Ксени....писала си ми,ама нямам как да ти отговоря... 
...разчисти си пощенската кутия.... 
...разчисти си пощенската кутия.... - Публикувана: 17 авг. 2007, 10:44 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2007, 20:24 ч.
Грешка ли е ако се върнем в България?
Няма да давам съвети, само ще ти споделя за моите и на мъжа ми намерения, а ти сама ще си направиш изводите.
Моля за извинение, че направо на "ти ", но дойде естествено.
И така, и двамата имаме хубава работа, заплащането е средно, в смисъл общо изкарваме около 1600лв на месец, детенце още нямаме и тези пари едва ни стигат да покрием техническите разходи за апартамента, храна и евентуално кино, театър и то не всеки месец. Медицинското обслужване в хубавата ни държава е на ниво"ако си платиш-да..ама не е сигурно". Вероятно който си скъсва задника от работа не гладува, но и не живее пълноценно, щото то не е само да работиш, нали?!Цените в момента скачат като за олимпиада, но заплатите не.Навсякъде те гледат все едно си ходещ банкомат, а за нас /и двамата се занимваме с изкуство/ това е убииствено.Братовчед ми е общ работник в строителството и носи обувки за 250 евро, а съседката ми е учителка с 300 лв заплата.Е, това нормална държава ли е според теб???И така решихме и си дадохме срок- до една година да ни няма тук! Животът ми е само един и отказвам да го прекарам по този начин.И детето си не искам да обричам на това.Който може, нека поеме тази отговорност, аз не желая.
Съжалявам, ако ти звуча песимисично, но това е резултат от многобройните ми опити да променя безуспешно нещата около себе си.
Сама ще решиш как да постъпиш, просто трябва да знаеш с какво се нагърбваш.
Успех!
Моля за извинение, че направо на "ти ", но дойде естествено.
И така, и двамата имаме хубава работа, заплащането е средно, в смисъл общо изкарваме около 1600лв на месец, детенце още нямаме и тези пари едва ни стигат да покрием техническите разходи за апартамента, храна и евентуално кино, театър и то не всеки месец. Медицинското обслужване в хубавата ни държава е на ниво"ако си платиш-да..ама не е сигурно". Вероятно който си скъсва задника от работа не гладува, но и не живее пълноценно, щото то не е само да работиш, нали?!Цените в момента скачат като за олимпиада, но заплатите не.Навсякъде те гледат все едно си ходещ банкомат, а за нас /и двамата се занимваме с изкуство/ това е убииствено.Братовчед ми е общ работник в строителството и носи обувки за 250 евро, а съседката ми е учителка с 300 лв заплата.Е, това нормална държава ли е според теб???И така решихме и си дадохме срок- до една година да ни няма тук! Животът ми е само един и отказвам да го прекарам по този начин.И детето си не искам да обричам на това.Който може, нека поеме тази отговорност, аз не желая.
Съжалявам, ако ти звуча песимисично, но това е резултат от многобройните ми опити да променя безуспешно нещата около себе си.
Сама ще решиш как да постъпиш, просто трябва да знаеш с какво се нагърбваш.
Успех!
Мъжът ми е чужденец и живеем в България. Неговото мнение: много зависи от възрастта, квалификациите ви. Трябва мнооого добре да се обмисли евентуалното местене. За него лично най-големите трудности са намирането на работа и свикването с лошата организация - било в поддръжката на инфраструктурата, в трафика, в работата. Българският е задължителен,, ако ще се търси работа на общо основание (а не в чужда фирма). Принципно ако мъжът ти има проблеми с интеграцията тук, те ще рефлектират върху всички. Иначе съм съгласна, че в България има много възможности и в някои отношения много предимства.
От 15 години си игарая на иди ми - дойди ми. Няколко години "там" и после на юруш, обратно в къщи. И отново, и отново...Носталгията те стърже като дървояд отвътре. Идва момента, в който и боклуците по улиците започват да ти липсват...
После, веднъж "прегърнал" всичко родно и мило, идва реалността.
Няма рецепта.
"Там" ти липсва "тук", "тук" ти липсва "там".
Последните две години някак преживях в родната страна. Имах цел. Постигнах я. Сега гледам с кристален поглед на ситуацията.
Та ми се роди в главата едно различно звучене на известната фраза за дома: Домът на човек е там, където е щастливо детето му.
Моето, тук не е. Моята носталгия, вече е без значение.
Толкоз. Стягаме куфарите.
После, веднъж "прегърнал" всичко родно и мило, идва реалността.
Няма рецепта.
"Там" ти липсва "тук", "тук" ти липсва "там".
Последните две години някак преживях в родната страна. Имах цел. Постигнах я. Сега гледам с кристален поглед на ситуацията.
Та ми се роди в главата едно различно звучене на известната фраза за дома: Домът на човек е там, където е щастливо детето му.
Моето, тук не е. Моята носталгия, вече е без значение.
Толкоз. Стягаме куфарите.
DarZaMen, как добре само си го казала
направо нямам какво да добавя повече
освен може би да се опита да прочете учебника за 3 клас по "Човека и обществото" и да се помисли как това може да се обясни на едно дете, което не само трябва да разбере, ами и да наузисти тези "отровения" на професорите
направо нямам какво да добавя повече
освен може би да се опита да прочете учебника за 3 клас по "Човека и обществото" и да се помисли как това може да се обясни на едно дете, което не само трябва да разбере, ами и да наузисти тези "отровения" на професорите
Та ми се роди в главата едно различно звучене на известната фраза за дома: Домът на човек е там, където е щастливо детето му.
Моето, тук не е. Моята носталгия, вече е без значение.
Толкоз. Стягаме куфарите.
Моето, тук не е. Моята носталгия, вече е без значение.
Толкоз. Стягаме куфарите.
много хубава мисла си измислила
