Възпитание и поведение на двегодишно дете

Така и ще направя Освен ако в яслата сами не се откажат като гледат другите деца

Daum-exol ??? какво е това?

Дали са ти много хубави съвети, а пък аз ще ти направя едно параноично предложение. Защо няколко дни поред не слагаш скрита камера, за да разбереш какво се случва в действителност докато те няма?

Вече не я гледат, вече сме без шишета, и чета тази книга, където не е написано как да я спра да крещи във високич регистър 

Много хубаво  ! Това са чудесни новини.
Колкото до викането, ще повика до 3 г., пък като проговори хубаво и започне да изразява словесно емоциите си, ще спре.

И при нас го има проблема с гърнето, но мен това не ме тревожи. Има време, ще се научи.

В интерес на истината всичко останало не ми е познато като реалност, явно детето си е просто по-емоционално или е до характер - не знам. Моето двегодишно яде всичко освен краве мляко (алергична е) и се храни сама (омазва се много и винаги сменяме дрехите след хранене). Биберон не е ползвала никога, дори като малко бебе, бебешко шише също. Говори всичко. Прояви на агресия има, но засега само между нея и брат й, когато се скарат за играчка - което е ежедневие. Често стигат до бой и винаги някой е разреван накрая. Много усилия полагаме да обясняваме, но засега спорът кое на кого е точно май е неизбежен - това ми е най-голям проблем в момента. Все си казвам, че ще размине в един момент - и ние със сестра ми се биехме като малки, а сега не можем една без друга. Та явно всеки с проблемите си, аз за хранене и др. такива грам нямам тревоги, само треперя някой ден някой да не ритне прекалено силно другия или нещо такова 

Вече са ти казали за бебешкия пубертет. Няма да се повтарям. Според мен няма нужда да й махаш биберона насилствено. След като си го иска и й е удобно - остави й го. Говоря от личен опит. Виктория пиеше през биберон до 2 години и половина. В един момент й стана трудно да пие от него и сама поиска да й го махна. Каза, че  била вече кака. Стана безболезнено и не съм си късала нервите, нито детето се е изнервяло. Не ми е пречил биберона въобще, все пак един път в живота си ще пие през биберон. За агресията - всяко дете минава през такъв период. Прави се, че не обръщаш внимание. Ако те удари - опитай се да й отвлечеш вниманието с нещо друго, с някаква игра, с нещо интересно, което може да види. Но не й се карай. Опитай се да обясниш, че не е хубаво да се удря, че мама я боли. За гърнето - може да почакаш още малко. Колкото по-късно се сложи детето на гърне, толкова по-лесно става й за двете страни. Пак от опит - сложих я на гърне за първи път на 2 год. и половина - научи се за един ден. От тогава се е напишкала само един път - първия ден, в който беше без памперс. И през нощта се буди, когато й се пишка. За храненето - опитай да й създадеш интерес към храната. Детенцето ти е достатъчно голямо, за да разбира. Можеш да й разкажеш как се готви храната, какво се слага в нея, за да стане толкова вкусна, да й кажеш, че храната е приготвена специално за нея и всякакви подобни импровизации. Ако не иска да яде - не я насилвай. Здраво дете няма да умре от глад. Когато огладнее - ще поиска сама. Насилването за храна води до отказ от храна.
Аз лично съм противник на насилствените методи на възпитание, имам предвид "приучаването" и "махането". Смятам, че всяко дете прави определена крачка, когато е готово да я направи, а не когато майка му така е решила. Но всеки преценява как да възпитава и гледа детето си сам.

И какво пише там? Моята Маги също много вика и силно - когато се сърди, когато се радва, когато пее, изобщо обича да вика.

Фрида, основния ти проблем /според мен/ е, че се чувстваш виновна задето не й отделяш достатъчно внимание и време. Детето усеща вината ти /повярвай/ и се възползва от това максимално.

Това, което бих те посъветвала е абсолютно противоположно на съвета на Радостинчето. Детето ти се нуждае не по от това да спреш да работиш и да му посветиш повече време, а от стабилна рамка, в която да живее.

Първо си провери хубаво бавачката - дай й строги правила, които да следва, седмица по-късно я провери с камери, с внезапни посещения...с каквото намериш за добре. Въведи основни правила за детето, режим на живот, хранене и прочие и го налагай меко и постепенно, за да не стресираш детето, но и да му дадеш рамка на живот. Нещата не могат да се оправят с магическа пръчка, а само малко по малко...

По отношение на това, че те удря - не е фатално и определено не е 'агресия'. Всеки път като те удря й хващай ръцете и говори, че мама не я бие и тя не следва да бие, че така не е възпитано и прочие... Ще схване 

Гърнето изобщо не го слагам в графа 'проблеми'.

Ужас! Александра също крещи нон стоп. така си говори. По едно време бях решила, че има проблеми със слуха. Тц, няма! Шепна и тя ме чува идеално. Ама много високо говори. То всъщност и аз така говоря често като ме хване емоцията... Майка все ни прави забележки и на двете, че хората около нас не са глухи 

А пробвали ли сте да оставите детето няколко дни самичко да си определя режима?

 Вие винаги ли си харесвате режима, който някой друг ви е наложил? А не бихте ли крещяли ако животът ви вечно е под режим?

Децата имат нужда сами да решават, колкото и да ви е чудно. Когато се чувстват по-свободни може да поспрат малко с крясъците.

Сега сме на море заедно.
Лошото от всички тези книги е, че освен насоки те не дават, а и не се анагажират с каквото и да било друго. Не се чувствам самоизтерзана за това, че не и обръщам достатъчно внимание.
Детето си крещи, когато не и изнася нещо, в знак на протест. Нищо не мога да направя по въпроса, освен да я успокоя и да и кажа, че не се прави така. По същият начин тя удря, когото и да било когато и се налагат ограничения.
Тя сама си определя режима до степен, че вече така се е задръстила от сухите неща които яде, че ще я оставя гладна до момента в който не клекне и не прояде нещо различно.
Вижте, всяка майка има свой подход към детето си, и са малко тези които ще бъдат немарливи с него. От книгата научих една полезна техника, така наречената на отразяване, техника която може да се приложи и към мъжете ни-тя представлява следното-детето е ядосано и ние вместо да му се скараме отразяваме неговите чувства от типа-ти сега си ядосан на мама, защото тя не ти дава да си играеш с компютъра, смяташ, че тя е лоша, защото тя може да си играе с компютъра, а ти не.. и т.н. 
но тази техника е още неприложима при дъщеря ми, защото тя така или иначе не ме разбира или не желае да ме разбира кой знае колко ... 

Лосион за мазане против смучене на пръсти и гризане на нокти. Продава се в аптеките.