Много плаче в яслата-какво да правя

Съгласна съм, че тонът ми е доста остър, но не съжалявам за това, което казвам като смисъл.
За мен нещата са много прости - въпрос на избор и усещане за компетентност и отговорност.
Далеч съм от мисълта за световната конспирация. Като махна емоциите и започна да преценявам фактите и нагласите на хората, стигам до много не особено приятни заключения.
Например, израстваме с убеждението, че за да вършиш нещо, трябва да си квалифициран. Оттук следва, че единствено имащите дипломи по педагогика разбират от отглеждане и възпитание на деца. Така излиза, че майките се чувстват все по-неуверени в себе си и се втурват с всякакви оправдения към това, което им носи по-голямо обществено признание (професия и свързаните с нея материални и морални облаги). Моля, моля - ние дипломата за майки си я получаваме още с раждането на децата. Все пак сме продукт на еволюцията.
Когато отвсякъде също се набива, че децата свикват с всичко, се научаваме да свикваме с това да ни се свиват сърцата от плача на децата ни. И защо? За да не ни мислят за слаби, безволеви и разглезващи децата си? А и друго си е някой да свали отговорността с думи като "ще свикне, всички свикват, това е временно..." И ако родителите като деца също са израстнали в яслата - какво облекчение само.
А това за парите, заемите и кариерата и социализацията е вече много изтъркано.
Още един въпрос: А какво предпочитат децата? Или тяхното мнение няма значение?
По-скоро жените казват, че с яслата им е по-лесно, иначе ще се побъркат вкъщи.

Радостина, кефиш 

Темата много ме вълнува и мен,защото имам абсолютно същия проблем.Само,че моето детенце е на 2,7 год.И въпреки,че е страшно умно дете и по-голямо плаче страшно много в градината.Не мога да си позволя да остана в къщи(тук няма да давам обяснения-то е ясно защо),но по-скоро ми се иска да чуя мненията на майки,които са имали такива дечица и кога и как са започнали да ходят с желание на градина и са прели с целодневния рев.Мен лично ме заболя устата да обяснявам,че всички майки работят и след работа си вземат децата от градината и ,че там е едно чудесно място и т.н.,но винаги получавам следния отговор:"не искам на детската градина,искам с теб на работа".

Радостина на кой свят живееш, приеми, че хората са различни, разполагат с различни средства за препитание, но пък почти всички имат желание да имат деца. Пак ти казвам, не те упреквам, че говориш неверни неща, съгласна съм че съществуват всички негативи, които си описала, но живота понякога е тежък. За много семейства парите (липсата им) е проблем. За мен също желанието за кариера на майката и евентуалната социализация на децата не е мотив детето а ходи на ясла. С удоволствие бих споделяла ежедневието на детето си до 3 г., но не бих чакала момента да "умрем от глад" и чак тогава да го запиша на ясла (посмъртно).

Радостина, заема ми е ??? лева, хайде скъпа да ми ги даваш тез пари всеки месец. Не всички сме родени със златна лъжица в устата и имаме апартаменти, къщи и така нататък. Кажи речи всичко което сме постигнали досега сме го постигнали сами и никой не ми го е дал.

Да не говорим че в момента съм бременна, лошо ми е, но пак ходя на работа. И пак причините са тези "изтърканите", че няма кой да ми плати кредита, а като не го платя, банката ще ми вземе апартамента.

Да не говорим че детегледачката в момента е с ентеровирус, но гледа дъщеря ми, защото моята отпуска тази година свърши покрай гледането на болно дете, карантини и прочие, в сряда взех болничен за да обиколя лабораториите и болниците в София защото малката има проблеми.

И това всичкото не е от чувство за отговорност или от чувство за безотговорност, защото когато попаднеш на моя хал можеш да правиш такива изказвания.

Сори за ОФФ  

радостина, специално за теб и аз ще кажа че мъжът ми се разболя преди 2 години и се премести на по-лека и нископлатена работа, и след като се мъчихме известно време с неговата заплата и моето майчинство от 180 лв просто нямахме никакъв избор...а и твоите коментари не ми помагат особено, нито на авторката на темата, приеми че хората са различни и че ако ти имаш възможност да си гледаш детето не мисли че всички са като теб

Не се притеснявай.Моя го дадох на 1.3 Г.Месец и половина рева .После свикна и сега отива с песен.Всяко дете е различно.

Сетих се нещо, може би е малко страни от темата, но колкото и просто да звучи сработва и дава добри резултати.

Мисля че следните методи не са добра идея
- да казваш на детето отивайки на ясла, че трябва само малко да изчака и довечера мама ще дойде да си го вземе, само да поспи или само да си поиграе и ето вече ще е дошло време да дойде мама
- да хвалиш дете че е издържало, още повече без майка си... особено във възрастта на зараждане на АЗ-а и развиване на качества като самооценка, самоконтрол и т.н.

Въобще да оставаш у детето впечатление че яслата е необходимо зло, което то няма как ама ще се наложи да изтърпи, че мама ще го чака и мисли за него цял ден или че то трябва да чака и мисли за мама... и неща в този дух

Като добри идеи от това което знам и от моят опит са
- още със ставането да заговорите за приятните в яслата неща (приятели, играчки, лелки и т.н.)
- отивайки към яслата да ‘завиждам’ – да обяснявам как и мама иска на ясла но няма да я вземат
- всяка вечер да ми разказва как е прекарала деня си, и след това нещата които са я впечатлили да ги възпроизвеждаме в игри и песни. Държа да знам какви неща учат за да мога и аз да ги използвам.
Например в момента хит е ‘Надува се балона’ – ето миналата седмица се събуди кисела (не спа от сополи цяла нощ), но щом припомних че ще надуват балона и се приготви за ясла за отрицателно време

Аз искам да попитам къде са таковците в такъв случай? Само мамаваси е казала за него нещо. Ритка, къде е мъжът ти? Те също носят отговорност и ако жената има по-добра кариера или заплата те могат да се грижат прекрасно за децата си. Или поне да си взимат отпуска /имат 6 месеца неплатена по закон/ в критични ситуации.
Абсолютно съм съгласна с Радостина. Земята ще изровя, но такова мъчение няма да позволя ако имаме какво да ядем и да сме на топло.

Тук и си скъсва дупето от работа. В момента той има отпуска и той гледа детето като е болно, защото моята свърши. Писала съм размера на кредита така че е ясно че трябва да работим и двамата за да можем да го плащаме, една заплата не стига. Така че неплатени отпуски, болнични и други подобни не ни устройват 

От съображение че това все пак е лична информация, заменям размерана кредита с ???. Който го е видял видял, който ме е разбрал, разбрал. Повече не ми се обяснява 

извинявай, но ти първо писа, че го гледа болната детегледачка, а на теб ти е лошо. Моят въпрос е към всички- къде са татковците и как те реагират на тези драми.
Когато трябваше да взимаме решение какво да правим, мъжът ми без колебание каза, че ако трябва той ще излезе в майчинство и неплатена отпуска с ясното съзнание, че после нямаше да може да се върне на местоработата си. Намерихме друго решение, но сега пак сме на кръстопът и той е готов на ВСИЧКО само детето да е добре.

margarithen, нашият такто е там където и аз - на работа. Ако можехме да се справяме с една заплата, било то моята или неговата, е без значение, единият от нас щеше да е в къщи и да гледа детето. Подчертавам дебело: за мен повечето семейства не могат да си позволят да живеят с една заплата и едно майчинство и за това се налага майката да се върне на работа. У нас решението детето ни да ходи на ясла не е нито лично мое, нито лично на съпруга ми. Заедно сме обмислили и плюсовете и минусите, заедно го водим на ясла, заедно го вземаме, заедно сме вечер, заедно ни е тъжно, заедно ни е весело.


AMBER4, как са при вас нещата, има ли промяна в поведението на детенцето?

Според мен детето не трябва да бъде оставено да страда,ако се вижда,че детското заведение не му понася.На мен от септември ми предстои изпитанието ясла и "треска ме тресе" от месеци,но сега доста по-силно
Имам възможност да си позволя още една година вкъщи,но съм много изнервена,гледам си детето без помощ от баби,само таткото късно вечер помага.Дъщеря ми е много контактно дете на 2 г.,избрала съм хубава частна ясла и искрено се надявам тя да се чувства добре там
Ако нещата не потръгнат добре ще търся друг вариант,не бих могла и за секунда да помисля,че детето ми се измъчва.
Мъчно ми е за мамите,които нямат избор-не ги нападайте с обвинения и безчувствени изказвания
Трябва да се подкрепяме и помагаме,достатъчно се самообвиняваме за доста неща