Отговори
  • Мнения: 5 370
Не знам защо, обаче от едно известно време ме обхващат едни....еретичнио мисли. То е ясно, че са невъзможни, но....почвам да се чудя на появата им. Свързани са с....желанието ми да не работя пак, за известно време....може и да е преумора, знам ли. ooooh!
Та , покрай това, се сетих да ви попитам-ако ей сега ви хрумне, че искате да спрете да работите за известно време или въобще, как ще реагират мъжете ви? Ще ви подкрепят ли, ще се изсмеят ли или ще ви кажат, че това е мисия невъзможна?
П.С. Чудя се дали да пусна и анкетка? newsm78

# 1
  • Мнения: 3 423
Дори това няма да го
накара да ме напусне

# 2
  • Мнения: 5 370
Дори това няма да го
накара да ме напусне
Не иде реч за напускане,ооо, не. Далеч сме от тази фаза, все пак, на нашата възраст драмите по-трудно се правят. Аз питам дали ще приемат решението ви? И за колко време? Thinking

# 3
  • Мнения: 899
Аз съм отправяла такова предложение, т.е. под формата на : "Работи, че да не работя аз"  Laughing в кръга на шегата, но той пък ми е казвал, че ако можем да се отглеждаме само с неговата заплата, няма нищо против аз да си стоя вкъщи и да си правя каквото си искам.

Друг е въпросът, че аз от бездействие бих се побъркала. Т.е. идеалният вариант за мен е - работа от вкъщи, без шефове, може и само за чест и кеф. А и слава.

# 4
  • София
  • Мнения: 7 097
Няма да ми се зарадва особено... Rolling Eyes Не от финансова гледна точка, а защото е на мнение, че жените не трябва да губят социалните си контакти, седейки в къщи... blahblah

# 5
  • Мнения: 5 370
Аз съм отправяла такова предложение, т.е. под формата на : "Работи, че да не работя аз"  Laughing в кръга на шегата, но той пък ми е казвал, че ако можем да се отглеждаме само с неговата заплата, няма нищо против аз да си стоя вкъщи и да си правя каквото си искам.
Има една сума, която, ако той стигне в обозримото бъдеще, наистина бих поспряла да работя. Или бих работила в езикова школа "За Сталину, за Родину"-тоест, на хонорар, за нещо от сорта на 250-300 лв. на месец. То и сега бих могла, но.....лошо е човек да свикне да харчи. ooooh!

# 6
  • Мнения: 7 111
Няма да се наложи да се допитам до него, защото ще се включи моята контра против такива мисли.  Laughing

# 7
  • Мнения: 7 474
Няма да възрази изобщо  Flutter

# 8
  • Мнения: 6 029
хъх, ами на мен като спря да ми се работи и забременях Mr. Green само че този похват повече няма да действа...

# 9
  • Мнения: 1 092
Правила съм го - просто решавам че не ми се работи повече на това място и напускам Peace.Случило ми се е веднъж -  той ме подкрепи newsm10

# 10
  • Мнения: 5 370
хъх, ами на мен като спря да ми се работи и забременях Mr. Green само че този похват повече няма да действа...
Точно тази кауза , със забременяването, при мене е изключена, нали знаеш? Tired
Въпреки че би била и най-основателната.

# 11
  • Мнения: 6 029
хъх, ами на мен като спря да ми се работи и забременях Mr. Green само че този похват повече няма да действа...
Точно тази кауза , със забременяването, при мене е изключена, нали знаеш? Tired
Въпреки че би била и най-основателната.

айде бре, и при мен беше изключена. ама беше. хич не се отказвай.

# 12
  • Мнения: 5 370
Правила съм го - просто решавам че не ми се работи повече на това място и напускам Peace.Случило ми се е веднъж -  той ме подкрепи newsm10
Тц, не, не говоря за това. В такива случаи-когато се е налагала смяна на работа или напускане-ми е казвал "Спокойно можеш да търсиш и се оглеждаш 2-3-4 месеца.
За другото говоря-осъзнатото желание ДА НЕ РАБОТИШ за момента....за няколко момента... въобще.

# 13
  • София
  • Мнения: 2 623
Определено ще е много щастлив  Hug
Откакто ходя на работа почти за нищо
нямам време. Ако оправям къщата след
работа няма вечеря, ако има вечеря къщата
чака, ако взема да гладя, ни къща оправена,
ни вечеря. Определено откакто работя
всички в къщи страдат  Rolling Eyes
Явно или аз не мога да се организирам
или просто денят ми е малък  Rolling Eyes

# 14
  • Мнения: 560
Че к`во да ме прави,милия.То и без това съм на финала-и тая седмица и ме пишете подпираща блок 3 в Бъкстон /аре на кафе ако има някой наоколо/. Whistling

# 15
  • Мнения: 6 993
О, на мен отдавна ми е хрумнало, че не искам да работя и не ми се работи. Няма как, за съжаление  Confused
Той е съгласен, също не му се иска да работя, ако един ден това стане - ще се радва.

# 16
  • София
  • Мнения: 3 405
Много обичам работата си.
Работя, защото се чувствам добре.
За мен това е съзнателен избор, а не финансова необходимост, не че парите са ми излишни или изобщо, че някаква сума би ми била излишна някога Simple Smile

# 17
  • Мнения: 5 370
Ази, при мене е май някакъв период. Аз от 1995 работя, безработна не съм бивала никога почти, като изключим, че когато се събрахме с мъжа ми, си търсих работа в София 2 месеца, понеже аз съм родом от другаде. Изглежда, съм натрупала уморица....и годинки.... ooooh!

# 18
  • Мнения: 292
 Ще ме подкрепи но аз няма да се чувствам добре.

# 19
  • Мнения: 6 206
 Laughing
Моят любим би почерпил с удоволствие... Особено ако причината е ново бебе на хоризонта.
Обаче не вярвам да го огрее скоро.

# 20
  • Мнения: 6 993
Laughing
Моят любим би почерпил с удоволствие... Особено ако причината е ново бебе на хоризонта.
Обаче не вярвам да го огрее скоро.
А моят ще умре от ужас, ако тва е причината Joy

# 21
  • София
  • Мнения: 3 405
Жозефино, следя ти плътно темите и нещо те е прихванало.
А- домакиня- а-шофьорка-а работна мома, а жена на мъжа си.
Родом, не родом, няма общо, аз като съм родом, да не смяташ, че на вратата опашка от баровци с молба за назначение ме чака?
Август месец е, взимай си мъжа и заминавай към топлите страни, после септември месец записвай шофьорските, купувай си кола и мисли дали точно тази работа ти се работи, ако не те устройва като заплащане, колеги, шефове или нещо друго, си взимаш шапката и на пазара, докато не попаднеш на място, което те удовлетворява по всички гореизброени параграфи.   bouquet

# 22
  • Мнения: 6 206
Laughing
Моят любим би почерпил с удоволствие... Особено ако причината е ново бебе на хоризонта.
Обаче не вярвам да го огрее скоро.
А моят ще умре от ужас, ако тва е причината Joy
Ех, младост, младост, ще си говорим пак след 10 години! Simple Smile

# 23
  • Мнения: 3 861
предполагам, ще ме подкрепи

друг е въпросът, че подобна мисъл ме ужасява...

Седенето у дома ще ме побърка точно за един месец, а финансовата зависимост тотално ще ме смаже

а освен това той ще трябва някак да започне да изкарва поне 2 пъти повече, нещо, което не се предвижда в скоро време...

# 24
  • Мнения: 14 489
наскоро го обсъждахме този вариант. той настояваше да напусна и твърдеше, че ще се оправяме със заплатата му. така е, но би ни било трудно. за малко бях навита и после реших, че не си заслужава да подлагам семейството си на трудности заради шизофрениите на колегите. реших, че се връщам на работа  Whistling
но стоенето вкъщи ми се отразява страхотно

# 25
  • Мнения: 371
Аз в момента не работя и моят приятел е много щастлив, защото за да се развличам готвя по специални неща 1dating, а той е на мнение че щом мъжът изкарва достатъчно пари не е нужно жената да работи, по добре е тя да седи в къщи kaffeetrmker_2 и да се грижи за него  food002 1dishes wash

# 26
  • Мнения: 2 070
Аз предпочитам някакъв среден вариант - работа, която не те закрепостява на едно място в офис, срещи с хора... И когато искаш си тръгваш. Или по-честа смяна на работите. Или на полвин работен ден. Или съчетана с пътувания. Или нещо подобно на учетелстването - по-свободно лято и работа през останалото време.

Не бих казала, че готвенето на по-специални неща би ми било особено развлечение. Един път в седмицата да, но всеки ден. Да се превърна във функция на стомаха и сетивата на мъж и дете - не ме кефи...

# 27
  • Мнения: 5 370
Жозефино, следя ти плътно темите и нещо те е прихванало.

Аз си го признах, Ази, още в първия постинг. Определено ме е.
А за курсовете-мисля, че съм си взела решенията. Просто е въпрос на нареждане на схемите. Peace

# 28
  • Мнения: 5 622
Ще каже "ОК"  Wink

# 29
  • Мнения: 2 353
  Би се паникьосал и би ми премерил температурата.

# 30
  • София
  • Мнения: 3 405
Това добре.
Сега остава да отидеш на почивка, август месец е тежък и не се шегувам.
Не може само в едната посока да се навива пружината, защото се къса.
Навиваш, навиваш, навиваш, после - обратното движение, почивка и релакс. Ако си задаваш така въпроса вариантите са два:
1. Не си си взела годишната почивка и чисто и просто имаш нижда от релакс.
2. Не се чувстваш комфортно на работното място и самата мисъл за работата те тревожи по някакви причини- изброих ги най-вероятните.
Ако проблема е в работата, нещо те дразни и не тръгваш с удоволствие за офиса, значи проблема е в конкретната работата, а не в работата изобщо.
Има и друг вариант- ти си родена домакиня, примерно.
Това са жени, които се чувстват като риба във вода в дома си и правят чудеса със семейния уют, възпитанието на децата си и мъжа си, да не задълбавам повече в дефинициите. Ако си такава- да, трябва да напуснеш работа и да останеш в къщи.
Въпросът е да разбереш какво би ти донесло истинско удовлетворение, лично на теб. Когато го разбереш, мъжа ти ще го приеме, убедена съм.

# 31
  • Мнения: 5 370

1. Не си си взела годишната почивка и чисто и просто имаш нижда от релакс.
2. Не се чувстваш комфортно на работното място и самата мисъл за работата те тревожи по някакви причини- изброих ги най-вероятните.

1. НЕ съм имала годишна почивка, а прехвърляне от една работа на друга. Наложи ми се в края на юни.....и успях да "откача" 5 дена в междуработието.
2. Чувствам се комфортно, но се притеснявам дали ще се справя с новата. Предполагам, че наесен вече ще съм наясно.
И трето-ти или си психолог, или си родена за такъв. Peace
П.С. Отивам да се правя на готвачка, все пак, другата част от амплоато. Wink

# 32
  • Мнения: 4 651
Azzy ти го е казала, ама и аз да си кажа. Мен тая ме тресе при всяка смяна на работата, но в малко по-друг вариант. Почвам с радост е ентусиазъм като малките деца, опитвам се да уча бързо, да се впиша по-бързо в средата, защото хич не обичам генерални промени. И на края на първия месец се чувствам като парцал - не ми се става сутрин от леглото, не ми се ходи на работа, 100% съм сигурна, че не се справям и не е за мен тая работа и трябва да си търся нова. Още около месец ми е нужен да се убедя, че съм патка Simple Smile и нещата потръгват Simple Smile. Добре, че не си сменям често работите  Whistling

# 33
  • София
  • Мнения: 3 405
1. НЕ съм имала годишна почивка
2. Чувствам се комфортно, но се притеснявам дали ще се справя с новата.
И трето-ти или си психолог, или си родена за такъв. Peace
1. Казваш на новия работодател, че НЕ си ползвала пълноценна почивка и разбира се смяташ, че не е много уместно още с постъпването да си биеш камшиците в неизвестна посока, но НАИСТИНА имаш нужда от почивка, за да работиш нормално и кога, по негово мнение ще е уместно да те пусне за малко.
Ще те пусне, даже с удоволствие.
2. Това се нарича адаптация и продължава известен период от време, разбира се и коства доста повече усилия, защото не се адаптираш само към работата, а към нов екип, нови неписани вътрешни правила и прочие, дотогава ще се чувстваш малко напрегната.
3. Имам много приятелки от ранна детска възраст и да, мота ми се и една диплома по психология в къщи, независимо, че не я упоребявам професионално, а само по приятелски  Wink
Лека вечер   bouquet

# 34
  • Мнения: 5 370
Лека нощ, Ази, и благодаря за думите.  Heart Eyes

# 35
  • На края на света !
  • Мнения: 2 328
Ами гогато бях бремена с второто ни дете веднъж след работа заявих ,че немога да ходя повече на работа и искам да си почивам той каза няма проблеми ,сега все още съм си вкъщи,моят мъж винаги е казвал ,че неговата работа е да ни обезпечи финансово а моята да се грижа за дома и децата  Peace

# 36
  • Мнения: 8 999
Моят би въздъхнал с огромно облекчение. Това, че аз работя и поради този факт на него му се налага да върши някои неприятни задължения, които иначе бих свършвала аз, му се отразява пагубно. Направо линее, горкият! Предпочита той да се съдира от бачкане, но да е сигурен, че има кой да се грижи за децата и за дома.

# 37
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 382
Преди 3 години напуснах работа заради него ( заминахме за чужбина заради неговата работа ) и се очаква да не работя поне докато малкия навърши 3 години.

Дали ще работя или не - винаги би ме поткрепил.

# 38
  • Мнения: 2 407
Мисля, че ще ме подкрепи.

# 39
  • Мнения: 249
Една година си стоях в къщи и не ходих на работа,но взе да ми писва и си потърсих работа,та започвам утре Grinning мъжлето ми беше шокирано и ми каза да поработя щом искам,но не повече от година,защото било негово задължение да се грижи за мен.

# 40
  • Мнения: 1 715
моят мъж винаги е казвал ,че неговата работа е да ни обезпечи финансово а моята да се грижа за дома и децата  Peace
Peace Вече 10 години сме така

# 41
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 367
Мисля, че ще ме подкрепи.
Даже съм повече от сигурна Peace

# 42
  • Мнения: 249
то е хубаво да се грижат за теб,но все пак не трябва да прекаляваме,а и е хубаво жената да е независима,а не само да чака нещо. А и ги има моментите когато мъжа расте в професията,а жената няма никакво развитие от стоене в къщи,затова на работа Grinning

# 43
  • Мнения: 2 013
Година и кусур стоях без работа, тъй като мъж ми ме беше завлякъл на майната си, в една много дива държава. Накрая не издържах и даже там си намерих работа - с повече работни часове от неговата.
Не е гот, поне не за мен. Аз и без работа да стоя, пак няма да стана добра готвачка, шивачка, чистачка и прочие. Висене цял ден в нета и търсене на интелектуални забавления - това е моята безработица, а домакинските задължения - необходимият минимум, докато акълът ти е зает с друго.
НО - обичам да имам свобода в работата си, да нямам работно време, да мога да си остана вкъщи и да си работя от лаптопа на дивана, ако така ми е кеф. Засега го имам, дай Боже да е така и за в бъдеще. 

Последна редакция: нд, 05 авг 2007, 23:39 от Divana

# 44
  • София
  • Мнения: 6 011
Моя ще каже:"Крайно време беше!".

# 45
  • Мнения: 6 167
Жозефина, мила.
До колкото те 'познавам' ти  имаш нужда от почивка, не от  безработие. Тази почивка може да е година-две.
Колкото си искаш. Колкото можеш. Но накрая както се казва ще дойде Илия на кирия.
Аз не работя близо година, мога и да не работя ако искам. Не е проблем оцеляването чак толкоз.
Но не е в това въпроса. Хубаво е, човек да има свобода на избор, но като я има рядко избира да си стои вкъщи  Laughing

казаното от Дивана може и да е от мен.

# 46
  • Мнения: 5 539
Няма ли и някой съфорумец да се включи в тази тема? Да каже как би реагирала половинката му, ако той реши, че не му се работи повече? Simple Smile
Познавам няколко мъже, които къде на майтап, къде наистина са казвали: Ех, ако можеше жена ми да изкарва повече пари, с удоволствие щях да стоя вкъщи да гледам децата Mr. Green

# 47
  • Мнения: 625
Дали ще сме с моите 200 учителски лева или без тях май е все тая!Ама колкото и странно да ви прозвучи мили мацки аз работя за удоволствие Hugс малките бубииии.Миоля че ако един ден исам да си остана вкъщи Naughtyтой ще уважи решението ми.Но аз надали ще искам Joy

# 48
  • Мнения: 3 405
Преди 3 години казах, че напускам и той каза ОК. Не се е опитвал да промени решението ми. Една година по-късно реших да работя отново и той пак каза ОК. Изглежда лесно  Wink

Умбра, твоят вариант е и моя вариант Simple Smile

# 49
  • Мнения: 1 313
Предполагам, че ще ми каже, че мисли, че не е полезно за мен самата. Но и аз съм такъв тип човек, който иска да работи.

# 50
  • София
  • Мнения: 1 074
Би бил щастлив, но аз искам да работя.
В момента желанието ми направо ни пречи.

# 51
  • Варна
  • Мнения: 1 790
Няма да му хареса, определено. И на мен не ми харесва стоенето вкъщи. Убийствено е. Аз като се заседя на едно място и се разболявам.

# 52
  • София
  • Мнения: 3 421
 В настящият момент няма да е особено щастлив, защото имаме нужда от моята заплата. Обаче ми е казвал, че ако той изкарва достатъчно ще е съгласен да си стоя в къщи, да гледам децата и да се занимавам с каквото искам. НО аз няма да мога да стоя - още първата година от майчинствата и почвах да мрънкам, че се побърквам от липса на контакти и искам да работя.

 

# 53
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Ще се размаже от кеф.
Но няма да стане. Не мога да си стоя у нас. Едва издържах майчинството. Всъщност, не ги издържах. И двете си ги прекъснах.

# 54
  • Мнения: 2 673
Моя ме навива след майчинството да не се връщам на работа...Ще си помисля... newsm78

# 55
  • Мнения: 4 406
ако неговата заплата е достатъчна, въобще няма да се противи да си стоя у дома или там с каквото ще си запълвам ежедневието.
ако реша да напусна работа ей така и да стоя, пак ще ме подкрепи. много добре знае мелия, че не съм човек, готов само да лежи и нищоправи.

# 56
  • в Низината
  • Мнения: 705
По принцип няма да има против, но това ще значи да си намери 5 пъти по-платена работа, за да ни издържа.
/тази си работа не бих напуснала!/

Лилита, на въпроса ти какво ще е мнението, ако мъжът реши да не работи, отговарям ти - когато мъжът ми каза, че иска да напусне предишната си работа, за мен беше без значение. Дори му казах да не се притеснява изобщо, ако реши и за по-дълго да е безработен. Този вариант обаче срива самочувствието на много мъже, чувстват се непълноценни, според мен.

# 57
  • Мнения: 2 013
Един въпрос към тези, които са готови да си останат вкъщи. А как ще решите въпроса с осигуровките - или не ви пука дали един ден ще получавате пенсия?

# 58
  • София
  • Мнения: 6 011
Един въпрос към тези, които са готови да си останат вкъщи. А как ще решите въпроса с осигуровките - или не ви пука дали един ден ще получавате пенсия?
Конкретно моето решение-ще ме осигурява съпруга ми в неговата фирма.

# 59
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Осигуровките върху минимална заплата можеш да си ги внасяш по ЕГН.
Това за здравните, де.
Въпросът с пенсията може да се уреди със съществуващите доброволни пенсионни фондове. Там си внасяш или не при твое желание и възможност. А държавата така или иначе ще те пенсионира при навършване на определена възраст.

# 60
  • Мнения: 4 621
Ще се размаже от кеф.
Но няма да стане. Не мога да си стоя у нас.
Peace

# 61
  • София
  • Мнения: 2 952
Ами, да ти кажа няма значение нашите половинки как ще реагират - гледай у вас всичко да бъде наред  Simple Smile
Според мен си се поуморила, понаработила и нищо чудно да имаш нужда от промяна. Когато човек е много млад амбициите са малко в повече, финансовите нужди и те. После приоритетите сякаш се пообръщат. Единственият съвет, който мога да ти дам е да си дадеш време решението да узрее. Не за да не съжаляваш, на днешно време май работа в Сф има за всички, ами за да си сигурна в избора си.

# 62
  • София
  • Мнения: 5 605
Eeeeeeeeeeeeи направо ще направи купон. Винаги ме е карал да си остана в къщи. Ама аз някк си не мога да си представя, че по цял ден ще се мотам и няма да имам отговорности, ангажименти...

# 63
  • Мнения: 154
Ще се обади на Бърза помощ.  Laughing Шегувам се. Ще му е трудно да повярва, но вероятно ще каже "Добре, мило. Както решиш."

# 64
  • Мнения: 7 837
Хм, не знам защо погрешно се смята, че ако не работиш, задължително си стоиш вкъщи и гледаш децата  Simple Smile Толкова много други интересни  неща могат да се правят, особено ако има, кой да ти гледа децата  Simple Smile
На, не ми се работи. И скоро няма и да го направя и децата нямат нищо общо в случая  Simple Smile

# 65
  • Мнения: 1 715
Хм, не знам защо погрешно се смята, че ако не работиш, задължително си стоиш вкъщи и гледаш децата  Simple Smile Толкова много други интересни  неща могат да се правят, особено ако има, кой да ти гледа децата  Simple Smile
На, не ми се работи. И скоро няма и да го направя и децата нямат нищо общо в случая  Simple Smile
Peace Peace Peace

# 66
  • Мнения: 3 447
Друг е въпросът, че аз от бездействие бих се побъркала. Т.е. идеалният вариант за мен е - работа от вкъщи, без шефове, може и само за чест и кеф. А и слава.
Абе... и това не си е работа. От една страна, много приятно е да бачкаш боса по пижама. От друга - демотивиращо е. Липсват ми нещата, които ме привеждат в бойна готовност - дрехи, грим, парфюм, първото кафе в офиса, преглеждането на новините, проверяването на пощата...

# 67
  • Мнения: 6 029
Друг е въпросът, че аз от бездействие бих се побъркала. Т.е. идеалният вариант за мен е - работа от вкъщи, без шефове, може и само за чест и кеф. А и слава.
Абе... и това не си е работа. От една страна, много приятно е да бачкаш боса по пижама. От друга - демотивиращо е. Липсват ми нещата, които ме привеждат в бойна готовност - дрехи, грим, парфюм, първото кафе в офиса, преглеждането на новините, проверяването на пощата...

и на мен тва ми липсва.. голяма... хъм. домакиняSimple Smile липсват ми само пеньоар и ролки...

# 68
  • Мнения: 2 070
А я вижте тук - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=212041.0

Интересно мнение има и авторката.

# 69
  • София
  • Мнения: 18 679
Като ме вбесят на работа, се връщам вкъщи и казвам "напускам" Close Милото обикновено казва "ми добре" Laughing Обаче не мога да преценя доколко това се брои за подкрепа, понеже той е абсолютно наясно, че няма да го направя Wink
Но...ако трябва да съм  честна към себе си, не ми се работи напоследък ConfusedПоне не това същото, което правя сега. Някой ден, когато дойде моментът, ще се махна и ще си направя нещо свое...И няма да имам определен час, в който трябва да съм в офиса, и ще  имам повече време за детенцето, и ще ходя на фризьор всяка седмица Mr. Green Ех...някой хубав ден Mr. Green


Цитат
Хм, не знам защо погрешно се смята, че ако не работиш, задължително си стоиш вкъщи и гледаш децата   Толкова много други интересни  неща могат да се правят, особено ако има, кой да ти гледа децата 
Какво  например newsm78 Винаги съм се чудила какво бих правила, ако не работя и има кой да ми гледа детето. Известно време ще се позабавлявам, ще свърша това, което иначе не съм имала време да свърша и...после какво?Дай пример за интересни неща, Кейси?

# 70
  • София
  • Мнения: 3 405
belinda, уплътнява се времето.
Много неща могат да се правят. Като се започне от къщата, мине се през козметика и спорт, срещи с приятелки, всякакви видове изложби /за които така и не ми остава време на мен/, пътувания на кратки дестинации, разбира се и време за децата. Не бих ги оставила на пълен самотек с детегледачката.
Има и много приятни хобита, с които се занимават приятелките ми, които не работят.

# 71
  • Мнения: 7 837
Интересното за едни, може да е скучно за други. Обичам да ходя на плажа, да се моткам из магазини, да пътувам...
Никога не планирам, какво ще правя на следващия ден. Оставям се на мига, паля колата и решавам в движение. Ето, сега съм на 40-тина км от вкъщи, седя в Старбакс, блажено си пия моката, форумствам. След малко ще се прехвърля отсреща и да поям любимата ми риба  Mr. Green После взимам детето от градина и прекарваме из парковете остатъка от следобеда  Simple Smile
Е, има дни, в които си имам и задачи за вършене, но обичам и безметежните. А и използвам момента преди да е дошло бебето.
Естествено, най-хубаво щеше да е, ако и на мъжа ми не му се налагаше да работи  Laughing

# 72
  • София
  • Мнения: 18 679
Добре де, признава че звучи изкушаващо, ама днес мока и форум, утре мока и форум, вдругиден фитнес и шопинг, изложба, после пак тъй и...стига бе, писва... TiredИ работата писва... TiredНе знам какво ми се прави всъщност Thinking
Разнообразие трябва да има, ей това е...Собствен бизнес, по 2-3 часа на ден, колкото да не ти е скучно, работа колкото за социални контакти, пари е ясно, че за 3 часа не могат да се изкарват CrazyИ останалото време риба и плаж Mr. Green
И като се събудих, краката ми бяха развити hahaha

# 73
  • Мнения: 7 837
Ама, разбира се че писва, обаче си е до човек... Аз съм идейна и не си позволявам да вляза в еднотипност и да ми доскучае.  Затова се търсят и начини за уплътняване на времето с дребни задачи. Аз напр. върша някои неща за на мъжа ми, най-вече за да го улесня в работата му. Не обичам да домакинства, иначе щях да си намирам достатъчно работа и във вкъщи...
А и от оставянето на малкия на градина, до взимането му, са 6-7 часа, които понякога се изнизват толкова бързо и времето не стига...

# 74
  • Мнения: 2 492
Имам приятелки , при това две на брои , които са на моята възраст и нямат нито един работен ден .
И нямат планове и да имат ... но това си е до човек .
И двете могат да си позволят да не работят докато са живи , а са едва на 25 г .
Когато аз си седях в къщи около месец при смяна на една работа с друга и откачах , те двете ми обясняваха , че съм луда и трябва да се радвам малко на почивката .
Не съм работохоличка , но мисълта с месеци да се размотавам ме ужасява .
Ще се чувствам безполезна , затъпяла ... ще гледам останалите хора около мен , които всичките работят и прогресират , а аз прекарвам времето си в поредната шопинг разходка .
А и бих се притеснявала и в друга насока - хубаво мъжа ми в момента изкарва добри пари , жив и здрав е .
Но я си представете как утре го блъска кола , уволняват го или 1001 други беди и как аз седя в нас с две деца и им обяснявам защо мама няма собствени спестявания и защо те утре няма да ядат .

# 75
  • Мнения: 3 447
Всъщност, най-добре се чувствах, когато работата ми изискваше ходене по изложби, кина, театри и партита и четене на книги  Simple Smile
Иначе... де да знам... фризьори и козметици не ме влекат, клюки с приятелки не могат да ми осмислят деня, а долче фар ниенте-то ми е сладко, когато е релакс след усилен труд.

# 76
  • Мнения: 2 492
Всъщност, най-добре се чувствах, когато работата ми изискваше ходене по изложби, кина, театри и партита и четене на книги  Simple Smile
Иначе... де да знам... фризьори и козметици не ме влекат, клюки с приятелки не могат да ми осмислят деня, а долче фар ниенте-то ми е сладко, когато е релакс след усилен труд.

Нещо подобно е и в моя случай , не изгарям от желание да седя извън работно време и чакам с нетърпение отпуската , но и свободното време нямаше да ми е толкова приятно , ако е за постоянно .

# 77
  • Мнения: 7 837
О, да кино, обожавам, дори и дами се налага да ходя сама. Незатъпяващата форма си я поддържам с четене, предимно на англ. напоследък. Българския го наваксвам с форума.
Навремето с 12 часовите работни дни, ако някой ми беше начертал настоящия сценарий, щях да му се изсмея  Simple Smile Обаче, само този който не го е почувствал истински, не може да открие предимството. Казвам истински, защото наистина не всичко се върти около мола, педикюра или фитнеса, неща,  които за мен са на много заден план (за разлика от много форумки тук  Mr. Green)
Кой как умира не го мисля. А и живеем във времената на достъпните застраховки Живот...

# 78
  • Мнения: 2 070
Честно казато, ако имах голямо наследство, пари от някъде семейни, реституция и прочие, които да знам, че са мои с удоволствие не бих работила или бих се занимавала с нещо за кеф независимо от парите. Но ако мъжа ми изкарва много пари  и може да ни издържа, че дори и повече, може би бих си работила, за да съм независима, някакси не мога да си представя как става тая работа с "мъжа ми се грижи за мен" - дава ти джобни?пари за пазар?как точно му казваш - мило, свърших парите...трябват ми еди колко си... Хич не умея да искам пари. То и парите на тате е почти същата работа, но аз говоря за наистина лични пари някакви, дошли по някакъв начин..

Иначе Кейси е права, на толкова курсове бих се записала, ориенталски танци да речем, да се науча да тъка, езици, има едни групи за медитации и психоанализа, работа върху себе си, разкриване потенциала и така нататък... Отделно да - изложби, кино, но това ,ако живея в Сф. В Плевен не мога да си представя какво бих правила ако не работя - форум по цял ден като сега. И малко спорт.

# 79
  • Мнения: 6 029
Честно казато, ако имах голямо наследство, пари от някъде семейни, реституция и прочие, които да знам, че са мои с удоволствие не бих работила или бих се занимавала с нещо за кеф независимо от парите. Но ако мъжа ми изкарва много пари  и може да ни издържа, че дори и повече, може би бих си работила, за да съм независима, някакси не мога да си представя как става тая работа с "мъжа ми се грижи за мен" - дава ти джобни?пари за пазар?как точно му казваш - мило, свърших парите...трябват ми еди колко си... Хич не умея да искам пари. То и парите на тате е почти същата работа, но аз говоря за наистина лични пари някакви, дошли по някакъв начин..


ми така казвам. нямам пари, дай ми. тва е. те са обикновено за пазар, кафета и джвъчки за голямото дете. вкъщи парите никога не са се деляли на неговите и моите. те са общи и се харчат общо.

# 80
  • Мнения: 15 549
Ако кажа на моя мъж, че повече няма да работа ще е не на 7 а на 77 небе. От както съм по майчинство все ми повтаря да не се връщам повече на работа, колко било хубаво да сме си по цял ден заедно и т.н.  blahblah
Обаче аз не мога така - аз съм някакъв луд работохолик, обичам да работя и да съм сред хора. Даже мисля скоро пак да почвам работа ама ще видиме. Още не съм 100% сигурна какво искам

# 81
  • Мнения: 5 370
Хе хе хе-интересна е станала темичката, дам. Ето и развитието при мене:
1. На въпроса "ако ми псине да бачкам-ще ме издържаш ли"-ми беше отговорено "даааам". Право в десетката (друг е въпросът, че може би , живот и здраве, ще си позволя този лукс чак догодина, есента, когато детенце тръгва на градина и разходите ще спаднат значително, защото вече няма да го гледа жена).
2. На питането ми към прекия шеф за отпуск-каза "Моооже, скоро правиш месец, прати ми мейл". Party Heart Eyes
3. За инкасираните страхове относно това как ще се справя-днес бях успокоена....от значително по-млади колеги. Не мога да повярвам...това са две поколения разлика, а срещнах толкова мило отношение.
На вас-благодаря за постингите.  bouquet

# 82
  • София
  • Мнения: 6 798
Ще се зарадва, много иска той да обезпечава финансово семейството, а аз...ако искам да работя за кеф.  Rolling Eyes Ама аз пък искам да работя, независимо от неговите доходи.  Да стоя вкъщи и да мия чинии не ме кефи особено.

# 83
  • Bapнa
  • Мнения: 762
Нямам представа точно как, но няма да е никак положително  Mr. Green

# 84
  • Мнения: 188
Не съм и мислела да го правя!

# 85
  • Мнения: 843
   Много исках да си гледам детенцето до 3 години.   Но пък и тя се адаптира в яслите   и  заплатата ми се отрази прекрасно на бюджета.
    Не,  съпругът ми е прост лекар. Защото, работейки и двамата, чат- пат осъществяваме и мечтите си.  Ако работи само той - оставаме само с битовизмите си ./ това съждение не е константа,  развиваме се с времето, прочее/

# 86
  • Мнения: 1 893
Ще помисли, че сънува. А така му се иска да не работя. Обаче аз не мога-дори в майчинство бях само 15 дни. И от почивка винаги се връщам по-рано  ooooh!

# 87
  • София
  • Мнения: 3 405
1. На въпроса "ако ми псине да бачкам-ще ме издържаш ли"-ми беше отговорено "даааам". Право в десетката.
2. На питането ми към прекия шеф за отпуск-каза "Моооже, скоро правиш месец, прати ми мейл". Party Heart Eyes
3. За инкасираните страхове относно това как ще се справя-днес бях успокоена....от значително по-млади колеги. Не мога да повярвам...това са две поколения разлика, а срещнах толкова мило отношение.
На вас-благодаря за постингите.  bouquet
Хайде, добре дошла в групата на лиглите, гледани от мъжа си  Wink
Това е усещане за сигурност, любов и опора, незаменими за една жена.
За шефи- бях убедена, че ще намажеш почивка.
За страховете ще си говорм наесен.
Моля, за нас беше истинско удоволствие при този резултат Simple Smile

# 88
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Ще ме подкрепи.За да стигна  до там ,че да не ми се работи значи има някъква причина.

Общи условия

Активация на акаунт