Прекъсване на дишането

ritka, доколкото знам е на кислород, но разликата между двете не я знам.
Детето е родено нормално, което за мен беше най-големият абсурд след тази проблемна бременност.
Доколкото знам май не му носи мамата кърма, върпеки че се изцежда и я хвърля, но ще и кажа да пита. Мерси за идеята.
Да ти е живо и здраво детенцето и много радост да ти носи.

doritt,
Съжалявам, че чак сега видях темата. Моят син сега е на 1г 2м, жив и здрав, но беше много подобен случай на твоето племенниче - спешно секцио в 36 гс + 2 дни, 2.900кг,  двустранна пневмония, респираторен дистрес синдром, оттам мозъчен оток (дилатация на латерални вентрикули). В резултат на отока мозъкът не подаваше правилните сигнали и детето нямаше никакви първични рефлекси, нито пък можеше да диша самостоятелно, беше на апаратно дишане 8 дни, докато леко спадне отока и мозъкът заработи.

Тази военна болница, за която говориш вероятно е клиниката по Неонатология към Педиатрията на Военно-медицинската академия. Това е най-доброто място, където е могло да попадне детенцето. Моят син също беше там. Неонатолозите им са отлични професионалисти и ще направят всичко, каквото може.

Кръвопреливането - често явление е така наречената анемия на недоносеното, в началото децата не успяват да поддържат нивата на хемоглобина в норма. И на нас ни преливаха кръв 2 пъти. Вероятно вече са изследвали нивата на ретикулоцитите в кръвта (прото-еритроцити). Ако са нормални, значи организмът се бори да произведе достатъчно еритроцити, т.е. да повиши хемоглобина. Ако не, това е тревожен белег и трябва да се следи, но обикновено се израства за няколко месеца. Ние изследвахме кръв всеки месец, все бяхме на долна граница до 7-месечна възраст, но после хемоглобинът и ретикулоцитите се нормализираха.


За антибиотиците - има нови поколения антибиотици, които касата не покрива, но пък са много по-ефективни. Затова лекарите винаги решават кое е най-доброто за детето, ако родителите могат да си позволят да платят по-скъпото съвременно лекарство, прилагат него. Ако не, прилагат другите. Радко ползват само един, на нашата епикриза има 5 различни антибиотика, като най-добрия си го платихме ние.

Сега за думите на лекарите за гърча - и на нас ни казаха за гърч в първите 3 часа след приемането, но ни го съобщиха едва на 5 ден, като ме изписаха мен и отидохме от родилното право в клиниката. А съпругът ми ходеше всеки ден преди това; отделно неонатоложката, която го преведе им звънеше всеки ден да се осведоми (тя е и бивша тяхна колежка) и на никого от двамата не бяха споменавали гърч, така че все още имам съмнения имало ли го е изобщо. За надеждите, които не смеят да дават - те малко се презастраховат. просто при тях идват най-тежките случаи от цялата страна и няма как да си позволят да вдъхват излишен оптимизъм. И на нас ни казваха през цялото време да не храним излишни надежди, да сме готови за всичко... Няма как един родител да е готов за най-лошото, и за момент не съм си помислила, че може да се случи.

Стискам палци и при вас цялото премеждие да приключи по най-добрия възможен начин за детенцето и скоро да е само неприятен спомен.

Дорит ами на апаратно дишане е детето когато не може да диша самостоятелно и вместо него апарат подава кислорода, а другото е кислородна палатка, която се слага около главичката, детето си диша самостоятелно, но му се подава в палатката повече кислород.

Относно надеждите, ще подкрепя мармотче на 100%. Всеки ден ходих и всеки ден нямаше промяна, надежди всякакви оставете и така докато един ден не дойде неонатоложката в стаята при мен и каза "хайде да се кърмите". Неонатолозите никога не дават прогнози и надежди, тогава ми обясниха че състоянието при бебетата се променя с минути едва ли не.