум разбиране на детска физиология и нужди,осведомяване за психолог,специфики на всяка възраст,учене на "трикове" които работят и са градивни и пр..аз поне не знам всичко това,хич дори,затова и чета и не откривам колелото на гърба на децата ни (или не 100%)
Преди всичко бъди винаги откровена с него и се дръж като с най-добър приятел,не покровителствено,нито вдетинено. Почне ли да споделя с теб-си на прав път и не го изпускай,точно сега влиза в пубертета и започва да се променя.На някои може да им се стори рано,но дъщеря ми споделя с мен и точно на тази възраст започна да се вълнува от любовни трепети и да задава по-задълбочено"неприлични" въпроси.
Почне ли да споделя с теб-си на прав път и не го изпускай,точно сега влиза в пубертета и започва да се променя.На някои може да им се стори рано,но дъщеря ми споделя с мен и точно на тази възраст започна да се вълнува от любовни трепети и да задава по-задълбочено"неприлични" въпроси. az пък съм на мнение че само обич не стига,независимо дали познаваш детето от ден едно или от вчера..иска четене,мислене,подготовка за по-сериозни разговори,постоянно наблюдение кое се приема и как..поне аз така подхождам към децата си,не приемам нищо за даденост ,готова съм всеки миг да съм гъвкава и пак да "отворя букварите"..
ако четете английски има доста литература (кажете да дам ако не можете да намерите линкове)
ако четете английски има доста литература (кажете да дам ако не можете да намерите линкове)
...не трябва да сравняваш и да поставяш под наблюдение децата си, това е работа на психолозите и учителите,ти си им родител и преди всичко трябва да ги разбираш и обичаш...Там пишеше че така се губи близоста,и поставяш детето във постоянна провокативна среда,което го изморява...
За да се развиват децата им трябва покой...
За да се развиват децата им трябва покой...
Постоянната конкуренция не води до нищо градивно, напротив - тя кара детето да мисли само за това...и детето принудено от средата започва да изпитва злоба, завист, егоизъм.
...не трябва да сравняваш и да поставяш под наблюдение децата си, това е работа на психолозите и учителите,ти си им родител и преди всичко трябва да ги разбираш и обичаш...Там пишеше че така се губи близоста,и поставяш детето във постоянна провокативна среда,което го изморява...
За да се развиват децата им трябва покой...
За да се развиват децата им трябва покой...
Постоянната конкуренция не води до нищо градивно, напротив - тя кара детето да мисли само за това...и детето принудено от средата започва да изпитва злоба, завист, егоизъм.