(НЕЦЕНЗУРНО): Алаверди-алаверда?

Въх, тъкмо тръгнах да го трия - и шефът ми даде една спешна задачка...

Хайде, засега ще го оставя още малко...
Аз не за друго, ами децата ме четат от време на време, да не се резиля пред тях... Не че не ме познават, ама... Но синът днеска е на кандидат-студентски изпит, та не вярвам да тръгне из интернет точно мене да ме бройка, а каката напоследък повече се интересува от диетите и красива мама...

Ето още една песничка, съвсем културна тоя път и даже поучителна:

Камион ме блъсна, трактора ме гази,
багер ме товари в една лека кола.
Карай шофиоре, карай по-нагоре,
там на баира става панаира.

Карай шофиоре, карай си колата,
само гледай да си не счупиш главата

За стари баби гумите са слаби,
Малдите другарки ползват други марки!

Карай шофиоре, карай по-във десно,
да не ти се види шосето тесно!

Ако пиеш бира, хич недей шофира!
Ха си пийнал вино - направо си на кино.

Долу алкохола! Пийте Кока-кола!
Швепс, боза и сода - само гола вода!

Карай шофиор,затягай си колана,
за да не си счупиш главата във волана.

Е-е-ех, младост!
Май ли беше или юни...

Хаха! Това го пееше баба ми! 
Май ли беше или юни,
я не помня туй биля.
Той ме срещна и ми рече
"Вър да пийм една боза!"
 

Докът лочихме бозъта
и  разтягахме локумя,
ти ма гледаше либовно,
аз са пулих кът овцъ.

Тази Тодор Колев я пее, нали

Да!
Камион ме блъсна, трактора ме гази.
Багер ме товари в една лека кола.

И за твоя ник знам една песничка!  

Уиски, кампари и боро цигари,
уиски, кампари и боро цигари....ееей!

Тцъ.
Влянъхми у къфинету
и залочихми бузъ
ти мъ гледаше либовну
яз съ пулих кът уфцъ.

И съответно трети и четвърти куплет са:
"....
Ти мъ срешнъ и ми речи
Вър` дъ`йдем пу `йдин лакунь.

Влянъхми у къфинету
и разтягахме лакунь.
Ти мъ бройкъше либовну
яз съ дзверих кът маймун"

Хиподил

Грозна си като салата неразбъкана с оцет.
По си дребна от заплата, по си плоска от тапет.
Но обичам те такава- с глас на болна, стара крава.
кожата от кир кафява, но реших да те оправя.
Кривогледа, къдрокоса, но дали е в т'ва въпроса?

А сега да пееме малко по булгарски :
     - Наша Мара к*ра бара
        само по булгарски

Ехх, как ме върнахте в студентските години  . Сещам се за една любима песничка - студентска, женомразка. Ще се опитам да я възстановя:

Хей, отдолу се задава
не жена, а сякаш крава.
А под бялата й блузка
цяла Сердика се друска.
Ето, казвам си момчета
"Дип, мечтата на поета!"
Отдавна чакам този случай аз!

Поканих я във ресторанта,
за да ударим по грозданка.
А тя поръча си свенливо
филенце от прасенце диво.
И започна се една
салати, шунки и вина.
Ех, че свински празник, казвам аз.

После тя ми довери
че е девствена почти,
а отгоре на това
отдолу пуска ми ръка
и дори не се срамува,
че моя милост ще гладува
.......................................... _{този ред ми се губи}
Тъй отказах се, момчета
от дип мечтата на поета.
Уж сме вече равноправни
те са сити, а ний сме гладни!
Че от разните му хищни фльорци
заприличахме на колци.
Не ми минават тия номера! ???


От по-нецензурните   и май пропусната по-горе се сещам за

"Калугер ми мига, мамо ...."

Ето и едно стихотворение на Христо Смирненски (на истинския!)

  Ода за пръднята

Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор!
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?!

Защо ви трябва да се стискате,
пръднете си със пълен глас,
със тон и тембър, както искате -
тенор, сопрано или бас!

Пърдете бавно във анданте
или в алегро, в ритъм жив,
ту нежно, мазно - тип “глисанте”,
ту рязко - във речитатив!

Пръднята, братя, е изкуство,
прекрасен музикален дар,
кога пърдиш, пърди със чувство,
с квалификация и чар!

Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид,
че то е здраво доказателство,
че нямаш ти апендицит!

По принцип то е облекчение
в хранителния ни режим.
Затуй - без срам и притеснение -
пърдете да се напърдим!

Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди.
А щом е гръмка и тържествена,
тя никак, никак не смърди!!

Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест!

Пръдни и ти веднъж в живота си
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш!

Пръдни и ти, приятел, здравата!
Пръдни със мен във ритъм жив!
И виж - създали сме в държавата
нов самодеен колектив!
 
                    Хр. Смирненски

Това и аз го знам, баща ми беше върл поклонник на цялата поезия на Смирненски.

Много моля, всички непълнолетни да напуснат веднага темата! Да напуснат доброволно веднага, преди да съм информирала модератор! 
Ако някое продължава да се мотае тук, да тежи на съвестта на майка си!

Лятна вечер

Лятна вечер, нощен магазин
нахлувам вътре нейде след един,
ала дебела касиерка пояснява:          | (2)
"След единайсет алкохол не се продава" |

На прага виждам аз, красавица една,
как тегне едър бюст, ах, крехки рамена,
а тя бе фина, фина - едрогърда, | (2)
нежно бяла и кат мрамор твърда  |

Намести бюст, повдигна бляскав
поглед, уста, очи, а погледът говори.
И към дългобедрото създание,     | (2)
насочвам аз галантно си внимание |

- Извинете, казвам, може ли за малко,
ах, чакате мъжа си? Колко жалко!
Времето навън е тъй прекрасно,       | (2)
в леглото ми навярно ще сте страстна |

- Какво намекваш, бе, простак такъв ?
В главата ми нахлува литър кръв.
- Извинете, казвам, болен съм по вас, | (2)
а тя отвръща кратко: "Педераст"     |

Минавам, аз на по-учтива форма.
- Абре парцал, мръснице долнопробна,
предлагам ти петарка за нощта, | (2)
плюс поркане, квартира и храна |

- Така кажи, какво си заусуквал,
сладур си ти, ала си малко глупав,
с петарката ще идеш при сестра си, | (2)
а нас почтените жени недей закача!  |

Повдигам с още десет, няма как,
във ресторант, кампари и коняк,
ала зловещият и поглед ме смути, | (2)
повдигам с още десет, но уви!    |

А тя ме гледа с израз на мадона,
а аз шептя, тласкан от нагона,
достигам педесет и чувам глас:   | (2)
"Добре бе, готин, отиваме у вас" |

Набутах я във общото мазе
и и го набих във финотото дупе,
и нека да забрави педестака, | (2)
за уискито или коняка        |

Ех, съдба, съдба, защо си тъй жестока,
мангизи малко, а курвите - тъй много.
Ези ти хвърлям, ти тура показваш,  | (2)
съдба, съдба, без право ме наказваш |

На кладбище ветер свищет,
сорок градусов мороз.
  На кладбище нищий дрищет,
там пробрал его понос.
  Вдруг из гроба вылезает
мертвец, весь в говне и говорит:
  - Как ты смел в такую пору
навалить такую гору?!
  Вдруг из гроба вылезает
весь обосранный мертвец,
очень громко восклицает:
  "Обосрал меня, подлец!"
Нищий долго извинялся,
пальцем жопу затыкал,
а мертвец расхохотался,
свиснул, дриснул и пропал.

 
Някои приписват това на Пушкин, но не съм сигурна..