- Публикувана: 25 юли 2007, 16:03 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2008, 16:05 ч.
Кой ви подкрепя за кърменето?
Засега всички около мен, но знам от опит с първата ми дъщеря, че като мине годинката и подкрепящи не остават 
ааа, не е вярно! и сега си ме подкрепят по същия начин
. само едната ми баба се изказва неподготвена от време на време (че храня детето с тая застояла кърма като се върна от работа 
), но с нея се справям набързо. Моля да ме извините, ако ви се вижда тривиална темата, но за мен е интересно.
И то защото - в началото всички ме подкрепяха, а сега - само мъжът ми.
(Бебокът ми е почти на година и половина).
И то защото - в началото всички ме подкрепяха, а сега - само мъжът ми.
(Бебокът ми е почти на година и половина).
Честни казано не ми е пукало кой ме е подкрепял - в нещо което съм убедена, че е правилно не ми трябва "подкрепа". Но не съм имала противници де
майка ми,(която е кърмила и мен и сестра ми до 1г.)
мъжът ми,(който е на мнение,че е наложително кърмене поне до 6м.)
съседка-акушерка,(която дойде в къщи още пэрвият ден след изписването да ми покаже как да кърмя и често идва да ме окуражава,когато съм на ръба да се откажа-при болки в зърната или пореден мастит)
На всички други им е безразлично,дори педиатърката смята,че не си заслужавало да се мъча,на пазара имало доста добри АМ(добре,че съм си ината и поне за сега не се отказвам)
мъжът ми,(който е на мнение,че е наложително кърмене поне до 6м.)
съседка-акушерка,(която дойде в къщи още пэрвият ден след изписването да ми покаже как да кърмя и често идва да ме окуражава,когато съм на ръба да се откажа-при болки в зърната или пореден мастит)
На всички други им е безразлично,дори педиатърката смята,че не си заслужавало да се мъча,на пазара имало доста добри АМ(добре,че съм си ината и поне за сега не се отказвам)
... и то защо - аз най-лесно я успокоявах и приспивах, нещо, което той не се беше научил да прави с други методи и направо викаше 'Аз не мога, ела ти!'... та така - ще подкрепя, къде ще ходи
И при нашия татко, това е силен мотив
.Иначе, съвсем в началото,тогава, когато имах най-голяма нужда, от една мила приятелка /видна форумска кърмачка
/ и от бебка - тя просто си засука и никога не ми е създавала грижи. За сега не срещам неодобрение, пък за после ще видим. 
Я да актуализирам - на 3г подкрепящите са още по-малко, отколкото на 2г 
Таткото твърдо се изнервя вече, макар че дребната суче основно вечер за заспиване, спокойно минава и по 2-3 дни без сучене (т.е. не ни пречи да ходим някъде сами, ако решим) - явно вече си е стигнал предела, пък и му пречи постоянната съпоставка, че баткото е кърмен месец и нещо, а с дребната съм се уливала вече
Бабите само клатят глава потресено-удивено и коментират няма ли да я отбивам вече и дори не се впечатляват от факта, че тя си се отбива съвсем сама. Кърменият ми до 3,5 г баща на моменти се умилява, че внучката ще го задмине - но като цяло е в отбора на бабите
Дребната и тя вече не е много в собствения си отбор - напоследък е взела да обяснява важно `аз съм вече голяма и не мучкам мимки`, това е мантрата през деня, но вечер надава боен вик и сучене трябва да има, независимо че е 5 секунди, само от келешлък
Такава е картинката на подкрепящите около мен
Таткото твърдо се изнервя вече, макар че дребната суче основно вечер за заспиване, спокойно минава и по 2-3 дни без сучене (т.е. не ни пречи да ходим някъде сами, ако решим) - явно вече си е стигнал предела, пък и му пречи постоянната съпоставка, че баткото е кърмен месец и нещо, а с дребната съм се уливала вече
Бабите само клатят глава потресено-удивено и коментират няма ли да я отбивам вече и дори не се впечатляват от факта, че тя си се отбива съвсем сама. Кърменият ми до 3,5 г баща на моменти се умилява, че внучката ще го задмине - но като цяло е в отбора на бабите
Дребната и тя вече не е много в собствения си отбор - напоследък е взела да обяснява важно `аз съм вече голяма и не мучкам мимки`, това е мантрата през деня, но вечер надава боен вик и сучене трябва да има, независимо че е 5 секунди, само от келешлък
Такава е картинката на подкрепящите около мен
Аз засега май продължавам да имам подкрепата на таткото. Другите отдавна са наясно, че нищо не зависи от тях. Вчера направиха 1,6 г малките, мисля че някъде до втората годинка таткото е ок, защото е чел все пак препоръките на СЗО 
Но след това ще видим, то да си призная и на мен май ще ми дойде вече в повечко след 2-та годинка, но никак не си представям аз да ги отбивам, все ми се иска сами да го направят
Но след това ще видим, то да си призная и на мен май ще ми дойде вече в повечко след 2-та годинка, но никак не си представям аз да ги отбивам, все ми се иска сами да го направят 
Моля да ме извините, ако ви се вижда тривиална темата, но за мен е интересно.
И то защото - в началото всички ме подкрепяха, а сега - само мъжът ми.(Бебокът ми е почти на година и половина).
И то защото - в началото всички ме подкрепяха, а сега - само мъжът ми.(Бебокът ми е почти на година и половина).
Не, че не ме подкрепят в решенията ми, но то е защото ставам зла, като започнат да ми дават много акъл
Но истински само мъжът ми и...2-годишното бебе
Мъжът ми, педиатърката, родителите ни питат само, отвреме - навреме още ли суче, аз казвам да, и толкова. Нито подкрепят, нито пречат. Никой досега не се е чудил чак толкова. Не знам и аз докога ще изкараме. Преди да родя, мислех няколко месеца, после - айде до година, после... докато иска, ама има моменти, в които ми писва, та се замислям за безболезнено постепенно отбиване. Но и това не е сигурно