Публикувана: 10 авг. 2007, 22:52 ч.
Последно мнение: 16 авг. 2007, 18:14 ч.

Извисих се над всички останали и измислих следното:

4 869
143
1

Отговори

# 120 12 авг. 2007, 22:53 ч.

София
Мнения: 6 743

Как ме изненада Тео Shocked

с тази тема Laughing

Когато постигна някоя своя мечта се извисявам Hug

'Вървях безмълвна и студена,
и виеше в сърцето ми тъга,
като орлица наранена,
а някъде ликуваше цветна дъга.
Да, някъде далеч, но тук при мене,
крилата хищни на злокобен дим,
деня в едно с нощта ми сляха,
покриваха ме сякаш с плащ незрим.
И самотата лепнеше зловещо,
протягаше горчиви пипала,
как майсторски, завидно вещо,
вселяваше се в моята душа.
Една орлица никога не спира –
аз казвах си – върви, напред върви,
във висините гордо тя умира,
но не предава своята мечта !'

Стихчето не е мое - просто ми хареса Hug

# 121 12 авг. 2007, 23:00 ч.

Мнения: 3 835

Дамаянти, благодаря! bouquet

# 122 12 авг. 2007, 23:05 ч.

София
Мнения: 1 750

Цитат на: teo7777 в нд, 12 авг 2007, 22:42

... и на мен ми е трудно да пиша в темата за приземяването. По-точно, не искам да си спомням тези моменти. Но пък, ако ги нямаше...........?

А, ако я нямаше нощта, как щяхме да ценим деня?!
Ако нямаше тъга, как щяхме да ценим радостта?!

# 123 12 авг. 2007, 23:39 ч.

Мнения: 3 835

Цитат на: Tatalina в нд, 12 авг 2007, 23:05

Цитат на: teo7777 в нд, 12 авг 2007, 22:42

А, ако я нямаше нощта, как щяхме да ценим деня?!
Ако нямаше тъга, как щяхме да ценим радостта?!

Точно!

Аз си ги спомням тези моменти, мисля за тях, но слава богу времето наистина лекува, и забравяш. Никога напълно, но спомена се притъпява. Но белезите остават.

# 124 13 авг. 2007, 00:40 ч.

София
Мнения: 1 750

Аз помня, помня болката от тези падения. Още живея с нея. Само се научих да не й позволявам да ми пречи, иначе помня... Sad

# 125 13 авг. 2007, 02:01 ч.

Мнения: 17 546

Има ли дефиниция за това що е извисеност? Не съм била извисена. Работя върху себе си. Нищо не знам, въпреки всичко, което знам. Не харесвам дребнавостта си и искам да я превъзмогна. Ще опитам да разбера как става, но си мисля че е трудно човек да се извиси преди да е постигнал мъдрост. Ако чуя някой да казва "Аз съм над тези неща!" да знам, че се е извисил или просто е надут балон? Май не познавам извисени хора, което вероятно е жалко. Познавам сърдити хора и не искам да съм една от тях. Единственото нещо, което ме приближава към извисяването е това, че се усмихвам на много неща, неща които повечето хора не забелязват. Не налудничаво, а от сърце и защото се смятам за щастлив човек!

Последна редакция: пн, 13 авг 2007, 16:07 от Ramada

# 126 13 авг. 2007, 08:08 ч.

Мнения: 2 724

Дамаянти, не зная защо ,но и мен ме избива на поезия .
Аз също не съм била извисена ,просто нещата, които описах в предишния си пост ,ме карат да се чувствам поне за малко такава .

# 127 13 авг. 2007, 19:02 ч.

Мнения: 3 423

Аз съм страшно извисена!
Знам къде се намирам!
Чудна тема!

# 128 13 авг. 2007, 19:13 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Най-извисена се чувствам когато любим мъж ме носи на ръце!

# 129 13 авг. 2007, 20:12 ч.

Мнения: 1 250

За мен да се извися, означава да надскоча себе си. Да помогна, когато аз самата имам нужда от помощ. Да утеша, когато аз имам нужда от утеха. На този етап така. По-късно ще видим.