Нужна ми е помощ,подкрепа или.........

Безотказна е тази тактика
Лошо е обаче, че има жени, които не го могат тия работи, странно е, но е факт...
Друг е въпросът, че човек с учи

http://www.e-psylon.net/dot/index.php?item=article&action=vi … 2a1e9d0504d6927ae
Намери и прочети някоя от книгите на Лео Бускалия и Луиз Хей-при мен имаше огромен успех/но разбира се важна е нагласата и начина на мислене/
Желая ти УСПЕХ 

Не знам защо трябва да ви обръщам внимание, но нищо, казах - "Аз бих го напуснала" което според мен, си е изказване на лична позиция.

Според мен човек трябва да следва вътрешния си подход, иначе няма да може дълго да следва политиката на поведение което е приел, щом ти идва от вътре да си седиш в къщи примирено, да страдаш мълчаливо и вечер да изпускаш парата по форумите - незабелязана, нещастна, оставяйки всеки ден да се изплъзва от живота ти по този начин - ОК. Това си е също  - лична позиция. Успех с амплоато на "прислужница".
А и ме ужаси това, че ти се прокрадва мисълта, че се срамува от теб...
Все се чудя на жени, които хем са третирани ужасно, хем са... "аз го обичам". Е какво му обичаш?
Грубото поведение? Ревността? Неуважението?
Така или иначе ти пожелавам по светли дни за напред, каквото и да решиш.

Чета и 
И при нас е почти същото!
Опитвам се да променя нещата, за кратко време успявам, но после пак същото!
Понякога ми идва да изхвърля телевизора през терасата.
Съпруга ми е чудесен, помага ми за детето и домакинската работа, никога не ми държи сметка за излизания или за пари. Дори излизаме заедно, рядко, но го правим.
Сега ще кажете тогава за какво си ревнала?
Защото искам да си говори, а ние го правим рядко!
Искам повече внимание от негова страна, не само когато му се помоля за това.
Искам поне един път да направи нещо романтично /той е скаран с романтиката/, и на мен като на всяка жена и се иска да почувства желана.
Искам, когато някъде ходим да сме заедно.
Мразя, когато ми каже ами ти върви, като ти се ходи, а аз ще гледам детето. Абе човек аз искам с теб, не с друг 
Страх ме е, че ще заприличаме на неговите родители. Свекърва ми отдавна се е отказала да кара свекъра ми да ходят заедно някъде. Всеки ходи някъде сам / дори и на почивка/ и така 35 год.
Господи, аз не иска такъв живот 
Не искам след 20 год. да стоим сами и да няма какво да си кажем
Пак ревнах и тотално се обърках.
Обичам съпруга си и съм сигурна, че той мен също.
Не искам да се разделяме, но не искам и така да стоят нещата     

Факт е,че мъжете са в една постоянна критическа възраст и все са слабия пол.......Избиват комплекси по какви ли не начини. Жалко е това...

По темата...Живота ми бе по едно време по същият начин, но бързо премина...Бе абсолютен домошар, но си намерихме сродни души(семейни приятели), с които излизаме, общуваме, жените се събираме по женски, мъжете по мъжки(вкл. и си организират мини турнири по футбол) и лека полека се поразчупи...Проблема при него бе в семейството...прекалено строг и суров баща, свекървата е починала млада и мъж ми не бе научен как да се държи в обществото. Благодарна съм на Бога,че нещата при нас коренно се промениха, но имаше период след раждането на големия син, в който съвсем открито мислех за развод по точно тази причина - липса на общуване!

Има ли приятели мъж ти, страда ли от комплекси, семейството му какво е?

Абсолютно съм съгласна с това. Аз все още не съм женена и понякога ме е страх да не се случи точно това с мен и моето семейство. Но знам,че ще имам силите да променя нещата. Оправдание е,че нещата не зависят от нас. Искам да ти кажа, че щом сега се е случило това и ти си направила компромиси от тук нататък те очакват още повече трудни и тъжни моменти. Незнам дано не съм права,но имам пример пред себе си - моята майка е живяла само заради нас и баща ми - в един момент изгубва себе си.
Погледни се в огледалото,ти си жена, имаш нужда от внимание, от обич от докосване. Прегръщай по-често мъжа си, покажиму,че все още го обичаш,но имаш нужда от разнообразие.
Дано имаш силите да промениш себе си отвътре.

АЗ мисля ,че повечето са емоционални задръстеняци все едно аз съм писала темата!!! с тази разлика,че моя не е толкова ревнив и аз не се съобразявам само с него(което ме прави в по-добрата позиция от потисната май ) не го пиша гневно защото съм му ядосана,но темата е доста актуална гледам(разбира се казвам го със съжаление)Аз съм с 16 години брак и незнам дали се хваля или оплаквам При нас нещата са от години с подобно развитие
и понеже съм по емоционалната страна се сдобих с една "екстра" тъй наречената депресия от която още не мога да се измъкна съвсем Та момичета,колкото и да съм  се питала защо така се получава в обикновенния семеен живот??? стигам до извода,че филмите особенно американските НИ промиват мозъците.т.е. идеализират се много нещата според мен в семеен план.Хубавите къщи и дворове,семейните коли паркирани отпред,татковците които се забавляват с децата и на влизане и на излизане целуват женичките си и безкрайните им разговори когато децата заспят и тн....................разбира се само обобщавам една семейна идилия която гледаме само по тел.Да ви кажа честно колкото и тъпо да звучи,доста съм вярвала в тези неща най вече за взаимоотношенията във семейството.И в името на децата повечето жени са готови на много компромиси.Години наред давам идеи как и къде да излезнем заедно с децата,като че ли само аз имам тази потребност за да бъдем заедно да имат пред себе си един добър пример за подражание от нас някой ден ..................но не винаги се получава.Та като се замисля май скандалите и споровете ни се въртят около вниманието му най вече към мен.Та най плашещо ми се струва ситуацията като пораснат децата кво става а???ако продължава така по един бял чаршав и айде така ли???Защото този тип мъже са май най коварните т.е добри са като хора,домошари,не бият жените си не прекаляват с алкохола не скитосват(поне така мисля ) и кво от тва ???та тва са си енергийни вампири които обричат половинките си на безкрайна самота.Та всички ли са такива???В момента съм зависима изцяло финансово сигурно това допринася за да не съм му събрала багажа.С приятелки се излиза до време,не могат да продължават безкрайно женските сбирки и купони по разни поводи.Все пак нали се прибираме пак у дома  и нещата са си същите.Та моята подкрепа може да се изрази в това :Да си направим клуб"ОТЧАЯНИ СЪПРУГИ" и да им теглим по една...........В кръга на шегата разбира се.Вариантите са два:търпиме ги такива каквито са или довиждане и до нови срещи,третия е почти невъзможен(да се променят)а той май е най добрия

Съгласна съм, че в американските филми има неща, които ги няма у нас, а много момичета в стремежа си да бъдат добри съпруги като по филмите се объркват.

Обаче си мисля, че жените трябва да намерят себе си - това определение за мъжете ...добри са като хора,домошари,не бият жените си не прекаляват с алкохола не скитосват... всъщност е за почти идеалния мъж и най-вероятно и дъщеря ми ще си вземе някой подобен, така че в името на дъщерите ни трябва да намерим път да бъдем щастливи и да покажем тактично на децата си, как и те да са щастливи.

А понеже тук говорим за внимание от страна на мъжете, не се ли чувствате добре, ако някой друг ви окаже внимание - в работата да ви дадат грамота или друго признание, да научите нещо ново, близките да ви похвалят нещо, да разрешите роднински проблем, да участвате в благотворителна акция, да почистите градинка. Аз поне за себе си намерих тези неща, и се чувствам по-добре. Замислих се всъщност какво значи внимание...

Здравей подтисната!
Предварително се извинявам, ако постът ми излезе малко дълъг  , но когато прочетох темата, такива вълнения отприщи, идея си нямаш 
Да, и аз познах себе си, нооо времето вече е минало свършено.
И аз бях зациклила така по едно време. До степен, че започнах да се питам какво по дяволите съм му харесала на моя мъж толкова, че да се омъжа за него, да създадем две деца  . Същата история - липса на внимание, липса на романтика, мълчание и висене пред телевизора - постоянно и непрекъснато. А аз - на работа, с децата, в къщи  .
Та като се запитах така, мноого време ми трябваше да си отговоря. И отговорът хич не ми хареса. Аз бях престанала да бъда неговото момиче. Грижите по оцеляването и по децата дотолкова ме бяха обсебели и имах чувството че нося целият свят на раменете си, а той, търтеят с търтей, само яде, спи и се.е  Спомних си какъв беше той, когато се влюбих в него, и с изненада установих, че си е същият  . Тогава се опитах да си спомня каква бях аз, когато той се влюби в мен  и знаеш ли какво установих  няма да изпадам в подробности. Но бях честна със себе си. И реших да отново да стана неговото момиче  Процесът беше толкова дълъг, толкова труден, дори на моменти си мислех че няма смисъл. Но го обичах и знаех, че ако не успея, поне ще съм направила всичко, което е било по силите ми.
Като за начало се вслушах в себе си. Знаеш ли какво установих - че отговарям вместо него  децата питат нещо, не зная дали той има отговор, щото аз нали всичко зная и всичко мога, веднага отговарям 
Първо се отучих от този мой гаден навик. Децата питат нещо, той мълчи - и аз мълча. Децата питат пак - пращам ги при баща им. Веднъж, два, три пъти, и на стотния той отговори. Дадох му думата просто  .
На второ място спрях да ходя на родителски срещи. Хиляди пъти преди това съм го питала, защото на двете деца понякога съвпадаха срещите, той все отказваше. След последната среща, на която ходих, се върнах побесняла от яд и с глас, не търпящ възражение заявих, че там кракът ми няма да стъпи  . Когато дойде времето за следващата, детето ми каза и аз го пратих при баща му - той, разбира се отказа. Връща се детето при мен - ами аз го сиктиросах и припомних какво съм заявила. Явно доста съм била убедителна, защото този ден, като се прибрах у нас, детето и бащата липсваха  когато попитах дъщеря ми къде са мъжете, тя ми заяви че двамата са на родителска среща, направо щях да падна. А като се върнаха, как изглеждаха, нямам толкова богат речник да ти опиша. Мъжът ми беше толкова въодушевен, горд, усмихнат и още каквото се сетиш, малкият и той се надуваше като пуяк - ходили по мъжки на среща  . И така, лека по лека мъжът ми пое родителските срещи. Връщаше се и ми разказваше дума по дума (а по времето, когато това беше мое задължение, дори не ме слушаше какво говоря).
Така започна всичко - стъпка по стъпка. Милиметър по милиметър той настъпваше, а аз отстъпвах от територията, която бях обсебила  . Така той се научи да говори с децата си, научи кои са им учителите, какво учат в училище, кои са им приятелите. Разбира се, таткото започна да подписва и бележниците - и на двамата. Идея си нямаш как се промени този човек. Почувства се нужен. Той започна да разрешава (или забранява) 90% от исканията на децата. И от моите, разбира се. Започнах да го питам за всичко. В началото мълчеше, после ми казваше да му се махна от главата, но на стотния път ми отговори. После пак, и пак. Започнахме да говорим. Не, не да говорим, а да общуваме.
И знаеш ли, чудото стана. Е, съпругът ми не стана по-романтичен, но говорим (не е колкото аз искам, но когато има проблем го решаваме двамата).
Трябва да прибавя към неговите качества и безумната му ревност. Ами той просто се научи да я преглъща. Преди две години се съгласи да продължа образованието си  . Когато съм на очни или изпити, той се грижи за децата. Сам. Преди два месеца най-накрая се съгласи и шофьорсите курсове да изкарам  , даже отказа да продаде старата кола, като я остави за мен  . Ей такива единични победи имам, които ме топлят повече от всичките романтични жестове на света.
Мога да пиша още много, но надявам се че си разбрала каква е идеята ми. Аз го обичах и преди точно толкова, колкото го обичам и сега. Просто се научих, че монетата винаги има две страни.
Ето - сега той е в спалнята и си гледа любимият телевизор, а аз съм на компа. Сега ми хрумна - ами ако той лежи и си мисли: тая с тоя компютър, как не и омръзна  не ми обръща внимание, не говори  . А аз мога да си кажа: тоя с тоя телевизор, как не му омръзна  не ми обръща внимание, не говори
  . Да, да ама не  защото сега приключвам с писанията си и се качвам при него, и нито той ще гледа телевизия, нито аз ще вися пред компа 

Не мога да ти дам съвет - всеки сам избира как да живее. Мога само да ти дам надежда, че понякога нещата не са такива, каквито изглеждат - важен е ъгълът от който ги гледаш.
Желая ти успех, и най-вече ако пускаш анонимна тема, следващият ти ник да е "щастлива"    

Не мисля че е важно, но след около месец ще празнуваме 17 години "гаджелък"  с моето съкровище

Ето такъв е и моят...
Съгласна съм с Танцуваща с вълци,но аз ли не можах да се справя(защото опитах) или моят мъж не желаеше не знам.От друга старана,защо все НИЕ жените да правим усилия да спасим брака си...ами нека и мъжете ни се понапънат. 

При мен е същото, не говорим единия гледа мач а другия на компа. Като влязох в болницата не знаеше как да реагира, гледа детето но към мен не можа дапрояви съчувствие. Не пие и по жени не ходи, другите около нас му викат мъж мечта, но е затворен в изказа на чувствата, може и да не е научен но на мен ми дотяга вече. Иска ми се да ме изненада с нещо красиво без повод но уви. Не мисля че някога ще му изневеря но ме натъжава еднообразието в къщи.