Отговори
# 30
  • Мнения: 545
Чувството за равенство и справедливост е субективно. То зависи най-вече от възпитанието и характера на човека, които пък са се формирали най-вече през детството в резултат на влиянието и примера на родителите. Така че как след време порасналите деца ще гледат на "подаръците" от страна на родителите, зависи много от това как са се отнасяли родителите с децата си още докато те са били малки и са живеели заедно.юю
Аз лично имам брат, към който не съм изпитвала ревност или завист по отношение на подобни ситуации (не мога да твърдя същото за него, просто не знам как се чувства той, не сме чак толкова близки, не съм забелязала подобна ревност). Съпругът ми също има брат, и досега не са се получавали конфликтни ситуации по повод на чувство за ощетеност. А родителите колкото и да се стараят, никога не могат да дадат "поравно" на всяко от децата, именно защото всяко от тях в дадения момент има различна потребност и равното за едните не е равно за другите. Така че за мен основното, за да се чувстват децата неощетени може би наистина е да им се помогне тогава, когато имат нужда.

# 31
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Ми не е равно, естествено. Давам личен пример. Като бяхме деца с брат ми, нашите всичко деляха по равно между нас - храна, пари, всичко. Но аз винаги пестях или кътах за да имам за по-дълго. А брат ми всичко опустошаваше почти веднага. След това отиваше при нашите и им се жалваше, че вече няма, а аз не си деля с него. Реакцията? Ами взимаше се това, което съм си скътала, и се делеше на две равни части - за мен и за него. Е, сега вече сме големи, помагаме си и много се подкрепяме с него, но тогава щях да се побъркам.
Гадно, а? И ние бяхме така с брат ми.

И ние така, само дето аз доброволно му давах ВСИЧКО, имаше си подход човека. Ама не се сърдя де, сега поне знам че той има да ми дава, а не аз на него.

Общи условия

Активация на акаунт