Е, това отношение мисля, че е прекалено, да не кажа грозно.
Ако са били деца, едва ли могат да си дадат сметка , а и са имали време да помислят за страховете, които се въртят в майчините глави.
Трафикът на деца, детската порнография, насилието върху деца ...така често срещани са напоследък, че е нормален този страх. Аз също се страхувам. И често пъти си давам сметка, че прекалявам, драматизирам повече от необходимото, но не си го признавам на глас.
В този смисъл, хората, които нямат деца едва ли притежават нашата гледна точка.
По отношение снимането на чужди деца, безспорно, редно е да се попитат родителите.
Аз самата снимам деца, някои от вас знаете това, и искам разрешение. Дори сега от морето имам мейлите на един куп хора, в това число и чужденци на които трябва да изпращам снимки на дечицата им - отворих си доста работа, но така е редно според мен.
Понякога обаче, признавам, ми се е случвало, ако снимам репортаж, в който присъстват много персонажи, или кадър в който попадат хора или деца, но не те са основния обект и център на вниманието ми - не съм питала всеки от тях. В такъв случай, ако някой дойде и ми строши апарата, не зная какво бих сторила, наистина....бих се опитала да обясня преди да се стигне до вандалщината и бих предложила ако някой не е съгласен да изтрия кадъра пред очите му. Ако въпреки това ми строши апарата - няма да остана безучастна...
Факт е, обаче, че конситуцията не позволява никой да бъде сниман без негово съгласие.
Чл. 32, ал (2) КРБ Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.