Вече близо година свекърва ми ме моли да й дам детето да я погледа за няколко часа, но аз не давах, просто освен на дъщеря ми и на мъжът ми на никой нямам доверие.
Преди три дни имахме работа и реших да й я оставя за около 2 часа, така ми се беше свило сърцето, така се притесних, че дигнах кръвно, стана ми лошо.... на излизане от тях, вече пред колата започнаха едни мисли....как ще я носи на ръце и ще й се схване ръката, ще я изпусне, или как ще и стане лошо, ще получи инфаркт и детето ще падне и ще реве само и безпомощно..., че ще я набие ако се разлигави, че ще я натиска с лъжичката...абе ужасии и страшни филми за около 5 минути.
Качих се горе и помолих да ми я даде, та си я носихме с нас по задачи , просто не мога да се разделя с нея, така съм винаги, когато си помисля за градина, ясла или някой да я гледа - просто ми става физически и психически зле
Има ли такива като мен, прекалено вързани за децата си, прекалено притеснителни, все мислещи гадости...