Публикувана: 22 авг. 2007, 11:58 ч.
Последно мнение: 28 авг. 2007, 21:11 ч.

ИЗПАРЕНО ЖЕЛАНИЕ

4 108
63
1

Отговори

# 30 22 авг. 2007, 18:06 ч.

Мнения: 7 111

bozhidar07, много сладурско звучиш. Grinning

Мама може би е писала (и още пише) в ИСКАМ БЕБЕ. Дано само твоята регистрация не е в разрез с правилата на форума.

# 31 22 авг. 2007, 18:50 ч.

Мнения: 211

Ето и аз прехвърлих 1 година в надежди и чакане. Че и един аборт преживях. Cry

През тази година покрай тези непрекъснати надежди почти забравих да "живея". И някак като ми казаха докторите, че трябва няколо месеца да се пазя се почувствах толкова празна , че се замислих с каква мисъл ще се събудя на следващата сутрин. Не знаех за какво да живея през следващите месеци. Дори не влизах да чета във форума. Но някак си се съвзех през тези месеци. Смених работата и сега , когато вече имам и за какво друго да мисля , спрях да броя дни , температури и т.н. и ми е доста по-леко. Дори се старая да не мисля за датата .
Малко ви отегчих , за което се извинявам , но имах нужда да го кажа, а знам, че тук е най-подходящо .
А иначе успех на всички и както някой каза : Правете любов, а не бебе! Аз като започна да се вманиачавам все това си повтарям.

# 32 22 авг. 2007, 19:45 ч.

Мнения: 163

ОООО! КВО РАЗПРАВЯТЕ.....

Като наближи ову и на мен ми се ще да ревна УВОООО!!! Joy

Ама сърце не ми дава да пропускам възможности и току мина пак на варианта "секс по график". Много тъпо се чувствам от доста време. Направо не ми се ще. И знам, че така деца не се правят ама като си тече времето, а с гола либоф не стана...
Желанието за дете не ми се е изпарило ни най-малко, по-скоро се чувствам задръстена от старание да се получи. Както е казала Танитка, забравих да живея и дефакто не живея! Всичко ми е свързано с МЦ - пътуване, излизане, ядене, пиене...
Обаче, като ми докривее много, си казвам, че все някой ден ще изгрее слънце и на нашите улици и тогава ще сме още по "обсебени" само че не от безплодни опити, а от малко същество с прогресивно нарастващи нужди и претенции... Така, че - щом сме решили че го искаме - строй се, преброй се, стегни се в кръста и В АТАКАААААА! - бебетата чакат Laughing

# 33 22 авг. 2007, 20:28 ч.

Мнения: 1 436

Цитат на: Scarlet_ в ср, 22 авг 2007, 17:34

Напоследък си мисля даже, че влизам във форума само за да знам какво се случва с вас, а не за да търся инфо /всичко знам вече hahaha

/ или да споделям за мен самата /то няма и какво да кажа де/.

И аз съм така.

# 34 23 авг. 2007, 08:43 ч.

Мнения: 33

Не мисля, че желанието ми се е изпарило, но определено търпението ми се е изчерпало Confused

Вече навлизам ва друга фаза - фазата на отчаянието. Не съм предполагала, че ще се окаже толкова трудно това с бебето.
Като видя бременна жена и не мога да откъсна очи от нея. И след това една такава тъъъъжна въздишка Sad

Мъжа ми и той вече усеща, че "не съм добре". И как да не мисля за бебе като искам. Нали така казват "не мисли и то само ще стане"....да ама не мога Cry

Искрено се надявам и при мен да дойде щастието, въпреки че колкото повече време минава си мисля, че няма да ме огрее Cry

Момичета, дано скоро и ние да видим двете черти Praynig

# 35 23 авг. 2007, 09:22 ч.

Мнения: 3 010

Даааам и аз съм в купа, след пове4е от 3 години, да сме най-точни - 3г и 5м., една инерция ме е обхванала, някакси по урановесена съм станала, улегнала Mr. Green

С моя цикъл вариращ м/у 30, 40 дена, представяте ли си какво ми е, ето днес мие 33ден и как още не съм взела тест незнам..... а симптомите естествено се намират..... абе луда работа. Преди бързах, по4вах с тестовете от рано, правех по 4-5 на цикъл.... сега ве4е Tired

наистина се уморих. Е разбира се, 4е като си помисля и се върна назад през какво съм минала ми се доревава, ама ина4е сякаш свикнах с проблема. Преди 2 мес. нали преживях една извънматочна, това бе първата ми бременност и най-ве4е за това ми е мъчно, но..... пак казвам ПРЕТРЪПНАХ!!!! Sad

# 36 23 авг. 2007, 10:03 ч.

Мнения: 226

В момента съм на противоположната вълна, но и аз съм имала подобни моменти.
Колкото до графика.... Не е целия месец така нали? smile3521

# 37 23 авг. 2007, 10:40 ч.

Мнения: 3 294

оххх момичита мили,до болка знам как се чувствате.Не че нямам желание,не че не го искам най-много от всичко,но с всеки изминал месец се уморявам все повече и незнам докога ще мога да издържа.Отчаянието ми вече е налице,не съм същата,все съм замислена и всички около мен го забелязват.А за тривиалната реплика "ако не го мислиш ще стане".....не ми е ясно как няма да го мисля,като следя овулация,температури,признаци...и т.н.Та с две думи надеждата само ми остава.Дано слънцето огрее целия подфорум Искам бебе... Praynig

# 38 23 авг. 2007, 10:55 ч.

Мнения: 1 765

Цитат на: Луда гъба в ср, 22 авг 2007, 19:45

Така, че - щом сме решили че го искаме - строй се, преброй се, стегни се в кръста и В АТАКАААААА! - бебетата чакат Laughing

Ето на това му се вика мъжка приказка.....Гъбке, липсваш ми душата...
Hug

Няма да се даваме, защото ще се оправиме...а бебетата наистина чакат да ги грабнем... Party

# 39 23 авг. 2007, 11:42 ч.

Близо до София
Мнения: 896

Момичета,
само мога да предполагам как се чувствате, колко болка сте изтърпели, през колко дни в очакване сте преминали.
Аз от два месеца съм по изследвания и прегледи и вчера като ми казаха, че следващия месец хистероскопия и още един след това за инсе, дай Боже всичко да е наред, и ми се стъжни живота... Така че разбирам - моето чакане е нищо.
Но момичета, недейте така, вие сте толкова силни и толкова надежда, вяра и сили вдъхвате на новите момичета /като мен/ с подкрепата и съветите които ни давате.

прегръдки за всички Hug

# 40 23 авг. 2007, 12:48 ч.

Мнения: 116

Здравейте и аз да се включа. Вече си мислех че нещо не ми е наред - толкова исках бебе, а сега....Пробваме вече от година и нищо. Отначало оптимизъм, после надежда, а сега изпарено желание.. Дори преди известно време си мислех да прекратя напълно с опитите, но нов месец нова надежда и...нов страх, че пак ще е същото. Омръзна ми вече. Като наддам малко винаги отива на коремчето ми и се започва за щъркела и т.н.Вече толкова ми е гадно от тези въпроси. Скоро научих, че две мои познати са бременни - зарадвах се за тях, но и изпитах такава тъга. През отпуската имахме гости с малко дете и като гледах как го гушка съпругът ми.... стомахът ми се сви. Уморих се да чакам чудото да се случи. Този месец съм решила да не чакам нищо. Бебо ще дойде, когато реши.

# 41 23 авг. 2007, 20:11 ч.

Мнения: 112

Момичета, не ми харесва това,което чета...Натъжавам се още повече...Светът явно е несправелив...Но всички вие разказвате точно за начина, по който се чувствам аз този месец. Решила съм да зарежа всичко- температури, тестове, дори да не влизам във форума известно време (е, за последното не се стърпях:)). Просто си казвам: Толкова много исках бебе през тази една година, че сега ще оставя бебето да ме поиска:) Не е ли справедливо все пак:) ?

# 42 23 авг. 2007, 20:28 ч.

Мнения: 4 700

Ей, МУШО, кви са тия теми дети ги пускаШ. Май е време да си идвам да ти дам малко сила, да ти вдъхна от моя кураж, да те гуШна наистина.....А не само виртуално. Всеки си има такива моменти. И аz вчера точно това си мислих, дали съм готова, дали го искам, дали си zаслужава мъката. И като видях една майка как си кърмеШе бебето, докато другото и дете си рисуваШе картинки вече zнаех отговора. Не мисля, че ти е минал ентусиаzмът, а по скоро си уморена от ходене по лекари, лаборатории и раzочарованието всеки месец, когато дойде лелката. Така че горе главата, всичко Ще си дойде на мястото. И до скоро. Hug

# 43 24 авг. 2007, 09:34 ч.

Мнения: 1 792

Маяя ми ади де.то септември иди.не само ще ме гушнеш ама и на побиричка душко ще ме водиш Mr. Green

.
като ви чета и си викам-глей ся колко сме много.и защо трябва да е така неможе ли като искаме толкова много бебе да стане бе.ииии как ме е яд.ама Маичка права си-май повече ми е писнало лекари,кабинети и да ме бодът през 20 дни и все да гълтам разни хапчелоси.ама ще стискам зъби и както го е казала Гъбката-АТАКАААААААААААА. Mr. Green

успех на всички ви мили мои Hug

# 44 24 авг. 2007, 13:12 ч.

Мнения: 4 306

Момичета, толкова ми е близко всичко описано тук.
Минала съм през всичко това и тези смесени емоции.
Иска ми се да ви дам кураж и сила, но знам че каквото и да ви кажа, ще има риск да прозвучи надуто и като клише.
Тъгата и умората имат своя лек, съвсем скоро ще усетите отново онова чувство и желание за дете. А с него ще дойдат и силите.
Прегръщам ви.

Препоръчани теми

Пролет, птички, сбъднати мечти, греят вече две черти ! ~бебеправене 603~

660
Искам бебе

Забременяване при лоши показатели от спермограма

20
Искам бебе

Втора бледа черта на теста за бременност

866
Искам бебе

"Бременна ли съм?" - тема за бързи въпроси и отговори 63

625
Искам бебе

Причина:

Причина: