Вярвате ли,че "Всичко се връща"?

  • 11 275
  • 151
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 3
А какво е добро и какво лошо, замисляли ли сте се? Всеки човек е уникален, мисленето му също! За някои може да е правилно това, което върши, а за друг - лошо, няма критерии за това.
Трудностите не винаги са резултат от това, че сме направили нещо лошо. Иначе как ще израстваме духовно, ако само ни се връща. Не разбирам и това, че всяка лоша мисъл трябва да се наказва. А коя е добра мисъл? А коя е лоша? Къде е границата между тях?
Забравили сте че Бог е всеопрощаващ, винаги ще ни прости, каквото и да направим. Обичта е важна, любовта.
Не приемам книгите на Лазарев. Твърде крайни са, забравя за опрощението, за него даже помислиш ли нещо лошо- веднага се връща. Защо трябва да живеем в постоянен страх, че ще ни се върне? Трудностите са изпитания за нашето духовно израстване.
Просто трябва да даваме най - доброто от себе си и да не мислим за последиците!

# 106
  • Мнения: 3 459
А какво е добро и какво лошо, замисляли ли сте се? Всеки човек е уникален, мисленето му също! За някои може да е правилно това, което върши, а за друг - лошо, няма критерии за това.
Трудностите не винаги са резултат от това, че сме направили нещо лошо. Иначе как ще израстваме духовно, ако само ни се връща. Не разбирам и това, че всяка лоша мисъл трябва да се наказва. А коя е добра мисъл? А коя е лоша? Къде е границата между тях?
Забравили сте че Бог е всеопрощаващ, винаги ще ни прости, каквото и да направим. Обичта е важна, любовта.
Не приемам книгите на Лазарев. Твърде крайни са, забравя за опрощението, за него даже помислиш ли нещо лошо- веднага се връща. Защо трябва да живеем в постоянен страх, че ще ни се върне? Трудностите са изпитания за нашето духовно израстване.
Просто трябва да даваме най - доброто от себе си и да не мислим за последиците!
newsm10 newsm10 newsm10

# 107
  • Мнения: 2 700
Не.
Господ забавя, но не забравя.

# 108
  • Мнения: 106
Да, вярвам и се надявам да е така. Въпреки, че понякога хората вършат по такъв изродски, зверски, злобен начин, че каквото и да им се случи в последствие все ще е малко. Вярвам също, че всяко зло е за добро. При мен поне се е доказало, че е така. 

# 109
  • Мнения: 5 539

Не приемам книгите на Лазарев. Твърде крайни са, забравя за опрощението, за него даже помислиш ли нещо лошо- веднага се връща. Защо трябва да живеем в постоянен страх, че ще ни се върне? Трудностите са изпитания за нашето духовно израстване.
Просто трябва да даваме най - доброто от себе си и да не мислим за последиците!

Това изобщо не е така.
Когато описва случаи с пациентите си, Лазарев почти винаги прилага една и съща терапия.
Казва: "Грешките ти са в това и това, преразгледай наново живота си, помоли са за опрощение за случаите, когато си грешил, промени мисленето си, и кармата ти ще се промени"
В общи линии той казва, че любовта към Бог трябва да бъде най-силното чувство в душата на човек. Ако човек постави нещо над любовта към Бог, ще го загуби. Ако обичаш някого или нещо повече от Бог, това нещо ще ти бъде отнето, за да се върнеш пак към правилната ориентация на ценностите. Иначе казано, можеш да имаш всичко, стига да не гледаш на него като на свръхценност.
Ако за някого най-важни са справедливостта, почтенността и добродетелта у хората, и този някой осъжда Бог за това, че светът е несправедлив, това води до една много силна програма за самоуинщожение. Такива хора често се разболяват от рак или други фатални заболявания.
Често се чудим защо някой толкова добър човек се разболява и си отива, а негодниците си живеят и нищо им няма. Това е отговорът според системата на Лазарев.
Но понякога нещата не са толкова очевидни, защото се развиват във времето, понякога в рамките на няколко поколения или на няколко прераждания на 1 душа.

# 110
  • Мнения: 460
Не.
Господ забавя, но не забравя.

newsm10 newsm10 newsm10

# 111
  • Мнения: 1 938
Да, вярвам!  Peace

# 112
  • гр.Бургас
  • Мнения: 70
Убедена съм,че рано или късно се "връща",но жалкото е,че съм видяла случай,в който "връщането" се стоварва не върху човека,вършил злини,а върху собствените му деца.Та в този ред на мисли едва ли има нещо по-лошо от това да видиш как страдат собствените ти деца и едва ли не да се чудиш от къде ги сполетяват тези беди.  newsm03
  Напълно подкрепям това мниние!  Peace   bouquet

# 113
  • Мнения: 3

Не приемам книгите на Лазарев. Твърде крайни са, забравя за опрощението, за него даже помислиш ли нещо лошо- веднага се връща. Защо трябва да живеем в постоянен страх, че ще ни се върне? Трудностите са изпитания за нашето духовно израстване.
Просто трябва да даваме най - доброто от себе си и да не мислим за последиците!

Това изобщо не е така.
Когато описва случаи с пациентите си, Лазарев почти винаги прилага една и съща терапия.
Казва: "Грешките ти са в това и това, преразгледай наново живота си, помоли са за опрощение за случаите, когато си грешил, промени мисленето си, и кармата ти ще се промени"
В общи линии той казва, че любовта към Бог трябва да бъде най-силното чувство в душата на човек. Ако човек постави нещо над любовта към Бог, ще го загуби. Ако обичаш някого или нещо повече от Бог, това нещо ще ти бъде отнето, за да се върнеш пак към правилната ориентация на ценностите. Иначе казано, можеш да имаш всичко, стига да не гледаш на него като на свръхценност.
Ако за някого най-важни са справедливостта, почтенността и добродетелта у хората, и този някой осъжда Бог за това, че светът е несправедлив, това води до една много силна програма за самоуинщожение. Такива хора често се разболяват от рак или други фатални заболявания.
Често се чудим защо някой толкова добър човек се разболява и си отива, а негодниците си живеят и нищо им няма. Това е отговорът според системата на Лазарев.
Но понякога нещата не са толкова очевидни, защото се развиват във времето, понякога в рамките на няколко поколения или на няколко прераждания на 1 душа.

Лазарев от къде знае кое е добре за теб и кое - не? Нали всеки е уникален и всеки трябва да има право на избор.
Не искам да споря за Лазарев, всеки има право на мнение.
Лично при мен книгите му ме извадиха от равновесие, стана ми мрачно в душата, прочетох ги трудно и ме натовариха. Вместо да ме накарат да се замисля и да подобря начина си на живот, те ме хвърлиха в още по - голям ужас! Така че четете ги, щом искате, но с голямо внимане!  bouquet

# 114
  • Sofiа
  • Мнения: 3 242
Вярвам!

# 115
  • Мнения: 1 800
А какво е добро и какво лошо, замисляли ли сте се? Всеки човек е уникален, мисленето му също! За някои може да е правилно това, което върши, а за друг - лошо, няма критерии за това.
Трудностите не винаги са резултат от това, че сме направили нещо лошо. Иначе как ще израстваме духовно, ако само ни се връща. Не разбирам и това, че всяка лоша мисъл трябва да се наказва. А коя е добра мисъл? А коя е лоша? Къде е границата между тях?
Забравили сте че Бог е всеопрощаващ, винаги ще ни прости, каквото и да направим. Обичта е важна, любовта...
Трудностите са изпитания за нашето духовно израстване.
Просто трябва да даваме най - доброто от себе си и да не мислим за последиците!

Съгласна съм. Мъжа ми винаги казва -за едни изпитание, за други благословия.

# 116
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Да..вярвам.....нищо неостава вечно скрито или вечно ненаказана на този свят  Naughty

# 117
  • Мнения: 953
да но пропускате момента,че щастието се откупува.
аз лично имам опит в това.
но за търпението и доброто получих добро накрая.
така че вярвам.рано или късно всичко се връща на този свят.
само че лошите не си мислят че един ден ще се върне на децата им и тогава ще боли много повече.

# 118
  • Мнения: 1 422
Само се моля да има повече милост към нас, отколкото ние имаме към другите, защото иначе "спукана ни е работата"....

# 119
Преди 10 години щях да отговоря със НЕ,но сега твърдо-Да.Преди много години "дядо"ми е накарал леля ми да остави незаконния си син за осиновяване.Той я намери преди 14 години,вече семеен и с прекрасна дъщеря.Първата година се правеха/леля ми и дядо ми/,че са адски щастливи,но след това започнаха да ги отбягват.Тя има още един,законен синковец.Той свърза живота си с жена,която е достойна снаха на леля ми.Цял живот са ни тъпчели и унижавали.Присмиваха се на мен и сестра ми,че едва ли не сме останали стари моми.Сестра ми се омъжи на 35,а аз на 30.Имаме и двете прекрасни деца и семейства.Та картинката е следната:дядото остана сам,леля ми и тя,а братовчед ми/законния син/нямат деца с благоверната си съпруга.За последния мога да кажа,че причини бездетие на едно момиче след аборт от него и още един тежък аборт на друго.В същото време там,някъде има един мъж,който се молеше за капка внимание от рожденната му майка,но тя отблъсна и него и внучката си.Е кажете ми няма ли Господ?

Общи условия

Активация на акаунт