Има ли живот след раждането?

Аз пък се питам-беше ли живот преди раждането?! Окосмяването,липсата на желание за секс говорят за хормонален дисбаланс.Вземи мерки преди зимата,защото тогава и мрачното време усилва депресията,поговори със съпруга си как се чувстваш.Всяка жена минава малко или много по този път и наистина не е лошо това за хомеопатията,ако не помогне поне няма да навреди.
Желая ти успех !И много,много усмивки!

Милата, сигурно се чувстваш ужасно и едва ли ще ти стане по-добре, ако ти кажа, че не си единствената. Белинда те е посъветвала чудесно. За да се промени нещо то ТИ трябва да инициираш промяната. Консултирай се с лекар и задължително се поглези във фризжорски салон и при козметик. Успех! Не наказвай себе си и бебчо за неща, които са решими.

Милата.
Едва ли мога да кажа нещо по-подходящо от Белинда.
Но все пак да повторя, че бременността в крайна сметка е тежко изпитание за организма и като прибавим и следродилната въртележка от безсъние и тичане около бебето, бих била много учудена, ако можеш да се почувстваш свежа като краставичка.
Почти всички оплаквания, които имаш са вследствие на хормоналния дисбаланс и би трябвало постепенно да се нормализират.
Смъкването на влагалището се коригира с много лека манипулация, стига, разбира се да отидеш изобщо на лекар. Разбира се, слд това и незадържането на урина ще отпадне.
Окосмяването и косопада са нормални за след раждане, но ако е прескочена границата - когато вземеш мерки, ще се нормализират.
Взимай се в ръце и започвай! 
Успех.

Разбирам те, и аз съм се чувствала така, и сега на моменти. Кофти е. 

Макар, че имам 4 гледача (2 баби, 1 прабаба и мъжо) пак на моменти ми писва ужасно. Майчинството е затъпяващо, да висиш по люлки и пързалки в парка е просто ужасно депресиращо, не мога, чувствам се зле.

Обожавам сина си, но имам абсолютно задължително нужда от лично време и самостоятелен живот, не искам 24/7 да съм  "майка" (имам в предвид задълженията). 

Но при мен е лесно, защото освен гледачите имам и способността да се "оттървам" от мисли за детето, т.е. в момента в който го дам на бабите да го гледат в петък вечер, спирам да го мисля изобщо и по никакъв повод. И се отдавам на спокойствие и излизания, не мога, иначе щях да откача тотално и безвъзвратно, а съм млада.
 

Здравей,не се от4айвай обърни си внимание и си дай малко по4ивка.
Аз също родих преди месец и половина и съм много щастлива,но за съжление и аз имам този проблем с незадържане по малка нужда,мислех 4е ще мине от самосебе си,но като 4ета тук явно трябва да ида на лекар 

 

Защо не идеш на психиатър. Според мен ако споделищ проблемите си с неутрсален човек ще е най-добре! Ще ти даде съвет и напътствия какво да правиш.

Аз пък се питам беше ли живот това преди раждането.... Безкрайното шляене по заведения и купони също омръзва.  Моето дете поотрасна, а пък имам приятели които и досега си живеят като първокурсници. Не им ли писна , не знам!


Loneky, и аз страдах от депресия , но по време на бременността. Ревнувах мъжа си от всички , чувствах се уморена и непотребна/ за сведение, тогава не ходех на работа , а по цял ден си седях сама вкъщи/. Като си помисля сега,  какви бисери раждаше тогава главицата ми и що сълзи изревах за глупости 



Изцяло се присъединявам към съвета на belinda . ТРЯБВА  да вземеш мерки! Следродилната депресия не е шега работа.

P.S. Първият път, когато правих секс след раждането и аз не изпитвах удоволствие . Очаквах да има болка и въобще не можах да се отпусна. Отиди на лекар, а след това постепенно ще откриеш , че сексът след раждането е много по-добър от преди.

Надали има момичето което е пуснало темата нужда от психолог или психиатър.
Вие които я съветвате това изобщо посещавали ли ли сте такъв лекар и имате ли информация за психолозите и психиатрите в България. Много по добра работа ще и свърши приятел и или приятелка.......
Ако няма такива в момента на разположение, да потърси нови контакти.......

Всичко си идва  на мястото ,при някои по-скоро ,при други по-късно,особено когато нямаш помощници Неприятно е това усещане ,че "живота ти  се е свършил",изпитвала съм го.Може би чак след 1 година взех да се оттъсвам от това чувство на несигурност и непълноценност,но със сигурност отмина.Не мога да кажа,че сега времето ми стига,напротив когато беше малък ,сега осъзнавам,че разполагах с повече свободно време,но нямах желание да правя нищо за да си помогна,сега искам ,но нямам толкова време,но  пък редовно го пращам при бабите през почините дни  и така си осигурявам  малко лично време. 

Стискам ти палци,не се отчайвай ,всичко ще се оправи 

Написаното от теб ми е много познато. Същите чувства и емоции. Чувствах се уморена, грозна, затъпяла и т.н. Когато излизах с другите майки разговорите за шишета, бебета и др. ми се струваха страшно отегчителни. Всичко си го изкарвах на половинката.
Вечер той се прибира и аз почвам с упреци, ревност, сцени.
Когато погледна назад си мисля, че това не бях аз.
Не се притеснявай това е период, който минава. Мен ме държа близо две години след раждането.

Бъди поне малко егоист, и си отделяй време за себе си.

присъединявам се към мнението, че е важно да се погрижиш най- напред за здравето си
а детенцето ще е спокойно, когато ти си спокойна и уравновесена
успех!

За смъкването на влагалището има лесно упражнение и никой няма да забележи като го правиш.
За психическото състояние - малко си го закъсала, но и това е оправимо.
Ще ти кажа нещо - не се самообвинявай в недостатъчност на майчински чувства и за изтощението.
Ще си позволя да кажа и нещо "еретично" - много жени са били в това състояние в някаква степен. Според мен това не е просто следродилна депресия, а в много голяма степен се влияе и от обществените нагласи.
Какво обикновено се чува и вижда за майчинството? Познахте - какво щастие е, картинки по лъскавите списания на красиви и усмихнати майки на по видима възраст от 25 години. В масовите, социално приемливи представи майчинството е на пиедестал - майката е едновременно малката русалка Ариел и Супермен. Смята се за голям грях една майка да каже, че не издържа, че се страхува, че и е трудно да се справи.... Веднага започват заклинания от сорта "Не може да говориш така", "Една майка не може да е така". А най-омразното ми е "Ами, това е да си майка" (сякаш казват, изпросила си си го сама, хак да ти е). Очаква се с момента на раждането, някак си от нищото, изведнъж в главата и да нахлуе цялото знание за отглеждането на дете. Пълни глупости.
Затова, постарай се да забравиш всички обществени нагласи и не се срамувай и не се чувствай виновна. Това е най-трудният период, особено ако детето яде нощем. Аз самата не съм спала нощем почти 3 години, защото и двамата ядяха тогава.
Дай си времеме да свикнеш. Другите момичета ти дават и добри съвети - ако решиш, срещни се с психолог

Няма да повтарям нещата - момичетата са ти казали всичко....Вземи си нещата в ръце, и едно по едно започвай да ги оправяш...... Но наистина - бебчо не е виновно за нищо, не му викай,това с пляскането не го повтаряй , а седни и помисли,кое би те накарало да се чувстваш пълноценна....... и го направи...

Всички физически проблеми,които си описала - са решими. И косата,и килограмите , исекса - ще се върнат

Психиката - потърси си психолог, майки,с които ти е приятно/може и да не са майки/, излезте някъде с мъжът ти, отидете с детето  за 2-3 дена някъде - наслаждавай се на майчинството,  и не се обвинявай - не е нужно да се лигавиш по цял ден,  и на ляво и надясно да се правиш на супер щастлива майка - достатъчно е да си го погледнеш с любов,спокойствие и да откриеш,че да имаш дете,наистина е най-големият дар.

А когато ти е тежко - иди ,наплачи се в банята,пък после се усмихни,целуни детенце, вземи си хубава книга или списание,излезте в парка,усамоти се, вземи си кафенце и се наслаждавай

И не забравяй - когато много ти е тежко - ние сме тук - с добра дума, с добър съвет, оплескани с пюрета, недоспали,и малко изнервени, но ...готови да ти подадем ръка

И още нещо - снимай се,когато си на прага да се разкрещиш на бебчо - това,което ще видиш в снимката,ще те накара да се промениш

ХОРМОНИИИИИ! И аз бях тръгнала към същото. Почти стигнах Отидох на ендокринолог, когато открих, че ми е невъзможно да свалям килограми. Оказа се, че нервността, раздразнителността, агресивността и в голяма степен учудващият ме самата мен мързел са следствие от побъркали се хормони. Имам си и допълнително окосмяване за повече красота. Повечето с моя проблем слабеели, ама ... не съм от тях - дебелея и от въздуха! Обаче откакто си пия хапченцето нещата се променят коренно!
Иди да те изследват - ей така за спорта и за да почувстваш, че се грижиш за себе си! После иди и се погрижи за матката и яйчниците! Започни да отделяш време за себе си! Дори и да се чувстваш гузна след това или да е на чужд гръб (мъжът ти примерно). Всичко ще се промени, колкото и невъзможно да ти се струва в момента! Въпроса е след колко време! Ако не направиш нищо - времето ще е по-дълго! Успех!