Публикувана: 17 юли 2007, 15:31 ч.
Последно мнение: 20 авг. 2007, 09:41 ч.

Изневерих на мъжа ми

39 701
136
1

Гост

# 30 17 юли 2007, 17:14 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Всичко е много хубаво- вярвам, че си станала много по-усмихната, имаш огромен прилив на енергия и се радваш на живота. Така ще е известно време само- ако позволиш да те залеят чувства. Защото сега е хубаво, но нещата могат да се усложнят.
На твое място бих се радвала на сегашното си положение, но не бих изпуснала момента вбъдеще да преоценя приоритетите си. Но говоря за в бъдеще време, сега се радвай, че си щастлива. Заслужаваш го. Заслужават го всички.

# 31 17 юли 2007, 17:17 ч.

Ботевград
Мнения: 2 289

Дано да намериш щастието, което търсиш!
Опитай да говориш с мъжът ти, но ако не се промени .... нека да остане сам в хотела Rolling Eyes

# 32 17 юли 2007, 17:28 ч.

Мнения: 2 015

Цитат на: drugoto blizna4e в вт, 17 юли 2007, 16:29

Цитат на: milenap в вт, 17 юли 2007, 16:10

Еее, според мен някои от вас се чувстват прекалено сигурни, дори убедени, че те не биха изневерили някога на съпрузите си. Естествено по този начин се успокояват,че са добри съпруги, майки и си осигуряват душевен мир.
Бъдещето не е предвидимо. За съжаление го планираме, но не винаги плановете, в частност плановете за щастлив семеен живот се материализират. Просто то се базира на много условности, над които нямаме контрол.
Скоро авторката сама ще разбере дали това е било грешка или не. Скоро сама ще разбереш как да постъпиш и какво е ценното за теб. Всеки има право на избор, съответно носи и последствията, и отговорностите от изборите си. Нямаме право да ти даваме съвети как да постъпваш.
Само мога да ти кажа: разбирам те и ти съчувствам. Това, което преживяваш е разтърсващо живота ти събитие. Късмет!

И аз подкрепям това мнение.Живей си живота, защото си е твой и ще го живееш един път.

# 33 17 юли 2007, 17:32 ч.

Щастието знам,че ще бъде само временно и измамно.Това ме тормози още повече.Защото като се ожених бях с розовите очила,и не виждах негативите на мъжа ми.Не мога да бъда любовница още много дълго,защото е затормозяващо,все да се криеш и да бъдещ на тръни.Говорила съм с мъжът много пъти на тази тема.Според него той дава всичко от себе си,но аз не съм на това мнение #Cussing out

Миналата година отидохме само двамата,без детето на море-е,повярвайте ми той постоянно мърмори колко е мръсно морето,как няма хубави заведения и т.н.Аз мълчах едно известно време,и после взехме да се караме.Така минаха 7 дни.Направо бях обезумяла от скука и скандали.Като излезем с компания,той предимно мълчи,после вкъщи всички ги оплюва какви били,никой не е достоен за неговото внимание.Много пъти съм му казвала,че таака се самоизолира,но той не разбира.С момчето,което се виждам е съвсем различно.Знам,че ако заживея с него,ще станат също различни нещата.Но проблемът е,че той също се притеснява от евентуални усложнения-тоест да не разберат за похожденията му.Така,че малко се получава ни с единия,ни с другия.А на тези,които ме оплюха яко,не се обиждам,но ще им кажа ,че винаги крушката си има опашка.Да не се отварят толкова,насила не съм накарала никой да спи с мен.Който го е направил значи има основателна причина за това.Много хора изневеряват на партнйорите си,но на малко им стига смелостта да си признаят...

# 34 17 юли 2007, 17:34 ч.

Мнения: 1 425

Случката не е повод за гордост, ама нито си първата нито си последната. Човек като има желание - винаги ще си намери причини да изневери, ти сама си знаеш доколко причините са реални.
Ако наистина секса и вниманието вкъщи не ти стига, направила си каквото можеш за да оправиш ситуацията и не се е получило - според мен любовника е нормално решение.
Няколко съвета: постарай се да бъдеш дискретна. Не си признавай 'ко ще на леглото да те хванат. Не влагай прекомерни очаквания в тази връзка - особено след като мъжа ти е казал, че иска да сте заедно, но без да си разваляте "официалните" връзки.
Ако ситуацията вкъщи е супер лоша - винаги го има варианта "развод".

# 35 17 юли 2007, 17:50 ч.

Мнения: 335

Цитат на: Panther в вт, 17 юли 2007, 17:34

Ако ситуацията вкъщи е супер лоша - винаги го има варианта "развод".

Да, но ако мъжът й не прави същото, бъдещ развод вече би бил по нейна вина.
Не че само с едната гледна точка може да се отсъди чия е вината сега.

ПП Много би била любопитна изповедта на мъжа й пред някой приятел, във форум едва ли би я направил.

# 36 17 юли 2007, 17:53 ч.

Мнения: 236

Цитат на: Холограма в вт, 17 юли 2007, 17:50

Цитат на: Panther в вт, 17 юли 2007, 17:34

Ако ситуацията вкъщи е супер лоша - винаги го има варианта "развод".

Да, но ако мъжът й не прави същото, бъдещ развод вече би бил по нейна вина.
Не че само с едната гледна точка може да се отсъди чия е вината сега.

Не е нужно мъжът й да знае, че му е изневерила. Тогава няма вина. Несходство в характерите и точка.

# 37 17 юли 2007, 18:08 ч.

Мнения: 100

Щом имате проблеми във взаимоотношенията и той не желае да коригира държанието си спрямо теб,тогава е съвсем нормално да му изневериш на тоя твоя хубостник!!! Crossing Arms

Трудно се живее с мисълта само за готвенето,чистенето,прането и акането на детето....-не носят кой знае колко добро самочувствие,само умора и пак умора.И ако мъжът ти не проявява поне малко разбиране,за това което правиш за него,тогава-не се оставяй да те тъпче и смазва психически-отговори му със същото-може пък тогава да се пречупи?!?Знае ли човек?

# 38 17 юли 2007, 18:19 ч.

Мнения: 1 425

Цитат на: Холограма в вт, 17 юли 2007, 17:50

Неизпълнението на съпружеските задължения от страна на мъжа и също е повод за развод. Моите впечатления са че повечето разводи напоследък са по взаимно съгласие. Разбир
Аз съм написал че да изневеряваш не е повод за голяма гордост, но и да си седиш и да се самосъжаляваш не си струва.
Който не получава достатъчно внимание вкъщи - за мен е нормално да го потърси навън. Но не е необходимо да го афишира - освен ако наистина е решена на крайни мерки. И да си прави сметката за възможните последствия (вкл възможен развод по вина).

# 39 17 юли 2007, 18:30 ч.

Мнения: 335

Цитат на: tanky в вт, 17 юли 2007, 17:53

... Не е нужно мъжът й да знае, че му е изневерила...

И най-добрите планове на мишките и хората понякога остават неосъществени... ("")

Тя нали знае, знае и приятелят й, който пък си има приятелка.
Все си мисля колко ли е различна версията на този съпруг.

Цитат на: Panther в вт, 17 юли 2007, 18:19

...Неизпълнението на съпружеските задължения от страна на мъжа и също е повод за развод...

Оставам с впечатление, че човекът си изпълнява съпружеските задължения. Критикува се ентусиазмът му май.
Не одобрявам изневяра по никакъв повод. Ако жената не може да каже: "Излизам, отивам при друг, ще се върна след два часа за вечеря", значи нещо й пречи да го направи. Значи не е като да е нормално това.

# 40 17 юли 2007, 18:51 ч.

Холограма,силно ме съмнява,че си толкова откровена newsm78

.,за колкото се представяш!
Кои задължения си изпълнява съпруга-да разговаря с мен,да си легне с мен,да прекараме заедно 1 хубава вечер или отпуската.Разбирам ,че си голяма моралистка,че защитаваш накърнената мъжка чест,ама хайде стия вече с тия пуритански разбирания #Cussing out

Не че заслужавам медал,ама ще кажеш ,че това не са неща стари колкото света.И не разбрах,кой ентусиазъм критикувам-намеквам само,че не е нормално мъж,нямащ 30 год. да лежи като евнух до жена си.Еми тази жена от камък да беше,ще и се прииска нещо,и като няма вкъщи,намира навън.

# 41 17 юли 2007, 18:58 ч.

Мнения: 335

Цитат на: marioon в вт, 17 юли 2007, 18:51

... Еми тази жена от камък да беше,ще и се прииска нещо,и като няма вкъщи,намира навън.

Ако мъжът ти ти изневерява, ти какво ще поискаш от него - развод или да го прави по-дискретно?

# 42 17 юли 2007, 19:55 ч.

Мнения: 2 617

Има известно противоречие в думите ти. Озаглавила си темата: "Изневерих на мъжа ми", а след това казваш, че не изпитваш вина.
По-скоро ми се струва, че си изневерила на идеята за себе си. Очаквала си да се справиш с проблема, след това си се отказала и сега (достатъчно реалистичен поглед имаш) се чувстваш разочарована от себе си, че си допуснала това да се случи, без да можеш да го преодолееш кризата по друг начин.
Разбирам човек да си позволява да живее за мига, но всичко се обезсмисля, когато го налегнат някакви терзания. Или го правиш и не задълбаваш, или не.