Защо така се държат някои майки?

# 120 4 авг. 2007, 13:44 ч.

Мнения: 9 990

ми именно-и на мен ми е туй драмата-аз искам да помълча, да погледам в една точка ако щеш, да си изпия едно кафе-30 минутки бе, не повече-релакс-докато дребната спи.Обаче онези-сега прохождащите сами не могат да общуват, все някоя майка стои зад тях и подтиква ли подтиква. ooooh!

И то така излиза, че аз, като не искам да си говоря с нейното дете и да се интересувам от него-нещо ми куца явно. Whistling

# 121 4 авг. 2007, 14:27 ч.

Мнения: 4 496

На дечицата все ще намеря сили криво-ляво да се усмихна. Grinning

Но разните бабички по градинките-ТЕ ме изнервят.Вчера излязохме,дребните играят,викам си"Ето,ще си изпуша една цигарка на спокойствие,и списанийце си бях купила.И като ми се лепна едно бабе newsm27

,отърване нямаше. smile3511

Разказа ми целия си живот+този на двамата си сина+този на внуците си...Викам на дребните да си ходим,ама те-неее,играе им се на децата.А списанието си го прочетох снощи,около 12 часа...

# 122 4 авг. 2007, 15:33 ч.

Мнения: 2 309

Цитат на: пенелопа в сб, 04 авг 2007, 13:21

Ей тук вече, на тази реплика леееко побеснях, ма наум си викам-усмихни се, скъпа-нали не си темерут, усмихни се Crazy

ами че така де, не е важно как се чувстваш, а как изглеждаш Laughing

# 123 4 авг. 2007, 15:37 ч.

Far away from here...
Мнения: 1 305

Разказът на Пенелопа искрено ме развесели Laughing

# 124 4 авг. 2007, 16:55 ч.

Мнения: 7 418

Красим,напълно те разбирам за бабичките!Най обичам някое бабе да се доближи до количката на спящото бебе и да викне ruporuu

:СПИНКАТЕ ЛИ?!
След което спинкането ,разбира се,приключва!
Да беше само това.... ooooh!

# 125 4 авг. 2007, 17:16 ч.

Мнения: 4 496

Селма,ти да не беше някъде около мен??На всичкото отгоре беше учудена"Ама тя май малко спи?Ах,на баба,каква си ми дебеличка!"И се започна...Дано ние като станем баби,да не сме толкова досадни..... Mr. Green

# 126 4 авг. 2007, 22:04 ч.

Мнения: 182

Какво има за чудене защо наякои майки се държат така. Когато дъщеря ми беше още в количката не давах на никого да се доближи до нея- откъде да знам кога са си мили ръцете за последно или каква зараза носят. После като започна да общува с децата това чувство на "майка орлица" започна да се притъпява , но ме изкарва извън нерви факта, че чужди хора без да попитат може ли, не може ли предлагат на детето ми закуски, дъвки, солети, пипани с техните ръце, и после се чудят защо се опитвам да отклоня детето си от тях. За мен това държание е нормално за майка, която се страхува за здравето на детето си. А пък , че ще ме помислят за темерут- голяма работа!!!!

# 127 6 авг. 2007, 09:45 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: ivelinaB в сб, 04 авг 2007, 22:04

...После като започна да общува с децата това чувство на "майка орлица" започна да се притъпява , но ме изкарва извън нерви факта, че чужди хора без да попитат може ли, не може ли предлагат на детето ми закуски, дъвки, солети, пипани с техните ръце, и после се чудят защо се опитвам да отклоня детето си от тях. ...

Ами винаги ще има такива- и деца и възрастни и повечето го правят действително от добри чувства.
Именно затова е полезно да ги има и децата ми да ги виждат, за да мога още на тази възраст да обяснявам, че от чужди хора не се взима нищо. Като порастнат и започнат да излизат да играят навън сами ако не сме се сблъсквали с такива неща те няма да умеят да отсяват допустимото от недопустимото.
На никакви хора не се сърдя. Напротив, добре е, че има толкова различни хора и ситуации и е добре, че ги виждаме още сега.
Когато моето бебе беше съвсем малко и спеше аз не съм сядала нито в кафетата, нито в много посещаваните градинки. По- често обикалях с количката или сядахме на някоя тиха и спокойна пейка. Не ми се е случвало да ми говорят кой знае колко високо, никога не съм се дразнила още тогава, когато до мен се спреше някой и ме заговореше. Това не е пречело на бебето ми.
Сега, като по- голямо детенце, което вече контактува- ходи, играе, говори някои неща и има предпочитания към определен тип хора винаги съм се старала да го насърчавам да играе. Разбира се то не играе с малки бебета, това не му е интересно, интересът на едногодишното ми дете е насочен определон към връстници и по- големи деца. Ами детските площадки, на които го водя сега са точно за това- за създаване на контакти и общи игри.
Вече съм обяснила по- горе, че дори когато се разхождаме не ми пречат деца, които ни махат с ръчички и викат "Здрасти!".

# 128 6 авг. 2007, 10:23 ч.

Мнения: 3 500

Моника е същата. Общителна е, като види деца - усмихва се, иска да ги докосне, радва им се. Често срещам намръщените погледи на майките. Ма тук в провинцията , където сме в момента, хората са много озлобели от скука, немотия, проблеми. Не могат да се зарадват на дете, една усмивка не могат да изкарат.

Причина:

Причина: