Публикувана: 21 авг. 2007, 08:17 ч.
Последно мнение: 23 авг. 2007, 13:59 ч.

Къде "бягате" от действителността или за тайните кътчета в душата ни

1 203
26
1

1
2
Всички

21 авг. 2007, 08:17 ч.

Мнения: 3 405

Имате ли си такова "местенце" - мислено, реално, виртуално, каквото и да е - където сте само вие? Където се откъсвате от действителността.
Така бягах от ежедневието с хубава книга или със слушалки на ушите. Или вечер преди да заспя мечатех и рисувах картини в ума си и стихоплетствах. Може и да забравям някое кътче ...

Вашите места къде са?

# 1 21 авг. 2007, 09:04 ч.

Мнения: 5 370

Цитат на: Анджелина в вт, 21 авг 2007, 08:17

Допреди една седмица се канех да пусна подобна тема, но мислех да я озаглавя "Как бягате от другите". Моето бягство е най-вече сутрин, когато нямам желание да комуникирам с никого. Слагам си плеъра на шията, волумето на мах и-ето ти начин да кажа на околните "не ме закачай беееее". Mr. Green

В зависимост от степента на надъхване, която ми е необходима, е и музиката.

# 2 21 авг. 2007, 09:05 ч.

Мнения: 4 744

Винаги бягам на едно и също място. Тъмно е и спомените от там убиват в зародиш всяка моя тъга.

# 3 21 авг. 2007, 09:10 ч.

Мнения: 636

Слушам си музика,седя си сама и си мечтая. Ако някой ми се натресе в такъв момент съм много раздразнителна.

# 4 21 авг. 2007, 09:15 ч.

Мнения: 967

От малка имам страшно въображение. За мен никога не е било проблем мислено да се пренеса на измислено от мен място, като усещането е толкова силно, че ще речеш, че е съвсем реално. И до днес, когато искам да избягам от действителността си представям нещо различно - други места, други ситуации. При мен действа много положително.

# 5 21 авг. 2007, 09:18 ч.

Мнения: 43

Зависи кога е бягството , ползвам различни места Понякога въобразжението си , друг път спомените , от време на време и хубава книжка върши работа

# 6 21 авг. 2007, 09:30 ч.

Мнения: 936

Като дете, се затварях в стаята си и се отнасях надалеч с книга или музика. Сега тези методи, плюс приятни картини, места и ситуации, рисувани от въображението.

# 7 21 авг. 2007, 09:35 ч.

София
Мнения: 18 679

Ми не бягам. Не мога да се откъсвам от заобикалящата ме среда, затова предпочитам за се опитвам да я правя приятна.

# 8 21 авг. 2007, 10:14 ч.

Мнения: 503

Имаше време, когато бягах буквално. Като усетя, че ме стяга шапката, марш на стадиона и бегом, докато ми излезат бесовете. Сега съм с оплътнена програма и не мога да се "измъквам" често, даже и в книгите.

# 9 21 авг. 2007, 10:27 ч.

под тепетата
Мнения: 9 326

Сам самичка на кафе в парка ,невиждаща и нечуваща.

# 10 21 авг. 2007, 10:29 ч.

Мнения: 2 407

С хубава книга,филм или любим изпълнител, и с много въобажение!

# 11 21 авг. 2007, 12:10 ч.

Мнения: 2 891

Вървя безцелно и чета книга. Посядвам, когато се уморя, в някой бар, намирам лампа, която да осветява страниците и поръчвам чаша мерло или мастика, според сезона.

# 12 21 авг. 2007, 12:13 ч.

Мнения: 1 420

Имам измечтано едно място до рекичка с много дървета наоколо - гора ще е. И там си отпочивам стахотно Simple Smile

# 13 21 авг. 2007, 12:14 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: belinda в вт, 21 авг 2007, 09:35

Ми не бягам...

и аз не чувствам нужда от такова бягство.

# 14 21 авг. 2007, 12:14 ч.

София
Мнения: 6 803

Чета книга, слушам музика със слушалки...най-вече последното, че винаги е ъвиейбъл.

# 15 21 авг. 2007, 12:14 ч.

Мнения: 1 371

Само с книга. Особено, ако се чете на един дъх, забравям за всичко около мен, а ако вали и дъжд навън....

# 16 21 авг. 2007, 12:24 ч.

Мнения: 22 867

Книга, приятел, разходка с кучето ми, и колкото и да е чудно на някого - компютъра! Grinning

# 17 21 авг. 2007, 12:26 ч.

Мнения: 3 271

Музиката. Спасява ме от всичко и всички, когато имам нужда, когато трябва да поплача, защото преди това е трябвало да съм силна, когато ми трябва подкрепа и разбиране, когато искам да съм със себе си и да търся отговори в главата си... И когато споделям емоция с близки хора Hug

Моята си музика, това е.

# 18 21 авг. 2007, 12:28 ч.

Мнения: 436

Май напоследък имам много малко време за себе си, даже не ми остава кога да си помечтая Rolling Eyes

Преди бягах с книгите, или с някой приятен филм... Heart Eyes

Сега като се замисля, скоро пак трябва да "избягам" така, отдавна не съм си купувала нова книга ooooh!

# 19 21 авг. 2007, 23:45 ч.

София
Мнения: 1 750

Потъването в спомени и отлитането в мечти - това са две "тайни" мои кътчета и начин да се откъсна от ежедневието. А музиката е само инструмент за по-бързо откъсване. Още по-хубаво е, когато съм заобиколена и от любими цветове.

# 20 21 авг. 2007, 23:55 ч.

Мнения: 4 473

Връщам лентата на живота си назад. Бягам към миналото си, понякога включвам на предно превъртане. Отварям старите албуми, скрили скромния ми житейски път. Хубаво ми е, но и тъжно. За книгите и музиката е ясно - релакс.

Все още търся начин да избягам от себе си.

# 21 22 авг. 2007, 00:09 ч.

София
Мнения: 2 958

По различен начин и на различни места, според ситуацията.
*Мога да се разхождам сама в гората, без да ме е страх. Това ме успокоява през пролетта, когато са свежи листата на дърветата, намокрени от пролетния дъжд.
*Мога да "избягам" с подходяща музика - музиката винаги ме е спасявала, дори в най - тежки моменти.
*Мога да си помечтая/спомня, гледайки снимки от места, които съм посетила или такива, които мечтая да посетя.
*Мога да "избягам" и като гледам филм или чета книга...
*Мога да "избягам", когато чета приказки или играя с децата си...
*...и др.
Всичко е според ситуацията и според това, от какво "бягам".

# 22 23 авг. 2007, 10:58 ч.

Мнения: 3 405

Опитах се да потъна в един спомен, сега, когато се върнах по старите места, но се оказа, че споменът вече не ме вълнува. Защо ли?

# 23 23 авг. 2007, 11:05 ч.

Мнения: 2 491

Когато ми се сговняса, така да се каже, чета книга или си пускам малко чил аут. Много успокояващо ми действа също и когато шофирам и задължително слушам в колата някаква релаксираща музика.

# 24 23 авг. 2007, 11:13 ч.

Мнения: 8 999

Обичам да се приспивам с подробно описание на "идеалния дом" - местонахождение, вътрешно разпределение, мебелировка. То, от тези бягства, не съм успяла да завърша реално съществуващия в момента /все нови идеи ми изникват и затова стои почни празен, а дали така не ми харесва повече..../.

# 25 23 авг. 2007, 11:13 ч.

Мнения: 516

Навремето ходех на гробищата. На гроба на баба ми. Действаше ми много успокояващо. Странно, защото не съм религиозна. Сега като се ядосам много, просто обикалям няколко пъти блока. Докато ми мине. Simple Smile