Публикувана: 5 авг. 2007, 00:33 ч.
Последно мнение: 13 авг. 2007, 03:16 ч.

Нужна ми е помощ,подкрепа или.........

4 987
81
1

Гост

# 30 5 авг. 2007, 21:50 ч.

Sillveto, Azzy не се получи.В смисъл той нищо не каза,но малката се разплака и аз се върнах да я облека.Излязох с децата,но нищо утре пак ще пробвам и така.Важното е,че ми вдъхнахте сили и самочувствие без дори да ме познавате.Определено се чувсвам по-добре,след като си казах болката. Hug

# 31 5 авг. 2007, 21:54 ч.

Мнения: 526

Цитат на: подтисната в нд, 05 авг 2007, 21:50

Първата стъпка винаги е трудна.Успех bouquet

И не се отказвай Naughty

# 32 5 авг. 2007, 22:00 ч.

Мнения: 1 942

Браво!

Сега втора стъпка. Когато говориш със съпруга си му съобщавай какво си решила. Нека е ясно, че го уведомяваш, а не искаш мнение, съгласие или недай Боже разрешение.

Преди време една приятелка ме посъветва, но тогава не схванах смисъла, всяка вечер да си имам поне един мой час. И винаги да излизам, може да нямам какво да правя, да няма с кого да се видя, но тогава ако трябва да вървя просто по улицата сама, но да излизам. Сега разбирам колко е била права. Peace

Опитай се да си отвоюваш това, като начало Peace

# 33 5 авг. 2007, 22:09 ч.

Мнения: 4 111

Педполагам си много крехка, милостива и добра. Аз също бях такава. Но се научих да скърцам със зъби. Получава се. От началото си го слагаше на ... , но като водя, че съм сериозна и умея да отстоявам позициите си сякаш нещата се промениха. Вярвам, че всеки се простира според чергата, както го научиш, нали така се казва. Моят мъж също не отлепя очи от телевизора, болен е на тази тема.
може да е трудно, но мисля, че промяната трябва да е в твоето държание, не мисля, че няма шанс. Често се случва да ни приемат за даденост и да се личното им цвете. Не казвам да флиртуваш или да изневеряваш. Казвам да бъдеш малко по-твърда и решителна. Аз го глезя по същия начин - когато се разглези особено - дръпвам се. Не плача. Правя се на корава буца. Сълзите не ги трогват особено. Дори от тях се постига обратното. Надмощието се проявява.
Не те познавам и не съм близо до вас, но виждам мъжа си след години ако показвам само примирие и стискам зъби. Не е късно за мен. Не мисля, че си е отишла любовта. Само не бъди гадна с него, може да го озлобиш и да стане по-зле. Искам да кажа да си твърда, но да вървиш по тънкото въже и да мислиш. Спри да плачеш, тормозиш само себе си, а може би и детенцето. Прегръщам те. Бъди силна.

# 34 5 авг. 2007, 23:10 ч.

Цитат на: Sillveto в нд, 05 авг 2007, 22:00

Браво!

Сега втора стъпка. Когато говориш със съпруга си му съобщавай какво си решила. Нека е ясно, че го уведомяваш, а не искаш мнение, съгласие или недай Боже разрешение.

Това е най-големия ми проблем.Преди два дни казах или по-скоро го заплаших,че излизам и няма да ме види повече.Взех децата и се разходихе,нямаше ни повече от три часа.Той не се опита да ме спре,не ми се обади-Нищо.Аз естественно ,понеже съм патица се прибрах.Имах в себе си пари и можеше да идем на хотел.Какво е това незнам,страх ли,че може да остана сама.
От тогава не си говорим.Ето сега гледа си тв и не прави никакви опити да ме заговори.В това няма нищо странно,защото не е за първи път.После аз правя първата крачка за сдобряване и всичко се повтаря.
Лилянчо от скоро взех да плача,преди бях по-твърда,но пак нищо не правех.Чаках .Не стискам зъби и не мълча,но и нищо не постигам.Нали знаеш кучетата дето лаят не хапят.
За да му кажа нещо важно за мен и да мога да му задържа вниманието,трябва да се развикам.А той бесен ме пита какво пак искаш,какво ти стана пък сега,свърши ли?Е има ли жена,която да е спряла да иска нещо?Всеки път се караме за едно и също,искам внимание,под каквато и да е форма.Винаги печели той.С дни не му говоря,а той на спокойствие си гледа тв.
Попаднала съм в един омагьосан кръг.Дано се измъкна от него по-скоро.От друга страна всеки път си казвам,че не бива да приемам нещата толкова навътре.
Знам,че сигурно звуча объркано.Разум,чувства,в главата ми е пълна каша.Не съм сигурна какво искам и искам ли нещо.
Ще следвам стъпките и дано всяка следваща е по-лесна. Hug

# 35 5 авг. 2007, 23:37 ч.

Мнения: 4 111

Съжалявам за което. Не е ненормално да го приемаш навътре. Та той би трябвало да е твоята половинка. Виждам безразличието на високо, което е по-лошото. Явно аз не мога да помогна. дано успееш да събереш сили. И да ти помогнат други, с друг опит. Съжалявам, наистина, всех твоя случай присърце.

# 36 6 авг. 2007, 10:28 ч.

София
Мнения: 3 407

подтисната, аз бих те посъветвала за по-различен курс на поведение. Съпругът ти е силен и властен мъж, който се чувства комфортно, когато контролира ситуацията, живота си, твоя и на децата ви живот, изцяло. Той е напълно наясно, че и да те няма 3 часа, два дни или седмица, в крайна сметка парите ти ще свършат и ще се прибереш с увесен нос в къщи и пак ще направиш опит за сдобряване. Той е наясно, че нямаш други опорни точки, освен него.
Ако поставиш нещата на силова основа, нямаш шанс да излезеш победител, просто, защото той е по-силен от теб.
В което, разбира се, няма нищо лошо, това си има и положителните страни. Грижовен е много и е всеотдаен към семейството си. Издържа теб и децата изцяло и както разбирам не те лишава от женски глезотии.
Силата ти е другаде. Не се прави на мъж и не му играй по "мъжки", защото ще загубиш. Играй по "женски" и гарантирам пълен успех.
Глези се. Мрънкай. Умилквай се. Увещавай го нежно, обяснявай от далеч как децата имат нужда от социални контакти/ако отидат на градина дори на половин ден ще е успех/, как искаш преди морето да се стегнеш малко, дали ще ти хареса дупето по-стегнато, помоли го да дойде с теб на фитнес няколко пъти, ей-такива. Просто давам примери, ти най-добре знаеш слабите му места, използвай ги! За един мъж от такъв тип, подобно поведение го сваля на земята с туш и няма къде да мърда Simple Smile

Успех!

# 37 6 авг. 2007, 10:37 ч.

Мнения: 1 942

Цитат на: Azzy в пн, 06 авг 2007, 10:28

Силата ти е другаде. Не се прави на мъж и не му играй по "мъжки", защото ще загубиш. Играй по "женски" и гарантирам пълен успех.
Глези се. Мрънкай. Умилквай се. Увещавай го нежно, обяснявай от далеч как децата имат нужда от социални контакти/ако отидат на градина дори на половин ден ще е успех/, как искаш преди морето да се стегнеш малко, дали ще ти хареса дупето по-стегнато, помоли го да дойде с теб на фитнес няколко пъти, ей-такива. Просто давам примери, ти най-добре знаеш слабите му места, използвай ги! За един мъж от такъв тип, подобно поведение го сваля на земята с туш и няма къде да мърда Simple Smile

Подкрепям с две ръце Peace

Целта е да имаш твой свят и интереси, но методите за постигане да са женски. С мусене и сърдене според мен нищо не се постига. Права е мацката по-горе - с усмивка, с умилкване, малко дебелоокичко и с усмивка излизаш. В крайна сметка нали целта на задачката е да ви сближим още повече, а не да ви разведем Hug

# 38 6 авг. 2007, 10:38 ч.

Мнения: 3 500

Описваш ми най-често срещаните и типични отношения между мъж и жена, типичната жена, типичният мъж. Скъпа, мъжете са такива. Те не обичат сълзи и мрънкане, не обичат излишни въпроси и излишни приказки, не обичат лигавене и т.н. , особено ако жената е инициатор. Колкото повече ти се съпротивляваш, толкова повече е неговото "учудване" /"Ма какво ти става"/ и т.н. А ти - типична жена - борбена, чувствена, непримирима. За съжаление с приказки нищо не става, убедила съм се. Трябва да започнеш работа, да излизаш с колеги, да се забавляваш с децата. Трябва да си "различна", забавна, трябва да си "кучка", да не ти пука. Това е истината, няма какво да се лъжем.

# 39 6 авг. 2007, 10:50 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: подтисната в нд, 05 авг 2007, 00:33

Здравейте.Мисля,че полудявам.
Регистрирана съм,но сами знаете повечето имат нужда да останат анонимни.Най-обикновенна жена съм,домакиня с две деца.Живея спокойно, сами сме,парите ни стигат,но не ни остават.Мъжат ми е добър, в смисъл осигурява ни,не закъснява,не се запива с приятели и т.н.
но аз се чувствам нещастна.И аз незнам защо? Сега четох темата "Какво е последното нещо което е направил съпруга Ви за да Ви трогне така,че да се разплачете от радост?".Няма такива неща при нас като изненади,подарък със или без повод.Няма мили думи или дребни жестове направени дори и без пари(от негова страна,а аз съм романтичка и често му правя такива)Никъде не ходим сами,като семейство много рядко.Той не обича да излиза,не се срещаме с приятели.Аз излизам сама един път в месеца на обяд,докато децата спят за 1ч.,не пропуска да каже,че не са го слушали.Приятелки нямам,лично време и пространство също.Вечер той гледа телевизия,аз чета тук във форума.Това е всеки ден,не си говорим.Ако се опитам да кажа нещо,ясно ми показва,че ще пропусне нещо.Напоследък много плача.Имам нужда да бъда утешена,а той е толкова студен.Все ми се кара,кво ти става,омръзнаха ми твоите депресий аз кога те натоварвам с моите.Та нали той ми е най-близък,на кого да се оплача.Когато го попитам обичаш ли ме,той отговаря след като съм с теб да.Винаги сме се карали за това,че той не ми обръща внимание,вече 14г.Нямам къде да отида.Искам да избягам поне за два дни с децата да съм далеч от него.Ако го направя обаче няма да ми проговори,за него не е нормално това.Жената трябва да си седи в къщи и да си гледа децата.Обичам го с цялото си сърце,но искам да усещам,че живея.
Надявам се вие от страни да видите къде ми е проблема.
Благодаря!

Едва ли мога по-добре да опиша ситуацията при нас Rolling Eyes

Колко си приличат семейните отношения навсякъде... ooooh!

# 40 6 авг. 2007, 10:57 ч.

Мнения: 2 723

Много съм съгласна с Azzy Peace

Има и още нещо обаче, което на мен ми бръкна в окото докато четях...
Защо ти чакаш той да направи нещо? Той да те заговори, той да ти даде разрешение да излезеш...
Защо изобщо търсиш неговото одобрение?
Ми щом ти се излиза, хващаш децата, засилваш ги в някой почасов детски център и отиваш където ти е кеф. Някоя вечер му оставяш децата и излизаш на кафе с приятелка (разбрах, че нямаш приятелки, ама все познаваш някоя мацка, на която също и е скучно, съседка, майка от градинката, ). Покани гости.
Абе ако живееш по твоите правила и се чувстваш щастлива, пак можеш да си го обичаш Hug

# 41 6 авг. 2007, 13:06 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Подтисната, зависима ли си финансово от него? Не работиш ли?
Аз се почувствах много по-добре след като започнах работа. Имам си личен живот, нови контакти, ежедневно разнообразие, изкарвам мои си пари и по никакъв начин не завися от него. Това го прави по-несигурен и вече повече се съобразява. Наясно е, че като ми писне няма да му цепя басма. Наложих си да не бъда нито емоционално, нито материално зависима повече... Струва ми се, че много се фокусираш върху връзката ви.

# 42 6 авг. 2007, 15:24 ч.

Мнения: 1 568

Ситуация,която за съжаление все по-често се среща..... Tired

# 43 6 авг. 2007, 16:52 ч.

Цитат на: Рени в пн, 06 авг 2007, 13:06

Абсолютно подкрепям! Ако започнеш работа, хем съпруга няма да те приема за даденост, хем ти ще можеш да контактуваш с други хора. Не казвам, че е лесно да си майка и да работиш, но психически се чувствам лично аз по-добре. Но трябва да не си толкова болезнено чувствителна и да очакваш кой знае какво от всичко това и хората около себе си.

Малко ми приличаш на отгледано хубаво цвете в саксия. Да не увехнеш! навън Laughing

# 44 6 авг. 2007, 19:22 ч.

Много неприятна ситуация! Само не разбирам как така нямате никакви приятели, но хора всякакви... Не помня дали си писала дали сте женени, но ако е така - значи имате кумове. Не можеш ли да разчиташ на тях за срещи, гостита...? Обикновено кумовете са близки и добри приятели, освен ако не са наложени по някакъв начин от родата... Други "опорни" точки - родителите ви, братя, сестри, братовчеди. Всеки сам си решава доколко да се доверява и да разкрива себе си, но без приятели и близки познати животът е непълен (поне за мен). Аз не си представям да излизам навън единствено и само с децата... Shocked

Успех ти желая! Peace

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Сексуално несъвместими в семейството

Причина:

Причина: