8 годишно дете!

  • 3 719
  • 23
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 524
Ami, az se pritesniavam dali sas sobstenite si deza 6te spravq....  Embarassed

Liubov,kurag i spodeliai!   bouquet

# 16
  • Мнения: 3 367
az пък съм на мнение  че само обич не стига,независимо дали познаваш детето от ден едно или от вчера..иска четене,мислене,подготовка за по-сериозни разговори,постоянно наблюдение кое се приема и как..поне аз така подхождам към децата си,не приемам нищо за даденост ,готова съм всеки миг да съм гъвкава и пак да "отворя букварите"..
ако четете английски има доста литература (кажете да дам ако не можете да намерите линкове)

# 17
  • Мнения: 1 470
az пък съм на мнение  че само обич не стига,независимо дали познаваш детето от ден едно или от вчера..иска четене,мислене,подготовка за по-сериозни разговори,постоянно наблюдение кое се приема и как..поне аз така подхождам към децата си,не приемам нищо за даденост ,готова съм всеки миг да съм гъвкава и пак да "отворя букварите"..
ако четете английски има доста литература (кажете да дам ако не можете да намерите линкове)
    Аз пък скоро четох руска литература по темата,и в нвея пише точно обратното,не трябва да сравняваш и да поставяш под наблюдение децата си,това е работа на психолозите и учителите,ти си им родител и преди всичко трябва да ги разбираш и обичаш...Там пишеше че така се губи близоста,и поставяш детето във постоянна провокативна среда,което го изморява...За да се развиват децата им трябва покой...А иначе и аз четях много англииска и всякаква друга литература,но след като прочетох това,стигнах до извода че имат право...и спрях да чета,и да тормозя децата си...А иначе и аз го правя от страх,че няма да се справя...С  това чувство явно всички сме наясно Hug!!!Но както са се справили нашите майки,така и ние...Къде ще сбъркаме,къде не,децата си растът!

# 18
  • Варна
  • Мнения: 30
Моят син е на 8г..Според мен точна рецепта няма.Всяко дете е различно.Иска се много обич,търпение,разбиране.Във всеки случай говори с детето като равен с равен.Успех!

# 19
  • Мнения: 3 367
az пък съм на мнение  че само обич не стига,независимо дали познаваш детето от ден едно или от вчера..иска четене,мислене,подготовка за по-сериозни разговори,постоянно наблюдение кое се приема и как..поне аз така подхождам към децата си,не приемам нищо за даденост ,готова съм всеки миг да съм гъвкава и пак да "отворя букварите"..
ако четете английски има доста литература (кажете да дам ако не можете да намерите линкове)
    Аз пък скоро четох руска литература по темата,и в нвея пише точно обратното,не трябва да сравняваш и да поставяш под наблюдение децата си,това е работа на психолозите и учителите,ти си им родител и преди всичко трябва да ги разбираш и обичаш...Там пишеше че така се губи близоста,и поставяш детето във постоянна провокативна среда,което го изморява...За да се развиват децата им трябва покой...А иначе и аз четях много англииска и всякаква друга литература,но след като прочетох това,стигнах до извода че имат право...и спрях да чета,и да тормозя децата си...А иначе и аз го правя от страх,че няма да се справя...С  това чувство явно всички сме наясно Hug!!!Но както са се справили нашите майки,така и ние...Къде ще сбъркаме,къде не,децата си растът!
абсол.съм съгласна че деца не бива да се сравняват и слагат в епруветка за наблюдение..баба ми е отгледала майка и леля без ни един прочетен ред,и пак са станали хора..аз казах моето си мнение че се иска информираност и "поддържане вьв форма",светът днес е много по-динамичен и изискващ,такива са и децата ни..
не разбрах връзката с покоя и провокацията,аз като казах четене имах наум разбиране на детска физиология и нужди,осведомяване за психолог,специфики на всяка възраст,учене на "трикове" които работят и са градивни и пр..аз поне не знам всичко това,хич дори,затова и чета и не откривам колелото на гърба на децата ни (или не 100%)

# 20
  • София
  • Мнения: 397
Преди всичко бъди винаги откровена с него и се дръж като с най-добър приятел,не покровителствено,нито вдетинено. NaughtyПочне ли да споделя с теб-си на прав път и не го изпускай,точно сега влиза в пубертета и започва да се променя.На някои може да им се стори рано,но дъщеря ми споделя с мен и точно на тази възраст започна да се вълнува от любовни трепети и да задава по-задълбочено"неприлични" въпроси. Peace

# 21
  • Мнения: 3 146
az пък съм на мнение  че само обич не стига,независимо дали познаваш детето от ден едно или от вчера..иска четене,мислене,подготовка за по-сериозни разговори,постоянно наблюдение кое се приема и как..поне аз така подхождам към децата си,не приемам нищо за даденост ,готова съм всеки миг да съм гъвкава и пак да "отворя букварите"..
ако четете английски има доста литература (кажете да дам ако не можете да намерите линкове)
Аз познавам подобен тип литература и съм убедена, че е вредна. Децата не са машини, не могат да де поправят, изследват и т.н. Според мен, ако си искрена и естествена, ако не си мнителна, не правиш от всичко въпрос (нито че не ти пука, нито че е супер проблем), всичко ще е е наред. Досега си била такава, кавато си, без да четеш разни психолози, които също не познават детето лично, си била такава, че то те е харесало.  Какво по-голямо доказателство от това! Laughing

# 22
  • Мнения: 651
...не трябва да сравняваш и да поставяш под наблюдение децата си, това е работа на психолозите и учителите,ти си им родител и преди всичко трябва да ги разбираш и обичаш...Там пишеше че така се губи близоста,и поставяш детето във постоянна провокативна среда,което го изморява...
За да се развиват децата им трябва покой...
Абсолютно съм съгласна.  Peace
Постоянната конкуренция не води до нищо градивно, напротив - тя кара детето да мисли само за това...и детето принудено от средата започва да изпитва злоба, завист, егоизъм.

# 23
  • Мнения: 3 367
...не трябва да сравняваш и да поставяш под наблюдение децата си, това е работа на психолозите и учителите,ти си им родител и преди всичко трябва да ги разбираш и обичаш...Там пишеше че така се губи близоста,и поставяш детето във постоянна провокативна среда,което го изморява...
За да се развиват децата им трябва покой...
Абсолютно съм съгласна.  Peace
Постоянната конкуренция не води до нищо градивно, напротив - тя кара детето да мисли само за това...и детето принудено от средата започва да изпитва злоба, завист, егоизъм.
и аз съм съгласна с това; практикувам "тихо време" м-у 2 и 4,30 с дъщеря ни,седи си в стаята и се занимава кротко уикенда (но пак изчетох бая по темата,бях подготвена как да го изиграем и си мисля че, отчасти, и затова работи)

Общи условия

Активация на акаунт