Ролята на БАЩАТА - водеща или ... ?

Има и такива 

Що се отнася до поведението на бъдещия татко по време на бременността на съпругата, не мисля, че е определящо дали ходи по консултации, моят мъж нямаше възможност да излезе от работа и да ми държи ръката, по важното е, че като се роди детето ми беше опора, изтърпяваше нервните ми кризи, не ми дуднеше, че иска салата и готвено за вечеря, не ме зарязваше сама, за да пие с приятели, винаги като съм го помолела за нещо по детето го е правел, макар и да не се сеща сам. Познавам двама-трима, дето припадаха от кеф, че жените им са бременни, изживяваха се като велики бащи, а като дойде момента да не се спи по цяла нощ, изчезнаха при мама и татко.

Ролята на бащата я няма при нас не помага с нищо освен с финанси.Пред вид това че работи по 12-14часа на ден 7 дни в седмицата и за последните 7месеца не му се събират повече от 3 почивни дни не мога да искам да участва активно във отглеждането на детето,но такъв е живота-имаш едно а се лишаваш от друго.

При нас таткото взимаше дейно участие. Когато дъщеря ми беше съвсем бебе, вечерите и нощите си бяха на таткото. Аз през нощта бях нещо като неразсъждаващ полуспящ доилен апарат, а цялата отговорност и грижата покрай дундуркането, преобличането, преспиването  и т.н. си бяха на татко. Няма значение, че е на работа. Аз също съм на работа по цял ден, това да гледаш бебе да не е забавление я!
Та той се включваше във всичко и ролите ни бяха еднакви с тази разлика, че аз повече време прекарвах с детето. Но пък той наваксваше вечерите и през събота-неделя. И си е един отговорен и всеотдаен любещ татко. Дъщеря ми ни обожава и двамата, има и еднакъв респект от нас, и към двамата може да се обърне с проблем. Ние дори отдавна не живеем заедно, разделихме се, когато тя беше на 3 годинки, но аз се старая непрекъснато да го включвам в живота й, да го държа в течение на абсолютно всичко и да общуват и се виждат и той продължава да я възпитава и то успешно, въпреки, че и той и аз си имаме вече други семейства...
И той, между прочим, бързаше да се прибере след работа, да види бебето и да му се радва и да помага с каквото може....Очевидно си е до човек.
Това с ЖК-то ме учуди много, защото наблюдавам точно обратното. Сега , когато ходим на консултации, винаги има две-три жени на опашката пред мен и ВСИЧКИ са мъжете си, всеки път. Нашият лекар работи сутрин и ние ( понеже и аз работя, не само таткото) ходихме (и ходим де все още) на консултации в 7:30 - 8 часа, преди работа. Та може би за това има и други мъже.

Вкъщи има един такъв. Разбрали сме се още от преди раждането на Иво, че детето има двама родители. В момента моят мъж може да ме замести за абсолютно всяко нещо, свързано с детето. Игрите вечер след работа, както и разходката и къпането са му почивка от натоварения ден. А общуването с детето, да го наблюдаваш как расте и какво ново научава всеки ден, как постепенно от бебе се превръща в човек, е нещо безценно, нищо не може да се сравни с това.

И при нас е така.На мен лично ми направи впечатление ,че когато бях бременна почти всички идваха на консултация с половинките си,освен в случаите в който са възпрепятствани,заради работа.Но не съм чула някой да не идва поради нежелание.Освен това доста татковци присъстват на самото раждане.И татковците все повече взимат дейно участие в отглеждането на децата и могат да се справят не по-зле от нас във всяко едно отношение както при къпане,разходки и смяна на памперси,така и в самото възпитание.

..лично мое мнение  - докато майките се имат за "водещи ",бащите няма самоинициативно да се затърчат да участват..от ден 1 правим всичко по равно,аз работя точно колкото него,уморявам се не по-малко,който е по-свободен в момента води на лекар,ясла,храни,преобува..но не съм критикувала никога облечени наопаки панталони,дете яло сандвич вместо супа или заспало без пижама..всеки си избира какво му е важно,според мен много жени прекаляват с темата "аз се справям по-добре от него"..после ревове че не участвал...ми и аз да съм и аз няма като все нещо не го правя като хората..