Криво ли ще ви стане?

И аз знам, че на събор не се кани. Ако са селски хора, даже може да се обидят, че твоите родители не уважават празника им.
Имате усти, бе хора, използвайте ги! Ако на теб ти е неудобно, мъжът ти сливи ли има в устата си, та да попита техните защо така става? 

Подкрепям те, Unknown_lady!
Аз бих постъпила точно така.
Директно питане, право в очите и ще си чакам отговора, пък бил той и сконфузен.

А какви са отношенията между твоите родители и сватовете им? Това, че им харесва селото, не прави каненето им задължително. А твоите родители колко пъти са ги поканили на у тях на гости?
Ако се разбират много с другите си сватове, нормално е и често да се виждат. Според мен просто трябва да говориш с тях, за да уточните доколко са им приятни срещите с вашите, и ако наистина ги избягват - защо.

Криво ще ми стане разбирасе....но.......след като не живеете заедно, не си го слагай на сърцето. Ще ти мине, а и не е нужно да ходиш повече там.

Ами определено е налице неделикатен подход, извинявам се за израза, но баш като на селяни- не са се замислили поне да не нарушават общото правило за равенството- да канят едновременно по определени поводи хората, които са с еднакъв статут, пък то не е задължително да става всеки ден.
Честно да си кажа и на мен не би ми станало приятно. Аз определено бих разредила собствените си посещения в този дом, където поне от уважение към мен дори фалшиво уважение не се изразява към моите родители. Никой не говори за любов и чувства, просто за афиширане на уважение или поне проява на елементарно възпитание. Особено, ако не е бил налице някакъв конфликт /последното променя нещата, но явно такова не е налице/.
Може би се притесняваш, че ако приложиш съвета на Unknown_lady  една бъдеща покана ще стане "изпросена"? Ти ще прецениш, но може би е по- добре да изясните наистина отношенията си, а не да трупате вътре в себе си негативи, които един ден не се знае по какъв начин ще избухнат навън.
В същност май проблемът не е точно в липсата на тази покана, а изобщо в по- различното отношение на свекърва ти към двете й деца, а от там - и към теб. Този проблем го има в редица семейства, явно и в нейното е налице.
Какво бихме правили ние в такава ситуация? Ние си живеем отделно, рядко ходим на гости в които и да било родители, всеки си има собствен живот.
Честно казано колкото по- рядко на практика се виждаш с тези свои роднини по сватовство, толкова по- добре ще се чувстваш. Така няма да имаш поводи да се дразниш и да сравняваш разликата в отношението към теб и въпросният "зет". Гледай да уредиш живота си така, че да разчиташ основно на себе си и съпруга ти, а на помощ- от страна на собствените си родители. Приеми мисълта, че свекърва ти няма да се промени, това на практика не се случва. Просто си "построй" свой начин на живот, далеч и възможно с най- малко допирни точки до техния.
Гледай да се разделиш тотално с мисълта как ще реагират те на твое поведение. Следва да си изградиш един действително самостоятелен живот и подобни мисли все по- малко да ти влизат в главата.

Не бих се обидила. На сила хубост не става. Може на твоите свекъри да не са им приятни родителите ти. Може твоите родители да са засегнали свекърите ти по някакъв начин. Има още много може-та. И какво сте се хванали за това уважение не знам. В една друга тема съфорумка се жалва, че свекърва и сплетничела зад гърба и. Теб пък не те уважавали. Ми свекърви са. Каква любов търсите от тях, какво уважение? Нали знаете оня лаф:"Тя снахата как лесно роди, пък дъщеря ми как се мъчи."?
Обичайте се и се уважавайте, но отдалече. Радвай се, че не ти е легнала на ръцете и не търси от мъжа ти. Ох.

Да би ми станало криво... Говори с мъжа ти, но аз не бих настоявала да срещам често родителите си с хора, които явно не могат да ги оценят. Но според мен мъжа ти трябва да знае, че така си се почуствала. Той ти е връзката със свекърите.

Добре де, аз каня на гости само тези ми братовчеди, които са ми приятни и с които поддържам контакти. Нямам такъв критерий равнопоставеност. Не ме интересува колко са всичките първи братовчеди на мъжа ми или моите. И не се чувствам длъжна да ги каня всичките. 

Авторката говори за сбор, не е сватба или юбилей някякъв. Просто събиране, което не е свързано с никакъв личен празник.

А между сватове може да има много различни отношения. Аз забелязвам, че между свекърите ми и нашите отношенията са много по-студени и далечни отколкото между свекърите ми и другите им сватове (от страна на зълва ми). Ами никога не бих се почувствала гадно, ако на такова събиране присъстват само другите. Хората на всеки горям празник като Коледа или Великден намират време, качват се на колата и отиват лично у свекърите ми да ги поздравят. Свекърите по същия начин минават край тях. А майка ми дори по телефона не се обажда на сватовете си, пък какво остава да ги покани на гости или да мине край тях. Чуват се и се виждат само по поводи, свързани с мен, съпруга ми и детето ни. Затова и преди писах, че е интересно колко пъти те са били поканени от родителите на авторката. Защото в тези отношения винаги има 2 страни и те си определят рамките.

Дори при неформалните общувания си има определени неписани правила.
Ако в къщи имаме празник /независимо какъв е поводът/, когато решим да каним едните родители, задължително каним и другите. Пак казвам- при положение, че не е налице конфликт с едната двойка родители или по между им. Във втория случай пак бихме ги поканили, но по отделно. Не бих толерирала едните за сметка на другите.
Това няма много общо с другото- кои, да речем, братовчеди, приятели или съседи ще присъстват на даден празник. При последните е въпрос на поддържане на редовни контакти и желание. Отношенията между родители и деца са специални и по- различни от отношенията с всякакви други роднини. Ако не е налице конфликт по повод конкретна ситуация е нормално и общоприето да се изразява еднакво отношение поне при наличие на определени поводи, каквито са именно поканите за празници /без друго освен тези поводи други задължителни няма/. Не само на сбор, но и на всяко друго мероприятие трябва да си поканен, за да отидеш, другото е отдавна отминало в старите ни обичаи. Сега даже на имен ден се ходи поканен.
Въпросните свекър и свекърва имат явно две деца, всяко от които е сключило брак и съответно има роднини по сватовство. Пак казвам, не става въпрос за братовчедите, дето с някои от тях дори не се познавате. Елементарното възпитание и култура изискват при покана на родителите на зетя, да се поканят и тези- на снахата- зетят и снахата следва да са в равнопоставени връзки с родителите на съпрузите си. Винаги може да има лични предпочитания, но възпитанието изисква да не ги афишираш. Нарушението на това правило довежда съвсем нормално до обида у непредпочетения.
При неспазване на това неписано, но валидно правило тези свекъри не могат и не следва да очакват и някакви положителни реакции от ощетената страна /а такава явно има/.
Аз също си предпочитам собствените си родители, но по никакъв повод и на никакво събиране /сборът е повод, не е просто едно "гости", особено за порядките на село/ не бих афиширала това свое отношение. За всеки е ясно, че нямам еднакви чувства към всички, разбира се, но демонстрацията и явното незачитане вече говорят за лошо възпитание.
Тъй като става въпрос именно за неписани правила, то и тяхното нарушаване се "санкционира" по неписаното правило на насрещното игнориране, което се прави от ощетената страна.
Затова когато лично аз се поставям в ситуацията на питащата откровено признавам, че щях да прибягна първо към такова поведение като насрещна реакция и второ, както вече я посъветвах за собствено спокойствие, постепенно бих ги изолирала от живота си като влияние /най- вече емоционално- психическо, тъй като тя заявява, че те нямат финансово такова/ върху мен.
Нека сме откровени- жената задава въпрос и ако трябва да сме честни всеки на нейно място би се засегнал и би реагирал някак.

Имам по-добра идея.
На следващия празник се осведомяваш предварително кой ще бъде поканен. И ако пак се получи същата ситуация,тихо и кротко приплакваш на съпруга, че много искаш точно на този празник да се видиш с вашите и го замъкваш при твоите родители. Докато сте на гости при твоите родители обаче, съпруга ти трябва да се чувства добре и уютно, както и да има разни вкуснотийки за хапване. И ако свекърва ти каже нещо, много мило и учтиво й обясняваш, че би искала да бъдеш и с твоите родители а празника.

И не се коси много, те сигурно и твоите родители не изгарят от желание да се виждат със свекърите ти.

И между другото, моята свекърва е същата, дори си позволяваше наглостта на глас да твърди, че моите родители не са от "нашето семейство". То и мен често ме пропуска, като говори за "нашето семейство", ама аз не се впрягам. И винаги вдигаше скандали, когато ходех при родителите си за някой празник 

И понеже се наблегна на това, че живеят на село, всъщност в общия случай селските хора са тези, които спазват по-строго правилата на неформалното поведение и истинските селяни биха поканили и двата рода.

Тези свекъри, за които говори авторката на темата просто демонстрират открито отношението си и това няма нищо общо с живота им на село.

Точно това имам предви и аз, като казвам, че това си е чисто афиширане на незачитането, което проявяват по отношение на нейните родители.

Шашнахте ме! 
Стига бе хора, какво ви става? Тя ще им определя кого да канят хората на сбора в дома си? Ами имат се повече с другите сватове. Твоите родители колко пъти са ги канили на сбора си? Или на гости? Или са се опитали да се сприятелят повече от нормалните роднински отношения? Може другите сватове през ден да ги канят, услуги да им правят знаеш ли.... 

Някакво "по равно' пак се споменава! Родителите не са длъжни да дават и правят нищо по равно към децата си. А както преценят!

Да, и на мен би ми станало кофти, ей така заради нашите. Но няма да карам мъжа ми да кара свекървата да ги кани, сякаш е длъжна. Бих се опитала да сближа семействата, а ако не се получава, ами тогава не им е мястото на сбора.